РЕШЕНИЕ
№ 365
гр. Кюстендил, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело
№ 20231500500295 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 3726/18.04.2023 г., депозирана от
*****, с ЕИК ***, чрез процесуалния представител по пълномощие ю.к. Н.С., с адрес: *****,
против Решение № 268 от 30.03.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 65/2022
г. по описа на същия съд.
С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил като
неоснователни предявените от ***** против А. В. Т. искове да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че дължи на дружеството сумата от 1333.20 лева, от която
739.62 лева главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.май 2017 год. до месец април 2020 год., ведно със законната
лихва върху същата считано от 16.06.2021 год. до изплащане на вземането, 111.00 лева-
мораторна лихва за забава от 15.09.2018 год. до 27.05.2021 год., както и суми за дялово
разпределение в размер на 33.55 лв. - главница за периода от месец юни на 2018 год. до
месец април на 2020 год., мораторна лихва от 5.83 лева за периода от 31.07.2018 год. до
27.05.2021 год. Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страна на
ищеца – *****.
Въззивното дружество обжалва изцяло първоинстанционното решение с доводи за
неговата неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че районният съд се е
произнесъл извън предмета на спора.
Възразява, считайки за неправилни, срещу мотивите на решаващия съд, с които е
1
отхвърлил иска като неоснователен, приемайки, че плащането на сумите, за които
ответницата представила касови бележки, са извършени след предявяване на иска, като е
приел постъпили плащания преди издаване на заповедта за изпълнение. Оспорва като
неправилни и изводите от ССчЕ, че плащанията от длъжника са извършени на 17.01.2022 г.
преди завеждане на исковата претенция. Твърди, че тези суми касаят текущи плащания, а не
процесния период, за който нямало постъпили плащания нито преди, нито след завеждане на
исковата претенция. Подчертава, че всяка дата на фактурите е след процесния период и
фактурите се отнасят за текущи задължения от 2021 г. и късната есен на 2020 г. Счита, че
решаващият състав достигнал до грешни изводи при обсъждане на доказателствата по
делото, в т.ч. и основно ССчЕ, приемайки, че вещото лице е работило по доказателства,
касаещи процесния период.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което
предявените искове бъдат уважени. Претендират се разноските в производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор - писмено възражение по
въззивната жалба от насрещната страна А. В. Т., към който въззиваемата прилага незаверен
препис от отчет на *** за отоплителен период 2022/2023 г., който не показвал използване на
топлинна енергия, без да прави искане за приемането му като доказателство по делото, и
изразява намерение след излизане на изравнителните сметки да заплати дължимата сума на
каса на въззивното дружество.
Съдът намира следното от фактическа и правна страна:
С разпореждане № 1492/15.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2049/2021 г. по описа на Районен
съд – Кюстендил, районният съд е уважил депозирано по реда на чл. 410 ГПК заявление и
разпоредил да се издаде заповед за изпълнение, съгласно която А. В. Т. да заплати на *****
сумите: 1095,15 лв. главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в ********, аб.№ ***/инсталация **********- за периода
м.05.2018 г. –м. 04.2020 г., лихва върху главницата в размер на 175,17 лева за периода
15.09.2019 г.-03.06.2021г., 52.53лв. главница за дялово разпределение за периода от м.
05.2018 г. –м. 04.2020 г., лихва върху главницата в размер на 10,35 лева за периода от
01.07.2018 г. до 03.06.2021г. ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.06.2021г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. и държавна такса 26,66 лева.
Издадена е заповед № 525/15.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2049/2021 г. по описа на Районен
съд – Кюстендил за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за горепосочените
суми.
Заповедта е връчена на длъжницата Т., която депозирала възражение по чл. 414 ГПК,
предвид което с разпореждане от 08.12.2021 г. на заявителя ***** е указано да предяви иск
по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за установяване на вземането си.
В законоустановения срок в Районен съд - Кюстендил било образувано гр.д. № 65/2022
г. по описа на същия съд по искова молба на *****, с която дружеството е предявило против
А. В. Т., ЕГН ********** от ***********, искове да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че му дължи сумата от 1333.20 лева, от която 739.62 лева
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.
05.2017 год. до месец 04.2020 год., ведно със законната лихва върху същата, считано от
16.06.2021 год. до изплащане на вземането, 111.00 лева-мораторна лихва за забава от
15.09.2018 год. до 27.05.2021 год., както и суми за дялово разпределение в размер на 33.55
лв.-главница за периода от месец 06.2018 год. до месец 04.2020 год., мораторна лихва от 5.83
лева за периода от 31.07.2018 год. до 27.05.2021 год. Претендира се присъждане на
разноските от производството.
С исковата молба се сочи, че през процесния период ответницата не е заплатила
2
задълженията си, за размера на които е била известявана чрез изготвени от ищеца фактури,
публикувани на Интернет страницата му, при краен срок за плащане - 45 дневен срок от
публикуването им. Съгласно общите условия ищцовото дружество начислявало
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените
изравнителни сметки, т.е след изтичане на 45 дневен срок от дата на публикуване на общата
фактура за съответния отоплителен сезон.
Твърди се още, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия
между клиентите в сграда - етажна собственост се е осъществявало по системата на дялово
разпределение - по прогнозни месечни сметки и след края на отоплителния период - на база
изравнителни сметки, изготвяни на база реален отчет на уредите за дялово разпределение,
които били изготвяни от дружеството, извършващо дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата - *****, отговарящо на изискванията на закона да извършва услугата
дялово разпределение на топлинна енергия и по силата на изрично сключен между
дружеството и собствениците в ** договор.
С писмения си отговор ответната страна е навела съображения за неоснователност на
заявената претенция.
С определение № 75/19.01.2022 г. по гр.д. № 65/2022 г. районният съд е оставил
исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца за отстраняване на
констатирани по нея нередовности, в т.ч. да уточни и допълни обстоятелствената част
относно това, поради какви причини е налице несъответствие между посочените в
диспозитива на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
525/15.10.2021 год. по ч.гр.д.№ 2049/2021 год. по описа на РС-Кюстендил и посочените в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба суми, да приведе петитума на
исковата молба в съответствие с диспозитива на посоченият съдебен акт.
В срока за отстраняване на нередовностите е депозирана молба вх. № 1010/07.02.2022
г. от ищцовото дружество, с която се сочи допусната техническа грешка в петитума на
депозираната искова молба, и изрично се уточнява същият, а именно: да се постанови
решение, с което се признае за установено по А. В. Т., че дължи на ***** сумата от 1095,15
лв. главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
се в ********, аб. № ***/инсталация **********/ за периода м.05.2018 г. –м. 04.2020 г.,
лихва върху главницата в размер на 175,17 лева за периода 15.09.2019 г. - 03.06.2021 г.,
52.53 лв. главница за дялово разпределение за периода от м. 05.2018 г. –м. 04.2020 г., лихва
върху главницата в размер на 10,35 лева за периода от 01.07.2018 г. до 03.06.2021 г. ведно
със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението –
15.06.2021г. до изплащане на вземането, като се претендират и направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Производството по гр.д. № 65/2022 г. по описа на КнРС е приключило с постановяване
на обжалваното в настоящото производство решение, с което Кюстендилският районен съд
е отхвърлил като неоснователни предявените от ***** против А. В. Т. искове да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 1333.20 лева, от
която 739.62 лева главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м.май на 2017 год. до месец април на 2020 год., ведно със законната
лихва върху същата считано от 16.06.2021 год. до изплащане на вземането, 111.00 лева-
мораторна лихва за забава от 15.09.2018 год. до 27.05.2021 год., както и суми за дялово
разпределение в размер на 33.55 лв. - главница за периода от месец юни на 2018 год. до
месец април на 2020 год., мораторна лихва от 5.83 лева за периода от 31.07.2018 год. до
27.05.2021 год., съгласно петитума, заявен в първоначално предявената искова молба.
Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи
3
на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК,
ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на
първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Предметът на спора, по който
следва да се произнесе съда, е твърдяното от ищеца в исковата молба чрез наведения
фактически състав и заявения петитум субективно право или правоотношение.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо, поради
следните съображения:
При постановяването на обжалваното решение, първоинстанционният съд не се е
произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на
исковата молба.
Видно от подадената от ищеца искова молба срещу ответницата, и уточнителната
молба от 07.02.2022 г. към нея, предмет на предявените положителни установителни искове
е установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 525/15.10.2021 г. по ч.гр.д. № 2049/2021 г. по описа на Районен съд
Кюстендил, срещу която е подадено възражение от ответницата, в качеството й на длъжник.
Специалният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е иск на кредитора за
установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната
заповед за изпълнение. Искът по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК е установителен и заради
това съдът трябва да провери правния интерес за предявяване именно на този вид иск.
