Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 02.07.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 1141 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени обективно и субективно съединени
искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД срещу М.Л.В. и Г.Р.Г., съединени при условията на евентуалност с обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
27.08.2007 г. между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, кредитополучателят М.Л.В. и
поръчителят Г.Р.Г. бил подписан договор за банков кредит, с който бил отпуснат
кредит в размер на 17 191,25 лева. Кредитът бил напълно усвоен от кредитополучателя
на 27.08.2007 г.
Впоследствие договорът бил изменен и
допълнен с подписването на анекс № .г. и анекс № .г.
В чл. 1 от подписания договор било
предвидено, че кредитът ще бъде използван за рефинансиране на кредит и потребителски
нужди, като крайният срок за погасяването му бил 15.08.2017 г. В чл. 5 от анекс
№ .г. страните променили крайния срок на погасяване на кредита на 15.12.2027 г.
В чл. 4 от договора страните
уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит – договорна (възнаградителна) лихва в размер на 7,45%, като лихвата
представлява СБР за лева (стойност на банковия ресурс, определен от банката)
плюс 2,45 пункта надбавка годишно. Договорната лихва се начислявала върху
усвоената и непогасена главница на годишна база.
Страните определили и размера на
обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за
погасяване на главницата по кредита. При забава в заплащането на дължими вноски
по кредита била дължима неустойка, чийто размер се определял, като към размера
на дължимата възнаградителна лихва се добавят 12
пункта годишно (чл. 4.5 от договора). Неустойката се начислявала на годишна
база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до
окончателното им погасяване.
В чл. 5 от договора страните
уговорили, че кредитът ще бъде погасен на 120 равни анюитетни
месечни погасителни вноски, всяка една в размер на 203,61 лева, дължими на
15-то число от съответния месец, считано от 15.09.2007 г. до 15.08.2017 г., вкл.
Съгласно чл. 8.1 от договора за
обезпечение на всички вземания на банката се учредявало поръчителство от
ответника Г.Г., който отговарял солидарно с
кредитополучателя пред банката за изпълнение на задълженията по договора до
окончателното погасяване на всички задължения на кредитополучателя към банката.
Банката изпълнила всички свои
задължения съгласно подписания договор за банков кредит, като отпуснала на
кредитополучателя парична сума за възмездно ползване.
Съгласно чл. 9.1 от договора неплащането
на погасителни вноски по кредита представлявало случай на неизпълнение, а
съгласно чл. 10.2, при настъпване на случай на неизпълнение банката имала право
да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно
платими.
Кредитополучателят и поръчителят не
заплатили дължимите месечни погасителни вноски с падежни дати 15.02.2018 г.,
15.03.2018 г., 15.04.2018 г., 15.05.2018 г. и 15.06.2018 г., поради което и на
основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл. 432 ТЗ, банката
обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми.
Предсрочната изискуемост била
обявена на кредитополучателя М.В. на 29.06.2018 г., с писмо с изх. № .г.
Поръчителят Г.Г.
бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост с писмо с изх. № .г.
Банката предприела действия за
принудителното събиране на вземанията си, като подала заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч. гр. д. № .г. по описа на РС - Радомир. В рамките на образуваното
дело била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № .г., срещу
която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК било подадено възражение, което обуславяло
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат на ищеца солидарно следните суми по сключения на 27.08.2007 г. договор
за банков кредит: главница в размер на 10 586,71 лева, от която редовно падежирала главница в размер на 340,34 лева, начислена за
периода от 15.02.2018 г. до 15.06.2018 г., вкл. и предсрочно изискуема главница
в размер на 10 246,37 лева; договорна (възнаградителна)
лихва в размер на 205,45 лева за периода от 15.08.2017 г. до 28.06.2018 г.
