№ 193
гр. С., 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на втори май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20234230100949 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.49, ал.1 СК.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са съпрузи от
21.02.1985 г. Нямат ненавръшили пълнолетие деца. Ищцата поддъжра, че
ответникът настоявал тя да не работи, употребявал нецензурни и вулгарни
думи по неин адрес. През цялото им съвместно съжителство й забранявал да
работи и давал минимални финансови средства, а той често сменял работните
си места. Ищцата сочи, че започнала работа като хигиенистка във „Видима
Идеал Стандарт“, но ответникът продължил психически атаки спрямо нея и я
причаквал на порталите на предприятието. В исковата молба се поддържа, че
през 2013 г. се родил внукът на страните и ищцата, дъщеря й и зет й отишли
на море с детето, но се наложило да се приберат по-рано, като изненадващо за
всички ответникът бил в жилището на дъщеря си с любовницата си чисто гол.
Дъщеря му го изгонила. От този момент отношенията между страните се
обтегнали безвъзвратно и ответникът заживял по квартири.
Искането към съда е да бъде прекратен брака между страните по вина
на ответника. Претендират се разноските по делото.
Ответникът в законоустановения срок не е представил писмен отговор
на исковата молба.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото се установява по безспорен начин, че страните са съпрузи.
Сключили са граждански брак на 21.02.1985 г. в гр.С., като при сключването
му съпругата е приела да носи фамилното име на своя съпруг Л..
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез изслушването на
свидетеля – Б. М.ова П. (дъщеря на ищцата). Свидетелката П. споделя, че
родителите й не са заедно от около 10 години, като съпругът не позволявал на
майка й да ходи на работа. Свидетелката изяснява, че преди 10 г. отишли на
море с детето, съпругът й и майка й и като се върнали заварили баща й с
любовницата си в апартамента на свидетелката. Свидетелката посочва, че
майка й започнала работа във „Видима“, но ответникът я следил непрекъснато
и я заплашвал. Свидетелката посочва, че понастоящем страните не поддържат
никакви взаимоотношения.
При оценка и анализ на гласните доказателства и преценката им по
реда на чл. 172 ГППК, съдът намира, че показанията на свидетелката П.
следва да бъдат кредитирани, като пълни, логични и възпроизвеждащи
непосредствено възприети от свидетелката факти.
Други допустими и относими доказателства по делото не са
представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
От показанията на разпитаната свидетелка, а и между страните няма
спор досежно обстоятелството, че от 10 години не живеят съвместно.
Установява се още, че през съжителството им страните са били непрекъснато
в лоши взаимоотношения и конфликти, поради настояването на ответника
ищцата да не работи.
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК бракът се прекратява по исков ред, когато е
дълбоко и непоправимо разстроен – вече не изпълнява обичайната си
социална функция, а е само формална връзка. Дълбоко е това разстройство,
при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и
отношения на подкрепа. В тези случаи брачната връзка съществува само
формално и в нея няма такова съдържание, каквото се изисква, съобразно
закона и морала. Непоправимо е разстройството, което не може да се
2
преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще
бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова
лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее (в този
смисъл Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 1/1957 г.).
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
предявеният иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК е основателен.
Лошото поведение на ответника и неговата изневяра са причина за
неразбирателствата между страните и последвалата фактическа раздяла, които
обстоятелства в своята съвкупност са разрушили трайно и необратимо
семейната общност. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от
предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като
формална и ненужна, следва да се прекрати. С установеното по-горе
поведение съпругът е нарушил задължението си по чл. 14 от СК и правото на
ищцата по чл. 17 СК. Налице са обстоятелства, които в своята съвкупност са
разрушили трайно и необратимо семейната общност. Мотивиран от горното,
съдът прави извод, че вина за разстройството на брака изцяло има съпруга М.
Л.. Поведението му не може да се определи, като отговарящо на изискванията
на посочената разпоредба, тъй като задължението по чл. 14 СК обвързва
съпрузите докато съществува бракът им, т. е. до формалното му
прекратяване. Възприетото от съпруга поведение на неуважение към
желанието на ищцата да полага труд, както и изневярата, не са съвместими с
установените в закона и добрите нрави норми на съпружеско разбирателство
и уважение.
Конкретиката на случая сочи, че съпругът М. Л. е нарушил свои
основополагащи за благосъстоянието на брачната връзка задължения,
установени с норми на СК, изискващи от съпрузите да изграждат
отношенията им на основата на взаимно уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство и доверие.
По изложените съображения развод следва да се допусне при вина на
съпруга.
Страните в настоящото производство не претендират издръжка,
поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
В настоящия случай претенция за ползване на семейното жилище е
заявила само съпругата, като по делото не е спорно, че то е собственост на
3
дъщеря й и зет й. Предоставянето за ползване на семейното жилище е
последица от развода между страните-елемент от имуществените последици
на прекратяването на брака. Когато страните имат ненавършили пълнолетие
деца, съдът е длъжен дори и служебно да се произнесе относно ползването на
семейното жилище (чл. 56, ал. 1, изр. ІІ СК). Съгласно § 1 СК Семейно
жилище по смисъла на СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи
и техните ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка по делото се
установява, че мъжът е напуснал жилището, в което е останала да живее
жената, като тя изрично е заявила, че желае да й бъде преоставено, от брака
няма ненавръшили пълнолетие деца, поради което то следва да се предостави
за ползване на съпругата.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 от ГПК в решението, с което се
допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което
съпрузите ще могат да носят в бъдеще. От страна на жената, по отношение на
която по безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския
брак е приела фамилното име на мъжа– Л., е заявена претенция по чл. 53 от
СК, като е поискала възстановяване на предбрачното фамилно име, поради
същата което следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на делото относно вината на основание чл. 329, ал.1,
изр. ІІ ГПК разноските по делото следва да бъдат възложени на ответника. От
ищцата са представени доказателства за сторени разноски в размер на 25 лв.
за държавна такса и 800 лв. – за платен адвокатски хонорар. Държавната
такса при решаване на делото по иска за развод - 50,00 лв. следва да се
възложи на ответника.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака между В. В. Л., ЕГН ********** от
*********** и М. Н. Л., ЕГН ********** от гр. С., сключен на 21.02.1985 г.
в гр.С. с акт № 52210, поради ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО и на осн.чл.49 ал.1 СК.
ВИНОВЕН за дълбокото и непоправимо разстройство е М. Н. Л..
4
Занапред жената ще носи предбрачната си фамилия НИКОЛОВА.
ПРЕДОСТАВЯ на В. В. Л., ЕГН **********, ползването на
семейното жилище находящо с в гр. С., ***********.
ОСЪЖДА М. Н. Л., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Районен съд С. сумата в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна
такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. Л., ЕГН **********, да заплати на В. В. Л., ЕГН
********** сумата в размер на 825.00 (осемстотин двадесет и пет) лева –
разноски по делото, на основание чл. 329, ал.1 от ГПК.
Препис-извлечение от решението да се изпрати на бюро „Съдимост”
при РС – С..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Габрово
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5