Правният интерес от установяване на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният
установителен иск е недопустим. При подадено възражение от длъжника се цели да се
установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила на
пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение
представлява пречка за влизането й в сила. В общия случай теорията определя, че за да
съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от
ищеца право или да се претендира отричано от него право. Тъй като искът по реда на чл. 422
ГПК се явява специален установителен, в тази хипотеза е необходимо наличието на
допълнителни специални положителни предпоставки за допустимост на иска. Съгласно
утвърдилата се съдебна практика (така: Определение № 163 от 04.02.2011 г. по ч. т. д. №
901/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС), съдът, пред който е висящо исковото производство,
трябва задължително да извърши проверка за допустимостта на иска, като изследва
въпросите: 1/ издадена ли е заповед за изпълнение; 2/ подадено ли е в рамките на
законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение
по чл. 414 ГПК; 3/ спазен ли е едномесечният срок по чл. 415 от ГПК за предявяване на
установителния иск за съществуване на вземането.
За допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е необходимо да е налице и
пълен идентитет на претенциите, заявени в двете производства – по основание, размер,
период и страни, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на
тези вземания, за които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за
изпълнение. Съдът е задължен служебно да изследва дали има идентичност между
заповедното и исковото производство, както от субективна, така и от обективна страна.
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко
обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност е свързана с
обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи
вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и
4
съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че
искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане,
идентично със заявения в заповедното производство дълг. Идентичност следва да бъде
налице и между страните в исковото и заповедното производство. Сочената идентичност е
изискване, процесуална предпоставка, както за редовността на иска, респективно за
надлежното сезиране на съда, така и за допустимостта на предявената претенция. Това е
така, тъй като с решението по този иск ще бъде признато или отречено същото право, за
което е издадена заповедта, поради което в заявлението за издаването й трябва да бъдат
посочени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и
съществуването на вземането. Съдът, който разглежда предявения по реда на по чл. 422 ГПК
иск, следва да съобрази, че с него кредиторът продължава защитата си по повод направени
възражения на длъжника в заповедното производство, поради което не може да променя
материалноправната характеристика на вземането, като се произнася по нещо различно от
предявеното в заповедното производство. Съдът извършва преценка за идентичност на
претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация,
въведена от кредитора, съответно – ищеца по иска за съществуване на вземането. Тази
преценка се извършва въз основа на заявените основание и петитум. В настоящия случай,
подобен идентитет не е налице, дори напротив. При липса на идентичност в произнасянето
на съда по заповедното и исковото производство, би се стигнало до недопустимо
разминаване в претенциите.
Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по
предмет, за който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала, то решението е недопустимо, тъй като е
разгледан иск на непредявено основание.
Разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск,
представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица
обезсилване на постановеното недопустимо решение. Съдът е задължен да се произнесе по
предмета на спора, с който е сезиран, така както той е заявен от ищеца в исковата молба, с
изложените в нея обстоятелства и петитум. Както ищецът, така и ответникът имат правен
интерес от решение, което да се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на
заявеното в исковата молба спорно материално право. Предметът на иска се
индивидуализира със страни, правопораждащи юридически факти и петитум, и той следва
да е ясно посочен в резултативната част на съдебното решение.
В процесния случай, настоящият въззивен състав приема, че първоинстанционният съд
не е разгледал предявените установителни искове, така както са заявени по петитума на
исковата молба, поради което е постановил недопустимо решение. Съдът се е произнесъл
спрямо първоначално и погрешно заявения от ищеца петитум с исковата молба, без да
съобрази уточненията, които ищецът е направил в молбата от 07.02.2022г., с които е
привел предмета на претенцията в съответствие с предмета на заповедното
производство. Съдът се е произнесъл по отношение на вземане, което е напълно различно от
вземането, предмет в заповедното производство – по размер и период.
Разглеждането на иск, който не е предявен, и неразглеждането на предявения иск,
представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес, което има за
последица обезсилване на недопустимото решение.
С оглед на изложеното, обжалваното решение, като процесуално недопустимо следва
да се обезсили, включително и в частта за разноските и делото да се върне на КнРС за ново
разглеждане от друг състав на същия съд и произнасяне по предявените установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, и по предмета на делото.
С оглед цената на предявените установителни искове и дадените задължителни за
5
съдилищата указания в т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС
решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване - арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че не следва да се произнася по
исканията за разноски, тъй като настоящото въззивно решение не е такова по същество на
спора и не може да се приложи отговорността на страните по чл. 78 от ГПК относно
разноските. По аргумент от чл. 294, ал. 2 от ГПК, при новото разглеждане на делото пред
КнРС съдът следва да се произнесе и по разноските по настоящото въззивно производство.
Воден от горното и на основание чл. 270, ал.3 от ГПК, КнОС
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 268 от 30.03.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д.
№ 65/2022 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Кюстендил, за ново разглеждане от друг състав на
същия съд на предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съгласно мотивите на настоящето решение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл. 280,
ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието в процеса на *****" ЕООД, гр.С., като трето
лице - помагач на ищеца ******.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6