Р Е Ш Е Н И Е
№ 2715 25.10.2019г. гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гр. дело № 167 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.К.Г., ЕГН **********,*** против ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 7223.59 лева, представляваща сбор от дължими трудови възнаграждения, обезщетение за неползван платен годишен отпуск и лихви върху тях.
Твърди се в
исковата молба, че на 09.02.2016г. ищецът е постъпил на работа при ответния
работодател на длъжност “*******“, с възнаграждение от 640 лева. С допълнително
споразумение от 04.04.2016г. месечното му възнаграждение е увеличено на 3087.38
лева. Възнаграждението е трябвало да се заплаща ежемесечно до 15-то число на
месеца, следващ месеца на положения труд. Работодателят не е изплащал редовно и
в срок дължимите работни заплати или е
изплащал сумите на части и след падежа. Заплатата в нетен размер е била 2500
лева и е получавана по банков път. На 10.08.2018г. ищецът е подал предизвестие
за прекратяване на трудовия договор, а на 12.09.2018г. работодателят е
прекратил правоотношението с надлежна заповед. След прекратяване на договора
ответникът на четири пъти е заплатил част от дължимите възнаграждения в общ
размер от 3475 лева, като са останали още непогасени задължения. Твърди се, че
не е заплатена заплатата за април 2016г. от 2500 лева, заплатата за август
2018г. от 2253 лева и тази за септември от 973 лева. Отделно не е заплатено
обезщетението за неползван годишен отпуск в размер на 286.44 лева и лихви за
забава върху всички възнаграждения за периода от април 2016г. до септември
2018г. и върху обезщетението по чл.224 КТ. Моли се исковете да се уважат.
Ответникът е подал
отговор, в който е оспорил претенциите. Твърди, че е изплатил всички заплати,
като платеното дори надхвърля реално дължимия размер на възнаграждението.
Начислени са за процесния период общо 74798.60 лева, а са платени 75960.31
лева, като последното плащане е извършено на 03.12.2018г. Възнаграждението за
февруари 2018г. е заплатено в брой срещу подпис. Плащането на сумите се
потвърждава от протокол на Инспекцията по труда от 05.03.2019г., съставен след
извършена проверка. Оспорва се и претенцията за заплащане на лихви върху
възнагражденията. Твърди се, че работодателят принципно плаща възнагражденията
на своите служители до 20-то число на месеца, следващ този, за който се отнася
плащането. Не е основателно твърдението на ищеца, че следвало да му се плаща до
15-то число. При подписването на анекс към договора срокът за заплащане на
възнагражденията не е запазен, поради което те не е следвало да се плащат до
15-то число, ето защо исковете за лихва са неоснователни. Прави се възражение
за прихващане със сумата от общо 1667.53 лева, представляваща стойността на
отпуснат от ответника и невъзстановен от ищеца заем за закупуване на самолетни
билети и нощувка за периода от 15.05.2018г. до 21.05.2018г. Сумата е заплатена
от ответника по устна договорка с ищеца, но в последствие не е възстановена от
него.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Няма спор, че страните са били свързани в трудово правоотношение, породено от сключен трудов договор от 09.02.2016г. Съгласно договора, месечната заплата на Г. е 640 лева, като ще се заплаща след изтичане на текущия месец до 15-то число на следващия. В последствие трудовото правоотношение е изменено с допълнително споразумение от 05.04.2016г. /подписано и от двете страни/, с което трудовото възнаграждение на ищеца е увеличено на 3077 лева в брутен размер. След подадено от ищеца предизвестие, трудовото му правоотношение е прекратено със заповед № 8/12.09.2018г., считано от 12.09.2018г.
По исковете за трудови възнаграждения:
С исковата молба се търси възнаграждение за април 2016г. в размер на 2500 лева, частично възнаграждение за август 2018г. в размер на 2253 лева и възнаграждение за септември 2018г. /за 7 работни дни/ в размер на 973 лева.
За да прецени дали заплатите са платени, БРС съобрази приетата по делото съдебно-икономическа експертиза в нейния първи вариант, изготвен въз основа на представените банкови извлечения и ведомостта за плащане за м.02.2018г. Експертизата е установила, че платените суми на ищеца, наредени от служителя Н. П., син на управителя на ответното дружество, са осчетоводени в счетоводството на ответника като изплатени възнаграждения. Независимо, дали основанието при плащането по банков път е посочено като “възнаграждение“ или “захранване“, явно е, че се касае все за плащане на трудово възнаграждение, доколкото няма данни страните да са имали други взаимоотношения, по които да се налага плащане. Ето защо БРС напълно кредитира извода на експертизата, че всички суми, преведени по банков път, са платени за заплати.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че на 14.05.2016г. и на 20.05.2016г. са му платени суми от общо 2500 лева, които обаче не са за заплати, а са били върнат заем, който Г. е дал на Н. П., син на управителя. Това твърдение не е подкрепено с доказателства по делото. Впрочем единственото доказателство, ангажирано във връзка с този въпрос, са показанията на св.П., приятелка на ищеца, която бегло е заявила, че е трябвало да се издължат някакви пари на С., които му били платени на по-късен етап. Свидетелката не споменава нито за каква сума става дума, нито дали парите се дължат по договор за заем и кога е следвало да се върне сумата. Не е присъствала на ситуация, при която С. е дал заем на Н.. Други доказателства няма ангажирани, поради което съдът намира, че процесните 2500 лева са били платени от работодателя именно за заплата, а не на основание сключен заем.
Според експертизата, на ищеца са начислени за получаване нетни трудови възнаграждения от общо 74798.60 лева за периода от февруари 2016г. до септември 2018г. За същия период са изплатени общо 75960.31 лева, т.е. повече от дължимите, поради което експертизата е направила заключение, че няма неизплатени суми. БРС обаче съобразява, че в общия сбор участва и сумата от 2513.31 лева, платена по ведомост за февруари 2018г. Представената ведомост формално съдържа подписа на ищеца, поради което вещото лице е стигнало до извод, че сумите са платени в брой.
По делото обаче бяха изготвени две графологични експертизи – първоначална и повторна, които дадоха заключение, че подписът по ведомостта за заплати не е изпълнен от С.Г.. Следователно трябва да се приеме, че сумата от 2513.31 лева не е заплатена на ищеца.
Впрочем ищецът в исковата си молба е заявил, че за същия месец – февруари 2018г. му е платена заплатата по банков път. Това заявление обаче няма значение при преценката какви суми са му платени за целия период като глобално число – съдът трябва да изследва платените суми, като ако се окаже, че има неплатени възнаграждения, следва да се приеме, че тези възнаграждения са най-новите, чийто падеж настъпва най-късно във времето.
След като сумата от 2513.31 лева по ведомостта за заплати не е получена от ищеца, тя следва да бъде извадена от общата заплатена сума от 75960.31 лева. Ето защо се получава сумата от 73447 лева, която е била платена на ищеца по банков път за процесния период /75960.31-2513.31/. От друга страна, начислени са 74798.60 лева за заплати. По този начин остават дължими 1351.60 лева. БРС намира, че заплатата за април 2016г. е заплатена на ищеца, тъй като платените от Н. П. общо 2500 лева са платени именно на това основание, а не на основание заемни правоотношения. Ето защо възнаграждение за април 2016г. не се дължи, поради което искът е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
Претендират се възнаграждения за август 2018г. от 2253 лева и за септември 2018г. от 973 лева. БРС счита, че неплатената сума от общо 1351.60 лева обхваща цялото възнаграждение за септември 2018г. от 973 лева и 378.60 лева възнаграждение за август 2018г. /възнаграждението за август е по-старо и се погасява с плащанията преди това за септември/. В тези размери се дължат посочените възнаграждения.
По исковете за мораторни лихви:
Според чл.2, ал.2 от основния трудов договор, възнаграждението се заплаща ежемесечно, след изтичане на текущия месец до 15-то число на следващия. Следователно падежът на плащане е ясно определен, като не се споделят възраженията на ответника, че падежът бил на 20-то число, каквото било установеното фактическо положение. Налице е трудов договор, с падеж на 15-то число, като тази уговорка не е дерогирана от подписаното в последствие допълнително споразумение и съответно обвързва страните.
Лихвата за забава върху възнаграждението за април 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1000 лева на 14.05. и 1500 лева на 20.05.2016г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1500 лева, като периодът на забавата е от 15.05.2016г. до 20.05.2016г. Изчислена по реда на чл.162 ГПК, мораторната лихва е в размер на 2.50 лева.
За останалите лихви съдът взема предвид изчисленията на експертизата по приложение № 2. Експертизата е възприела платежните дати, посочени в исковата молба, които са и реалните платежни дати и така е изчислила дължимите лихви.
Лихвата за забава върху възнаграждението за май 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1500 лева на 13.06. и 1000 лева на 04.07.2016г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1000 лева, като периодът на забавата е от 15.06.2016г. до 04.07.2016г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 5.56 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за юни 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1500 лева на 06.07. и 1000 лева на 21.07.2016г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1000 лева, като периодът на забавата е от 15.07.2016г. до 21.07.2016г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 1.94 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за юли 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1000 лева на 02.08. и 1500 лева на 19.08.2016г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1500 лева, като периодът на забавата е от 15.08.2016г. до 19.08.2016г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 2.08 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за август 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1000 лева на 14.09. и 1500 лева на 27.09.2016г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1500 лева, като периодът на забавата е от 15.09.2016г. до 27.09.2016г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 5.42 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за септември 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1000 лева на 13.10. и 1500 лева на 28.10.2016г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1500 лева, като периодът на забавата е от 15.10.2016г. до 28.10.2016г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 5.83 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за октомври 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1500 лева на 15.11. и 1000 лева на 24.11.2016г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1000 лева, като периодът на забавата е от 15.11.2016г. до 24.11.2016г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 2.78 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за ноември 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1000 лева на 14.12. и 1500 лева на 28.12.2016г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1500 лева, като периодът на забавата е от 15.12.2016г. до 28.12.2016г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 5.83 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за декември 2016г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1500 лева на 13.01.2017г. и 1000 лева на 20.01.2017г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1000 лева, като периодът на забавата е от 15.01.2017г. до 20.01.2017г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 1.67 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за януари 2017г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1500 лева на 23.02. и 1000 лева на 06.03.2017г. Работодателят е изпаднал в забава и за двете суми, поради което дължи лихва от 3.75 лева за периода от 15.02.2017г. до 23.02.2017г. и лихва от 5.56 лева за периода от 15.02.2017г. до 06.03.2017г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от двете лихви е равен на 9.31 лева за периода от 15.02.2017г. до 06.03.2017г.
Лихвата за забава върху възнаграждението за февруари 2017г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1500 лева на 21.03. и 1000 лева на 31.03.2017г. Работодателят е изпаднал в забава и за двете суми, поради което дължи лихва от 2.92 лева за периода от 15.03.2017г. до 21.03.2017г. и лихва от 4.72 лева за периода от 15.03.2017г. до 31.03.2017г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от двете лихви е равен на 7.64 лева за периода от 15.03.2017г. до 31.03.2017г.
Лихвата за забава върху възнаграждението за март 2017г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на 24.04.2017г. Работодателят е изпаднал в забава от 15.04.2017г. до 24.04.2017г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 6.94 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за април 2017г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1000 лева на 18.05. и 1500 лева на 31.05.2017г. Работодателят е изпаднал в забава и за двете суми, поради което дължи лихва от 1.11 лева за периода от 15.05.2017г. до 18.05.2017г. и лихва от 7.08 лева за периода от 15.05.2017г. до 31.05.2017г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от двете лихви е 8.19 лева за периода от 15.05.2017г. до 31.05.2017г.
Лихвата за забава върху възнаграждението за май 2017г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на три пъти – 1000 лева на 19.06., 1000 лева на 27.06.2017г. и 500 лева на 07.07.2017г. Работодателят е изпаднал в забава и за трите суми, поради което дължи лихва от 1.39 лева за периода от 15.06.2017г. до 19.06.2017г., лихва от 3.61 лева за периода от 15.06.2017г. до 27.06.2017г. и лихва от 3.19 лева за периода от 15.06.2017г. до 07.07.2017г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от трите лихви е 8.19 лева за периода от 15.06.2017г. до 07.07.2017г.
