Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 29.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа
гр.д. № 14152 по описа за 2019г. на
съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от Ф.Г., гражданин
на Холандия, против Държавата, представлявана от М. на Ф., Народно събрание на
Република България и Районен съд-Сливница осъдителен иск за солидарно заплащане
на сумата 205 068.78лв. на основание чл.4, §3 ДЕС вр. чл.49 ЗЗД, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от нарушение правото на Европейския съюз,
изразяващо се в неприлагане на Регламент № 1889/2005г. на ЕП и Съвета относно
контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят в общността, в хода на НОХД
№ 736/2016г. на РС-Сливница, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до изплащането.
Твърденията са, че при преминаване през митнически пункт
Калотина на 18.10.2016г. ищецът не декларирал сумата 104 850 евро и срещу него
започнало наказателно производство. На 20.10.2016г. Районен съд-Сливница
одобрил споразумение по НОХД № 736/2016г., с което бил признат за виновен в
престъпление по 251, ал.1 НК с наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода,
отложено по чл.66 НК с три годишен изпитателен срок, а недекларираната сума на
основание чл.251, ал.2 НК отнета в полза на държавата. Навежда, че Районен
съд-Сливница е одобрил споразумението в противоречие с чл.9, §1 от Регламент №
1889/2005г., по приложението на който е постановено решение на СЕС, според
което е несъвместимо като санкция за неизпълнение на задължение за деклариране
на парични средства над определен размер едновременно лишаване от свобода и
отнемането им в полза на държавата. Твърди от така постановения съдебен акт да
е претърпял имуществена вреда, съизмерима с отнетата парична сума. Счита, че
отговорността на ответника Районен
съд-Сливница, произтича от това, че като
правораздавателен орган е следвало да приложи пряко правото на ЕС; отговорността
на Народното събрание, от това, че като законодателен орган е бездействал по
упражняване правомощията си по изменение на НК с хармонизиране националното
право в посочената част с нормите на общностното право, а отговорността на
държавата поради това, че е придобила отнетата сума. Заплащането на
обезщетението се претендира от ответниците в условията на солидарност.
Държавата,
чрез М. на Ф., изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Счита,
че отговорността на държавата за нарушения правото на ЕС се реализира по реда
на ЗОДОВ, а по този закон тя отговаря чрез органите причинили увреждането. С
оглед на това оспорва процесуалната си и материална легитимация, тъй като се
твърди вредите да са причинени от правораздавателната дейност на РС-Сливница и
от законодателната дейност на Народното събрание. По същество поддържа липса на
нарушение правото на ЕС. Позовава се на чл.1, §2 от Регламент № 1889/2005г.,
според който регламента не засяга националните мерки за контрол на движението
на пари в брой в рамките на общността, когато се предприемат в съответствие с
чл.58 ДФЕС, а последният позволява на всяка държава-членка да предприеме всички
необходими мерки за предотвратяване на нарушенията на националните законови и
подзаконови норми, в това число да предвиди като част от санкциите срещу тези
нарушения не само задържане, но и отнемане в полза на държавата предмета на
нарушението. В тази връзка уредбата във
Валутния закон не е в отклонение на регламента, а в негово съответствие. Допълнително излага доводи отнемането на
паричната сума по чл.251 ВК да е било осъществено въз основа влязъл в сила
съдебен акт, постановен по време преди определението на СЕС от 12.07.2018г. по
дело № С-707/2017г., поради което националният съд не е бил обвързан да
съобразява практиката си с него. Оспорва наличието на причинна връзка между
заявените вреди и нарушение правото на ЕС, както и наличието на солидарност в
отговорността на държавата с останалите ответници.
Народното
събрание изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска. Навежда,
че в случая ЗОДОВ е неприложим, защото неговите разпоредби не обхващат
дейността на законодателния орган. Съгласно Конституцията контролът върху
актовете на НС се осъществява само от конституционния съд, не и от гражданските
съдилища. Произнасянето на национална юрисдикция различна от КС по
законодателни въпроси би означавало нарушение на принципите на демократичната
държава. Поддържа, че производството е недопустимо спрямо срещу 44 -то Народно
събрание, тъй като разпоредбата на чл. 251, ал. 2 от НК е приета от 37-то Народно
събрание през 1995г., а то е преустановило своята дейност чрез разпускане през 1997г.
Счита предвидената в чл.251, ал.2 НК санкция да е съответна и адекватна на
нарушението. Наред с това навежда, че предвиденото в чл.4, §2 от Регламент
1889/2005г. задържане на недекларираните пари в брой не изключва тяхното
отнемане в полза на държавата, ако това е предвидено в националното
законодателство, и не следва да се тълкува като забрана в тази посока, а
отделно от това нормата е отменена с ДВ бр.83/2019г. Дори да е налице нарушение,
то не е съществено и вредите, а вредите произтичат от съдебния акт, а не от НС.
Районен
съд-Сливница излага
съображения, че при одобрението на споразумението е приложил действащата
национална правна уредба и счита, че ако на ищеца са причинени вреди
отговорност за тях носи Народното събрание.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира
следното:
Въпросът относно компетентния съд и приложимия
процесуален ред за разглеждане на искове срещу държавата по чл.4, §3 ДЕС за
вреди от нарушение правото на ЕС е разрешен с чл.2в от ЗОДОВ със ЗИД на ЗОДОВ,
обн.ДВ бр.94/ 29.11.2019г.,
но съобразно §6 е приложим за исковите молби подадени след влизането му в сила.
По отношение заварените производства, каквото е настоящото /исковата молба
подадена на 29.10.2019г./, е формирана съдебна практика, според която тези
спорове са подсъдни на гражданските съдилища и подлежат на разглеждане по общия
исков ред чл.45 и сл. ЗЗД. По отношение дължимата държавна
такса следва да се приложи реда на ЗОДОВ / Определение № 269/08.05.2015г. по
гр.д. № 1867/2015г. на ВКС, ІІІ г.о./, с оглед принципа на равностойност и
ефективност.
Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди от
държавата поради нарушение правото на ЕС в резултат на дейността на
законодателната и правораздавателната власт, т.е. обезвреда се търси от държавата,
като субект на нарушението, независимо от органа, който го е извършил. Съгласно
чл. 31, ал. 1 ГПК държавата се представлява от М. на Ф., освен когато в закон е
предвидено друго. В хипотезите на искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ
участието на държавата се осъществява от процесуален субституент и това са
органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите-чл.7, ал.1 ЗОДОВ. При иск по общия исков ред /чл.49 ЗЗД/ надлежен
ответник е държавата и тя се представлява от своя законен представител посочен
в чл.31, ал.1 ГПК. В решение № 71/06.04.2019г. по гр.д.№ 3804/2019г. на ВКС,
ІVг.о. и Решение № 72/21.04.2020г. по гр.д.№ 2377/2019г. на ВКС, ІVг.о. е
прието, че по иск за обезщетение на вреди срещу държавата тя не може да участва в производството като
главна страна, представлявана от законния представител, и чрез процесуален
субституент. Законовото представителство на държавата изключва процесуална
суброгация. Предявеният иск не може да бъде разгледан и съответно уважен или
отхвърлен едновременно по отношение на носителя на задължението-държавата и по
отношение на процесуалния субституент-съответния държавен орган или органи,
които извършват съдопроизводствените действия от свое име. Предвид това в
настоящия случай и доколкото искът е основан на чл.49 ЗЗД държавата се явява
пасивно легитимирана, а производството по отношение Народното събрание и
Районен съд-Сливница следва да се прекрати като недопустимо на основание чл.130 ГПК.
Фактите по делото не са спорни. С одобрено на
20.10.2016г. споразумение по НОХД № 736/2016г. по описа на РС-Сливница ищецът Ф.Г.
е признат за виновен в това, че на 18.10.2016г. на митнически пункт Калотина,
при влизане от Република Сърбия в Република България не изпълнил задължението
за деклариране на парични средства в размер на 104 850 евро, пренасяни
през границата на страната, която е външна за Европейския съюз, като е нарушил
чл.11а, ал.1, ал.5, чл.14г от Валутния закон във връзка с чл.2, ал.1, чл.8,
ал.3, чл.9, ал.1 и 2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. на М. на Ф. за пренасянето
през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни
камъни и изделия със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ,
като стойността на предмета на престъплението е в особено големи размери,
съставляващо престъпление по чл.251, ал.1 НК с наложено наказание 5 месеца
лишаване от свобода, отложено по чл.66, ал.1 НК за срок от три години. На
основание чл.251, ал.2 НК недекларираната сума, предмет на престъплението, е
отнета в полза на държавата. Съгласно чл.383 НПК одобреното от съда
споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
Към деня на деянието разпоредбата
на чл.251, ал.1 НК постановява, че неизпълнението на задължение за деклариране
на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от
тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския
съюз, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, е
престъпление наказуемо с лишаване от свобода до шест години или с глоба в
размер на двойната сума на предмета на престъплението. Според чл.251, ал.2 НК
предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или
е отчужден, присъжда се неговата равностойност.
След приемане през 2007г. на
Република България за член на Европейския съюз, през 2015г. са внесени промени в
националното законодателство целящи хармонизирането му с правото на ЕС, а
именно Регламент № 1889/2005г. на ЕП и Съвета относно контрола на пари в брой, които се внасят и
изнасят от общността с изменение само размера на глобата по чл.251, ал.1 НК.
Разпоредбата на чл.251, ал.2 НК е останала действаща до нейната отмяна едва
през 2019г. с ДВ бр. 83/2019г.
Възможността да се ангажира
отговорността на държавата за вреди причинени на частноправни субекти от
нарушение на правото на Съюза е последователно установена в практиката на съда
на ЕС /Решение от 26.01.2010г., T.U.y S.G., C‑118/08, EU:C:2010:39, т. 29/
и е присъща на системата на договорите, на които се основава ЕС /Решение от 19.11.1991г.
по дело Francovich и др., C‑6/90 и C‑9/90, Recueil, стр.
I‑5357, точка 35, Решение от 05.03.1996г. по дело Brasserie du
pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, Recueil, стр.
I‑1029, точка 31 и Решение от 24.03.2009 г. по дело Danske Slagterier,
C‑445/06/. Отговорността на държавата не е обусловена от това кой е
държавният орган, извършил действието или бездействието, в резултат на което е
настъпило нарушението, нито от това дали длъжностните лица, на които е
възложено упражняване на властнически правомощия са освободени от отговорност.
В този смисъл нарушението може да бъде извършено от административен,
правораздавателен или законодателен орган. Този принцип се прилага и когато
националният законодател носи отговорност за твърдяното неизпълнение на
задължение /Решение Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и
C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 36/.
Фактическият състав на
отговорността на държавата по чл.4, §3 ДЕС обхваща нарушение на норма от
правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да е
налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди.
Регламент № 1885/2005г. на ЕП и
на Съвета установява норми в допълнение на Директива 91/308/ЕИО по отношение на
операциите през финансови и кредитни институции и относно определени професии,
като предвижда хармонизирани норми за контрол от страна на компетентните органи
на пари в брой, които влизат в или излизат от Общността. Съгласно чл.1, § 2 от
регламента той не засяга националните мерки за контрол на движението на пари в
брой в рамките на Общността, когато такива мерки се предприемат в съответствие
с чл.58 от Договора.
Разпоредбата на чл.3, § 1 от
регламента въвежда задължение за всяко физическо лице, което влиза или излиза
от Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 евро или повече, да
декларира тази сума пред компетентните органи на държавата-членка, през която
влиза или излиза от Общността, в съответствие с настоящия регламент.
Задължението за деклариране се счита за неизпълнено, ако декларираната
информация е невярна или непълна. В случая не е спорно, а и с оглед одобреното
споразумение със значение на влязла в сила присъда, ищецът е нарушил това
задължение, като не е декларирал при преминаването си през границата в
Република България на парична сума в размер на 104 850 евро.
Спорния по делото въпрос е
противоречи ли на норми от правото на ЕС разпоредбата на чл.251, ал.2 НК,
действала към деня на деянието и предвиждаща като санкция отнемане в полза на
държавата на недекларираната сума.
Разпоредбата на чл.9, §1 от
Регламент № 1889/2005г. гласи, че всяка държава-членка въвежда санкции, които
се налагат при неспазване на задължението за деклариране по чл.3. Тези санкции
трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, а разпоредбата на чл.4, § 2
гласи, че ако задължението за деклариране, предвидено по чл.3, не е изпълнено,
парите в брой могат да бъдат задържани след издаване на административно решение
в съответствие с условията, предвидени по националното законодателство. Последната допуска само задържането на недекларираната сума като
временна мярка при определени условия.
За съответствието на чл.251, ал.2 НК с общностното право е отправено преюдициално запитване от СГС и САС, по
което по съединени дела С-335/18г. и С-336/18г. с определение на СЕС от 30.01.2019г.
