Решение по дело №154/2024 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 130
Дата: 16 юни 2025 г. (в сила от 15 юли 2025 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20244310200154
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Ловеч, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20244310200154 по описа за 2024 година
С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К, № 1364704, издаден от ОД на МВР Ловеч на К. Т.
Т., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Л.М.“ №** ** ** на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 500.00 лева, за това, че на 25.06.2016 год. в 08:12 часа на ПП I-4,
км 65+700, в землището на с.Малиново, бензиностанция „Петрол“, извън населено място,
при въведено ограничение на скоростта с п.з. В-26/60 кч.ч. и ПЗ Е-24, заснето с АТС тип
стационарна SITRAFFIC LYNX №003059047ВВВ, и отчетен от минус 3 % за л.а. *** с рег.
№ * **** ** е установена скорост от 131 км/ч, като е налице превишение от 71 км.ч., с което
жалбоподателят е нарушил чл.21, ал.2, във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят К. Т. Т., който го
обжалва в срок, чрез адв. Я. като моли съда да отмени изцяло обжалвания ЕФ като
материално незаконосъобразен и издаден при съществени процесуални нарушения, а освен
това с оглед изтеклата абсолютна погасителна давност.
С протокол за избор на съдия докладчик от 09.04.2025 г. делото е преразпределено на
съдия Йорданка Вутова, тъй като предходния съдия докладчик Галя Маринова е освободена
от длъжност, считано от 01.04.2025 г.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява. Редовно призован
не се явява и неговия процесуален представител адв. Я..
Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща
представител.
С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения
ЕФ относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
ЕФ е издаден от компетентен орган – ОД на МВР Ловеч, на чиято територия е
извършено нарушението.
1
Съдът като съобрази обстоятелството, че видно от приложения по делото ЕФ
нарушението за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е извършено на
25.06.2026 г., намира, че административно-наказателната отговорност е погасена по давност.
Съгласно разпоредбите на Глава девета от Общата част на НК, приложими по силата на
чл.11 от ЗАНН, наказателното преследване, поради изтичане на съответната давност, се
изключва след изтичането на определен срок, който е в зависимост от вида и размера на
наказанието, което се предвижда за съответното деяние. Тъй като за административните
нарушения се предвижда наказание „глоба”, то по отношение на срока за изключване на
наказателното /съответно административнонаказтелното/ преследване, следва да намерят
приложение правилата на чл.80 ал.1 т.5 от НК. Следователно наказателното преследване за
извършено административно нарушение ще бъде погасено при изтичане на тригодишен срок
от довършване на съответното нарушение. Съгласно чл.81 ал.2 от НК давността се прекъсва
с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо
лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. В настоящия казус административното
нарушение е извършено на 25.06.2016 г. От тази дата е започнала да тече и давността за
административнонаказателно преследване. С издаването на ЕФ на 10.08.2016 г. давността е
била прекъсната и след това е започнала да тече нова давност. Независимо от прекъсването
й обаче на 25.12.2020 година е изтекла абсолютната давност за административно-
наказателно преследване, който извод следва от разпоредбите на чл.11 от ЗАНН във вр. с
чл.81 ал.3 във вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК. Поради това е отпаднала възможността спрямо
евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е
самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП и прекратяване на цялото
административно-наказателно производство.
При тези съображения съдът намира, че с оглед субсидиарното приложение на НПК
по силата на чл.84 от ЗАНН, настоящата инстанция следва да отмени НП и да прекрати
административно-наказателното производство.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото
за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на
наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към
наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и
съдействие от който е видно, че са заплатени в брой договорено възнаграждение в размер на
общо 250.00 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата
на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес
до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. Според чл.9 от Наредбата „При защита по дело с
повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
250 лв.“. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 250.00
2
лв., като предмет на обжалване е ЕФ, с който е наложено административно наказание глоба
в размер на 500.00 лв., делото действително не представлява фактическа и правна сложност
и оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата. Ето защо
заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение при тези
обстоятелства се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е
справедлив и обоснован). Затова следва да бъде уважен, в размера, в който е поискан, като
следва да бъде осъден ОД на МВР Ловеч да заплати на жалбоподателя сумата от 250.00 лева,
представляваща разноските по делото за адвокатска защита.
АНО не е претендирал присъждане на разноски по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.6 във вр. с ал.2, т.3 от ЗАНН, чл.84
от ЗАНН във вр. с чл.334, т.4 и чл.24, ал.1, т.3 от НПК съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К, № 1364704, издаден от ОД на
МВР Ловеч, с който на К. Т. Т., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Л.М.“ №** ** ** на
основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 500.00 лева, за нарушение
на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по НАХД №154/2024
година по описа на ЛРС.
ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч да заплати на К. Т. Т., ЕГН ********** от гр. П., ул.
„Л.М.“ №** ** ** сумата от 250.00 /петстотин/ лева, представляваща договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално
представителство в производството пред Районен съд Ловеч.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
3