Р Е Ш
Е Н И
Е №260036
гр.Кюстендил, 04.03.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на четвърти февруари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Вергиния Бараклийска,
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№501/2020г. по описа на Окръжен
съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Двадесета „Въззивно обжалване“,
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е
образувано по въззивната жалба на К.М.Б., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
подадена чрез пълномощниците адв.Р.А. и адв.С.К. от АК-Кюстендил, против
решение №578/03.08.2020г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д.№1753
по описа за 2019г. на същия съд.
С посоченото
решение КнРС е осъдил ЗК „Бул Инс“ АД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул.„Джеймс Баучер“ №87,
представлявано от С.П. и К.К., да заплати на К.М.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 3500.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие на реализирано пътно-транспортно произшествие на
14.05.2015г., когато ищецът като пътник в МПС марка „*****“, модел „****“,
рег.№*****, управлявано от Е.Д.А., застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, претърпял психически травми,
болки и страдания от получени телесни увреждания: ,,*******“, ,,******“,
увреждане на ******************, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2016г., до датата на окончателното изплащане на
главницата, като за разликата до пълния предявен размер от 5 000.00 лева
е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан, а иска за присъждане на
законна лихва от датата на деянието – 14.05.2015г., като погасен по давност. Със същото решение съдът е присъдил и
разноски на страните.
Постановеното
от РС – Кюстендил решение се обжалва в частта, в която предявеният иск е бил
отхвърлен за разликата над 3 500 лева до пълния предявен размер от
5 000 лева, с искане същото да бъде отменено и наместо него да бъде
постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло, като на
жалбоподателя се присъдят разноски за двете инстанции.
Във
въззивната жалба се сочи, че присъденото от КнРС обезщетение е в размер, който
е крайно недостатъчен, за да покрие справедливо претърпените от ищеца
неимуществени вреди. Районният съд е възприел броя и естеството на контузиите и
нараняванията на пострадалия, отчел е терзанията, които е преживял в резултат
на инцидента, при който са загинали двама негови колеги, но при все това съдът
не е обсъдил и не е обезщетил Б. за изживяната от него уплаха, продължилите
след случая повишена тревожност и страх да шофира и да пътува в автомобил,
представляващи значителни, дълбоки и продължителни негативни душевни терзания.
Жалбоподателят сочи, че при определяне на размера на обезщетението районният
съд е взел предвид само претърпените от ищеца болки и страдания от
нараняванията, поради което незаконосъобразно не го е обезщетил за всички
претърпени от него психически билки и страдания, доколкото справедливото
обезщетяване предполага компенсирането на всички претърпени от страната
неимуществени вреди в тяхната съвкупност, съобразно тежестта и интензитета им.
Претендират се разноски.
В срока
по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – ЗД „Бул Инс“ АД, чрез пълномощника
адв.М.Г., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба
и се моли потвърждаване на решението на районния съд в обжалваната му част.
Според въззиваемото дружество, направените от първоинстанционния съд изводи са
обосновани и законосъобразни, формирани при правилна преценка на
доказателствата по делото. Въззиваемият сочи, че по същото не са били
установени продължителни болки и страдания, нито такива с особен интензитет или
тежки увреждания, поради което счита, че присъденото обезщетение изцяло
съответства на изискванията на чл.52 от ЗЗД и на съдебната практика при дела с
подобен предмет. Съдът е пълна степен е отчел както тежестта на травмите, така
и възстановителния период, като в решението изрично е коментирал изпитаните от
ищеца уплаха, тревожност и страх да шофира. Жалбоподателят се позовава на
изводите по приетата СМЕ, според която възтановителния период за овечето от
травмите на ищеца е бил от порядъка на 2-3 седмици и единствено радикулитната
болка е била с по-голяма продължителност – около месец и половина, след което е
било възможно но не задължително наличието на остатъчни болки при по-активни и
натоварващи движения, но в рамките на още месец и половина пострадалият би
следвало да се е възстановил напълно. Претендират се разноски.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната
жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният
състав, след като взе предвид, че оплакванията в жалбата не касаят правилността
на установената по делото от РС-Кюстендил фактическа обстановка и, като
съобрази, че пред въззивния съд не са събирани нови доказателства, приема за
установени следните факти:
На
14.05.2015г. ищецът К.Б., служител в Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Кюстендил, е пътувал в служебен автомобил с ДК № ******, марка „*******“, модел „****“,
управляван от Е.Д.А.. Около 14.45 часа при движение по АМ „Тракия“ в посока
гр.София между автомобила, в който пътувал Б. и друго моторно превозно средство
(МПС) - товарен автомобил „Камаз 53212“, с ДК № С 3416 РК, било реализирано
пътно транспортно произшествие (ПТП) с пострадали лица.
