РЕШЕНИЕ
№ 957
Хасково, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на седми
февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА
и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 20237260701327 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от С. С. Н., с посочен адрес
[населено място], [улица], действащ чрез пълномощник – адв. Д. З., със съдебен
адрес: [населено място], бул. ***, против Решение №205 от 30.10.2023г.,
постановено по а.н.д. №268/2023г. на Районен съд – Свиленград.
В касационната жалба се твърди, че наказателното постановление,
както било уточнено пред районния съд, било оспорено само в частта за
наложената глоба, респективно размера на определената от митническите органи
митническа стойност. Решението, с което било потвърдено наказателното
постановление, било неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че неправилно,
неоснователно и в разрез с материалноправните правила районният съд изложил в
решението си мотиви, с които не приема представената фактура за закупуването на
процесните стоки и посочената в нея цена като реално платената, а възприемал
изготвеното в хода на административнонаказателното производство заключение на
вещо лице, определило митническата стойност на основание чл.74 пар.3 от Регламент
№952/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Неоснователни били
съображенията на съда и мотивите му за неприемането на фактурата в съдебното
производство, като се базирал на оспорване верността на документа от ответната
страна. Твърди се, че такова оспорване на било направено, още по-малко
оспорване, касаещо верността на фактурата. От друга страна, неоснователно и
накърняващо правото на защита на нарушителя било недопускането на свидетел,
поискан от него. Навеждат се доводи, че свидетелят следвало да установи
действието, извършено от жалбоподателя за посочената във фактурата фирма –
закупуването на продуктите по фактура, а тези обстоятелства имали решаващо
значение както за метода за определяне на митническа стойност, който да се
приеме за меродавен в случая, така и за самия факт на закупуването на
процесната стока именно от жалбоподателя. На следващо място се сочи, че
твърденията за неправилност на решението се отнасяли и за частта от мотивите,
които касаели липсата на реквизити в представената фактура, което послужило на
съда да мотивира отказа си да я приеме. Навеждат се доводи, че според съдебната
практика липсата на конкретни реквизити във фактурата не водела автоматично до
извод, че тя е неистинска, а вписаната в същата цена на стоката е недостоверна
и поради това не може да бъде ценена като годно доказателство. Същото се
отнасяло и до изискването да съдържа основни реквизити на договора за продажба,
доколкото в случая ставало въпрос за свободно договаряне, което не било
обвързано с „цената, открита в официалния сайт на съответното ведомство в Р.
Турция“, но предвид отказа да бъде изслушан свидетеля не можело да бъде
установено по делото. Навеждат се и доводи, че били неправилни мотивите на съда
и относно неприемането на представеното по делото заключение в частта, касаеща
изводите за представената фактура. Твърди се, че всичко описано водело до
неправилния извод на съда, че по делото липсват доказателства, установяващи
различна цена на процесните стоки от тази, определена в хода на административнонаказателното
производство на основание чл.74 пар.3 от Регламент №952/2013. По подробно
изложените съображения се моли да бъде отменено решението на районния съд и
вместо него да се постанови ново, с което да се отмени в обжалваната част
наказателното постановление.
Ответникът, чрез процесуален представител в писмена молба изразява
становище, че следва да се остави в сила решението на районния съд. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в случай, че се присъди
адвокатско възнаграждение на процесуален представител на жалбоподателя, се моли
същото да бъде съобразено с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково предлага
обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на контролираното
решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на
чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от
активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Наказателно постановление №BG2022/1000-4509/НП от 12.04.2023г.,
издадено от И.Д. Заместник- Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас,
на С. С. Н., на основание чл.233 ал.1 от Закона за митниците, е наложено
административно наказание глоба в размер на 26 228.00 лв., която глоба
представлява 100 % от митническата стойност на стоката по пункт II на
постановлението (пункт I от НП), отнети са в полза на Държавата от С. С. Н. на
основание чл.233 ал.6 във връзка с ал.1 от Закон за митниците: 1. Хранителна
добавка стимулант за полова мощ „Ayibogan 300 gr“ – 6 кашона по 84 броя – общо
504 броя, 2. Лекарствен продукт стимулант за полова мощ „Kamagra sildenafil
oral jelly 100 mg“ – 30 кашона по 50 кутии по 7 пакетчета – общо 10 500 броя,
3. Лекарствен продукт стимулант за полова мощ „Vegaxes sildenafil tablets” –
200 блистера по 6 таблетки – общо 1200 броя таблетки, 4. Лекарствен продукт
стимулант за полова мощ „Viagra sildenafil 100 mg“ – 100 кутии по 4 таблетки –
общо – 400 броя таблетки, 5. Спрей стимулант за полова мощ „Viga 45 ml“ – 38
кутии по 25 броя – общо 950 броя, с митническа стойност 26 228.00 лева (пункт
II от постановлението) . По пункт III от наказателното постановление не е отнет
в полза на Държавата лек автомобил марка „Volkswagen Transporter” с рег.
№********, шаси №*****************, регистрационен талон №[рег. номер] и
контактен ключ 1 брой, и е постановено същите да бъдат върнати на собственика
или на упълномощено лице.
С атакуваното решение Районен съд – Свиленград потвърдил Наказателно
постановление №BG2022/1000-4509/НП от 12.04.2023г. на И.Д. Заместник- Директор
на Териториална Дирекция Митница Бургас, в частта, с която на С. С. Н., на
основание чл.233 ал.1 от Закона за митниците, е наложено административно
наказание глоба в размер на 26 228.00 лв. и осъдил същия да
заплати на Агенция „Митници“ сумата от 80 лв., представляваща направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В решението районният съд е посочил, че в съдебната фаза е
уточнено, че се оспорва наказателното постановление единствено относно размера
на наложеното наказание. За да потвърди наказателното постановление в частта по
пункт I, районният съд е посочил, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да са основания за незаконосъобразност и отмяна. Изложил е подробни
съображения, въз основа на които е приел, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съдът е приел, че
процесното административно нарушение не може да се квалифицира като маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. В
решението е обсъдена разпоредбата на чл.233 ал.1 от Закон за митниците, като
съдът е приел, че митническата стойност на стоката, предмет на процесното
митническо нарушение, е определена по реда на Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
митнически кодекс на Съюза. Съдът е посочил, че при липса на обратни или други
доказателства, събрани в хода на производството, установяващи друга различна
цена в т. ч. и доказване на такава на придобиване (в решението съдът е изложил
мотиви относно некредитирането на представени два броя фактури), следва да се
възприеме посочената от вещо лице в хода на административнонаказателното
производство стойност, т. е. съдът не е намерил основания да не бъде приета
така посочената от административнонаказващия орган за правилно и
законосъобразно определена. Посочил е, че административното наказание е
правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от
стойността на недекларираните стоки. Предвид изложените съображения е приел, че
обжалваното наказателно постановление в тази част следва да бъде потвърдено.
Посочил е също, че в останалите му части наказателното постановление не се
обжалва, поради което следва да се приеме, че същото е влязло в законна сила.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение за правилно.
При постановяването му Районен съд - Свиленград не е допуснал
процесуални нарушения, от категорията на съществените, като се е мотивирал в
хода на съдебното производство защо не е допуснал до разпит един свидетел,
поискан от страна на жалбоподателя и отказът от допусне събирането на това
гласно доказателство не е довел до неправилно приложение на материалния закон.
В хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както правилно е
възприел районният съд. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято
контролна функция е предоставена по силата на чл. 230 и чл. 231 ЗМ. Спазени са
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, посочени са по безспорен начин
всички елементи от обективната и субективната страна на нарушението (чл. 42, т.
3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН). Действително осъществената фактическа
обстановка е правилно подведена под релевантната по време, място и лица правна
уредба (чл. 3 ЗАНН). Нарушението е формално, като за осъществяването на неговия
фактически състав не се изследва настъпването на определен противоправен
резултат.
Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗМ „който пренесе или превози стоки през
държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се
наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху
митническата стойност на стоките или при износ - стойността на стоките“.
Фактическият състав на нарушението - митническа контрабанда, включва следните
елементи: 1. адресат е лице, което пренася или превозва стоки
през държавната граница, или 2. лице, което направи опит за това, като и в
четирите хипотези се изисква от страна на митническите органи незнание /т.е.
стоката да не е представена, декларирана или обявена пред митническите органи/
и липсата на разрешение /т.е. има забрана за пренасянето и превозването й/.
Наказанието за това нарушение е глоба, като размерът й се определя според
митническата стойност на стоките – предмет на нарушението. В конкретния случай
не е спорно, че касаторът е превозил през държавната граница между Република
Турция и Република България стоки, които не е декларирал пред митническите
органи (чл. 66, ал. 1 ЗМ). Под деклариране се има предвид липсата на знание и
без разрешение на митническите органи, което се установява от събраните по делото
писмени доказателства, вкл. и дадените от лицето писмени обяснения в хода на
административнонаказателното производство.
Спорният по делото въпрос е правилно ли е определена митническата
стройност на превозените през границата стоки, законосъобразно ли е определено
наложеното на касатора административно наказание.
В чл. 70 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на
договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща
на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение
митническата територия на Съюза. Договорната стойност трябва да отразява
реалната икономическа стойност на стоката и да отчита всички елементи на тази
стока, които имат икономическа стойност. В чл. 74 от Регламент /ЕС/ № 952/2013
са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те
имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от
една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи.
Правилно районният съд не е кредитирал представената от касатора
фактура, с която последният е целял да установи стойността на процесните стоки,
а оттук правилно не е кредитирана и изготвената в съдебното производство
експертиза, в първия й вариант.
На първо място съдът отчете обстоятелството, че фактурата, е
представена за първи в хода на съдебното производство, а не в хода на
проверката, извършена от митническите органи, а освен това в същата не фигурира
като получател името на касатора С. С. Н., а на друго трето лице със седалище
Република Германия. Наред с това, както е установило вещото лице изготвило
съдебната експертиза, в издадената фактура два пъти е прибавен ДДС, а от
изявлението на процесуалния представител на касационния жалбоподател, в същата
неправилно са посочени бройките на една от стоките, поради което на съда
впоследствие е представена и коригирана фактура. Ненадлежното посочване на ДДС,
съчетано с неправилно посочване на цена/бройки по отношение част посочения вид
стоки, и обстоятелството, че оспорващия не се легитимира като получател на
стоките по фактурата, води на извода, че същата е съставена за целите на
производството и посочената в нея стойност не следва да се възприема. Предвид
това не е налице основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда за провеждане на разпит на свидетел с цел
изясняване на спорните по делото факти и обстоятелства.
Правилно съдът не е кредитирал изготвената в хода на съдебното
производство експертиза и във втория й вариант, при която е използвана средна
пазарна цена на стоки, които според вещото лице са идентични (като
наименование, количество и съдържание на активните добавки) със стоките –
предмет на митническата контрабанда, а именно – хранителни добавки за полова
мощ, предлагани в сайтове в Република България. Районният съд е възприел, че
вещото лице всъщност е използвало средна цена на стоки, които са сходни, а не
идентични. Според касационната инстанция правилно районният съд е кредитирал
изготвената в хода на административно наказателното производство съдебна
експертиза, предвид, че не е спорно между страните, че стоките са внесени от
Република Турция и вещото лице изготвило същата е използвало за сравнение
идентични стоки продавани в турски електронни магазини и борси за продажба на
хранителни добавки и лекарствени продукти, респ. използвало е данни които
най-точно биха отразявали действителната митническа стойност на процесните
стоки.
С оглед разпределената доказателствена тежест нарушителят не е
успял да обори констатациите на контролните органи, нито да докаже, че
стойността на стоките – предмет на митническа контрабанда, е по-нисък от 26
228.00 лева., определена в хода на административнонаказателното производство. В
този размер е и наложеното с оспореното НП наказание. Законосъобразно и явно
справедливо наказващият орган е наложил административното наказание „глоба“ в
минимален размер за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя (чл. 12 от ЗАНН), при
липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на
случая.
Доколкото направените от Районен съд - Свиленград изводи
съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в
от ЗАНН във връзка с чл. 348 от НПК, то съдът констатира, че постановеното
съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП, чл. 7, ал. 1
и ал. 2 от ЗМ в полза на Агенция „Митници“, в структурата на която е органът,
издал оспореното НП, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер от 80 лева.
Така мотивиран, Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №205 от
30.10.2023г., постановено по а.н.д. №268/2023г. на Районен съд – Свиленград
ОСЪЖДА С. С. Н., с [ЕГН] от
[населено място], да заплати на Агенция „Митници“, със седалище – [населено
място], сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |