Р Е Ш Е Н И Е №…..
гр. София, 30.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският
градски съд, въззивно отделение, ІV-„Д” състав, в закрито заседание на тридесети
април през две хиляди и деветнадесети година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна Петрова
като разгледа
докладваното от съдия Иванова гр. д. № 3583 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба с вх. № 4459/27.02.2019 г. на длъжника З. „Б.И.“ АД срещу постановление
от 14.02.2019 г., с което ЧСИ Р.М.с рег. № 790 при КЧСИ е отказал да намали
приетия в изпълнително дело № 20197900400322 размер на претендираното от
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. Жалбоподателят
поддържа, че приетата от съдебния изпълнител сума за адвокатско възнаграждение
е прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид
предприетите действия по събиране на вземането. Счита, че възнаграждение би се
дължало единствено за образуване на делото в размер от 200 лв. и моли да бъде
намалено до този размер, а при условията на евентуалност се иска съдът да намали
същото до предвидения размер в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение.
Взискателят
Т.Х.Ж., чрез адв. С. К., е подал отговор на жалбата, в който изразява становище
за нейната неоснователност. Твърди, че са предприети действия по изпълнителното
дело, изразяващи се в образуването му и процесуална защита и съдействие с цел
удовлетворяване на вземането. В тази насока изтъква, че в молбата за
образуването на изпълнително дело е посочен изпълнителен способ - запор на
банкови сметки, запор на вземания от трети лица, цялостно имуществено проучване.
Сочи, че с молба от 11.02.2018 г. е поискал запор на банковите сметки на длъжника
в „Банка ДСК“ ЕАД, а с молба от 13.02.2019 г. е поискал налагането на запори на
вземанията на застрахователя от
длъжници по изпълнителните дела при ЧСИ.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В
представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ Р.М.с рег. № 790 при
КЧСИ, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, изтъквайки, че
определените разноски са в установения в закона минимум. Сочи, че по наложен по
искане на взискателя запор върху банковите сметки на длъжника, е постъпила
сумата от 148 425, 91 лв.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното
производство и доводите на страните, намира за установено следното :
Изпълнително
дело № 20197900400322 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 при КЧСИ, е образувано
по молба на взискателя Т.Х.Ж., чрез адв. С. К., за вземания от длъжника З. „Б.И.“
АД по изпълнителен лист от 04.02.2019 г., издаден по гр. д. № 47/2017 г. по
описа на ОС-Стара Загора, за сумата от 100 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата от 03.03.2016 г. до окончателното ѝ
изплащане и сумата от общо 7810,16 лв. – разноски в съдебното производство. Към
молбата са приложени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 06.02.2019 г. между взискателя и адв. Стефан К., с договорено и
изцяло заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. за
образуването и воденето на изпълнително дело.
С обжалваното
постановление от 14.02.2019 г., ЧСИ Р.М.е оставила без уважение искането на
длъжника З. „Б.И.“ АД за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност и същото е връчено на длъжника на 20.02.2019 г.
На
18.02.2019 г. от наложен запор на банкови сметки на длъжника е постъпила сумата
от 148 425, 91 лв.
Жалбата
е подадена в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е
насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в
обхвата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По
същество, по законосъобразността на акта на ЧСИ, с който се отказва намаляване
на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя, въззивният съд съдът
намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ, за образуването на изпълнителното дело,
каквото действие е извършил процесуалния представител на взискателя,
минималното възнаграждение е 200 лв. и същото безспорно се дължи от длъжника.
Въззивният
състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене
на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7,
ал. 2 от НМРАВ, няма да намери
приложение, защото в настоящото изпълнително производство, след връчване на
поканата за доброволно изпълнение на 08.02.2019 г. не са предприемани други
действия от процесуалния представител на взискателя, които да са довели до удовлетворяване
на паричното вземане. Следва да се отбележи, че такива действия не съставляват
депозираните от процесуалния представител на взискателя молби от 11.02.2019 г.
и 13.02.2019 г., с които е поискано налагането на запор на банкови сметки на
длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и извършване на справка за наличие на вземания на
длъжника по образувани от него дела и налагане на запор върху тези взимания.
Едновременното посочване на различни начини на изпълнение не са били
необходими, тъй като със съобщения от 08.02.2019 г. ЧСИ вече е бил наложил
запор на банкови сметки на длъжника в различни банки, включително и в „Банка
ДСК“ ЕАД, и от същите по делото е постъпила сумата от 148 425, 91 лв. на
18.02.2019 г. – в срока за доброволно изпълнение. Макар и в хода на изпълнителното
производство, двете молби са депозирани в срока за доброволно изпълнение и
същите не биха могли да се приемат като същински действия по воденото на
делото, а и обективно такива действия не са били необходими предвид постъпилата
сума и последващо изпратените от съдебния изпълнител до банките съобщения за
вдигане на наложените запори.
По
изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че дължимите от З. „Б.И.“
АД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство възлизат
на 200 лв. - само за образуване на делото.
Обжалваното
постановление от 14.02.2019 г., по изп. д. № 20197900400322 по описа на ЧСИ Р.М.,
с рег. № 790 при КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя,
следва да се отмени над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 3 000 лв.
и вместо това адвокатското възнаграждение да се намали до този размер.
Така мотивиран, Софийският
градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от 14.02.2019
г., по и.д. № 20197900400322 по описа на
ЧСИ Р.М., с рег. № 790 при КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на
длъжника З. „Б.И.“ АД за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение
в полза на взискателя Т.Х.Ж., над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от
3000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на приетите за
събиране от съдебния изпълнител разноски на взискателя Т.Х.Ж. за адвокатското
възнаграждение, по изп. д. № 20197900400322 по описа на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 при
КЧСИ, възложени в тежест на длъжника З. „Б.И.“ АД, над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 3 000 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.