МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 260001
ОТ 11.01.2021 г.
ПО НОХД № 7267/2020 г.
НА ПЛОВДИВДСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
НО, XI СЪСТАВ
Прокурор от Районна
прокуратура Пловдив е внесъл за разглеждане обвинителен акт по досъдебно
производство № 56/2019 г. по описа на РУ гр. Хисаря към ОД на МВР Пловдив и пр.пр. № 1615/2019 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив
срещу Г.Т.Т. за това, че на 07.12.2018 г. в с.
Житница, обл. Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и до
10.12.2018 г. е поддържал заблуждение у К.М.С.- „***“ в „СК ТРАКИЕЦ“ ЕООД с.
Житница, обл. Пловдив, и с това е причинил другиму - „СК ТРАКИЕЦ“ ЕООД с.
Житница, обл. Пловдив имотна вреда в размер на 497,10 лева - престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК.
Срещу подсъдимия е
предявен граждански иск от ощетеното юридическо лице „СК Тракиец“ ЕООД за
сумата 497,10 лева - представляваща обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди от деянието, предмет на обвинение за извършване на
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от 11.12.2018
г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.
Производството пред
първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения представителят на държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение и
пледира на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода при
баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Затова
предлага да се определи наказание около средния предвиден в закона размер, а
именно три години лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3 и да се
наложи наказание лишаване от свобода в размер на две години. Подкрепя
предявения граждански иск.
Представител на ощетеното
юридическо лице в качеството му граждански ищец, поддържа предявения граждански
иск и моли да бъде приет за основателен и доказан, с което подсъдимият да бъде
осъден да заплати претърпените имуществени вреди. Претендира се разноски.
Защитникът на подсъдимия
пледира да му се определи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства при приложение на чл. 55, ал. 1 от НК в размер под предвидения в
закона или чл. 58а, ал. 1 от НК да се намали с 1/3. Като след това се приложи
институтът на условното осъждане по чл. 66 от НК и изпълнението на наказанието
да се отложи с изпитателен срок. По гражданския иск предоставя на съда.
Подсъдимият в правото си
на лична защита поддържа становището на защитника си. С последната си дума моли
за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Г.Т.Т.с ЕГН ********** е роден на *** г., в гр. ***. Същият е с
адрес ***, б., български гражданин, неженен, неработещ, основно образование,
осъждан.
„СК ТРАКИЕЦ“ ЕООД с.
Житница обл. Пловдив е собственик на комплекс „Тракиец“ в с. Житница, в който
се предлагали хотелиерски и ресторантьорски услуги. Там работила и К.М.С.като „***“,
която работила и на *** на хотела.
На 07.12.2018 г. в
комплекс „Тракиец“ в с. Житница пристигнал подсъдимият Г.Т. Т.
и пожелал пред К.М.С.да бъде настанен в стая в хотела. Обяснил на С., че ще
остане за 4 нощувки и желае да бъде настанен в единична стая, като в
последствие към него ще се присъедини негов колега от работата. При попълване
на необходимите документи за настаняването подсъдимият, заявил, че не е добре
със зрението и помолил присъстващите служителки да го направят вместо него. Т.бил
настанен в стая № 103 на втория етаж. Настаняването му станало без
предварително да бъде заплатен престоя от госта на хотела, независимо, че
практиката на хотела била да се заплаща предварително. В следващите дни до
10.12.2018 г. С. няколкократно срещала подсъдимия Т.. По повод на престоя му
той й обяснявал, че работи в голяма фирма и фирмата ще заплати разходите, но не
споменавал името на фирмата. По време на престоя си в комплекса подсъдимият
извършвал и консумация на храни и напитки в ресторанта на комплекса, като всеки
път избирал да заплати сметка си чрез записването й на номера на стаята, в
която е настанен и се подписвал на сметките, като казвал на сервитьорите именно
това. Тези касови бележки сервитьорите по-късно предоставяли на рецепцията.
Касовите бележки били четири на брой - от 07.12.2018 г. за 85,80 лева и за 4,50
лева, от 08.12.2018 г. за 58,90 лева, от 09.12.2018 г. за 65,90 лева, както и
бележка от 10.12.2018 г. за използван минибар в
хотелската стая на стойност 2 лева, т.е. общо за сумата 217,10 лева.
След третата нощувка - на
10.11.2018 г. около 08:30 часа подсъдимият Г.Т., напуснал хотела, без да
заплати нощувките и консумацията в ресторанта. Същият оставил картата за стаята
си на рецепцията, където била и С. и й казал, че има работа извън комплекса и
ще се прибере скоро. Той напуснал комплекс „Тракиец“ в с. Житница и повече не
се върнал. За трите нощувки Т. генерирал задължение за сумата от 280 лева за
нощувки и 217,10 лева за консумация в ресторанта или общо 497,10 лева, която не
била заплатена.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установява от признанията на подсъдимия, дадени по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, както и от събраните на досъдебна фаза доказателствени
материали, а именно показанията на свидетелите К.К.
(л. 31, 52 ДП), Л. Б. (л. 33, 47 ДП), А. Г. (л. 34 ДП), М. Д. (л. 36, 42 ДП), частично
от обясненията на подсъдимия от досъдебното производство (л. 84), както и от
приложените по досъдебното производство писмени доказателства – протокол за
разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбум към него (л. 43 от ДП),
протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбум към него (л. 48
от ДП), протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбум към него
(л. 43 от ДП), протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбум
към него (л. 53 от ДП), копие на бележка за наличност и консумация от минибар (л. 37 ДП), копие на декларация за обработване на
лични данни (л. 38 ДП), копия на 4 бр. служебни бонове от консумация в
ресторант (л. 39 и 40 ДП), справка от партида на дружество в ТР към АВ, включително
и справка за съдимост, характеристична справка и другите събрани и приобщени по
надлежния ред писмени доказателства.
На основание чл. 373, ал.
3 от НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанията на
подсъдимия от съдебното производство, където по същество сочи, че се признава
за виновен, се допълват по показанията на всички свидетели, които лично са
възприели изявленията и действията на подсъдимия по желанието да отседне е
хотела, работодателят му ще заплати престоя и консумацията си при напускането
му, колегата, който очаквал да дойде и многократното уверяване на служителите
от хотела, че финансовите им отношения ще бъдат покрити, като неколкократно им
казвал, че работи в голяма фирма, която ще му поеме разходите, както и че,
когато напускал хотела, съобщил, че излиза по работа и ще се върне.
Предвид това и доколкото
делото е протекло по реда на съкратено съдебно следствие с признание от страна
на подсъдимия на фактите, изложени в обвинителния акт, който съдържа описание
на всички съставомерни признаци на повдигнатото обвинение, и съдът е направил
преценка, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните
доказателства, намира, че в случая е безпредметно по-детайлното анализиране на
събраните по делото доказателства, доколкото по делото липсва спор както по
фактите, така и по правото. Въпреки това не се откриха данни, които да
опровергават доказателствената стойност на събраните доказателства, като в
тяхната съвкупност и поотделно установяват по непротиворечив начин фактическата
обстановка по спора.
С оглед на това съдът
прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството
на привлеченото към наказателна отговорност лице.
В допълнение следва да се
отбележи, че обясненията на подсъдимия имат двойствена природа и представляват
както доказателствено средство, така и защитна позиция. В обсъждания аспект те
следва да бъдат преценявани с оглед на всички други събрани доказателства
внимателно, както и самостоятелно за тяхната непротиворечивост, логичност и последователност.
Вземайки предвид изложеното съдът намери, че обясненията на подсъдимия от
досъдебното производство в частта относно наличието или липсата на намерение за
измама са по-скоро защитна позиция и не отразяват действителна фактическа
обстановка. Единствено обясненията му по престоя му в хотела, консумацията от минибара и ресторанта и натрупаните задължения следва да се
приемат са съответстващи на останалите доказателства и съдът им се довери само
в тази част. Именно двойствената природа на обясненията му не пречи на
провеждането на производството по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и на изводите за
подкрепа на самопризнанието му на съдебното производство от доказателствата,
събрани на досъдебното производство.
От правна страна:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява от правна страна, че Г.Т. Т.
на 07.12.2018 г. в с. Житница, обл. Пловдив с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил и до 10.12.2018 г. е поддържал заблуждение у К.М. С. - „***“
в „СК ТРАКИЕЦ“ ЕООД с. Житница, обл. Пловдив, и с това е причинил другиму - „СК
ТРАКИЕЦ“ ЕООД с. Житница, обл. Пловдив имотна вреда в размер на 497,10 лева -
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Налице са всички елементи от обективна и
субективна страна на престъплението измама.
Безспорно е, че измамата
може да се реализира и посредством установяване на договорни правоотношения с
пострадало лице. В този случай договорните отношения се използват като
метод/средство от подсъдимия за въвеждане на пострадалото лице в заблуждение
или за поддържане на вече създадено заблуждение. Деецът не желае и не цели
правомерното изпълнение на задълженията и от двете страни по създаденото
облигационно правоотношение. Още предварително, изначално, той не желае
постигането на правомерния резултат, а желае само получаване на имотната
облага, без да престира насреща каквото и да било, или пък в някои случаи
престирането да е на незначителна стойност.
Точно такъв е и
настоящият случай от дейността на
подсъдимия. Той е установил неформални /устни/ договорни отношения с ощетеното
юридическо лице. По силата на тези неформални договорености свидетелката К.,
която към момента на деятелността на подсъдимия носила фамилията С., като
представител на юридическото лице се съгласила да предостави на подсъдимия
хотелиерски услуги, изразяващи се в настаняването му в хотелска стая в комплекс
„Тракие“, стопанисван от дружеството. Подсъдимият от
своя страна е поел задължение разходите по настаняването и консумацията му да
бъдат заплатени от работодателя му. Представил пред заблуденото лице, че работи
в голяма фирма, която развивала дейност на близо, като така и не назовал
фирмата й. В последствие и консумирал на няколко пъти в ресторанта на хотела,
където продължил да поддържа тезата си, че работодателят му ще заплати всичко
след няколко дни след като пристигне колегата му и затова желаел разноските му
да бъдат записани на номера на стаята му. Действия на подсъдимия били добре
обмислени и подготвени, тъй като още от самото начало поддържал твърдение, че
работи за голяма фирма, която всъщност била предварително измислена и нереална.
От доказателствата по
делото безспорно се установява, че подсъдимият още изначално не е имал никакво
намерение да изпълни поетото задължение да заплати разноските по престоя си и
консумацията му от ресторанта и минибара, като същият
е използвал договорните и извъндоговорните отношения и своята убедителност, за
да мотивира представител на ощетеното юридическо лице да извърши в негова полза
акт на предоставяне на услуга, с който той неоснователно да се обогати, а последният
да се обедни – а именно да го настани в хотелската част на комплекса, да му
бъде предоставена ресторантьорска услуга и да
осъществи консумация от минибара в стаята на
настаняване.
От двустранния характер
на облигационното отношение следва, че вредата за пострадалото лице при измама,
базирана на договорни отношения представлява измерения в пари имуществен израз
на изпълнените от пострадалото лице задължения по договора, срещу които не е
последвало дължимото и очаквано насрещно изпълнение от дееца.
В процесния случай ощетеното
юридическо лице в изпълнение на постигнатите неформални договорености чрез свой
представител е извършило поредица от фактически и юридически действия – предоставило
е определени услуги с парична равностойност на подсъдимия. Последният от своя
страна се е възползвал от услугите и е получил облагите от тях, но не е
изпълнил задължението си да заплати предварително определената им равностойност.
В случая вредата на пострадалото лице се съизмерява
със стойността на настъпилия в патримониума му пасив, който е останал
невъзстановен – паричната сума за престоя в хотелска стая и консумацията на
храни и напитки от минибара и ресторанта в комплекса.
Вредата настъпва с изпълнение на поетите задължения към пострадалото лице.
Съобразно трайната
практика на ВКС измамата е имуществено престъпление, което е довършено с
настъпването на вредата в патримониума на пострадалото лице. Тъй като формите
на изпълнителното деяние – възбуждане на заблуждение и поддържане на
заблуждение са функционално обвързани с постигането на противоправния резултат,
а именно имуществена вреда за пострадалото лице и имуществена облага за дееца,
то при преценката за съставомерността на деянието релевантни са само
възбуждането на заблуждение, съответно поддържането на такова заблуждение до
датата на имущественото разпореждане от страна на пострадалото лице, тоест до
довършването на престъплението с настъпването на съставомерната вреда. Действия
по възбуждане на заблуждение или поддържане на заблуждение след довършване на
престъплението не могат да бъдат отчитани като изпълнително деяние, доколкото е
известно, че изпълнителното деяние може само да предшества противоправния
резултат, но не и да го следва. Възбуждане на заблуждение или поддържане на
заблуждение след датата на довършване на престъплението с настъпване на вредата
могат да бъдат ценени като индиция за начална липса на намерение за престация
или като отегчаващи обстоятелства, но не са част от обективните признаци на
престъплението.
В рамките на престъпната
дейност подсъдимият е реализирал и двете форми на изпълнителното деяние
очертани в обвинителния акт – възбуждане на заблуждение и поддържане на
заблуждение.
Възбуждането на
заблуждение се дефинира като съзнателна и целенасочена дейност изразяваща се в
създаване в съзнанието на едно лице на неверни представи за действителността, с
цел провокирано от тези неверни представи това лице да извърши акт на
имуществено разпореждане или предоставяне на услуга, оценима
в пари. Спрямо пострадалото лице подсъдимият е оказал съзнателно и целенасочено
въздействие върху неговата психика или
както е в случая върху психиката на негов представител физическо лице, като е
формирал в съзнанието му невярната представа, че желае да се обвърже договорно
и ще изпълни задължението си – в случая да заплати лично или чрез работодателя
му разноските по настаняването и консумацията му.
От друга страна
поддържането на заблуждение представлява съзнателна и целенасочена дейност,
изразяваща се в утвърждаване в съзнанието на едно лице на вече съществуваща
неправилна представа за действителността, с цел провокирано от тези неверни
представи това лице да извърши акт на имуществено разпореждане или предоставяне
на определена услуга. Така именно е продължил да действа подсъдимият спрямо служителите
на дружеството. В съзнанието на тези лица вече е била възникнала невярната
представа, че подсъдимият е обвързан от валидна уговорка и желае да бъдат
заплатени натрупаните му задължения. Но подсъдимият със съзнателните си и
целенасочени действия е затвърдил тази представа, предавайки му неверни данни
за несъществуващо дружеството работодател и колега, чието пристигане очаква и
от което зависи заплащането на задълженията му, т.е. за предишно създадената
невярна представа. Като едновременно с това и създал нова невярна представа за това,
че ще се върне в хотела, за да си заплати, но му се налага да излезе по работа.
Връзката между акта на
имуществено разпореждане/предоставяне на услуга от страна на пострадалото лице
и създаденото и/или поддържано заблуждение у негов представител е пряка и
непосредствена, тъй като именно воден от създадените и/или поддържани неверни
представи представителят на ощетеното юридическо лице е предоставил на подсъдимия
заявените услуги, като при отсъствие на тези представи, актът на имуществено
разпореждане не би бил извършен. С извършването на акта на имуществено
разпореждане и предоставяне на услугите патримониумът
на пострадалото лице неоснователно е намалял и така се е обеднил /настъпила е
вреда/, а имуществото на подсъдимия, без реално съществуващо правно основание,
се е увеличило като си е спестил едни разходи.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл като форма и вид на вината. Подсъдимият е осъзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му последици и
пряко ги е целял. Той е бил наясно, че създавайки заблуждение у представител на
пострадалото лице ще го мотивира да извърши от името на дружеството актове на
имуществено разпореждане чрез предоставяне на предлагани услуги срещу
обещанието да бъдат заплатени от работодателя на подсъдимия, като самият той
изначално е нямал възможност и намерение да изпълни така поетото насрещно
задължение, съзнавал е, че по този начин ще причини вреда на имуществото на ощетеното
юридическо лице, като самият той неоснователно ще се обогати и пряко е целял
този резултат.
Именно тази изначална
липса на възможност да се изпълнят поетите насрещни задължения и
кореспондиращото на това липса на начално намерение за изпълнението им,
квалифицира деянието на подсъдимия като наказателно правна измама и го
разграничава от неизпълнението на граждански отношения. За последното съдът
основа изводите си като взе предвид поведението на подсъдимия към момента на
въвеждане на заблуждението, по време на поддържането му, така и след това. В
тази връзка трайно е становището на върховната инстанция, че за липсата на
намерение у дееца могат и следва да бъдат взети предвид всичките описани
по-горе действия, чрез които може да се направи заключение, че конкретните
отношения коренно се различават от нормалното развитие на гражданскоправните
отношения. В този контекст още към момента на извършване на деянието по
въвеждане на заблуждение деецът не е работил към голяма фирма, която се намира
наблизо, нито е очаквал свой колега, който да заплати задълженията му. Същата
теза е застъпвана и през целия му период на престой, като освен това, за да
избегне плащане изрично е искал сметката от консумацията му в ресторанта да
бъде записана на стаята му. Очевидно, за да не бъде заплатена и да с възползва
от въведеното заблуждение у служителите на дружеството. И накрая, за да избегне
всякакво действие по установяването му на мястото на деянието, е създал
специална версия, че му се налага да излезе по работа, но ще се върне и по тази
причина не освобождава стаята, като изрично споделя, че ще си заплати. Това
обаче така и не се случило. Всички тези негови действия дават основание на съда
да приеме, че от самото начало и през цялото време подсъдимият не е имал съвсем
никакво намерение да изпълни задълженията си към дружеството по заплащане на
цената за настаняването му и консумацията от ресторанта и минибара
на хотела.
По вида и размера на наказанието:
При индивидуализиране на
наказателната отговорност на подсъдимия съдът взе предвид, че производството по
делото се е развило и приключило по реда на съкратеното съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 НПК, поради което приложи разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК.
За престъплението по чл. 209,
ал. 1 от НК, извършено от подсъдимия се предвижда наказание лишаване от свобода
от една до шест години. При преценка на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по делото съдът намира, че по отношение на подсъдимия следва да
се определи наказание по реда на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в рамките на законоустановения минимум, а именно една
година и шест месеца лишаване от свобода.
Като отегчаващо
обстоятелство съдът отчита обремененото съдебно минало на подсъдимия. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът оцени ниската стойност на
имуществената вреда и сравнително добрите характеристични данни на подсъдимия.
При ценене на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по отношение и на подсъдимия настоящият
състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията на
наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика. В този изричен смисъл Решение № 144/20.02.2019 по н.д. № 598/2018 г.
на ВКС, Решение № 75/21.08.2018 по дело № 327/2018 на ВКС, Решение № 37 от
28.03.2017 г. по н.д. № 93/2017 г. на Върховен касационен съд, III н.о.,
Решение № 90/18.09.2018 по н.д. № 329/2018 на ВКС, Решение № 208/29.11.2018 г.
по н.д. № 600/2018 г. на ВКС, I НО.
Поради това,
ограничаването на свободата на подсъдимия чрез налагане на наказание „лишаване
от свобода”, което безспорно в най-голяма степен препятства и възможността на
осъденото лице да извърши друго престъпление, в конкретния случай би се явило
съразмерно и съобразено с целите на индивидуалната превенция. С него биха се
постигнали и целите на генералната превенция. В този смисъл наказанието следва
да се определи по смисъла на чл. 54 от НК в посочените по-горе рамки при превес
на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, ориентирано по
размер към минимума, но все пак малко над него, предвид наличните отегчаващи
отговорността обстоятелства. Това свое решение съдът основава на становището
си, че по-тежко по размер наказание „лишаване от свобода“ е несъвместимо с
личностните характеристики на подсъдимия и деянието му и би надхвърлило целите
на наказанието по чл. 36 от НК. От друга страна отегчаващите отговорността
обстоятелства не са толкова тежки, че да определят по-тежко от избраното от
съда наказание, и отстъпват пред смекчаващите.
Наказанието се определи
на една година и шест месеца лишаване от свобода, което след прилагане на чл.
58а, ал. 1 от НК се намали с една трета. Така наказанието, което се налага, се
определи на една година лишаване от свобода. Съдът намира, че това именно
наказание няма да засегне правата на подсъдимия, като то съответства на
степента на обществена опасност на престъплението и дееца и размера на предмета
на престъпното посегателство.
Съдът счита, че не са
налице основания за приложението на чл. 55 от НК, доколкото по делото не са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и
само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Цитираните
смекчаващи отговорността обстоятелства не са повече на брой от типичните
случаи, нито са изключителни по своя характер, което е налага и определяне на
наказанието по реда на чл. 54 от НК в посочения размер. Освен това се взе
предвид и немалкият размер на нанесените вреди. Затова и аргументите на
защитата за приложението на чл. 55 от НК не се възприеха.
Доколкото деецът е неосъждан
към момента на извършване на деянието му, доколкото е реабилитиран по реда на
чл. 88а от НК, то съдът намира, че целите на наказанието могат да се постигнат
и без реално изтърпяване на наложеното наказание. Затова съдът намира, че
предпоставките за приложението на института на условното осъждане по чл. 66,
ал. 1 от НК са налице, доколкото и определеното от съда наказание е до 3 години
лишаване от свобода. Определи се изпитателен срок в размер на три години.
Същият изпитателен срок, съдът счита, че в максимална степен ще съдейства за
оказване на поправително и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия.
По гражданския иск:
Предвид приетото за
установено от фактическа и правна страна, настоящият състав намира, че
предявеният за съвместно разглеждане граждански иск от ощетеното юридическо
лице за претърпени имуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние, се
явява доказан по основание и размер.
Налице са всички пет
кумулативно изискуеми елемента от деликтния фактически състав по чл. 45 от ЗЗД,
а именно деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка и вина. Установи се, че в резултат на виновните,
умишлени, и противоправни действия на подсъдимия, пострадалото лице,
конституирано като граждански ищец, е претърпяло имуществена вреда в резултат извършеното
от подсъдимия престъпление измама, с което е мотивирал негов представител да
извърши имуществено разпореждане чрез предоставяне на услуга, в следствие на
което патримониумът му е намалял със стойността й в размер на 497,10 лева. Като
взе предвид това, съдът намира, че искът следва да бъде уважен, както е
предявен, а именно за сумата от 497,10 лв., ведно със законната лихва от датата
на деянието 11.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Поради горното
гражданският иск следва да бъде изцяло уважен.
По разноските и веществените доказателства:
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Пловдив
в полза на ВСС сумата от 50 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, както и да бъде осъден да заплати на ощетеното
юридическо лице сумата от 300 лв., представляващи сторени от него разноски за
адвокатско възнаграждение за представителство в производството.
По посочените мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