Р Е
Ш Е Н И Е
№1173 18.11.2009г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, І-ви състав
На четиринадесети септември
година 2008
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ГАЙДУРЛИЕВ
НАХ дело №1791 по описа за 2009 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалба от С.С.Р.,
ЕГН **********, в качеството си на управител на „ ” ЕООД с адрес: гр. Б. срещу наказателно
постановление №03-248/23.04.2009г., издадено от директора на РИОКОЗ – Бургас, с
което на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните, на „ ” ЕООД,
представлявано от С.С.Р., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева, за нарушение на чл. 16а, ал. 1 от Закона за
храните, вр. чл. 58, т. 2 и чл. 21, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредба № 5 на МЗ и
МЗГ за хигиена на храните (обн., ДВ бр. 55/2006г.).
С
жалбата се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални
правила и нарушения на материалния закон при съставяне на АУАН и при издаване
на НП, и се излагат съображения в тази насока. Моли се съда да постанови
решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Жалбата
изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Предвид на това
съдът намира жалбата за процесуално допустима.
В
съдебно заседание пред настоящия съд, жалбата и изложените в нея доводи се
поддържат от адвокатски пълномощник на жалбоподателя. Застъпва се становище, че
проверките от РИОКОЗ са извършени по
жалби, подадени от несъществуващи лица, от името на лица, нямащи нищо общо с
тези жалби, и в тази връзка се твърди, че по този начин инспирирана, проверката
цели по някакъв начин да се навреди на дружеството чрез използване на
контролния орган. На следващо място се поддържа, че по делото са събрани
доказателства, от които се установява, че обектът отговаря на изискванията,
притежава съответните удостоверения за търговия с хранителни продукти и
отговаря на санитарно-хигиенните норми. Моли се съда да постанови
решение, с което да отмени оспореното НП. Ангажират се доказателства.
Процесуалният
представител на ответника по жалбата оспори жалбата като неоснователна. По
време на съдебните прения моли съда да потвърди обжалваното НП като
законосъобразно и правилно. Счита, че от
събраните по делото доказателства се установи нарушението – неосигуряването от
страна на дружеството-жалбоподател на необходимите хигиенни условия за
съхранение на предлаганото за продажба, намиращо се в склада наливно олио. Подробни
съображения излага в представени по делото писмени бележки. Представят
преписката по случая и ангажират нови доказателства.
Бургаският
районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 26.02.2009г. свидетелите Ц.Х.К. и А.Д.П.
– здравни инспектори в отдел „КХОХ”, Дирекция „Здравен контрол” при РИОКОЗ
Бургас извършили проверка в обект - склад
за търговия на едро с храни от неживотински произход, находящ се на ул. „” № в гр. Бургас, стопанисван от „С.Р.”
ЕООД. Поводът за извършване на проверката бил подаден в РИОКОЗ - Бургас сигнал с
вх. № 91-Ж-22/20.02.2009г., съдържащ оплакване от извършваната от „С.Р.” ЕООД
дейност в търговския обект (л. 35). Към сигнала било приложено копие от оферта
от името на „С.Р.” ЕООД за предлагане на наливно олио в собствен съд (л. 34). Въпросният
търговски обект бил регистриран по Закона за храните като обект за търговия с
храни, видно от приложеното по делото Удостоверение за регистрация №Т022105321/22.10.2004г.,
издадено от директора на ХЕИ гр. Бургас, понастоящем РИОКОЗ – Бургас (л. 22).
Съгласно посоченото удостоверение обектът е регистриран като такъв за търговия
с 12 групи храни, шестата от които са: растителни масла, маргарини, халварини. При
проверката инспекторите констатирали, че подовата
настилка в помещенията на склада е с нарушена цялост, на места направо пясък, а стените и таваните са с видими
следи от мухъл и са излющени. В работното помещение били монтирани бидони,
свързани със система от помпи и маркучи с накрайник за наливане в бутилки на
предлаганото наливно слънчогледово олио. Накрайникът на тази система лежал на
пода, който бил видимо замърсен с пръст и пясъци. Така установената обстановка
в склада криела рискове от замърсяване на олиото, което се бутилирало на място.
На база на тези констатации от проверката, здравните инспектори направили извод,
че дружеството, стопанисващо обекта, не е осигурило спазването на хигиенните
изисквания, свързани със защита на предлаганото наливно олио по начин, който не
допуска неговото замърсяване. Проверката била извършена в присъствието на свидетеля
С.С.Р. (син на управителя на дружеството – жалбоподател), работещ в склада като
снабдител, и на още едно лице – общ работник в обекта. Тъй като при извършване
на проверката не присъствал управителя на „С.Р.” ЕООД, инспекторите се свързали
с него по телефона и го поканили да се яви по - късно същия ден в РИОКОЗ –
Бургас.
По
- късно същият ден в РИОКОЗ – Бургас се явил С.С.Р. - управител на „С.Р.” ЕООД и
в негово присъствие, свид. Ц.К. съставила Акт
за установяване на административно нарушение №25516/26.02.2009г.
на „С.Р.” ЕООД гр. Бургас, за това, че при извършена проверка на 26.02.2009г. в
обект – склад за търговия на едро с храни от неживотински произход, намиращ се
на ул. „Одрин” № 3 гр. Бургас се установило, че „С.Р.” ЕООД с управител С.С.Р. допуска
в обекта да се извършва търговия с растително масло (слънчогледово олио) в
наливно състояние в собствен съд на клиентите, без да са осигурени необходимите
условия за защита на храната от замърсяване, което може да я направи негодна за
консумация. В акта е посочено, че помещението, в което са монтирани бидоните за
наливно олио и системата за пълнене е в недобро хигиенно състояние – с нарушена
цялост на подовото покритие и повърхностно излющени стени и контактни
повърхности. Отразено е също, че констатираното нарушение е повторно. В акта,
като нарушени са посочени разпоредбите на чл. 16а, ал. 1 от Закона за храните,
вр. чл. 58, т. 2 и чл. 21, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредба № 5 на МЗ и МЗГ за
хигиена на храните (обн., ДВ бр. 55/2006г.). Актът е подписан от
актосъставителя и свидетеля А.Д., предявен е веднага на управителя на „С.Р.”
ЕООД, който го подписал, вписвайки като възражения, че не са съгласни с
твърдението в акта, и че ще представи подробно становище в писмен вид. По
делото няма данни в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да са били депозирани
писмени възражения по съставения АУАН №25516/26.02.2009г.
За
констатираните несъответствия със специфичните хигиенни изисквания към помещенията
в горепосочения търговски обект, било издадено предписание №
КХОХ-272/05.03.2009г. за провеждане на задължителни хигиенни и
противоепидемични мерки в срок до 20.04.2009г. (л. 38).
Въз
основа на съставения АУАН №25516/26.02.2009г., впоследствие е издадено и
обжалваното в настоящото производство НП №03-248/23.04.2009г. на директора на
РИОКОЗ – Бургас, с което на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните, на „С.Р.”
ЕООД, представлявано от С.С.Р., ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 (две хиляди) лева, за нарушение на чл. 16а, ал. 1 от Закона за
храните, вр. чл. 58, т. 2 и чл. 21, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредба № 5 на МЗ и
МЗГ за хигиена на храните (обн., ДВ бр. 55/2006г.), с фактическо описание на
нарушението съответстващо с това в акта. В наказателното постановление е
посочено, че констатираното нарушение е повторно, като е отразено НП
№498/11.08.2008г. Видно от представения по делото заверен препис на цитираното
НП №498/11.08.2008г., издадено от директора на РИОКОЗ – Бургас, със същото на
основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните, на „С.Р.” ЕООД, представлявано от
С.С.Р., ЕГН ********** е била наложена имуществена санкция в размер на 1 000 (хиляда)
лева, за нарушение на чл. 16а от Закона за храните, вр. чл. 58, т 2 от Наредба
№ 5 на МЗ и МЗГ за хигиена на храните (обн., ДВ бр. 55/2006г.) – за това, че
при извършена проверка на 25.05.2008г. в същия обект е констатирано, че се
допуска извършване на търговия с рафинирано растително масло (слънчогледово
олио) в наливно състояние в съдове на клиента, без да са осигурени необходимите
условия за защита на продукта от замърсяване, което може да го направи негоден
за човешка консумация или вреден за здравето на потребителя (л. 31). Наложената
с НП №498/11.08.2008г. имуществена санкция в размер на 1 000 лева, е била
заплатена от „Станимир Русев” ЕООД на 01.10.2008г., видно от представения по
делото заверен препис на кредитно авизо от 01.10.2008г. (л. 32).
