Решение по дело №450/2019 на Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е №27

 

 

гр.Шумен, 07 Февруари 2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                  Председател: М. Маринов

                                                                                           Членове:1.Р. Хаджииванова

2.С. С.

 

при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №450 по описа за 2019 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №284 от 30.09.2019г. по гр.д.№43/2019г. Районен съд - гр.Н.П. е отхвърлил предявения от Гаранционен фонд гр.С.срещу В.А.Й. ***, иск по чл.288, ал.12 от КЗ отм., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 778 лева главница, представляваща изплатеното от фонда обезщетение по щета ГФ №11-0523/11.09.2013г., ведно със законната лихва върху главницата. Основната причина, поради която съдът е приел иска за неоснователен, е че към датата на процесното ПТП, от което се претендират имуществените вреди, виновния водач е имал валидна застраховка "гражданска отговорност", доколкото това обстоятелство било отбелязано в протокола за ПТП.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за основателна.

Районен съд - гр.Н.П. е бил сезиран с искова претенция по чл.288, ал.12 от КЗ отм. /ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила до 01.01.2016г./ от Гаранционен фонд гр.С.срещу В.А.Й. ***. Безспорно е установено по делото, че с присъда №84/02.12.2013г. по НОХД №558/2013г. на НПРС ,влязла в законна сила на 18.12.2013г., съдът е признал ответника В.А.Й. за виновен в това, че на 25.08.2013г., около 19:15 часа, на ул.в гр. Н.П., обл.Ш., управлявал моторно превозно средство /лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№/ с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда /1,62 промила/, установена по надлежния ред –престъпление по чл.343б ал.1 от НК и на основание чл.343б ал.1 от НК във вр.чл.55 ал.1 т.2 б“б“от НК във вр.с чл.42а ал.2 т.1,т.2 и т.6 от НК го е осъдил на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки:1/задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година,с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, 2/задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, 3/безвъзмезден труд в обществото в размер на 100 часа за срок от една година. От мотивите към присъдата и материалите по наказателното дело и ДП №323/2013г. по описа на РУ“Полиция“ гр.Н.П. се установява, че към момента на извършване на описаното престъпление, Й. е бил неправоспособен водач на МПС. Повод, да бъде извършена проверка на наличието на алкохол в кръвта му е било предизвиканото от него пътно-транспортно произшествие на 25.08.2013г. около 19:15 часа, на ул.““, за което бил съставен Протокол за ПТП №1380375/25.08.2013г., от мл.автоконтрольор Р.А.М.и Акт за установяване на административно нарушение №657/25.08.2013г.. В Протокола за ПТП е посочено, че при управление на МПС-лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№, собственост на И.В.Х., В.Й. е предизвикал ПТП, като управлявайки, не остава достатъчно странично разстояние при разминаване с паркирания автомобил, собственост на „В.“ЕООД – лек автомобил „Пежо Партнер„ с рег.№, и блъска втория автомобил странично от дясната част. Отбелязано е,че причини за настъпване на ПТП-то са следните: водач №1/ответникът Й./ управлявайки не оставя достатъчно странично разстояние при разминаване с паркирания участник №2 и предизвиква ПТП, като го блъска странично в дясната част. Отразени са повредите по увредения автомобил - преден десен калник, предна дясна врата с лайсна и десен праг. На собственика на увредения автомобил, е била изплатена сума в размер на 778 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от ищеца, доколкото според представените документи, причинителя на щетата не притежавал валидна застраховка "гражданска отговорност" към датата на произшествието. Представено е уведомление за имуществени вреди от „В.“ЕООД до ГФ от 27.08.2013г., Доклад по щета за имуществени вреди №110523/11.09.2013г., Заключителна техническа експертиза щета №110523/11.09.2013г., Техническа експертиза по щета №110523/11.09.2013г-., Опис-претенция №70-04050-00094/27.08.2013г., копие от свидетелство за регистрация на Лек автомобил „Пежо Партнер“ с рег.№, преводно нареждане за кредитен превод за сумата от 778 лв. от „Гаранционен фонд“ в полза на „В.“ЕООД от 31.03.2014г., копие от фотоалбум, Регресна покана. По делото е представена справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд, от която е видно, че собственикът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 0511000355406Е, с валидност от 25.02.2013г. до 24.02.2014г., но същата е била прекратена на 08.06.2013г., като съобщението за това е било подадено от застрахователя на 10.06.2013г. с посочена причина - "Невнесена вноска".

Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: По делото е безспорно установено наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника - делинквент, на основание  чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), а именно: настъпване на описаното в исковата молба ПТП, отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД, плащане от Гаранционния Фонд на обезщетение в полза на увреденото лице и наличие на основанието за извършеното плащане по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ - липсата на сключена застраховка "Гражданска отговорност" от ответника. Установен е и размерът на дължимото обезщетение за причинените от процесното ПТП щети, който възлиза на 778 лева, което води до основателност на регресния иск в пълния му предявен размер.

Спорните в производството въпроси дали ответникът е причинил виновно процесното ПТП и наличието на причинно следствена връзка между посочените вреди и поведението на ответника. Както бе отбелязано по - горе, в процесния Протокол за ПТП, съставен от длъжностно лице, служител на РУП Н.П., след посещение на мястото на ПТП, на 25.08.2013 г. около 19:15 часа, лекият автомобил, управляван от ответника не е осигурил достатъчно разстояние при разминаването си с паркирания увредения автомобил в гр.Н.П., на ул., пред , и го е блъснал странично от дясната страна. Протоколът за ПТП е подписан от ответника без възражения, т. е. същият се е съгласил с описания в него механизъм на ПТП, тъй като в посочената част протоколът представлява частен свидетелстващ документ, подписан от ответника, съдържащ признание на неизгодни за ответника факти относно описания в протокола механизъм ПТП. Този механизъм се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, и същия сравнен с щетите в описа на ищеца и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по отношение на увредения автомобил се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 25.08.2013 г. ПТП. При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването на произшествието е ответникът, който е нарушил чл. 44, ал. 1 ЗДвП. Вината на ответника е установена въз основа на целия събран по делото доказателствен материал, в това число и констатациите, направени от служителя на РУП Н.П. в Протокол за ПТП, подписан от ответника без възражения, писмените и веществените доказателства, представени в настоящото и в наказателното производство. За нуждите на настоящото производство не е необходимо наличието на влязло в сила наказателно постановление, за да може да се установи кой е виновния водач за настъпване на ПТП, като това обстоятелство подлежи на доказване със всички допустими доказателства по ГПК. Без значение в случая е обстоятелството дали и за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на виновния водач, респективно дали издаденото наказателно постановление е влязло в законна сила. Съгласно чл. 300 ГПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. На основание посочената норма не е задължително за гражданския съд наказателното постановление, с което се ангажира административнонаказателна отговорност чрез налагане на административно наказание, нито актът за установяване на извършено административно нарушение, с който се образува административнонаказателно производство. Същото се отнася и за решението по административнонаказателното дело във връзка с оспорването на наказателното постановление. Т. е., деликтната отговорност не е функция на административнонаказателната отговорност и гражданският съд не е обвързан от констатациите на административнонаказващия орган и с оглед доказателствата в гражданския процес може да приеме друга фактическа обстановка. В тази връзка следва да се отбележи, че е възможно едно наказателно постановление да бъде отменено от съда единствено поради наличието на процесуални нарушения по ЗАНН, допуснати при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, и на практика въпросът извършено ли е виновно и от кого административно нарушение да остане неразгледан. Ето защо, дори и в действителност наказателното постановление да не е влязло в сила, то това обстоятелство е ирелевантно към предмета на делото. Въпреки, че съдът не е обвързан с посоченото в АУАН и наказателното постановление, дори последното да е влязло в законна сила, съдът може да бъде обвързан от констатациите на органите на МВР в констативния протокол. Ако те са неправилни, в тежест на страната е да оспори верността на документа, който удостоверява неизгодни за нея обстоятелства, както и да представи доказателства, които да го опровергават. Както беше посочено и по-горе от събраните по делото доказателства може да се изведе категоричен извод за виновността на ответника за настъпване на процесното ПТП.

По делото са установени и щетите по отношение на МПС, които са удостоверени от длъжностното лице, съставило протокола за ПТП, който в тази си част има характер на официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част - местоположението на моторните превозни средства след ПТП и видимите щети по отношение на същите, документът обвързва съда с материална доказателствена сила. От изготвените експертни заключения, въз основа на които е било осъществено плащането на обезщетението, се установява, че стойността необходима за възстановяване на увредения автомобил е 778 лв.

По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че към датата на ПТП виновният за настъпването му водач е имал действащ договор за застраховка "Гражданска отговорност" за управлявания от него автомобил, а от представената с исковата молба справка от базата данни на Информационен център към Г. Ф. се установява, че към датата на ПТП няма такава. Т. е. на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.) за Гаранционния фонд се е породило задължение за изплати застрахователно обезщетение на увреденото лице за причинените му имуществени вреди в резултат на ПТП, реализирано по вина на водач на МПС, който не е имал сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Пряко от представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че има надлежно подадено заявление за изплащане на обезщетение пред Гаранционния Фонд, както и реализирана процедура пред Фонда, въз основа на която е била изплатена на собственика на увреденото МПС, сумата в размер на 778 лева, представляваща обезщетение по щета 110523/11.09.2013 г.. С оглед проведеното успешно доказване от страна на ищеца на всички предпоставки за уважаване на предявения иск и с оглед разпоредбата на  чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), според която след изплащане на обезщетението по чл. 288, ал. 1 и 2 КЗ (отм.); Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.288, ал. 8 КЗ (отм.), предявеният иск се явява основателен и доказан в пълен размер.

Относно въпросът във връзка с въведеното от назначения особен представител на ответника с отговора на исковата възражение за погасяване на претенциите на ищеца по давност, настоящият състав намира следното: Съгласно т. 14 на ППВС № 7/1978 г. за регресните искове важи общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението ѝ започва от момента на изплащане на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. Ето защо, искът за главница на ищеца не е погасен по давност - вземането на ищеца срещу ответника възниква в полза на Гаранционния Фонд след извършване на плащането в полза на увреденото лице, доколкото плащането му е последният елемент от фактическия състав на регресното право на ищеца. Това право възниква в полза на Гаранционния Фонд на самостоятелно основание, предвидено в закона ( чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) и не се основава нито на деликт, нито на застрахователен договор. Следователно от момента на възникване на регресното право на ищеца (с плащането на обезщетението) вземането в полза на ищеца срещу причинителя на вредите става изискуемо и съгласно чл. 114 ЗЗД за това вземане започва да тече и срокът на погасителната давност, за която е приложим общият 5-годишен давностен срок (в този смисъл е и константната съдебна практика, намерила израз в: Решение № 53/16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г. на ВКС- І т. о., Решение № 2/02.02.2011 г. по т. д. № 206/2010 г. на ВКС- ІІ т. о., Решение № 178 от 21.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 192/2009 г. на ВКС- II т. о., Решение № 15/04.02.2011 г. по т. д. № 326/2010 г. на ВКС - ІІ т. о.). С оглед изложеното и предвид обстоятелството, че плащането на застрахователното обезщетение е извършено на 31.03.2014 г., а искът е предявен на 15.01.2019 г., петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД не е изтекла и вземането на ищеца за главница не е погасено по давност.

            Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде изцяло отменено, и вместо него постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 350 лева пред първата инстанция, и в размер на 325 лева пред настоящата инстанция.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение №284 от 30.09.2019г. по гр.д.№43/2019г. на Районен съд - гр.Н.П., като вместо него, ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА В.А.Й. с ЕГН,* ..., да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.С., представляван от изпълнителните директори С.Г.С.и Б.И.М., сумата 778 лева /седемстотин седемдесет и осем лева/, представляваща заплатена от ищеца на "В." ЕООД, сума по щета №110523/11.09.2013г., като обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди на лек автомобил - „Пежо Партнер“ с рег.№, собственост на "В." ЕООД гр.Н.П., нанесени на 25.08.2013 г. при транспортно произшествие в гр.Н.П., на ул.№, ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.01.2019г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 675 лева /шестстотин седемдесет и пет лева, представляваща направените по делото разноски за първата и въззивната инстанция.

На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                     2.