С влязла в сила присъда №9 от 30.03.2016г. по НОХД №118/2016г. по описа
на Окръжен съд – Сливен, водачът Д.А. бил признат за виновен в това, че на
14.05.2015г. около 14.45 часа на АМ „Тракия“, посока гр.София, на км 236+150, в
землището на гр.Нова Загора, управлявайки автомобил с рег.№ *******, марка „******“,
модел „****“, регистриран на Регионална дирекция „Гранична полиция“ –
Кюстендил, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП –
чл.20 ал.2 от ЗДвП, в следствие на което при движение с технически несъобразена
скорост, предизвикал пътно-транспортно произшествие с непосредствено движещото
се пред него МПС - товарен автомобил „*****“, с рег.№ ******, управлявано от Р.Г.,
и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – на лицата В.Й.Д.
и Й.А.А., двамата от гр.Кюстендил, както и средна телесна повреда на В.Х. А. –
престъпление по чл.343 ал.4 във вр. с ал.3 пр.3 б.„б“ пр.1 във вр. с ал.1 б.„в“
във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
След настъпилото
ПТП К.Б., на 14.05.2015г. бил настанен на
лечение в МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ – гр.Стара Загора с контузии по тялото
и кръста, и болки в левия крак. Бил изписан на 16.05.2015г. В последствие Б.
ползвал отпуск за временна неработоспособност с диагноза – първоначално „*************“,
а в последствие – „************“.
Според приетото от районния съд заключение по назначена комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, в медицинската му част, при
настъпилото ПТП ищецът е получил увреждания, а именно: контузия на главата -
натъртване на меки тъкани и охлузвания по кожата; мозъчно сътресение със
степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване, замъгленост; контузии на
тялото - кръвонасядания по гърба в ляво над лопатката; натъртване на меки
тъкани в лява поясна област с лекостепенно увреждане на междупрешленни дискове
и травма на нервни коренчета в пояснокръстцовия отдел на гръбначния стълб с
радикулопатия /болка, възможно и други неврологични смущения от дразненето на
нервните коренчета от травмата/. Тези увреждания, според експерта, отговарят да
са получени при произшествието, за което има данни, а именно – при
вътреавтомобилна травма на пътник в лек автомобил, блъснал се в товарен
автомобил, мантинела и се преобръщал на пътя. Получените от Б. травматични
увреждания са му причинили болки и страдания, като най-интензивна и
продължителна е била болката от травмата в поясната област с травмирането на
коренчетата на гръбначно-мозъчните нерви
/от радикулопатията/; болката от останалите увреждания е отзвучала за
около 2-3 седмици, но радикулитната болка е била по-продължителна – около месец
и половина, като обичайно същата е с по-голям интензитет през първите 2-3
седмици, след което постепенно отслабва до отзвучаването й, като е възможно и
след този период още месец-месец и половина да има остатъчни болки при
по-активни и натоварващи движения и физическа дейност, след който период
пострадалият би следвало да се е възстановил напълно. Няма данни за усложнения
или рецидиви след изтичане на този 1.5 - 3 месечен период.
Свидетелката Мариела Бараклийска, съпруга на ищеца, е заявила пред
районния съд, че при инцидента през 2015г., когато ищецът се прибирал след
командировка на границата с Турция със служебния автомобил, същият получил
множество наранявания, имал синини, охлузвания, стъкла по тялото, болки в
кръста, както и мозъчно сътресение. Според свидетелката, ищецът имал психическа
травма, тъй като всички негови колеги, които пътували в автомобила била
наранени, а двама от тях загинали; при самия инцидент автомобилът се преобръщал
няколко пъти и Б. изпитал силен страх дали въобще ще оживее, а когато слязъл от
автомобила видял, че един от колегите му, с когото в последните 10-12 дни бил в
обща квартира, е „смазан“. Свидетелката е заявила, че след стреса от
произшествието ищецът се е страхувал да се качи в автомобил; преживявал е
загубата на колегите си; изживявал е мъчителен спомен, когато е виждал
катастрофа или в последствие е минавал покрай мястото на инцидента.
По делото не е било спорно, че автомобилът, с който било реализирано
пътно-транспортното произшествие, при което Б. пострадал, е имал задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество със
застрахователна полица № 02115000191062, валидна до 31.12.2015г.
При горните факти, правилно установени от доказателствата по делото,
районният съд е приел, че по механизма, посочен в приет по делото констативен
протокол за ПТП, водачът на застрахован при ответника по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил – Емил Ангелов, е осъществил
деликт, представляващ престъпление – противоправно виновно деяние.
КнРС е обосновал и извод, че ищецът К.Б. е претърпял вреди – получил е
телесни увреждания, контузии и травми, отзвучали за период от 1.5 до 3 месеца,
преживял е силен стрес, тъй като при ПТП е загубил колеги, като е изпитвал
тревога и страх да шофира за известен период от време. Съдът е приел още, че
между тези вреди и противоправното виновно деяние на застрахования водач има
пряка причинно-следствена връзка.
За да определи размера на обезщетението, което се следва да пострадалия и
се дължи от ответния застраховател, КнРС се е позовал на чл.52 от ЗЗД и на
задължителната съдебна практика по тази разпоредба. Приемайки, че в случая се
касае за множество травми, в това число и контузия на главата – посочените от
вещото лице, периодът на лечение - стационарно и домашно, изпитваните болки и
страдания, психическата увреда и терзания, районният съд е счел, че ищецът може
да бъде справедливо обезщетен със сума в размер на 3 500 лева, която именно е присъдил
с обжалваното решение и е отхвърлил иска до пълния търсен размер.
Преценявайки изложеното по-горе, настоящият състав на ОС-Кюстендил, намира
от правна страна следното:
1. Относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният
съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му в обжалваната
част, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е
валидно и допустимо.
2. Относно правилността на
решението:
Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, при преценка относно правилността на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай водещото оплакване в жалбата е за неправилно приложение на материалния
закон – чл.52 от ЗЗД, и определяне на обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от жалбоподателя, в занижен спрямо критерия за справедливост размер.
Според
въззивния съд, решението, в обжалваната му част – с която е отхвърлен иска за
горницата над 3 500 лева до претендираните 5 000 лева, е неправилно,
поради следното:
За
определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на Б. неимуществени
вреди е приложима разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и заложеният в нея принцип на
справедливост, който не е абстрактен, а се извежда от конкретните
обстоятелства, характера и начина на извършването на увреждането, причинените
болки и страдания, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва
в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, и е нужно съдът да съобрази всички доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/. Според
задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г.,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател.
Настоящият
състав взема предвид естеството на
причинените неимуществени вреди, вследствие на извършеното от застрахования
водач деяние - контузия на главата -
натъртване на меки тъкани и охлузвания по кожата; мозъчно сътресение със
степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване, замъгленост; контузии на
тялото- кръвонасядания по гърба в ляво над лопатката; натъртване на меки тъкани
в лява поясна област с лекостепенно увреждане на междупрешленни дискове и
травма на нервни коренчета в пояснокръстцовия отдел на гръбначния стълб с
радикулопатия /болка, възможно и други неврологични смущения от дразненето на
нервните коренчета от травмата, уплаха, стрес, тревожност, избягващо
поведение и влошено качество на живот за период от няколко месеца. Съдът взема
предвид също така и продължителността на
болките и страданията след инцидента – интензивни за около 2-3 седмици и
затихващи за период от месец и половина до три месеца; продължаващия мъчителен
спомен. Следва да се отчетат и конкретните
обстоятелства на причиняване на увреждането – преобръщане на автомобила,
при което телесни увреждания са получили всички пътници – колеги на ищеца, а
двама са починали; последвалия шок от възприемането и осъзнаването на внезапно
причинената смърт.
Въззивният
съд, отчитайки горепосочените доказани по делото обстоятелства, по свое
вътрешно убеждение счита, че определеното от районния съд обезщетение не представлява напълно справедлив
еквивалент на претърпените от Б. страдания и не би било достатъчно да го
възмезди за причинените вреди, тъй като е несъразмеримо малко спрямо тяхното
естество и интензитет.
Съдът намира
за справедливо и напълно кореспондиращо на данните по делото обезщетение в
размер на пълния претендиран от ищеца размер, а именно – 5 000 лева.
Обжалваното решение, отхвърлящо иска за горницата над 3 500 лева следва да
бъде отменено до размер от 5 000 лева, като искът бъде уважен изцяло. За
разликата, която следва да се присъди ще се дължи заплащане на законна лихва,
считано от приетата от КнРС дата – 25.06.2016г.
3. Относно разноските:
С оглед
изхода от въззивното обжалване, следва да бъдат изменени и разноските,
присъдени от първостепенния съд, както следва:
ЗД „Бул Инс“
АД следва да бъде осъдено да заплати на К.Б. пълния размер на сторените от
същия разноски – 860.00 лева, т.е. още 258 лева. Решението следва да се отмени
в частта, в която К.Б. е бил осъден да заплати на ответника разноски по чл.78
ал.3 от ГПК в размер на 259.80 лева.
На
жалбоподателя се дължат разноските, които е направил пред въззивната инстанция
– 300.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Същото не следва да се
намалява поради прекомерност (каквото възражение е направено от насрещната
страна), тъй като е в минималния, посочен в Наредба №1/2004г. размер.
С оглед
основателността на въззивната жалба на въззиваемото дружество не се следват
разноски.
Жалбоподателят,
изпълнявайки погрешно дадено указание от администриращия жалбата съд, е внесъл
по сметка на ОС-Кюстендил държавна такса, надхвърляща дължимата – 100.00 лева,
наместо следващите се 30.00 лева. Направено е искане за връщане на надвнесената
сума, възлизаща на 70.00 лева, което следва да се уважи.
Относно
обжалваемостта на решението:
На основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, настоящото решение с цена на иска точно 5 000
лева, няма да подлежи на касационно обжалване, с оглед обстоятелството, че с
посочената норма от касационен контрол са изключени въззивните решения с цена
на иска до 5 000 лева включително ( в т.см.вж. определение №264 от
11.06.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№2134/2018г., IV г.о., ГК).
Воден от
горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №578/03.08.2020г. на Районен съд – Кюстендил,
постановено по гр.д.№1753 по описа за 2019г. на същия съд, , В ЧАСТИТЕ, в които: 1/ съдът е
отхвърлил като неоснователен предявения от К.М.Б., с ЕГН **********, с адрес *** срещу ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87 иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие на
реализирано пътно-транспортно произшествие на 14.05.2015г., когато ищецът като
пътник в МПС марка „*****“, модел „*****“, рег*****, управлявано от Е.Д.А.,
застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, претърпял психически травми, болки и страдания от получени телесни
увреждания: ,,*******“, ,,*******“, **************************************, за разликата над 3 500 лева до пълния
предявен размер от 5 000 лева и 2/съдът е
осъдил К.М.Б., с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ********,
сумата в размер на 259.80
лева, представляваща сторени деловодни разноски с оглед отхвърлената част
от иска, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87 да заплати на К.М.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, сума от още 1 500 лева (хиляда и петстотин лева), дължимо обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие на
14.05.2015г., когато ищецът като пътник в МПС марка „******“, модел „*****“,
рег.№*******, управлявано от Е.Д.А., застраховано по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника претърпял психически травми, болки и
страдания от получени телесни увреждания: ,,***********“, ,,**********“,
************************************************** (или общо обезщетение в размер на 5 000 лева), ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 25.06.2016г. до окончателното изплащане, както и сумата от още 258.00 лева (двеста петдесет и осем лева),
представляваща дължими разноски за производството пред РС-Кюстендил.
В останалата
част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87
да заплати на К.М.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на 300.00 лева (триста лева), представляваща сторени разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ДА СЕ ВЪРНЕ на К.М.Б.
надвнесената за въззивно обжалване държавна такса в размер на 70.00 лева
(седемдесет лева).
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.