Лихвата за забава върху възнаграждението за юни 2017г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на три пъти – 500 лева на 07.07., 1500 лева на 01.08.2017г. и 500 лева на 10.08.2017г. Работодателят е изпаднал в забава за двете суми, поради което дължи лихва от 7.50 лева за периода от 15.07.2017г. до 01.08.2017г. и лихва от 3.75 лева за периода от 15.07.2017г. до 10.08.2017г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от двете лихви е равен на 11.25 лева за периода от 15.07.2017г. до 10.08.2017г.
Лихвата за забава върху възнаграждението за юли 2017г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1250 лева на 10.08.2017г. и 1250 лева на 01.09.2017г. Работодателят е изпаднал в забава за сумата от 1250 лева, като периодът на забавата е от 15.08.2017г. до 01.09.2017г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 6.25 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за август 2017г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1000 лева на 20.09. и 1500 лева на 29.09.2017г. Работодателят е изпаднал в забава и за двете суми, поради което дължи лихва от 1.67 лева за периода от 15.09.2017г. до 20.09.2017г. и лихва от 6.25 лева за периода от 15.09.2017г. до 29.09.2017г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от двете лихви е равен на 7.92 лева за периода от 15.09.2017г. до 29.09.2017г.
Лихвата за забава върху възнаграждението за септември 2017г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на три пъти – 500 лева на 13.10., 1500 лева на 01.11.2017г. и 500 лева на 09.11.2017г. Работодателят е изпаднал в забава за двете суми, поради което дължи лихва от 7.50 лева за периода от 15.10.2017г. до 01.11.2017г. и лихва от 3.61 лева за периода от 15.10.2017г. до 09.11.2017г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от двете лихви е равен на 11.11 лева за периода от 15.10.2017г. до 09.11.2017г.
Лихвата за забава върху възнаграждението за октомври 2017г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на 01.12.2017г. Работодателят е изпаднал в забава от 15.11.2017г. до 01.12.2017г. Експертизата е изчислила, че дължимата лихва е в размер на 11.81 лева, колкото се търси и с исковата молба.
Лихвата за забава върху възнаграждението за ноември 2017г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на три пъти – 1000 лева на 21.12., 1000 лева на 03.01.2018г. и 500 лева на 02.02.2018г. Работодателят е изпаднал в забава и за трите суми, поради което дължи лихва от 1.94 лева за периода от 15.12.2017г. до 21.12.2017г., лихва от 5.55 лева за периода от 15.12.2017г. до 03.01.2018г. и лихва от 6.94 лева за периода от 15.12.2017г. до 02.02.2018г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от трите лихви е равен на 14.43 лева за периода от 15.12.2017г. до 02.02.2018г.
Лихвата за забава върху възнаграждението за декември 2017г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 500 лева на 07.02. и 2000 лева на 06.03.2018г. Работодателят е изпаднал в забава и за двете суми, поради което дължи лихва от 3.33 лева за периода от 15.01.2018г. до 07.02.2018г. и лихва от 28.33 лева за периода от 15.01.2018г. до 06.03.2018г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от двете лихви е равен на 31.66 лева за периода от 15.01.2018г. до 06.03.2018г.
Лихвата за забава върху възнаграждението за януари 2018г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 1000 лева на 15.03. и 1500 лева на 03.04.2018г. Работодателят е изпаднал в забава и за двете суми, поради което дължи лихва от 8.06 лева за периода от 15.02.2018г. до 15.03.2018г. и лихва от 20 лева за периода от 15.02.2018г. до 03.04.2018г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от двете лихви е равен на 28.06 лева за периода от 15.02.2018г. до 03.04.2018г.
Лихвата за забава върху възнаграждението за февруари 2018г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на три пъти – 500 лева на 03.04., 1500 лева на 02.05.2018г. и 500 лева на 31.05.2018г. Работодателят е изпаднал в забава и за трите суми, поради което дължи лихва от 2.78 лева за периода от 15.03.2018г. до 03.04.2018г., лихва от 20.42 лева за периода от 15.03.2018г. до 02.05.2018г. и лихва от 10.83 лева за периода от 15.03.2018г. до 31.05.2018г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от трите лихви е равен на 34.03 лева за периода от 15.03.2018г. до 31.05.2018г.
Лихвата за забава върху възнаграждението за март 2018г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на три пъти – 500 лева на 31.05., 1000 лева на 04.06.2018г. и 1000 лева на 26.06.2018г. Работодателят е изпаднал в забава и за трите суми, поради което дължи лихва от 6.53 лева за периода от 15.04.2018г. до 31.05.2018г., лихва от 14.17 лева за периода от 15.04.2018г. до 04.06.2018г. и лихва от 20.28 лева за периода от 15.04.2018г. до 26.06.2018г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от трите лихви е равен на 40.98 лева за периода от 15.04.2018г. до 26.06.2018г.
Лихвата за забава върху възнаграждението за април 2018г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на два пъти – 2000 лева на 26.06. и 500 лева на 03.07.2018г. Работодателят е изпаднал в забава и за двете суми, поради което дължи лихва от 23.89 лева за периода от 15.05.2018г. до 26.06.2018г. и лихва от 6.95 лева за периода от 15.05.2018г. до 03.07.2018г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от двете лихви е равен на 30.84 лева за периода от 15.05.2018г. до 03.07.2018г.
Лихвата за забава върху възнаграждението за май 2018г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на три пъти – 272 лева на 03.07., 2000 лева на 06.08.2018г. и 228 лева на 03.09.2018г. Работодателят е изпаднал в забава и за трите суми, поради което дължи лихва от 1.44 лева за периода от 15.06.2018г. до 03.07.2018г., лихва от 29.45 лева за периода от 15.06.2018г. до 06.08.2018г. и лихва от 5.13 лева за периода от 15.06.2018г. до 03.09.2018г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от трите лихви е равен на 36.02 лева за периода от 15.06.2018г. до 03.09.2018г.
Лихвата за забава върху възнаграждението за юни 2018г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на три пъти – 772 лева на 03.09., 1000 лева на 12.09.2018г. и 728 лева на 25.09.2018г. Работодателят е изпаднал в забава и за трите суми, поради което дължи лихва от 10.94 лева за периода от 15.07.2018г. до 03.09.2018г., лихва от 16.67 лева за периода от 15.07.2018г. до 12.09.2018г. и лихва от 14.76 лева за периода от 15.07.2018г. до 25.09.2018г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от трите лихви е равен на 42.37 лева за периода на 15.07.2018г. до 25.09.2018г.
Лихвата за забава върху възнаграждението за юли 2018г. съдът изчисли, като съобрази, че това възнаграждение е платено на четири пъти – 247 лева на 25.09., 1000 лева на 03.10.2018г., 1000 лева на 05.11.2018г. и 253 лева на 03.12.2018г. Работодателят е изпаднал в забава и за четирите суми, поради което дължи лихва от 2.88 лева за периода от 15.08.2018г. до 25.09.2018г., лихва от 13.89 лева за периода от 15.08.2018г. до 03.10.2018г., лихва от 23.06 лева за периода от 15.08.2018г. до 05.11.2018г. и лихва от 7.80 лева за периода от 15.08.2018г. до 03.12.2018г., колкото се и търси с исковата молба. Сборът от четирите лихви е равен на 47.63 лева за периода от 15.08.2018г. до 03.12.2018г.
По лихвата за забава върху възнаграждението за август 2018г.:
Както съдът прие, 378.60 лева са останали неплатени от това възнаграждение, а не 2253 лева, както се твърди в исковата молба. На 03.12.2018г. са били платени 247 лева от заплатата. Претенцията на ищеца е за лихва върху тази сума, която експертизата е изчислила, че е в размер на 5.49 лева за периода от 15.09.2018г. до 03.12.2018г. Остават неплатени 378.60 лева, като за периода от 15.09.2018г. до 09.01.2019г. /завеждане на делото/ лихвата, изчислена по чл.162 ГПК, се равнява на 12.31 лева. Сборът от двете лихви е равен на 17.80 лева за периода от 15.09.2018г. до 09.01.2019г.
По лихвата за забава върху възнаграждението за септември 2018г.:
Както съдът прие, останали са неизплатени 973 лева от заплатата. Лихвата за забава за периода от 15.10.2018г. до 09.01.2019г. е в размер на 23.51 лева, според заключението на вещото лице и именно толкова се дължи на ищеца.
След като исковете
за възнаграждения и за лихви се доказват, следва да се разгледа насрещното
възражение за прихващане със сумата от общо 1667.53 лева, представляваща
стойността на отпуснат от ответника и невъзстановен от ищеца заем за закупуване
на самолетни билети и нощувка за периода от 15.05.2018г. до 21.05.2018г.
Твърденията са, че сумата е заплатена от ответника по устна договорка с ищеца,
но в последствие не е възстановена от него.
БРС намира
възражението за недоказано. Безспорно е, че ищецът и приятелката му са пътували
през 2018г. до Лондон, където са пребивавали на хотел. Също така няма спор, че
билетите за самолет и нощувките са платени от ответния работодател. Не се
доказва обаче, че е имало уговорка ищецът в последствие да възстанови платените
суми. Св.П., приятелка на ищеца, е заявила в тази връзка, че отношенията между
ищеца и Н. П. са били приятелски и често са си правили услуги. Ищецът споделил
на свидетелката, че Н. го праща на свои разноски като бонус да пътува в чужбина
– първо в Барселона, след това и в Лондон. Свидетелката заявява изрично, че
никога от тях не е било искано да върнат парите за посещенията.
Наистина
свидетелката живее на семейни начала с ищеца и е заинтересована от изхода на
спора, от друга страна самият Н. П., разпитан също като свидетел и също
заинтересован от изхода на спора, е заявил изрично, че не е награждавал С. с
пътуване в чужбина, а уговорката е била той след това да върне парите за
пътуванията, платени от фирмата. Ето защо съдът взема предвид и показанията на
св.Ш., също бивш служител на фирмата, който изрично е заявил, че С. и Н. са
били доста близки, като ищецът е ходил до Англия, като свидетелят не знае за
уговорка П. да е искал да му се върнат парите за екскурзията. БРС, като
съобрази показанията на този незаинтересован свидетел, намира, че следва да ги
кредитира, като те допълват показанията на св.П., които са много по-подробни от
тези на св.П.. При съвкупната преценка на показанията на св.П. и св.Ш. съдът
навежда извод, че между Г. и П. не е съществувала уговорка ищецът да върне
парите, платени от работодателя за екскурзията. Ищецът е пътувал до Англия на
разноски на ответния работодател, като проява на добра воля към него.
Пътуванията са били един вид награда или бонус за ищеца. Ето защо той не е
длъжен да връща парите, послужили за пътуването и престоя в чужбина.
Възражението за прихващане е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено.
След като възражението се отхвърля, следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца горепосочените суми за трудови възнаграждения и за мораторни лихви. По отношение на трудовите възнаграждения, с решението ответният работодател трябва да се осъди да заплати на работника 378.60 лева възнаграждение за август 2018г., ведно със законната лихва от завеждане на делото, като се отхвърли иска за горницата до 2253 лева, както и да заплати 973 лева възнаграждение за септември 2018г., ведно със законната лихва от завеждане на делото. Лихвата за забава върху възнаграждението за април 2016г. следва да се присъди в размер от 2.50 лева за периода от 15.05.2016г. до 20.05.2016г., като в останалата си част искът трябва да се отхвърли като неоснователен. Лихвата за забава върху възнаграждението за август 2018г. следва да се присъди в размер на 17.80 лева за периода от 15.09.2018г. до 09.01.2019г., като се отхвърли иска за горницата до 78.71 лева. Останалите лихви следва да се присъдят в размерите, поискани от ищеца.
По иска за
обезщетение за неползван платен годишен отпуск:
В съдебно
заседание е изменен размерът на този иск, като е увеличен на 1791.40 лева за 13
дни неползван отпуск. Увеличен е и размерът на лихвата за забава на 59.71 лева
за периода от 12.09.2018г. до 09.01.2019г.
Искът е
основателен. След като правоотношението е прекратено, ищецът има правото по
чл.224, ал.1 КТ да получи обезщетение за неползван платен годишен отпуск.
Експертизата е дала заключение, че за периода от 09.02.2016г. до 12.09.2018г.
на ищеца са се полагали 53 дни отпуск. На ищеца е платен отпуск за 36 дни и
обезщетение по чл.224 КТ за 2 дни, или общо 38 дни. Така остава неплатен отпуск
от 13 дни. Според експертизата, обезщетението за неползван платен годишен
отпуск е равно на 1791.40 лева, колкото се търси и с изменения иск. Ето защо
следва решение, с което работодателят се осъди да заплати на работника 1791.40
лева обезщетение по чл.224 КТ, ведно със законната лихва до изплащането.
Що се отнася до лихвата, вещото лице е посочило, че за начало на периода на лихвата приема 16-то число на месеца, следващ месеца на начисляване на възнаграждението, т.е. 16.10.2018г. Съдът не кредитира експертизата в тази й част, като съобразява нормата на чл.228, ал.3 КТ, според която обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В случая ТПО е прекратено на 12.09.2018г., следователно обезщетението е трябвало да бъде платено най-късно на 31.10.2018г. Ето защо периодът на забавата е от 31.10.2018г. до подаване на исковата молба – 09.01.2019г. Изчислена по реда на чл.162 ГПК, лихвата за забава е в размер на 35.33 лева, за колкото е основателен и искът. Следва решение, с което ответникът се осъди да заплати на ищеца 35.33 лева лихва, а за горницата до 59.71 лева, както и за периода от 12.09.2018г. до 30.10.2018г. искът трябва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски от общо 457.09 лева, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски от общо 619.53 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка на БРС такса от 145.91 лева за уважените искове и разноски за експертизи от 207.77 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на С.К.Г., ЕГН **********,*** за осъждане на ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да му заплати сумата от 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/ нетно трудово възнаграждение за м.април 2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.01.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,***78.60 лева /триста седемдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ нетно трудово възнаграждение за м.август 2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.01.2019г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 378.60 лева до 2253 лева.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 973 лева /деветстотин седемдесет и три лева/ нетно трудово възнаграждение за м.септември 2018г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.01.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 2.50 лева /два лева и петдесет стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.април 2016г. за периода от 15.05.2016г. до 20.05.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2.50 лева до 673.64 лева и за периода от 21.05.2016г. до 09.01.2019г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,***.56 лева /пет лева и петдесет и шест стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.май 2016г. за периода от 15.06.2016г. до 04.07.2016г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,***.94 лева /един лев и деветдесет и четири стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.юни 2016г. за периода от 15.07.2016г. до 21.07.2016г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 2.08 лева /два лева и осем стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.юли 2016г. за периода от 15.08.2016г. до 19.08.2016г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,***.42 лева /пет лева и четиридесет и две стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.август 2016г. за периода от 15.09.2016г. до 27.09.2016г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,***.83 лева /пет лева и осемдесет и три стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.септември 2016г. за периода от 15.10.2016г. до 28.10.2016г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 2.78 лева /два лева и седемдесет и осем стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.октомври 2016г. за периода от 15.11.2016г. до 24.11.2016г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,***.83 лева /пет лева и осемдесет и три стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.ноември 2016г. за периода от 15.12.2016г. до 28.12.2016г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,***.67 лева /един лев и шестдесет и седем стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.декември 2016г. за периода от 15.01.2017г. до 20.01.2017г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н.П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 9.31 лева /девет лева и тридесет и една стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.януари 2017г. за периода от 15.02.2017г. до 06.03.2017г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 7.64 лева /седем лева и шестдесет и четири стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.февруари 2017г. за периода от 15.03.2017г. до 31.03.2017г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 6.94 лева /шест лева и деветдесет и четири стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.