вкл.; изискуема неустойка в размер на 67,08 лева, от която изискуема неустойка
върху вноски с настъпил падеж в размер на 9,30 лева, начислена за периода от
15.02.2018 г. до 12.07.2018 г., вкл. и изискуема неустойка върху предсрочно
изискуема главница в размер на 57,78 лева, начислена за периода от 29.06.2018
г. до 12.07.2018 г., вкл.; изискуема мораторна лихва
за забава в размер на 773,17 лева за периода от 15.05.2012 г. до 16.12.2012 г.,
вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 19.07.2018 г. до окончателното ù изплащане.
При условията на евентуалност, в
случай на отхвърляне на главните установителни
искове, моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят
солидарно на ищеца горепосочените суми.
Процедурата по размяна на книжа е
спазена.
Ответникът Г.Г.
чрез назначения му особен представител е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор
на исковата молба, с който е оспорил исковете по основание и размер, с
твърдения, че по делото липсвали доказателства за размера на дължимите суми.
Наред с това, ответникът не бил уведомяван, че сумите не се погасяват и че за
него съществува задължение да ги плати в качеството му на поръчител.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М.В.
не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът
Г.Г. чрез назначения му особен
представител оспорва исковете по основание и размер и моли същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Ответникът М.В., редовно призован,
не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД е подал на 19.07.2018 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответниците
Г.Р.Г. и М.Л.В. за дължими суми по договор за банков кредит от 27.08.2007 г.,
въз основа на което е образувано ч. гр. д. № .г. по описа на Районен съд -
Радомир. В рамките на образуваното пред РС - Радомир производство в полза на
заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № .г. против длъжниците и настоящи ответници.
В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжниците
са депозирали възражения за недължимост на сумите по
нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД е предявил настоящия иск.
По делото е представен договор за банков кредит от 27.08.2007 г., сключен между „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД (кредитор), М.Л.В. (кредитополучател) и Г.Р.Г. (поръчител), по
силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в общ
размер на 17 195,25 лева, при годишен лихвен процент от 7,45% и годишен
процент на разходите от 7,89%. Страните са уговорили, че задължението по
сключения договор ще бъде погасявано на 120,00 месечни погасителни вноски, първата
от които в размер на 160,93 лева, а останалите – в размер на 203,61 лева, видно
от представения погасителен план. Страните са уговорили краен срок за
погасяване на кредита – 15.08.2017 г. За обезпечаване на вземанията на банката
поръчителят Г.Р.Г. се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за всички задължения на последния към банката, включващи
коя да е част от дължимите плащания по договора (главница, лихва, наказателна
лихва, разноски по обслужване на кредита и разноски по събиране на кредита по
съдебен или извънсъдебен ред).
По делото са представени и анекс № .г.
и погасителен план към него, както и анекс №.г. и погасителен план към него, по
силата на които страните по договор за банков кредит от 27.08.2007 г. са
изменили параметрите на сключения договор, като са уговорили краен срок за
изплащане на задълженията – 15.12.2027 г.
По делото са представени и писма с
изх. № .г. и изх. № .г., изпратени от кредитора - „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД до длъжника М.Л.В. и поръчителя Г.Р.Г., за уведомяване на последните, че
поради неизпълнение на задълженията по сключения договор за банков кредит и просрочие в плащането на месечни вноски в периода от
14.01.2018 г. до 06.06.2018 г., цялото непогасено
задължение е обявено за предсрочно изискуемо.
Видно от приложените 2 бр. известия
за доставяне, изпратените до двамата ответници писма,
са върнати обратно, тъй като не са потърсени от получателите в срок.
По делото е представена и изготвена
от банката - ищец справка за незаплатените по месеци суми по договор за банков
кредит от 27.08.2007 г.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението по която се установява, че задължението на
кредитополучателя, произтичащо от договор за банков кредит от 27.08.2007 г., е
в общ размер от 11 632,41 лева, от които: усвоена и непогасена главница в
размер на 10 586,71 лева, в т. ч. редовно падежирала
главница – 340,34 лева и предсрочно изискуема главница – 10 246,37 лева;
изискуема договорна (възнаградителна) лихва в размер
на 205,45 лева, в т. ч. редовно падежирала лихва – 187,52
лева и предсрочно изискуема лихва – 17,93 лева; неустойка (наказателна лихва) в
размер на 67,08 лева, в т. ч. наказателна лихва върху падежирали
вноски – 9,30 лева и наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница – 57,78
лева; мораторна
лихва за забава за периода от 15.05.2012 г. до 16.12.2012 г. в размер на 773,17
лева. Според вещото лице банката е отпуснала на кредитополучателя еднократно
цялата сума по кредита, която е усвоена на 27.08.2007 г. Вещото лице е
посочило, че кредитополучателят е платил редовни и просрочени главници в размер
на 6604,54 лева, като непогасеният размер на главницата е 10 586,71 лева.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно дадено и съобразно задачите, по които е допусната
експертизата.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са
предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се
обосновава с издадена срещу ответниците в полза на
ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет
на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по
отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични
суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на
няколко предпоставки, а именно: наличието
на сключен договор за банков кредит от 27.08.2007 г., изпълнение на
задължението на заемодателя да предаде заемната сума, размера и основанието на
претенциите на ищеца, в т. ч., че кредит е бил обявен за предсрочно изискуем и
че ответниците са били уведомени за това. В тежест на
ищеца е да докаже и че за обезпечаване на вземанията на
банката поръчителят Г.Г. се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за всички задължения на последния, произтичащи от
сключения договор за банков кредит.
В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между ищцовата страна, в
качеството ù на кредитор и ответника М.В., в качеството му на
кредитополучател, въз основа на сключения договор за банков кредит от
27.08.2007 г. Договорът е обективиран в писмена форма
и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и
предмета на сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност,
поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по
силата на валидно облигационно правоотношение. Безспорно
е и обезпечаването на договора с поръчителството на ответника Г.Г., подписал договора и анекси № 2 и 3, с които действия,
съгласно чл. 138 ЗЗД се е задължил спрямо кредитора на кредитополучателя да
отговаря за изпълнението на неговите задължения по договора в условията на
солидарност.
Изправността на ищеца досежно задължението му за предоставяне на парични средства
на кредитополучателя се установява от приобщената към доказателствения
материал по делото съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се
установява, че банката е отпуснала на кредитополучателя еднократно цялата сума
по кредита, която е усвоена на 27.08.2007 г.
На изследване в настоящото
производство подлежи и въпросът за наличието на предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост на процесните вземания. С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, в т. 18 бе прието, че при сключен договор за банков кредит
с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост.
В цитираното тълкувателно решение се
дава разрешение, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно
изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ урежда
субективното потестативно право на кредитна
институция да трансформира дилатирани кредитни
задължения в предсрочно изискуеми, при наличие на изискуемите предпоставки.
Механизмът за упражняване на потестативни материални
права се свързва с достигане до правната сфера на длъжника на съответното
преобразуващо изявление, за да настъпи в тази сфера очакваната правна промяна. В
чл. 10.2 от сключения договор (чл. 12.6 от анекс №.г.) страните са уговорили,
че с настъпването на случай на неизпълнение, банката има право с едностранно
писмено предизвестие до кредитополучателя да обяви всички усвоени и непогасени
суми по договора, начислената лихва (евентуално наказателна лихва) и
комисионите за предсрочно и незабавно изискуеми. Според чл. 11.1 от анекс №.г. случай на неизпълнение настъпва, когато
кредитополучателят не плати което и да е от задълженията си по договора за
кредит и последните анекси към него на датата на дължимото плащане. От
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че ответникът не е заплатил изцяло месечни вноски, с падежи съответно на 15.02.2018
г., 15.03.2018 г., 15.04.2018 г., 15.05.2018 г. и 15.06.2018 г., от което
следва, че на 16.02.2018 г. цялото задължение по договора е станало предсрочно
изискуемо. Вследствие на изложеното, кредиторът е упражнил правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като е изпратил
2 бр. писма - уведомления до кредитополучателя и поръчителя за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита на адресите, посочени от ответниците
в процесния договор. Видно от приложените известия за
доставяне от 06.06.2018 г., пратките не са били
потърсени от ответниците. При извършване на
преценката дали ответниците са били редовно уведомени
от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост, съдът съобрази изложеното в
решение № 180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., според
което начинът на удостоверяване на връчването на уведомително писмо на банката,
с което кредитът се обявява за предсрочно изискуем, е поставен в зависимост от
избрания от кредитора способ за уведомяване. Редовността на връчването се
преценява според така избрания способ на връчване. В случай, че кредиторът е
избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, условията за
доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с
решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна
сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на
препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу
подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството
на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5,
ал. 2 от Общите правила). В чл. 5, ал. 3 на Общите правила са разписани
действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната
пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор
удостоверява, че пратката не е доставена на адреса и същата е върната на
подателя съгласно изричното указание в чл. 14 от правилата.
Общите правила и чл. 36, ал. 2 от
Закона за пощенските съобщения не въвеждат фикция, че при липсата на фактическо
връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5,
ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя. Удостоверителното
изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в
пощенската служба не презумира недобросъвестното
поведение на получателя (например укриване или отказ за получаване или узнаване
на съдържанието на съобщението), тъй като последният не е страна по договора
между подателя и пощенския оператор.
Предвид на последиците, които
законодателят свързва с обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по
договор за банков кредит, презумпцията за недобросъвестно неизпълнение на
задълженията на длъжника (укриване или отказ да получава съобщения) следва да
може да се изведе от договора между длъжника и кредитора. Допустимо е в
договора между страните да са уредени способи за връчване на кореспонденция
между страните, както и да се предвиди, че изявлението на едната от страните ще
се счита за достигнало до другата страна, без фактически същото да е получено.
Такава клауза, която фингира недоставено или само
изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на
добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита,
че е положена дължимата грижа, както и ако според договора опитът за предаване
на съобщението (на адрес или на адресат) се приравнява на фактическото му
получаване. В процесния случай страните по договора
са уговорили такава клауза – чл. 12.7. от договора за кредит и чл. 13 от анекс №
2, според която всички уведомления и изявления във връзка с договора за кредит
и последващите анекси към него трябва да бъдат
направени в писмена форма и се смятат за получени от
кредитополучателя/поръчителя, ако достигнат до адреса за кореспонденция, посочен
в анекса, съответно в договора. С оглед изложеното дотук, съдът намира, че ищецът
е положил необходимите усилия за уведомяването на длъжника и поръчителя, поради
което и с оглед цитираната по-горе клауза, както и съобразявайки факта, че
правото да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, уведомлението следва да се счита за редовно връчено
на последните на 28.06.2018 г. За пълнота на изложеното следва да се отбележи,
че за
настъпването на предсрочната изискуемост е достатъчно волеизявлението на
банката в този смисъл да достигне до главния длъжник – кредитополучател, като
не е необходимо такова волеизявление да бъде отправяно и да достига и до
поръчителя. Така, например в решение № 23/24.03.2015 г. по т. д. № 1717/2013 г.
ТК, I т. о. на ВКС изрично се приема, че моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател и то, ако са били налице обективните предпоставки за изгубване
на преимуществото на срока. Приема се също, че в този момент целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя,
така и по отношение на поръчителя. Посочено е, че това е и началният момент на
течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на
поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение срокът е изтекъл. По отношение отговорността на
поръчителя съдът съобрази задължителните указания, дадени в т. 4б от ТР № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС,
според което срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е преклузивен,
а не давностен и за спазването му съдът следи
служебно, от което следва, че съдът и без искане на поръчителя трябва да
провери дали кредиторът е предявил иск против длъжника в шестмесечен срок от
падежа на главното задължение и ако констатира, че това условие не е налице,
искът следва да се отхвърли, защото отговорността на поръчителя е отпаднала.
В случая предсрочната изискуемост на
кредита е обявена на длъжника през м. юни 2018 г., а заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено през м. юли 2018 г., от което
следва, че към датата на подаване на заявлението 6-месечният срок по чл. 147,
ал. 1 ЗЗД не е бил изтекъл.
