Мотиви към присъда № 110 от
07.05.2019 г. по НОХД № 5462 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХII състав
Районна
прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Д.С.В. за това,
че за периода месец септември 2013 г. – месец октомври 2018 г. в гр. Варна,
след като е бил осъден с решение по гр. д. № 1953/2013 г. по описа на РС – Варна,
влязло в законна сила на 25.07.2013 г., да заплаща в полза на Н.Д.В., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Д.Д.В.,
месечна издръжка в размерна 100,00 лева с падеж от първо до петнадесето число на
месеца, за който се отнася, и съзнателно не е изпълнил задължението си в размер
на повече от 2 месечни вноски - 62 (шестдесет и две) месечни вноски по 100,00
лв., всичко общо – 6200,00 лв. (шест хиляди и двеста лева) – престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК.
В хода на съдебните
прения представителят на Районна прокуратура - Варна поддържа обвинението срещу
В., като счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин, но с
оглед изявлението на св. В. за цялостно изпълнение на задължението счита, че
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, като подсъдимият
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, но да не бъде наказан.
В хода на съдебните
прения защитникът адв. М.С. заявява, че подсъдимият е
изплатил изцяло дължимата сума и желае спрямо него да бъде приложена
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК.
Подсъдимият не е давал
обяснения в хода на съдебното следствие и не е упражнил правото си на последна
дума поради това, че съдът по аргумент за противното съобразявайки разпоредбата
на чл. 269, ал. 1 НПК още преди провеждане на разпоредителното заседание прие,
че участието му не е задължително, като и за двете съдебни заседания
подсъдимият (редовно призован) не се яви.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.С.В. е роден на *** ***. Същият е българин,
български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен, не работи.
Подсъдимият В. и св. Д.Д.В. сключили
граждански брак на 04.02.1993 г. в гр. Варна, като от него на 13.11.2002 г. се
родило детето Н.Д.В. с ЕГН **********.
С решение на Районен съд - Варна по гр. дело № 1953/2013 г. от
25.07.2013 г., влязло в сила на същата дата, бракът бил прекратен по взаимно
съгласие на съпрузите. Съдът одобрил споразумение между тях, по силата на което
упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Н.Д.В. било
предоставено на майката – св. Д.Д.В., а бащата –
подсъдимият Д.С.В. следвало да плаща ежемесечна издръжка на детето чрез
неговата майка и законен представител в размер на 100,00 лева, считано от
датата на завеждане на исковата молба в съда – 13.02.2013 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основания
за изменение или прекратяване на същата.
След прекратяването на брака подсъдимият Д.С.В. заплатил само една
от дължимите вноски за издръжка на сина си Н.Д.В., като преустановил плащанията
за периода от месец септември 2013 г. до месец октомври 2018 г., т.е. не
изпълнил задължението си в размер на 62 месечни вноски по 100,00 лева, всичко
общо – 6200,00 лв.
В хода на съдебното производство подсъдимият Д.С.В. изплатил
дължимата сума от 6200 лева, представляваща дължимата издръжка на непълнолетния
Н.Д.В. (на 16 г.) за периода от месец септември 2013 г. до месец октомври 2018
г. чрез предоставянето на сумата от настоящата му съпруга на големия му син
Александър В.. Синът му Александър В. след това предал сумата на майка си св. Д.Д.В..
По
доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по
делото доказателства: писмени доказателства – решение на Районен съд - Варна по
гр. дело № 1953/2013 г. от 25.07.2013 г., удостоверение за раждане от *** г.,
серия КМР № 20145, издадено от Община Варна на Н.Д.В., справка за съдимост,
справка от ТД на НАП – Варна за актуално състояние на всички трудови договори,
справка от Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Варна, справка от Агенция по
вписванията, Служба по вписванията – гр. Варна, удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания за лице, издадено от Агенция по вписванията, Служба
по вписванията – гр. Варна, писмо от ТД на НАП – Варна с данни за осигуряването
на Д.С.В., справка – данни от ТД на НАП – Варна за осигуряването на Д.С.В.,
справка за история на осигуряването на Д.С.В.; гласните доказателствени
средства – показанията на св. Д.Д.В..
Този
доказателствен материал е последователен и безпротиворечив,
поради което съдът му даде вяра изцяло.
От
правна страна:
При
тези факти от правна страна съдът намира за доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият Д.С.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
От
обективна страна, след като е бил осъден с влязло в сила решение да издържа
свой низходящ – сина си Н.Д.В., роден на *** г., подсъдимият съзнателно не
изпълнил това свое задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно
– в размер на шестдесет и две месечни вноски от по 100 лева, възлизащо на общо
6200,00 лева, като не изплатил посочените вноски за периода от месец септември
2013 г. до месец октомври 2018 г. включително.
От
субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
като В. е съзнавал, че е осъден с влязъл в сила съдебен акт да плаща издръжка
за детето си чрез неговата майка Д.Д.В., разбирал е,
че с бездействието си да изпълни това свое задължение накърнява правата на
детето си и целенасочено е искал да настъпят тези общественоопасни последици.
По
тези съображения съдът призна Д.С.В. за виновен по повдигнатото му обвинение.
Доколкото
обаче от доказателствата по делото се установи, че подсъдимият В. е заплатил
всички дължими от него според обвинителния акт месечни вноски преди
постановяване на присъдата от настоящата съдебна инстанция на своя син и за
детето не са настъпили други вредни последици, съдът намери, че е приложима
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК. Поради това и не наложи на В. наказание,
като взе предвид и факта, че тази разпоредба се прилага спрямо него за първи
път.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: