СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Мария Методиева, разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски
въззивно гражданско дело №123 по описа
на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20252397/16.11.2020 г. по гр.
д. № 2199 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 56-ти състав Е.А.Б., ЕГН
**********, адрес *** е осъдена на основание чл. 149 и сл. от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, *** сумата
от 25,17 лв., главница, представляваща стойност на топлинна енергия за периода 01.04.2016г.
– 30.04.2016г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, жк „******,
абонатен номер 245303 ведно със законната лихва върху главиницата считано от
подаването на исковата молба -12.04.2019г. до окончателното погасяване на
вземането. Искът е отхвърлен за сумата над 25,17 лв. до пълния предявен размер
от 964,04 лв. – за периода от 01.05.2014г. – 31.03.2016г. като погасен по
давност. Изцяло са отхвълени иска за мораторна лихва върху главницата в размер
на 116,55 лв. за периода 15.09.2015г. – 20.06.2017г., иска за такса за услугата
дялово разпределение в размер на 25,04 лв. за периода 01.05.2014г. – 31.03.2016г. и иска за
мораторна лихва върху главницата за такса за услугата дялово разпределение в
размер на 4,76 лв. за периода 15.09.2015г.
– 20.06.2017г.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач „Т.С.“ ООД.
Срещу решението в частта в която се
отхвърлят исковете за сумата над 25,17 лв. до пълния предявен размер от 964,04
лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия и за сумата от
116,55 лв. мораторна лихва е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК въззивна жалба с вх. № 25175343/27.11.2020Г. от ищеца "Т.С."
ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел,
че част от главните вземания са погасени по давност. В раздел VІІ от Общите
условия от 2008 г. - "Заплащане на топлинна енергия", чл. 32, ал. 1,
бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия /в т.ч.
ответникът/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а
именно 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33,
ал. 2 от Общите условия от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., било предвидено,
че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
на стойността на месечните фактури и една фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период. Клиентите не плащали обезщетение за
забава, съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия, до изравняване на отчетния
период. Едва след това се начислявало обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва върху общата фактура. Издадените кредитни известия за
прогнозно начислени суми за периода погрешно били приети от СРС като изискуеми
задължения по фактури. Задължението ставала изискуемо в посочения в Общите
условия срок. В този смисъл претендираните суми не били погасени по давност -
чл. 111 ЗЗД, а отделно от това вземането за стойността на услугата дялово
разпределение не било периодично плащане и по отношение на същото била
приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Ето защо моли решението на
СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете - уважени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата Е.А.Б., ЕГН **********,
не е депозирала отговор на подадената въззивна жалба.
Третото лице помагач също не взема
становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане искове с
правно основание чл. 150 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да
се посочи следното:
Безспорно е във въззивното производство,
че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в
която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, че
през исковия период ответницата е била собственик на топлоснабдения имот с
адрес гр. София, жк „******. както и че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, както и че стойността на доставената през
периода от 01.05.2014г. – 30.04.2016г. възлиза на 964,04 лв., а обезщетението
за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2015г. – 20.06.2017г. възлиза на 116,55
лв.
Спорните между страните въпроси по
същество във въззивното производство е свързани с това дали част от
претендираните вземания за стойността на доставената топлинна енергия са
погасени по давност, както и дали ответниците са в забава.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана,
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114,
ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по
отношение на процесните задължения за главници въззивният съд приема, че е
приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, но
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, поради
следните съображения:
Съгласно действалите през процесния период
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от
12.03.2014 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента
се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за
разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по, ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия - в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и стойността на услугата дялово
разпределение - виж и чл. 36, ал. 2 от Общите условия/, представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя искането си
/поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на задълженията зависи
от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като
правото на иск в случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на
погасителната давност към възникване на задълженията, защото поканата за
изпълнение може да се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав
счита, че задълженията за месечни вноски възникват след изтичането на
съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия - всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска. Т.е., в частност тригодишната давност по чл.
111, б. "в" ЗЗД за процесните вземания за стойността на топлинната
енергия е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец и е
изтекла преди датата на подаване на исковата молба – 12.04.2019 г., поради
което и същите се явяват погасени по давност, както законосъобразно е приел и
СРС.
По отношение на иска за мораторната лихва.
На следващо място, по делото не са
ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответниците са били поставени в
забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия през процесния период, поради което и при правилно приложение
на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест първоинстанционният съд е приел, че релевираните
претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС - потвърдено в обжалваната му част,
като правилно.
По отношение на разноските.
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето
решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20252397/16.11.2020
г. по гр. д. № 2199 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 56-ти състав,
в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач „Т.С.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.