С оглед изложеното дотук и като
съобрази заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна
експертиза, съдът намира исковата претенция за доказана по основание и размер
за претендираната главница от 10 586,71 лева и
неустойка в размер на 67,08 лева за периода от 29.06.2018 г.
до 12.07.2018 г. Предвид постигнатата договореност в чл. 1, б. „б“ от анекс № 2,
с подписването на който страните са се съгласили и са признали за дължима
сумата от 773,17 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.05.2012
г. до 16.12.2012 г., вкл., съдът намира исковата претенция за установяване дължимостта на процесната сума за
основателна.
По отношение на претендираната
договорна лихва в размер на 205,45 лева,
съдът съобрази разясненията, дадени с т. 2 от ТР №
3 от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК
на ВКС, според което размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от
датата на настъпването на предсрочната изискуемост до датата на плащането, а
така също и че упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално
определения срок поради съществуващия за него риск преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ
период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
Моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване
на преимуществото на срока. Затова уговорената между страните по настоящото
дело договорна лихва се дължи единствено за периода до датата на обявяването на
предсрочната изискуемост, която е 28.06.2018 г., от което следва, че искът за
дължимата договорна лихва следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изложеното и след като бива
уважава главната искова претенция, съдът не дължи произнасяне по предявения
евентуален иск срещу ответника с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да иска присъждане на направените в производството по делото
разноски. Ищецът е доказал направени разноски за заплатена държавна такса в
заповедното и исковото производство в общ размер на 573,46 лева, 200,00 лева –
депозит за вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
150,00 лева (50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за
исковото производство, съобразявайки липсата на фактическа и/или правна
сложност на делото), които при този изход на спора следва да бъдат заплатени от
ответниците.
Ответникът Г.Г.
следва да бъде осъден да заплати и направените от ищеца разноски за
възнаграждение за назначения му особен представител в размер на 878,97 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на М.Л.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** и Г.Р.Г., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, че дължат солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК: .,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Л.1 бул.“Н.В.“, № ., „Е.“следните
суми по сключения на 27.08.2007 г. договор за банков кредит: главница в размер
на 10 586,71 лева (десет хиляди петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и една
стотинки), от която редовно падежирала главница в
размер на 340,34 лева (триста и четиридесет лева и тридесет и четири стотинки),
начислена за периода от 15.02.2018 г. до 15.06.2018 г., вкл. и предсрочно
изискуема главница в размер на 10 246,37 лева (десет хиляди двеста четиридесет
и шест лева и тридесет и седем стотинки); договорна (възнаградителна)
лихва в размер на 205,45 лева (двеста и пет лева и четиридесет и пет стотинки)
за периода от 15.08.2017 г. до 28.06.2018 г. вкл.; неустойка в размер на 67,08
лева (шестдесет и седем лева и осем стотинки), от която неустойка върху вноски
с настъпил падеж в размер на 9,30 лева (девет лева и тридесет стотинки),
начислена за периода от 15.02.2018 г. до 12.07.2018 г., вкл. и неустойка върху
предсрочно изискуема главница в размер на 57,78 лева (петдесет и седем лева и
седемдесет и осем стотинки), начислена за периода от 29.06.2018 г. до
12.07.2018 г., вкл.; мораторна лихва за забава в
размер на 773,17 лева (седемстотин седемдесет и три лева и седемнадесет
стотинки) за периода от 15.05.2012 г. до 16.12.2012 г., вкл., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
19.07.2018 г. до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА М.Л.В., с ЕГН: **********, с
адрес: *** и Г.Р.Г., с ЕГН; **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, р-н „Л.1
бул.“Н.В.“, № ., „Е.“сумата от 923,46 лева (деветстотин двадесет и три лева и
четиридесет и шест стотинки) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Р.Г., с ЕГН; **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище
и адрес на управление:***, р-н „Л.1 бул.“Н.В.“, № ., „Е.“сумата от 878,97 лева
(осемстотин седемдесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки) – заплатено
възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.