Р Е Ш Е Н
И Е
№ 58 28.03.2022г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 31 по описа за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Директорът на РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ – КЮСТЕНДИЛ с
адрес за призоваване: гр.Кюстендил, кв.“Румена войвода“, ул.“Тинтява“ №1 обжалва
решението по а.н.д. №510/2021г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание
по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с доказано деяние и спазена процедура по ЗАНН. Моли за отмяна
на решението и потвърждаване на НП.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответникът
А.Х.М. с адрес *** чрез адв.Х.Б. не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че е налице
нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН и необоснованост на НП, поради което моли да се
потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №348-РГ/15.03.2021г. на директора на Регионална
здравна инспекция /РЗИ/ - Кюстендил, с което на А.Х.М. на основание чл.209а,
ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв.
От
фактическата страна на спора съдът е приел, че на 20.10.2020г. електронна медия
„Четвърта власт“ е публикувала видеоматериал за проведена среща на граждани в
хотел „Универсал“ в гр.Дупница на 19.10.2020г., който видеоматериал бил гледан
от длъжностни лица при АНО. Тези лица констатирали, че по време на срещата три
лица не носят защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата през цялото време, а не само по време
на изказване. От справка за самоличността на лицата, изготвена от РУ – Дупница,
е установено, че едно от лицата е А.Х.М.. АУАН срещу М. е за нарушение на чл.63,
ал.4 от ЗЗ във вр. със заповед №РД-01-548/30.09.2020г. на министъра на
здравеопазването.
При
така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за нарушение
по чл.42, т.5 от ЗАНН досежно правната квалификация на нарушеното правило за поведение,
т.к. чл.63, ал.4 от ЗЗ визира правомощия на министъра на здравеопазването и не
съдържа предписание за поведение на останалите субекти, което нарушение обаче е
санирано от АНО по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Съдът е посочил, че състава на
чл.209а, ал.1 от ЗЗ съдържа всички признаци на нарушението и отговаря на
изискването по чл.2, ал.1 от ЗАНН. По съществото на спора съдът е приел наличие
на недоказано деяние, поради липса на изискан от електронната медия и приобщен
като веществено доказателство посочения видеоматериал, който да се провери за
автентичност и липса на манипулации. Отделно от това, според съда, АНО не е
установил дали в конкретния случая не е налице някое от изключенията по т.6 от
министерската заповед. По посочените правни доводи съдът е отменил НП и е
осъдил РЗИ – Кюстендил да заплати на М. деловодни разноски в размер на 300лв.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния
съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон
решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Правилен е извода на районния съд за отсъствие на
съществено нарушение на процедурата по ЗАНН във вр. с чл.236 от ЗЗ досежно
реквизитите на АУАН и НП по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Правилен е и решаващия извод на районния съд за
недоказано деяние.
Фактическият състав на санкционната норма включа
нарушаване или неизпълнение на въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на РЗИ противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1
или 2 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление.
В оспореното пред районния съд НП обвинението касае
първата хипотеза на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, чието изпълнително деяние е
неизпълнение на противоепидемични мерки, въведени от министъра на
здравеопазването в хипотезата по чл.63, ал.4 от ЗЗ. Мерките са обективирани в
заповед №РД-01-548/30.09.2020г. на министъра на здравеопазването за въвеждане
на противоепидемични мерки на територията на Република България, в сила от
01.10.2020г., отменена със заповед №РД-01-609/21.10.2020г., в сила от
22.10.2020г. на органа, която заповед има предварително изпълнение по чл.63,
ал.11 от ЗЗ. Точка 5 от заповедта на министъра въвежда задължение за всички
лица, когато се намират в закрити обществени места да носят защитна маска за
лице или друго предпазно средство. В точка 6 от заповедта органът е въвел
четири изключения от задължението по т.5, включващи клиенти в местата за
хранене и в питейните заведения, спортуващи на закрито, участници в
конгресно-конферентни мероприятия, брифинги, пресконференции и семинари по време
на изказване /лекция, презентация и др./ при спазване на физическа дистанция и
за участници в телевизионни предавания при спазване на физическа дистанция.
Обвинението в АУАН и НП почива на възприятията на
длъжностните лица от изгледания видеоматериал на електронната медия, за който
липсва проверка за достоверност и автентичност. Тази проверка се предхожда от
приобщаване на материала по преписката, т.к. същият представлява веществено
доказателство по см. на чл.109 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН като единствен
носител на релевантната по случая информация. Приобщаването отсъства, т.к.
липсва съответния технически носител на заснетото от електронната медия и
същият не е част от съдържанието на АУАН по чл.42, т.10 от ЗАНН. Проверката за
автентичност е дължима чрез съответните процесуални способи, вкл. по експертен
път. Не е доказано и стриктното спазване на чл.32, ал.2 от Конституцията на
Република България, поради липса на данни, че заснетите лица са имали знание за
изготвения запис. Посочените особености на деянието, чиито елементи се базират
на извършено от трето лице видеозаснемане, налагат извод за недоказаност.
Отделно от това, правилен е извода на съда за
недоказаност и поради отсъствие на възможност за преценка дали не са налице
изключенията по т.6 от министерската заповед. Описанието на деянието включва
проведена среща между граждани в хотел, но отсъстват подробности относно вида
на срещата, точното местонахождение на лицата в рамките на хотела, начина и
времетраенето на комуникацията между участниците.
С оглед дължимата отмяна на НП, правилно е решението на
районния съд и в частта за деловодните разноски.
На основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на
районния съд ще се остави в сила.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№125/30.11.2021г. по а.н.д.№510/2021г. на РС – Дупница.
Решението е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.