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на изслушаните показания на
свидетелите Ц.Х.К. (актосъставител и очевидец) и А.Д.П. (свидетел по
установяване на нарушението и по съставяне на акта), отчасти от показанията на свидетеля С.С.Р. (в
частта им, сочеща, че работи в „С.Р.” ЕООД гр. Бургас като снабдител, че той и общия работник са присъствали по време на
извършване на проверката, че склада е работил в момента на проверката, а също
и, че в склада съхраняват наливно олио в необходимите съдове, като при заявка
на клиент желаното количество олио се слага в съответната разфасовка и се
откарва до обекта на клиента), както и от приложените по делото удостоверение
за регистрация №Т022105321/22.10.2004г., сигнал с вх. № 91-Ж-22/20.02.2009г. с
приложено към него копие от оферта от името на „С.Р.” ЕООД, предписание №
КХОХ-272/05.03.2009г. за провеждане на задължителни хигиенни и
противоепидемични мерки, доклад № 93-Е-19/06.03.2009г. от д-р Е.И. – началник
на отдел „КХОХ”, Д„ЗК”, НП №498/11.08.2008г., кредитно авизо от 01.10.2008г. и заверени копия на 18 броя фактури, издадени от дружеството
– жалбоподател за продажба на наливно олио. Съдът основава изводите си
за установените фактически обстоятелства по делото въз основа на посочените
доказателствени материали, тъй като счита, че те са кореспондиращи си и взаимно
допълващи се относно фактите от значение за делото. Свидетелите К. и П. са
категорични, че по време на проверката, извършена на 26.02.2009г., в склада за търговия на едро с храни от неживотински
произход, находящ се на ул. „ ” № в гр. Бургас,
стопанисван от „С.Р.” ЕООД са констатирали, че хигиената в обекта е силно
занижена, повърхностното покритие на под, стени и таван е с нарушена цялост,
силно замърсено, липсва осигурена безопасна система за пълнене на наливното
олио – накрайникът на маркуча за
пълнене се е намирал на пода, който бил видимо замърсен с пръст и пясъци.
Показанията на свидетелите К. и П. относно този главен факт на доказване
по делото са безпротиворечиви, напълно кореспондират едни с други и с останалия
събран по делото доказателствен материал. В подкрепа на посочените свидетелски
показания, че обектът не е отговарял на санитарните изисквания, е и приложеното
по делото Предписание № КХОХ-272/05.03.2009 г. на РИОКОЗ - Бургас за провеждане
на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки в обекта.
Действително
от обстоятелството, че за процесния обект има издадено удостоверение за регистрация №Т022105321/22.10.2004г.
може да се направи извод, че към момента на регистрирането на обекта по реда на
Закона за храните, а именно през 2004 г., складът е отговарял на хигиенните
изисквания за предлагането на олио - било то бутилирано или в наливно
състояние. По никакъв начин обаче съществуването на горепосоченото удостоверение за регистрация №Т022105321/22.10.2004г.,
не означава, че хигиенното състояние на обекта към момента на проверката - 26.02.2009
г., е останало непроменено, и че складът продължава да отговаря на хигиенните
изисквания относно предлагането на изброените в удостоверението за регистрация
групи храни.
Съдът
намира за неотносими към предмета на делото представените от жалбоподателя Разрешение
за строеж № 0-76/03.08.2004 г., удостоверение № 371/16.09.2004 г. за въвеждане
на обекта в експлоатация, удостоверение по чл. 52, ал. 5 от ЗКИР №
ТСУ-92-А-Х/26.08.2004г., както и представения архитектурен проект, защото тези
документи по никакъв начин не могат да отразят състоянието на склада за храни
към момента на проверката. Неотносими са и представените от пълномощника на
жалбоподателя удостоверения за регистрация на обекти за търговия с храни с №
Т021400471/22.04.2004 г., № Т021409555/15.01.2008 г., № Т021411332/17.07.2009
г., тъй като същите се отнасят за различни от процесния обекти. Неотносими са и
представените копие, извлечено от
страницата на търговския регистър, на заявление А 4 за вписване на
обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност „ ” с управител
Димитър Русев, както и копие на дружествен договор на дружество с ограничена
отговорност - „ ” ООД гр.Бургас, тъй като процесната проверка, извършена на
26.02.2009г. не е била по повод подадена жалба от името на лицето Д.Р. (л. 36),
а е била извършена по повод подаден в РИОКОЗ - Бургас сигнал с вх.
№ 91-Ж-22/20.02.2009г. от д-р И.Б.(л. 35).
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото
на защита на жалбоподателя до степен даваща основание на съда да отмени
оспореното НП само на това основание, без да разглежда спора по същество. Изложените
в жалбата доводи за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването
на наказателното постановление, съдът намира за неоснователни.
На
първо място в жалбата се твърди, че от описателната част на АУАН и на НП не
ставало ясно кое е нарушението, за което е наложена санкцията – дали за
допускане извършване на търговия с растително масло в наливно състояние, или за
липса на съответствие на помещението, в което се извършва търговията на
хигиенните изисквания. Възражението е неоснователно. Настоящата инстанция
счита, че фактическото описание на нарушението съдържащо се в АУАН и в НП е в
съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Нарушението е достатъчно конкретизирано, като от посочените съставомерни факти става
ясно, че констатираното с АУАН № 25516/26.02.2009г. административно нарушение
се изразява в неспазване на хигиенните изисквания от страна на „Станимир Русев”
ЕООД, свързани с осигуряването на условия за съхраняването и предлагането на
наливно олио по начин, който не допуска неговото замърсяване. Предвид на това съдът
счита, че в случая не може да се приеме, че за жалбоподателя не е било ясно за какво точно административно нарушение му
е наложено административно наказание.
На
следващо място в жалбата се навеждат доводи, че при съставяне на АУАН са
нарушени изискванията на разпоредбата на чл. 42, т. 5 ЗАНН, предвид на това, че
в АУАН не била посочена конкретната правна норма, която е нарушена. Това
възражение е абсолютно несъстоятелно. Видно от съдържанието на приложения по
делото АУАН № 25516/26.02.2009г. в същия като нарушени са посочени разпоредбите
на чл. 16а, ал. 1 от Закона за храните, вр. чл. 58, т. 2 и чл. 21, ал. 2, т. 1,
2 и 3 от Наредба № 5 на МЗ и МЗГ за хигиена на храните (обн., ДВ бр.
55/2006г.). Същите разпоредби са посочени като нарушени и в издаденото въз
основа на съставения АУАН №25516/26.02.2009г., НП №03-248/23.04.2009г. на
директора на РИОКОЗ – Бургас. В тази връзка съдът счита, че са изпълнени изискванията
на чл. 42, т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.
По
съществото на спора:
Съгласно
разпоредбата на чл. 16а, ал. 1 от ЗХ, производителите
и търговците осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към
храните, произвеждани или предлагани под техен контрол. Разпоредбата на чл. 17,
ал. 2, т. 3 от ЗХ предвижда, че министърът на
здравеопазването и министърът на земеделието и продоволствието определят с
наредба хигиенните изисквания към обектите за производство и търговия с храни.
Разпоредбата на чл. 58, т. 2 от Наредба
№ 5 от 25.05.2006 г. за хигиената на храните (обн., ДВ, бр. 55 от 7.07.2006 г.,
в сила от 1.09.2006 г.), издадена от министъра на здравеопазването и министъра
на земеделието и горите на основание чл. 17, ал. 2 от ЗХ, вменява задължението на
всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни да се
осигуряват условия за защита срещу замърсяването на храните, което може да ги
направи негодни за човешка консумация или вредни за здравето на потребителя. Специфичните изисквания към помещенията, където се
приготвят, обработват или преработват храни, са регламентирани в чл. 21, ал. 2
от Наредба № 5 от 25.05.2006 г., като съгласно чл. 21, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от
цитираната Наредба, помещенията отговарят най-малко на следните изисквания:
т. 1. подовите настилки: а) се поддържат в добро състояние, позволяват лесно
почистване, а при необходимост - дезинфекция; за целта се използват
непромокаеми, неабсорбиращи, миещи се и нетоксични материали, освен ако
използването на други материали не оказва неблагоприятно влияние върху
безопасността на храните; б) имат подходящ наклон към канализационните шахти
или подовите сифони, който позволява ефективно оттичане на отпадните води,
където е приложимо; т. 2. стените се поддържат в добро състояние, позволяват
лесно почистване, а при необходимост - дезинфекция; за целта се използват
непромокаеми, неабсорбиращи, миещи се и нетоксични материали и се осигурява
гладка повърхност до височина, подходяща за извършваните операции, освен ако
използването на други материали не оказва неблагоприятно влияние върху
безопасността на храните; т. 3. таваните (или вътрешната повърхност на покрива,
когато липсват тавани) и прикрепените към тях висящи конструкции и инсталации
се конструират и изпълняват по начин, който не допуска натрупване на
замърсяване, кондензация на пари, поява на нежелани плесени или падане на
частици.
Санкционната
норма на чл. 48, ал. 2 от ЗХ предвижда, че за нарушение по ал. 1 – (нарушение на разпоредбите на този
закон или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 38 – 47),
извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена
санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до
4000 лв.
С
оглед на тази законодателна уредба, относима към разглеждания случай и предвид
установените по делото факти, съдът приема, че в случая от обективна страна „С.Р.”
ЕООД е нарушил задължението си вменено му с разпоредбите на чл. 16а, ал. 1 от
Закона за храните, вр. чл. 58, т. 2 и чл. 21, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредба № 5
на МЗ и МЗГ за хигиена на храните (обн., ДВ бр. 55/2006г.), тъй като от
показанията на свидетелите К. и П. се установи, че при извършената тях проверка
на 26.02.2009г., в склада за търговия
на едро с храни от неживотински произход, находящ се на ул. „ ” № 3 в гр. Бургас,
стопанисван от „С.Р.” ЕООД са констатирали, че хигиената в обекта е силно
занижена, повърхностното покритие на под, стени и таван е с нарушена цялост,
силно замърсено, липсва осигурена безопасна система за пълнене на наливното
олио – накрайникът на маркуча за
пълнене се е намирал на пода, който бил видимо замърсен с пръст и пясъци. Без
съмнение е обстоятелството, че наличието на повърхности с нарушена цялост,
олющени тавани и под, липсата на безопасна система за пълнене на олиото крие
съществен и наличен риск от замърсяване на тази група храна. Така
констатираното нарушение на разпоредбите на чл. 16а, ал. 1 от Закона за
храните, вр. чл. 58, т. 2 и чл. 21, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Наредба № 5 на МЗ и
МЗГ за хигиена на храните е обявено за наказуемо с имуществена
санкция с нормата на чл. 48, ал. 2 от ЗХ. Предвид на това съдът
счита, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно
постановление, за реализиране административнонаказателната отговорност на „С.Р.”
ЕООД за извършването на това административно нарушение.
В
разглежданият случай правилно е определен и размера на санкцията от
административнонаказващият орган. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗХ,
за нарушение по ал. 1 –
(нарушение на разпоредбите на този закон или наредбите по прилагането му, извън
случаите по чл. 38 – 47), извършено от юридическо лице или едноличен търговец,
се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно
нарушение - от 2000 до 4000 лв. В конкретния случай наложената имуществена
санкция на дружеството - жалбоподател е в минималния, предвиден от законодателя
размер – 2000 лв., за повторно извършено нарушение, поради което същата е
съобразена с изискванията на чл. 27 от ЗАНН и не може да бъде намалена.
С
оглед на гореизложените съображения, съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №03-248/23.04.2009г., издадено от директора на РИОКОЗ – Бургас, с
което на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за храните, на „ ” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Б., представлявано от С.С.Р. ЕГН **********
е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, за нарушение
на чл. 16а, ал. 1 от Закона за храните, вр. чл. 58, т. 2 и чл. 21, ал. 2, т. 1,
2 и 3 от Наредба № 5 на МЗ и МЗГ за хигиена на храните (обн., ДВ бр.
55/2006г.).
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас,
в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева