Решение по дело №1586/2018 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 282
Дата: 13 юни 2019 г. (в сила от 12 юли 2019 г.)
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20185310101586
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                                    12.06.2019 г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на девети май две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА

 

секретар Йорданка Тянева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1586 по описа за 2018 г. и като обсъди:

           

Иск с правно основание чл. 422 вр.чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.

          Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД твърди, че между “Вива Кредит” ООД и ответника Б.М.Р. е сключен договор за паричен заем № 5349363 от 10.04.2017 г., по силата на който на същия е предоставена сумата от 600 лева, а той се е задължил да я върне в срок до 23.10.2017 г., на 14 двуседмични погасителни вноски от 63.41 лева, в които е включена главница и договорна лихва. Заемателят не е заплатил нито една вноска, не е изпълнил задължението си да заплати 600.00 лева главница и 72.14 лева договорна лихва за периода от 24.04.2017 г. до 23.10.2017 г. Освен това не е изпълнил задължението си да представи на кредитора обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, поради което дължи и неустойка в размер на 215.60 лева. От последната падежна дата – 23.10.2017 г. ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи такса за експресно разглеждане на документите в размер на 215.60 лева, разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245.00 лева, лихва за забава върху непогасената главница в размер на 42,96 лева за периода от 25.04.2017 г. – датата на допускане на забава на погасителната вноска до 31.01.2018 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИ, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. С договор за цесия от 01.12.2016 г. и приложение към него от 01.12.2017 г. вземанията са прехвърлени на ищеца, за което длъжникът е уведомен. За събирането им е издадена заповед за изпълнение № 129/08.02.2018 г. по ч.гр.дело № 309/2018 г. по описа на РС Асеновград, същата е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е указано на заявителя в срок да предяви иск за установяване на вземането. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горните суми. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски, както и тези, извършени в заповедното производство.

            В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответника Б.М.Р.. Постъпил е отговор от назначения му особен представител – адв. П.К., с който оспорва предявения иск и претендираните с ИМ суми, като недопустима и моли да бъде оставена без разглеждане. Твърди, че по отношение на представения договор за прехвърляне на цесия и приложение № 1 към него се прилагат разпоредбите на чл.99 от ЗЗД. От представените с ИМ доказателства не става ясно, че на длъжника е съобщено за извършената цесия. Освен това от Приложение № 1 към договора за цесия е видно, че е прехвърлено задължението на „Агенция за събиране на вземания“ АД, която е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, което дружество е различно от ищеца по делото, поради което остава недоказано надлежното извършване на цесия и прехвърляне на вземането спрямо ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. Освен това твърди, че не става ясно дали длъжника е усвоил заемната сума, дали същата е усвоена от него в търговски обект на „Изипей АД или му е предадена лично с подписване на договора. Оспорва като недоказана претендираната сума от 245 лева за дължими разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение. Моли молбата да се остави без разглеждане като недопустима, да се отхвърли иска като неоснователен. Не ангажира доказателства, претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 309/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение  № 129/08.02.2018 г., с която е разпоредено длъжникът Б.М.Р. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД описаните и претендирани с исковата молба суми. Срещу нея не е подадено възражение, заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.

От представения по делото договор за паричен заем № 5349363/10.04.2017 г. е видно, че „Вива кредит“ ООД е предоставел в заем на Б.М.Р., сумата от 600 лв., а той се е задължил да я върни ведно с договорна лихва, на погасителни вноски по 63.41 лв.всяка – в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Срока на заема е 28 седмици – 14 вноски, като в договора са уговорени и датите на погасителните вноски, първата на 24.04.2017 г., а последната на 23.10.2017 г. Освен това ответникът се е задължил да предостави на кредитора обезпечение в тридневен срок, а в противен случай да заплати неустойка за неизпълнение в размер на 215.60 лева. С подписване на договора ответника е удостоверил, че е получил от заемателя заемната сума от 600 лв., като договора има силата на разписка за предадената – съответно получена сума. Поради това първото възражения на ответника, че не е доказано предаването или получаване на заемната сума е неоснователно.

Ответникът не твърди и не сочи доказателства, че е изпълнил изцяло поетите от него задължения, за връщане на главницата, за заплащане на уговорената договорна лихва, както за предоставяне на обезпечението – предвидено в т.4.1 от договора. Ето защо и с настъпване на крайния срок на договора той дължи на заемателя неплатената част от претендираните суми, чиито размер е установен със заключението по съдебно-счетоводната експертиза.

От приетата по делото ССчЕ на вещото лице Марияна А., което съдът кредитира като компетентно изготвено се установява, че по договора за паричен заем  № 5349363/10.04.2017 г., към датата на цесията – 01.12.2017 г. и датата на изготвяне на експертизата не са извършени плащания, за погасяване на заема от заемателя. Съгласно счетоводни документи задължението по договора за паричен заем  № 5349363/10.04.2017 г., към датата на експертизата от Б.Р., съгласно клаузите на същия възлиза на: главница 600 лв., договорна лихва 72.14 лв. за периода от 24.04.2017 г. до 23.10.2017 г., такса експресно разглеждане 215.60 лв., неустойка за неизпълнение на задължението 215.60 лв., такса разходи по събиране на задължението 245 лв., лихва за забава 48 лв. за периода от 25.04.2017 г. до 07.02.2018 г. – общо 1396.34 лева. Размерът на лихвата за забава е в размер на законната лихва в/у непогасената главница за времето от 25.04.2017 г. до 07.02.2018 г. /дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК/ е 48 лева.

        Не е спорно, а и от представения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 01.12.2016 г. се установява, че ищецът е придобил вземанията на заемодателя срещу ответника, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. В същия (в чл. 4.5) се съдържа и упълномощаване цесионерът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането. Уведомлението за извършено прехвърляне на вземането е приложено към исковата молба и същото е изпратено на ответника, ведно с исковата молба, и съответно е получено от същия. Ето защо съдът счита, че е налице валидно прехвърляне на вземанията, съгласно клаузите на сключения рамков договор за цесия. Възраженията на ответника против пораждане на правните последици на договора за цесия спрямо задълженията по заема, са неоснователни, по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК, с договора за потребителски кредит е предвидена възможността кредиторът да прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице. Съгласно установената съдебна практика /Решение № 114/ 07.09.2016 г., т. д. № 362/ 2015 г., II т. о. на ВКС; Решение № 78/ 09.07.2014 г., т. д. № 2352/ 2013 г., II т. о. на ВКС; Решение № 3/ 16.04.2014 г., т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о. на ВКС; Решение № 123/ 24.06.2009 г., т. д. № 12/ 2009 г., II т. о. на ВКС; Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./ установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД, задължението на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу лице, което не е носител на вземането. Правнорелевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника за прехвърленото вземане, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия кредитор /цесионер/, тъй като само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника, за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 ЗЗД. Същевременно е допустимо, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие, цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като в този случай представителната власт възниква по волята на представлявания – цедента, и обемът й се определя според това, което упълномощителят е заявил. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и няма пречка съобщаването като фактическо действие да бъде извършено от пълномощник. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина и формата, по който следва да бъде извършено уведомлението, то уведомление за прехвърляне на вземания, подписано от цесионера, но не в качеството му на цесионер, а на пълномощник на цедента и същевременно получено от длъжника в рамките на съдебно производство по предявен иск за прехвърлянето вземане, е допустимо и следва да се зачетат правните последици, които произтичат от достигането му до длъжника. Изходящото от цедента /в т.ч. чрез пълномощник/ уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 ГПК, включително и в рамките на производство по иск с правно основание по чл. 422 ГПК, с оглед приетото по т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2016 г., по т. д . № 4/ 2014 г., на ОСТГК на ВКС.

На следващо място следва да се отбележи, че уведомяването на длъжника от цедента за цесията, има значение единствено за редовността на извършеното плащане от страна на длъжника на стария кредитор спрямо новия кредитор, но не и за редовността на прехвърлените права. Преди да бъде уведомен за цесията, длъжникът може валидно да погаси задължението си чрез плащане на стария кредитор.

При така изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай е налице валидно съобщаване на цесията, същата е произвела действие, считано от датата на получаване на исковата молба с доказателствата към нея, сред които е уведомлението за прехвърляне на вземания, както и пълномощното, по силата на което ищецът е упълномощен в качеството на пълномощник на цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания, инкорпорирано в сключения рамков договор от 01.12.2016 г. Ето защо, в настоящия случай съдът приема, че съобщаването на цесията по смисъла на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД за прехвърлянето на вземането е извършено чрез връчване на исковата молба с приложенията към нея, вкл. и с уведомление за прехвърляне на вземането. Поради това и второто възражение на ответника е неоснователно.

На следващо място, в настоящия случай ответникът не твърди и не сочи доказателства да е изплатил процесното задължение нито на стария, нито на новия кредитор. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено, че Б.Р. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ сумата от 600 лева главница, сумата от 72.14 лева договорна лихва за периода от 24.04.2017 г. до 23.10.2017 г., сумата от 215.60 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство при забава в срок от 3 дни от падежа, сумата от 215.60 лева  такса за експресно разглеждане на документите, 245 лева разходи и такса за извънсъдебно събиране на просрочено задължение и 42.96 лева обезщетение за забава за периода от 25.04.2017 г. до 31.01.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл.78 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените по делото разноски общо в размер на  707.83 лева, от които: 27.83 лв. внесена държавна такса, 330 лева възнаграждение за особен представител на ответника, 150 лв. възнаграждение за вещо лице и 200 лв. възнаграждение за  процесуален представител на ищеца, както и тези в заповедното производство: 227.83 лева, за внесена държавна такса и юристконсултско възнаграждение.

.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

                                 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.М.Р., ЕГН ********** ***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов, сумата от 600 лева (шестотин) главница, сумата от 72.14 лева (седемдесет и два лева и четиринадесет стотинки) договорна лихва за периода от 24.04.2017 г. до 23.10.2017 г., сумата от 215.60 лева (двеста и петнадесет лева и шестдесет стотинки) неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство при забава в срок от 3 дни от падежа, сумата от 215.60 лева (двеста и петнадесет лева и шестдесет стотинки) такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 245 лева (двеста четиридесет и пет) разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение, дължими по договор за паричен заем № 5349363 от 10.04.2017 г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, ведно с обезщетение за забава в размер на 42.96 лева (четиридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки) за периода от 25.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението 31.01.2018г. и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението 31.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 129 от 08.02.2018 г. по ч.гр.д. № 309/2018 г. по описа на Асеновградския РС.

 

ОСЪЖДА Б.М.Р., ЕГН ********** ***, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Васил Левски“ №114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев Антов, сумата от 707.83 лева (седемстотин и седем лева и осемдесет и три стотинки) направени по производството разноски и  сумата от 227.83 лева (двеста двадесет и седем лева и осемдесет и три стотинки) направени в заповедното производство разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: