№ 2370
гр. С, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110150482 по
описа за 2022 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника С. К. С.,
ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О К, ул.“К“ № 9, че дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
29686/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 573.35 лв., представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за
имот, отчитан с абонатен № .., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 03.06.2022 г. до окончателното
плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 20.05.2022 г. в
размер на 70.20 лв.
Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение както
следва: главница от 67.75 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 13.02 лв.
обезщетение за забавено плащане за периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
1
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след
края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на
ИРУ.
В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по
допустимостта и основателността на предявените искове. Ответникът твърди, че не е
сключвал с ищеца договор за потребление на топлинна енергия, а представеното заявление-
декларация е подадено от него в качеството му на пълномощник на Георги Георгиев по
настояване на „Б ДСК“ ЕАД. Според ответника Бта е ограничила достъпа му до жилището и
същото е необитаемо.
Ответникът се позавава на чл.62, ал.1 и чл.68 от ЗЗП, както и на чл.9 от 97/7 ЕО,
чл.27 от 2011/83 ЕС, като аргументира становище, че ищецът му начислява задължения за
услуги, които той не е поискал да ползва. Отделно от това се сочи, че са нарушени
разпоредбите на Регламент 2006/2004/ЕО, както и на методиката, заложена в Наредба № 16-
334. В тази насока развива доводи, че чл.153 от ЗЕ противоречи на Регламент 2006/2004.
Според ответника, налице е промяна в кубатурата на сградата, в която се намира
процесния имот, която промяна не е отчетена от ищеца.
Оспорва се и приложимостта на общите условия в отношенията между страните, като
се отбелязва, че в същите се съдържат неправноправни клаузи.В тази насока ответникът се
позовава и цитира съдебна практика.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който
поддържа предявените искове. Ответникът не се явява и не се представлява.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 29686/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: сумата от 573.35
лева, представляваща стойност на доставена от дружеството заявител топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 03.06.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 70.20 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2020 г. до 20.05.2022 г., сумата 67.75 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 03.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 13.02 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г.
2
С възражение от 19.08.2022 г. длъжникът е оспорил вземанията с мотив, че няма
достъп до имота от 15 години.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 70, том ІІІ, рег.№,
нот.дело № г., съставен от нотариус Н Л, рег.№ от РНК, на 04.12.2008 г., М К.а С е дарила
на брат си – ответника по делото С. К. С. процесния имот, представляващ ап.8, находящ се в
гр.С, ул.“И Д“ № 1, ет.2. Върху жилището е вписана възбрана по молба на ЧСИ Р М, рег.№
от КЧСИ по изп.дело № 2013..., с взискател „Б ДСК“ ЕАД.
На 19.01.2010 г. ответникът е подал до ищцовото дружество заявление.декларация
за разкриване на партида за доставка на топлинна енергия за процесния имот.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на потребителите в гр.С от 2016 г. се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 27.09.2017 г. е прведено общо събраниена собствениците на имоти в процесната
сграда, в която се намира и имота, за който се твърди по настоящето дело да е доставяна
топлинна енергия, като е взето решение услугата дялово разпределение да се осъществява от
„Т С“ ЕАД.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Установило е намаляване на първоначално
начислените задължения чрез прихващане.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
самия ищеца „Т С“ ЕАД. Експертът е установил, че процесния имот се намира в сграда,
свързана към сградната инсталация за отопление и за битово-гореща вода.
Посочено е, че в имота има шест отоплителни тела с монтирани индивидуални
разпределители, на които е извършен реален отчет. При същия са отразени нулеви
показания. Извършван е и отчет на водомера, при който е установен разход на 2 кубика
топла вода.
Вещот олице е посочило, че топлоенергия, отдадена от сградната инсталация е
изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. методика, а
именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият
топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал
метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
В отговор на поставените от ответника задачи експертът е извършил замерване на
3
кубатурата на имота, като е установил, че действителната такава е в по-голям размер от
този, за който се разпределя топлоенергия за сградна инсталация, а именно действителни
294.96 куб.м. /заедно с обема припадащи се част от общите части на сградата/, при въведена
база в ищцото дружество от 284 куб.м. /отново заедно с обема припадащи се част от общите
части на сградата/.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 573.35 лв. /отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за
дялово разпределение от 67.75 лв./, като изрично е посочил, че правилно са изчислени
технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената
топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
На първо място, видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 70, том
ІІІ, рег.№, нот.дело № г., съставен от нотариус Н Л, рег.№ от РНК, на 04.12.2008 г.,
ответникът по делото С. К. С., е придобил процесния имот чрез дарение от своята сестра М
К.а С.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота.
В същото време, в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, се приема, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона. В случая от ангажираните от ищеца доказателства, се установява наличието на
облигационно правоотношение възникнало с ответника – подадено от него заявление-
декларация за доставка на топлинна енергия за процесния имот. Ето защо съдът приема, че
страните са обвързани от договорни отношения по доставка на топлоенергия. Дори и обчаче
това да не беше така, с оглед наличието на изключителна собственост на ищеца върху
процесното жилище, то именно той би бил задължен за доставената в него топлинна
4
енергия.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В насока съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата,
така и по съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза,
съдът намира че по делото се установи, че за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. за
процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 573.35 лв. Установеното от
експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на
ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат за достоверни
снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време през исковия
период е извършено изравняване на реалното потребление на топлинна енергия, намерило
отражение в изравнителните сметки за двата отоплителни сезона, включени в исковия
период, като задълженията на ответника са формирани от два компонента – топлоенергия за
подгряване на битово-гореща вода и топлоенергия за сградна инсталация.
От страна на ответника са релевирани доводи за нарушение на чл.62, ал.1 и чл.68 от
ЗЗП, както и на чл.9 от 97/7 ЕО, чл.27 от 2011/83 ЕС, като се аргументира становище, че
ищецът начислява задължения за услуги, които той не е поискал да ползва. Отделно от това
се сочи, че са нарушени разпоредбите на Регламент 2006/2004/ЕО, както и на методиката,
заложена в Наредба № 16-334. В тази насока развива доводи, че чл.153 от ЗЕ противоречи на
Регламент 2006/2004.
Тези възражения на ответника не се възприемат от настоящия състав по следните
съображения: По съответствието на цитираните от ищеца норми от Закона за енергетиката е
налице произнасяне на съда на Европейския съюз, по направено преюдициално запитване -
решение по съединени дела С-708/17, С-725/17 и решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376.
В тях се приема, че доставката на отопление в сграда -етажна собсвеност, е резултат от
искане, направено за сметка на всички етажни собственици в съответствие с предвидените в
5
националното право особени правила за етажната собственост, като всеки етажен
собственик е длъжен да изпълнява всички разпоредби на акта, регулиращ съответната
етажна собственост и решенията, приемани от общото събрание на собствениците на
сградата. Отделно от това, СЕС е приел, че чл.27 от Директива 2011/83 вр. чл.5, § 1 и § 5 от
Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба,
която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, да са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общита части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението и не го използват в своя
апартамент.
Ето защо съдът приема, че ответникът С., като потребител на топлинна енергия в
имот, находящ се в сграда – етажна собственост, макар и да не е използвала енергия за
отопление, на основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, остава клиент на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и за подгравяне на БГВ. Именно в тази насока са и изводите на
вещото лице.
Отделно от това, ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу
разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
573.35 лв.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Такива не са
установени и от вещото лице по ССчЕ.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.09.2020 г. – 20.05.2022 г. в
установения от вещото лице размер от 67.58 лв. /ред 1 и 2 на колана 4 от таблицата,
поместена на стр.6 от заключението по ССчЕ/. За разликата до пълния предявен размер от
70.20 лв., искът следва да се отхвърли.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно: главница от
67.75 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 13.02 лв. обезщетение за забавено
плащане за периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г., следва да се отбележи, че доколкото от
6
данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ищцовото дружество, на него
се дължи възнаграждение, което съобразно заключенията на вещите лица е в предявения
размер. Лихвата за забавеното му плащане, според изчисленията на вещото лице по ССчЕ е
13.15 лв., т.е. в рамер по-висок от предявения иск, поради което тази претенция следва да
бъде уважена изцяло.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направил ищецът и е пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. В
съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето
исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи, констатира, че ищецът е
направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200.00 лв.,
определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на
основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ. Освен това е заплатил
държавна такса общо от 200.00 лв., за депозит за експертизи 550.00 лв. Съобразно
уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски от общо 950.00 лв., в тежест
на ответника следва да бъде поставена сумата 946.56 лв.
От данните по делото се установи ответникът да е извършил разноски единствено за
депозит за съдебно-техническа експертиза в размер на 200.00 лв. Съобразно отхвърлената
час от исковете, от тази сума следва да му се присъдят 0.72 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. К. С., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.О К, ул.“К“ № 9, че дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 29686/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а
именно: сумата от 573.35 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен №
.., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение – 03.06.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 20.05.2022 г. в размер на 67.58 лв., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер до пълния предявен
от 70.20 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. К. С., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.О К, ул.“К“ № 9, че дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, следните суми за дялово разпределение на имот с абонатен №
.., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 29686/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно главница от 67.75 лв. за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и 13.02 лв. обезщетение за забавено плащане за
7
периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г.
ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О К, ул.“К“ № 9, да заплати на
„Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сума в размер на
946.56 лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
29686/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
да заплати на С. К. С., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О К, ул.“К“ № 9, сумата от 0.72
лв., представляваща направени от последния разноски по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 29686/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8