О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Пирдоп, 14.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД -
ПИРДОП, 3-ти състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Паралеева гражданско дело № 78/2020 г., взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
С Решение
№9/15.08.2022г.
по гр.д. №78/2020г. РС-Пирдоп
уважил предявените от А.Д.Д., ЕГН: ********** чрез адв.А.Д.
от САК искове с правно основание чл.187, ал.6, вр. ал.5,
т.2, вр. чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 ЗЗД, като е
осъдил ответника Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
към МВР-София да заплати на Д. сумата от 1482.10
лв. /хиляда четиристотин осемдесет и два лева и десет
стотинки/,
представляваща главница - възнаграждение
за положен 202 часа извънреден труд вследствие
преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 18.02.2017 г. – 18.02.2020
г. и сума в размер на 181.54 лв. /сто осемдесет и един лева
и петдесет и четири стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода 01.04.2017 г. – 17.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.02.2020 г. – датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
С решението Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР-София като ответник е
осъден да заплати на адвокат А.К.Д., ЕГН: **********, сумата от 346.45 лв. /триста
четирийсет и шест лева и четирийсет и пет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.36, ал.3 от
Закона за адвокатурата, за производството по гр.д. №78/2020 г. по описа на РС-Пирдоп, съобразно
уважения размер на исковете.
Срещу решението на РС-Пирдоп е
подадена въззивна жалба в законоустановения срок от Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР-София, с която с конкретни доводи
се иска решението на РС-Пирдоп да бъде отменено изцяло. Посочено е изрично в жалбата,
че въззивникът обжалва по основание и размер осъждането си да заплати на адв.А.К.Д.
сумата от 346.45 лв. Сочи се, че ако размерът бъде счетен за доказан, то в
осъдителната част следвало да се посочи името на ищеца, а не на адвоката.
Инкорпорираното във въззивната
жалба оспорване на размера и титуляра, в чиято полза са присъдени разноските,
следва да се счете, че има характер на искане по чл.248, ал.1 ГПК за изменение
на решението в частта за разноските, поради което съдът следва да се произнесе
по него, преди да изпрати делото на компетентния Софийски окръжен съд за
разглеждане на въззивната жалба.
Въззивната
жалба, заедно с инкорпорираното вътре искане за изменение на решението в частта
за разноските, е изпратена на насрещната страна с разпореждане от 27.09.2022г.,
като отговор на въззивната жалба е постъпил от А.Д.Д. на 25.10.2022г. В
отговора лаконично е посочено, че са неоснователни всички възражения,
включително тези досежно присъдените разноски.
След преценка на доводите, обстоятелствата и
доказателствата, РС-Пирдоп намира следното:
Както вече бе посочено, макар
да се сочи във въззивната жалба, че бива обжалван адвокатският хонорар,
присъден според жалбоподателя неправилно на насрещната страна, за да се избегне
връщане на делото от въззивния съд на първоинстанционния за произнасяне, следва
да се счете, че искането е именно такова по чл.248, ал.1 ГПК.
Искането с правно основание
чл.248, ал.1 ГПК - за изменение на решението в частта на разноските, е допустимо, доколкото е направено
в срока за обжалване на решението и заедно с това обжалване, като компетентен
да се произнесе е районният съд, постановил първоинстанционното решение.
Искането обаче се явява изцяло
неоснователно.
На първо място, многобройна и непротиворечива
е съдебната практика /включително тази на Върховния касационен съд/ по въпроса
на кого се присъждат разноските за адвокатска защита в случаите на чл.38, ал.2
ЗА. Самият чл.38, ал.2 ЗА сочи: „В случаите по ал. 1,
ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда
другата страна да го заплати“. Самата
разпоредба посочва, че адвокатът е този, който има право на адвокатско
възнаграждение. Именно на него следва да се присъди възнаграждението и това е
близко не само до юридическата, но и до житейската логика, тъй като се касае за
случаи, при които адвокатът е оказал безплатно адвокатска помощ и съдействие,
т.е. лицето, в чиято полза е оказана тази безплатна адвокатска помощ, не е
заплащало адвокатски хонорар, поради което няма основание възнаграждението да
се присъжда в негова полза. В случаите на оказана безплатна правна помощ по
чл.38, ал.1 ЗА, при липса на оспорване от страна на ответника
наличието на основание/предпоставки за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ, съдът следва да присъди на процесуалния представител
съответното възнаграждение /така напр. Определение
№ 95 от 01.02.2019 г. по к.ч.т.д. № 2423/2018 г. на
Върховен касационен съд/. Адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2
ЗА се присъжда директно на
процесуалния представител на страната /така напр. Определение
№ 257 от 23.06.2016 г. по к.ч.гр.д. № 2199/2016 г. на
Върховен касационен съд/. Прилагането на това законово правило може да се види и
в практиката на ВКС по искания по чл.248, ал.1 ГПК, направени пред самия него
при предоставена безплатна адвокатска помощ в касационното производство- така
напр. Определение
№ 122 от 19.06.2017 г. по к.т д. № 3581/2014 г.
на Върховен касационен съд или Определение
№ 37 от 15.02.2021 г. по к. гр. д. № 2211/2020 г.
на Върховен касационен съд. Поради всичко изложено и на
основание законовите разпоредби и съдебната практика, съдът е категоричен, че
правилно е присъдил сума за адвокатско възнаграждение на самия адвокат- адв. А.Д.
от САК, а не на клиента й - А.Д..
Относно предпоставките за
присъждане на оспореното възнаграждение, следва да се посочи, че те не са оспорвани
пред районния съд, т.е. ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР-София в нито един момент не е твърдял, че за
ищеца не е налице някое от основанията по чл.38, ал.1 ЗА, поради което съдът не
ги е изследвал, а е приел, каквато е и съдебната практика /установима от
посочените по-горе съдебни актове/, че нарочно
доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в
основното производство по делото не е необходимо да се провежда. Счетено е за достатъчно, че по делото е представен Договор за правна
защита и съдействие, където е отразено, че оказаната адвокатска помощ е
безплатна, на основание чл.38, ал.1 ЗА /така напр. Определение
№ 319 от 09.07.2019 г.
по ч.гр д. № 2186/2019 г.
на Върховен касационен съд /.
Относно размера на присъденото
адвокатско възнаграждение, съдът в мотивите на решението си е посочил, че
възнаграждението е съобразено с минималните размери и е присъдено на основание
чл.38, ал.1, т.3 ЗА във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в относимата
към момента на приключване на съдебното дирене редакция/, като съдът го е
изчислил и е получил сумата от 346.45
лева, колкото е присъдил, т.е. няма възможност сумата да бъде
намалена под този размер.
Поради всичко изложено, съдът
намира, че правилно е присъдил в полза на адв.А.Д. адвокатско възнаграждение в
размер на 346.45 лв. за оказаната от нея безплатна адвокатска помощ на ищеца А.Д.
и възраженията на насрещната страна в тази връзка не са основателни и не може
да бъде уважено искане на тази страна за изменение на решението в частта за
разноските.
По
изложените по- горе съображения, Съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ КЪМ МВР-СОФИЯ по чл.248 ГПК за изменение на Решение №9/15.08.2022г.
по гр.д.№78/2020г. по
описа на Районен съд-Пирдоп в частта му за разноските, с
която съдът е осъдил ответника да заплати на адвокат А.К.Д., ЕГН: **********, сумата от 346.45 лв. /триста
четирийсет и шест лева и четирийсет и пет стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.36, ал.3 от Закона
за адвокатурата, за производството по гр.д.№ 78/2020г. по описа на РС-Пирдоп, съобразно
уважения размер на исковете.
Определението
подлежи на обжалване по реда за обжалване на решението, а именно: с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страната, която е направила
искането.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: