№ 365
гр. Плевен, 10.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛОЯН В. ГЕРГОВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600438 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от Л. Г. И. с
ЕГН:********** – обвиняем по досъдебно производство №3308/2025г. по
описа на РП-Плевен, ЗМ-47/2025г. на РУ-Гулянци, чрез процесуалния му
представител адв. И. Т. с искане за изменение на Определение №38 от
02.06.2025г., постановено по ЧНД №76/2025г. по описа на РС-Никопол, с което
е оставено без уважение искането на РП-Плевен за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия Л. Г. И., като е
взета мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на мярка
за неотклонение и процесуална принуда „Домашен арест“. Процесуалният
представител на обвиняемия сочи, че в конкретния случай не са налице
доказателства, че подзащитният й ще се укрие или ще извърши престъпление.
Излага становище, че обвиняемият не е баща на три малолетни деца, за които
да се грижи, както и че майката има още три деца, за които полага грижи.
Излага твърдение, че подзащитният му няма интерес от това да се укрива. В
заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за
неотклонение и евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална
принуда по преценка на съда.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника,
така и лично от обвиняемия.
Обвиняемият Л. Г. И. заявява, че иска съдът да измени наложената му
мярка за неотклонение в по-лека.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че
определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като
от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия
момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
1
инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
С постановление за привличане на обвиняем Л. Г. И. е привлечен към
наказателна отговорност за това, че на 24.05.2025г. в гр. Гулянци в частен дом,
който се намира на ул. „*** в условията на домашно насилие спрямо И.М.Ф.,
ЕГН: ********** от същия град била причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в удари в областта на краката, болки и страдания, без това да е
довело до разстройство на здравето – престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. с
чл.130, ал.2 от НК.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че към настоящия момент
са достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които
позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил
привлечен в качеството на обвиняем. Същото се извежда на база събраните до
момента доказателства, в това число протоколите от извършените действия по
разследването, а именно от разпитите на свидетелите И.М.Ф., Д.М.В., М.Г.П.,
Е.К.Н., от назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза по документи, както и от приобщените
писмени доказателства – електронна справка за съдимост на обвиняемото
лице, характеристична справка.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка,
може да се изведе обосновано предположение относно участието на
обвиняемия в инкриминираното му престъпно деяние. Сред кориците на
делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават
подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по посочения
квалифициращ признак по работната към настоящия момент квалификация.
На следващо място, неправилно според настоящия съдебен състав РС-
Никопол е приел, че не са налице към настоящия момент и двете визирани в
разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК опасност от укриване и извършване на
друго деяние от обвиняемия, като следва да бъде добавено следното:
При преценката коя е най-адекватната и подходяща за конкретния
случай мярка за неотклонение следва да се съобрази степента на обществена
опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия,
здравословното му състояние, семейното му положение, професията,
2
възрастта и другите данни за личността му. Изследването на тези
обстоятелства трябва да даде отговор на въпроса коя форма на държавна
принуда е адекватна по тежест на степента на обоснованост на
предположението за съпричастие на подсъдимия към престъплението и на
степента на обоснованост на риска от възпрепятстване на хода и
приключването на процеса. Отправна точка за тази преценка може да са както
степента на обществена опасност на дееца, така и степента на обществена
опасност на извършеното деяние.
От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на
обвиняемия, се установява, че същият е неосъждан, като два пъти е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Според
данните, съдържащи се в разпитите на свидетелите И.М.Ф., Д.М.В., М.Г.П. и
Е.К.Н. се установява, че настоящата деятелност не е първият акт на физическо
насилие спрямо пострадалото лице, като са налице данни и за други такива,
включително и за други извършени спрямо нея деяния. Освен това, в
показанията на пострадалата Ф. се съдържат данни, че обвиняемият често
употребява алкохол и наркотични вещества, агресивен и склонен към
саморазправа е, каквито данни се съдържат и в приложената на досъдебното
производство характеристична справка.
Именно данните за личността на обвиняемия обуславят висока степен на
обществена опасност на дееца, както и реална опасност същият да извърши
ново деяние, като настоящото, както вече беше посочено, не е еднократен акт
на посегателство.
Възражението, направено от страна на защитата, че обвиняемият е баща
на три деца, за които да се грижи, е неоснователно. По делото не са налице
доказателства, че майката няма възможност да се грижи за децата си, като
фактът, че същата има още три деца, не обуславя липса на полагани грижи
спрямо някое от тях. В разпитите на свидетелите се установява, че
пострадалата Ф. живее в непосредствена близост до своя брат и неговата жена
М.П., които да й окажат помощ в отглеждането на децата. Освен това, мярката
за неотклонение „Домашен арест“ по никакъв начин не препятства
обвиняемият да се вижда с децата си в дома, в който е постановено да
изтърпява мярката за процесуална принуда. По делото не е постъпил протест
от страна на държавното обвинение, като в този случай съдът не разполага с
възможност дам утежни положението на обвиняемия, като постанови по-
тежка мярка за неотклонение, каквито данни според настоящия съдебен
състав са налице, както и данни за необходимост от провеждане на
принудително лечение, което е в правомощията на прокуратурата.
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани в
разпоредбата на чл.57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с
постановяване на мярка за неотклонение „Домашен арест“.
Предвид изложените в настоящото съдебно заседание доводи, че
обвиняемият няма възможност да пребивава на адреса, на който е определено
същият да търпи МНО, то следва да се измени първоинстанционния ссъдебен
3
акт в частта, касаеща адреса, на който да се изпълнява мярката, като се
постанови същата да се изпълни на адрес: гр. Козлодуй, ул. ***.
Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Никопол, с което е взета мярка за неотклонение „Домашен
арест“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение №38 от 02.06.2025г., постановено по ЧНД
№76/2025г. по описа на РС-Никопол, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА мярката за неотклонение „Домашен арест“ спрямо Л. Г. И. с
ЕГН:********** – обвиняем по досъдебно производство №3308/2025г. по
описа на РП-Плевен, ЗМ-47/2025г. на РУ-Гулянци, която да се изпълнява на
следния адрес: гр. Козлодуй, ул. ***.
Препис да се изпрати на ОД на МВР – Плевен и РУ-Козлодуй при ОД на
МВР - Враца за сведение и изпълнение на процедурата по чл. 62, ал.5 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4