март 2017г. за периода от 15.04.2017г. до 24.04.2017г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 8.19 лева /осем лева и деветнадесет стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.април 2017г. за периода от 15.05.2017г. до 31.05.2017г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 8.19 лева /осем лева и деветнадесет стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.май 2017г. за периода от 15.06.2017г. до 07.07.2017г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д.Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** лева /единадесет лева и двадесет и пет стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.юни 2017г. за периода от 15.07.2017г. до 10.08.2017г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 6.25 лева /шест лева и двадесет и пет стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.юли 2017г. за периода от 15.08.2017г. до 01.09.2017г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 7.92 лева /седем лева и деветдесет и две стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.август 2017г. за периода от 15.09.2017г. до 29.09.2017г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,***.11 лева /единадесет лева и единадесет стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.септември 2017г. за периода от 15.10.2017г. до 09.11.2017г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** лева /единадесет лева и осемдесет и една стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.октомври 2017г. за периода от 15.11.2017г. до 01.12.2017г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 14.43 лева /четиринадесет лева и четиридесет и три стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.ноември 2017г. за периода от 15.12.2017г. до 02.02.2018г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,***.66 лева /тридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.декември 2017г. за периода от 15.01.2018г. до 06.03.2018г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 28.06 лева /двадесет и осем лева и шест стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.януари 2018г. за периода от 15.02.2018г. до 03.04.2018г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,***4.03 лева /тридесет и четири лева и три стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.февруари 2018г. за периода от 15.03.2018г. до 31.05.2018г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 40.98 лева /четиридесет лева и деветдесет и осем стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.март 2018г. за периода от 15.04.2018г. до 26.06.2018г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,***0.84 лева /тридесет лева и осемдесет и четири стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.април 2018г. за периода от 15.05.2018г. до 03.07.2018г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,***6.02 лева /тридесет и шест лева и две стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.май 2018г. за периода от 15.06.2018г. до 03.09.2018г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 42.37 лева /четиридесет и два лева и тридесет и седем стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.юни 2018г. за периода от 15.07.2018г. до 25.09.2018г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 47.63 лева /четиридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.юли 2018г. за периода от 15.08.2018г. до 03.12.2018г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 17.80 лева /седемнадесет лева и осемдесет стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.август 2018г. за периода от 15.09.2018г. до 09.01.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 17.80 лева до 78.71 лева.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 23.51 лева /двадесет и три лева и петдесет и една стотинки/ мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за м.септември 2018г. за периода от 15.10.2018г. до 09.01.2019г.
ОТХВЪРЛЯ възражението на ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК ********* за прихващане със сумата от общо 1667.53 лева, представляваща стойността на отпуснат от ответника и невъзстановен от ищеца заем за закупуване на самолетни билети и нощувка за периода от 15.05.2018г. до 21.05.2018г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д.Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 1791.40 лева /хиляда седемстотин деветдесет и един лева и четиридесет стотинки/ обезщетение по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск за 13 дни, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.01.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,***.33 лева /тридесет и пет лева и тридесет и три стотинки/ мораторна лихва върху обезщетението по чл.224 КТ за неползван платен годишен отпуск за периода от 31.10.2018г. до 09.01.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 35.33 лева до 59.71 лева, както и за периода от 12.09.2018г. до 30.10.2018г.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати на С.К.Г., ЕГН **********,*** сумата от 457.09 лева /четиристотин петдесет и седем лева и девет стотинки/ съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. да заплати по сметка на БРС такса от 145.91 лева /сто четиридесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/ за уважените искове и разноски за експертизи от 207.77 лева /двеста и седем лева и седемдесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА С.К.Г., ЕГН **********,*** да заплати на ”Креатизмо“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Сливница“ 39, ет.3, представлявано от управителя Д. Н. П. сумата от 619.53 лева /шестстотин и деветнадесет лева и петдесет и три стотинки/ съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
СА