е прието, че чл.4, §2 и чл.9, § 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на ЕП и на Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в
брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от
регламента задължение за деклариране, освен лишаване от свобода до пет години
или глоба в размер на една пета от недекларираната парична сума в брой,
предвижда и отнемане в полза на държавата на тази недекларирана сума. СЕС не е
отрекъл правото на всяка държава-членка да предвиди в националното си
законодателство санкции за това нарушение, но те трябва да са съответни на
принципа за пропорционалност. Както е посочил в т.37 от определението,
налагането на наказание лишаване от свобода или глоба заедно с отнемане в полза
на държавата на цялата недекларирана сума, надхвърля границите на необходимото
за гарантиране изпълнението на задължението за деклариране.
Постановения
от СЕС акт по преюдициалното запитване е задължителен за всички държави-членки
и има действие от момента на влизане в сила на тълкуваната норма, което за
Република България е от 2007г., когато е приета за държава-членка.
Нарушението на чл.4, §2 и чл.9,
§1 от регламента е било допуснато от РС-Сливница, който с одобреното споразумение
по чл.382 НПК е приложил противоречащата им разпоредба на чл.251, ал.2 НК,
макар и действаща към онзи момент. Неоснователни са доводите, че ищецът не е
възразил относно нейното приложение и дори се съгласил с последиците с постигнатото
с обвинението споразумение, тъй като във всички случаи в своята
правораздавателна дейност съдът е длъжен да следи не само за точното прилагане
на вътрешното законодателство, но и като съд на държава-членка да прилага
правото на ЕС. Съгласно чл.267, ал.3
ДФЕС национална юрисдикция, чието решение не подлежи на обжалване, е длъжна да
сезира съда на ЕС по относим за главния спор въпрос по тълкуване правото на ЕС,
за да предотврати установяването на национална съдебна практика, която не е
съответна на разпоредбите на правото на ЕС. В случая РС-Сливница, като съд
постановил окончателен съдебен акт по одобрение на споразумението /чл.382, ал.9 НПК/ със значение на влязла в сила присъда, е следвало да отправи преюдициално
запитване за съответствието на чл.251, ал.2 НК с посочените норми от
регламента. Като не е направил това, а приложил противоречаща на общностното
право норма, е допуснал съществено нарушение на правото на ЕС.
Причинената на ищеца вреда е
пряка последица от допуснатото нарушение на правото на ЕС от РС-Сливница и съизмерима
с отнетата парична сума 104 850 евро, в
левова равностойност 205 068.78лв.
Горното обуславя основателност на
предявения иск в пълния предявен размер, върху който следва да се присъди
законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
По разноските:
Ищецът не е направил искане за
присъждане на разноски, поради което и с оглед изхода от делото такива на
основание чл.78 ал.1 ГПК спрямо
държавата, като ответник, не следва да се присъждат.
Производството по отношение ответниците
Народно събрание и Районен съд-Сливница подлежи на прекратяване. Ответникът
Районен съд-Сливница не е направил разноски по делото. Ответникът Народно
събрание е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение на основание
чл.78, ал.8 ГПК вр. Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя
на 100лв. На основание чл.78, ал.4 ГПК този ответник има право на разноски,
поради което ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 100лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Република
България, представлявана от М. на Ф., гр.София, ул*******, да заплати на Ф.Г., роден
на ***г., гражданин на Холандия, гр.Венло, ул*******, със съдебен адрес ***,
сумата от 205 068.78лв. на основание чл.4
§ 3 ДЕС вр. чл.49 ЗЗД, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
нарушение правото на ЕС, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба-29.10.2019г. до изплащането.
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл.130 ГПК производството по гр.д. № 14152/2019г. по описа на СГС, I-1 състав, в частта по предявения от Ф.Г., роден на ***г.,
гражданин на Холандия, гр.Венло, ул*******, със съдебен адрес ***, против Народното
събрание, гр. София, пл.*******, и Районен съд-Сливница, гр.Сливница, пл.*******иск
с правно основание чл. 4 § 3 ДЕС вр. чл.49 ЗЗД за обезщетение за имуществени
вреди в размер на 205 068.78лв. от нарушение правото на ЕС, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА Ф.Г.,
роден на ***г., гражданин на Холандия, да заплати на Народно събрание,
гр.София, пл.*******, разноски по делото на основание чл.78, ал.4 вр. ал.8 ГПК
от 100лв.
В частта, с която е прекратено
производството, решението има характер на определение, и подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване
препис на страните.
В останалата част решението може
да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване
препис на страните.
СЪДИЯ: