Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 331 Дата 27.11. 2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 31 октомври 2018 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 541 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение №
135 от 05.06.2018 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по т. д. № 148/2017
г., с което съдът е уважил предявения от В.И.С. иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ и е
отменил решенията на общото събрание на дружеството „Е.А.Д.“ ООД, приети на
14.08.2017 г.
Това решение се
обжалва от дружеството „Е.А.Д.“ ООД, с подробни съображения за неговата
неправилност.
Ответницата по
жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният
съд прецени данните по делото и прие:
Искът е по чл. 74,
ал. 1 ТЗ – за отмяна на решение по чл. 126, ал. 3 ТЗ и както се вижда от
протокола на общото събрание от 14.08.2017 г. (л. 13 и сл.), основанията,
посочени при приемане на решението за изключване на ищцата като съдружник, са:
1. „финансови злоупотреби със средства на
дружеството в големи размери, нарушения и неспазване на разпоредби на
дружествения договор, касаещи сключването на договори, задължаване на
дружеството и заплащане на суми по договори на стойност над 15 000 лева,
без да бъде спазено изискването за предварително писмено съгласие на останалите
съдружници, обективирано в протокол на ОСС“;
2. „отказ на г-жа В.С. да предостави намиращи
се в нея документи и книжа, поради което дружеството не може да кандидатства са
субсидии и търпи загуби“;
3. „отказ на г-жа С. да присъства на срещи с
останалите съдружници, както и да присъства на заседания на ОСС“ и
4. подаване на заявление от 23.05.2017 г. до
ДФ „З.“ за прекратяване на процедурата по предходно направено от дружеството
искане за подпомагане, с представяне на неистински протокол от общото събрание.
А в отправеното до ищцата писмено
предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ по-конкретно е било посочено, че:
- в периода
14.10.2016 г. – 16.12.2016 г. ищцата – като управител е разходвала парични
средства без да представи разходнооправдателни документи и без обяснения за
какво са употребени, като при това е теглила от
банковата сметка на дружеството суми, над регламентиран в дружествения договор
размер;
- имало
несъответствие от 13 000 лева между действителния и „обявения“ размер на възнаграждението
по сключения от нея договор за изработка от 20.04.2016 г. с изпълнител
дружеството „Б.“;
- поради „задържани“
от ищцата документи, с които тя разполагала като управител, „не могат да бъдат
регистрирани стадата от овце и земеделските земи, собственост на дружеството,
за да се кандидатства за субсидия“;
- на
11.10.2016 г. С., като управител и представляващ дружеството, сключила договор
за заем със „СГ М.Г.“ ЕООД за сумата 115 000 лева, в нарушение на чл. 37
от дружествения договор, а заемната сума липсвала както в банковите сметки,
така и в касата на дружеството.
При
тези отправени към ищцата обвинения и съответно поддържани в процеса основания
за наличие на условията по чл. 126, ал. 3, т. 1 – 3 ТЗ, преценката на
Апелативният съд е, че обжалваното решение е правилно.
Първо, за
посоченото в протокола от 14.08.2017 г. нарушение на съдружника С., формулирано
като „отказ да присъства на срещи с останалите съдружници, както и да присъства
на заседания на ОСС“, което нарушение наистина и конкретно да е довело до
неблагоприятни за дружеството песледици, по делото няма събирани никакви
доказателства. Затова не е било възможно, това твърдяно нарушение на
задълженията по чл. 124, предл. 2-ро и 3-то ТЗ, да послужи като налично
основание по чл. 126, ал. 3, т. 1 и/или т. 3 ТЗ, за приемане на решение за
изключване на съдружника.
Второ, всяко
едно от останалите посочени от дружеството действия на С. би могло да бъде
извършено от нея само в качеството и на управител на това дружество и само при упражняване
на предоставената и от общото събрание
представителна власт. Задължението на съдружника „да участва в управлението на
дружеството“ (чл. 124, предл. 2-ро ТЗ) се осъществява не чрез функциите на
управителя, а чрез работата на общото събрание, затова – ако съдружникът е и
управител – отговорност за своето лошо управление такъв съдружник може да носи
само при условията на чл. 145 ТЗ. Но предвидената в закона (чл. 145 ТЗ) имуществена
отговорност на управителя за поправяне на причинени на дружеството вреди, не обхваща
и посочената в чл. 126, ал. 3 ТЗ възможност, за изключване на управителя като
съдружник. Затова изводът е, че доколкото и когато фактическите и/или правни действия
на управителя, като представляващ дружеството, биха могли да бъдат
квалифицирани като осъществен правен резултат по чл. 126, ал. 3, т. 1, т. 2
и/или т. 3 ТЗ, тогава, въпреки че е съдружник, управителят не би могъл – на
тези основания – да бъде изключен като съдружник от дружеството, защото
действията, които предпоставят и обуславят носенето на отговорността по чл. 145 ТЗ, не могат (и не биха могли) да се извършат от съдружник.
Управителят може и да не
е съдружник (чл. 135, ал. 2 ТЗ), затова съдружникът по определение няма пряко
управленски функции и ако едно управленско действие е или се тълкува като
насочено „против интересите на дружеството“, отговорността на управителя е само
по чл. 145 ТЗ. А щом отговорностите на съдружника и на управителя са
разграничени от закона, тогава действията на управителя не могат – при
условията по чл. 126, ал. 3 ТЗ – да бъдат и отделно основание за изключването
му като съдружник. Щом съдружникът обективно не може и няма как като съдружник да извърши онова, за което дружеството го обвинява,
тогава той не би могъл да носи и отговорността, която за същия резултат, но
постигнат по съвсем друг начин и със съвсем други действия, е предвидена за
управител. И обратно, щом твърдяната вреда за дружеството е настъпила от
действията на управител, тогава и той не може да носи последствията, които
законът е предвидил за съдружник. Ето защо изключването на съдружник по чл.
126, ал. 3 ТЗ е юридически възможно само при неизпълнение на задълженията му по
чл. 124 ТЗ и за дейността му именно като съдружник, но не и като непредвидено
от закона допълнение към имуществената отговорност на управителя по чл. 145 ТЗ, вж. в този
смисъл и цитираната от окръжния съд съдебна практика – Решение № 56 от 8.09.2010 г. на ВКС по т. д. №
472/2009 г., II т. о., ТК, Решение
№ 196 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 665/2012 г., II т. о., ТК.
При
това положение, решението по т. 1-ва от дневния ред на общото събрание на „Е.А.Д.“
ООД от 14.08.2017 г. – като противоречащо на повелителна разпоредба на закона
(чл. 126, ал. 3, във вр. с чл. 145 ТЗ) – е трябвало да бъде отменено, което на
свой ред е предопределило и извода за незаконосъобразно последващо приемане на
решенията по останалите т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от дневния ред.
Заключението е, че
обжалваният съдебен акт е правилен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271,
ал. 1 ГПК ще следва да се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК) и
към подробните мотиви на Пазарджишкия окръжен съд.
На осн. чл. 273, във вр.
с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответницата по жалбата ще се присъдят направените
пред настоящата инстанция разноски, в размер на сумата 800 лева.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135 от 05.06.2018 г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд
по т. д. № 148/2017 г.
ОСЪЖДА дружеството „Е.А.Д.“ ООД, ЕИК ****, да заплати на В.И.С., ЕГН **********, сумата 800 (осемстотин) лева разноски
по делото.
Решението може да се обжалва пред В.К.С., в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.