Решение по дело №130/2019 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                  гр. София, 07.08.2019 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО Г.

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 130 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

 

  С решение № 191 от 30.11.2018 г. по гр. д. № 864/2017 г. С.ският районен съд е осъдил на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД О.С. да заплати на:

-Е. К.Б. сумата 2544,00 лв. за лишаването на ищцата от ползване в периода от 26.07.2012 г. до 03.08.2015 г. на реална част от съсобствения й недвижим имот, находящ се в с. М., представляващ поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на селото, целият с площ по скица 361 кв. м., върху която реална част са построени двуетажна сграда с идентификатор 46067.1.53.1, със застроена площ по скица 90 кв. м. и едноетажна сграда с идентификатор 46067.1.53.2, със застроена площ по скица 42 кв. м., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 26.07.2017 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в частта за разликата над присъдената сума до размера 14400 лв., предявен като частичен иск от пълния му размер 18450 лв., както и в частта му за периода от 03.08.2005 г. до 25.07.2012 г. включително, и е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, в частта му за период от 03.08.2005 г. до предявяване на иска на 26.07.2017 г.

- С.К.З., Г.К.З. и С.К.Я., поотделно на всеки от тях по 424,00 лв. за лишаването на всеки от ищците от ползване на горепосочения имот в горепосочения период, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от предявяване на иска на 26.07.2017 г. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени за разликите над присъдените на всеки от тях суми до размерите от по 2400 лв., предявени като частични искове от пълните им размери от по 3090 лв., както и в частите за периода от 03.08.2005 г. до 25.07.2012 г. включително, като са отхвърлени и исканията за присъждане на законна лихва върху тези суми до окончателното им изплащане, в частите им за период от 03.08.2005 г. до предявяване на исковете на 26.07.2017 г.

- М.Г.Г. и И.Г.Р., поотделно на всеки от тях по 212,00 лв. за лишаване от ползване в горепосочения имот в същия период, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от предявяване на иска на 26.07.2017 г. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени за разликите над присъдените на всеки от тях суми до размерите от по 1200 лв., предявени като частични искове от пълните им размери от по 1545 лв., както и в частите им за периода от 03.08.2005 г. до 25.07.2012 г. включително, като се отхвърлени за присъждане на законна лихва върху тези суми до окончателното им изплащане, в частите им за период от 03.08.2005 г. до предявяване на исковете на 26.07.2017 г.

С решението е отхвърлено искането на ищците са осъждане на О.С. да им заплати сбора от сумите – предмет на исковете по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД солидарно на всички тях.

Решението е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство в отхвърлителните у части като необосновано с искане същото да бъде отменено в тези му части и постановено ново, с което исковете се уважат изцяло. Излага се възражение срещу извода на районния съд за погасяване по давност на част от исковите претенции, обусловили частичното отхвърляне на исковете.

Решението е обжалвано и от ответника първоинстанционното производство в осъдителните му части като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага се възражение срещу извода на първоинстанционния съд, че ответникът не  е доказал да е придобил право на собственост върху намиращите се процесния имот сгради. В тази връзка се сочи, че от събраните по делото писмени доказателства е установено, че О.С. е собственик на тези сгради и като такъв има правото да ползва прилежащата към нея площ от терена, върху който е построена. Сочи се, че за построените сгради е възникнала суперфициарна собственост в полза на жалбоподателя, като отношенията му със собственика на терена се уреждат съгласно чл. 63 от ЗС. Излага се и възражение срещу извода на районния съд за неизтекъл период на владение върху сградите за придобиването им по давност от ответника. Релевира се и възражение за неправилно определяне от районния съд на размера на дължимото обезщетение, позовавайки се на експертиза, чийто предмет е различен от предмета на делото.

Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна.

          За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

          В исковата молба ищците твърдят, че до 2015 г. били собственици на недвижим имот, находящ се в землището на с. М., м. „Загранята”, съставляващ поземлен имот с идентификатор № 46067.1.53 по кадастралната карта на селото, като този имот бил придобит от всички ищци на основание решение № 125/12.06.2005 г. на ПК-С.. Твърди се, че при възстановяването на имота в него имало построена от ответника сграда с площ 127,5 кв.м., като ответникът се легитимирал като неин собственик с АОС № 6474/1995 г., за която сграда няма строителни книжа. Твърди се, че тъй като сградата е построена преди влизане в сила на приватизационния закон, същата е следвало да се изкупи от собствениците на земята или собственикът да откупи земята с тяхно съгласие.  Ищците твърдят, че многократно е поискал от ответника да им продаде сградата по справедливи пазарни цени или да я премахне, но последният не предприел нищо. Ищците твърдят, че са били лишен от правото им да ползват целия терен чрез неоснователното държане на сградата от страна на ответника, който от своя страна отдавал под наем сградата и получавал неоснователно наемна цена за нея в размер на предявения иск. Сочи се, че тъй като ответникът не желаел да освободи сградата, респективно да я продаде на ищците на съответната пазарна цена или да я премахне, за ищците възниква правен интерес за исковата претенция за осъждане на ответника да им заплати обезщетение за неправомерното ползване на част от заетия от построената сграда имот за периода от 03.08.2005 г. до 03.08.2015 г. До съда е отправено искане /след допълнителни уточнения на исковата молба/ за осъждане на ответника да заплати солидарно на всички ищци на сумата 24000 лв., предявена като частичен иск от общия му размер 30900 лева, като сбор от обезщетения в размер по 200 лв. месечно, представляващи части от общия им месечен размер 257,50 лв. за 10-годишен период от 03.08.2005 г. до 03.08.2015 г. за лишаването на ищците от ползването на 127,50 кв. м. от собствения им поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 по кадастралната карта на с. М., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.08.2005 г. до окончателното й изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иковете.  Не оспорва, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № 46067.1.53. Твърди се, че съгласно АОС № 13105/30.07.2014 г. О.С. е собственик на построените в този имот сгради с идентификатори № 46067.1.53.1 и 46067.1.53.2, съставляващи заедно комбинирана сграда за търговско и културно обслужване, и двете разположени в поземлен имот с идентификатор № 46067.1.53. Излага довод, че ищците не се легитимират като собственици в процесния период от 2005 г. до 2015 г.  на поземлен имот с идентификатор № 46067.1.53, в който са разположени посочените сгради. Ответникът излага довод, че като собственик на тези сгради притежава и правото на строеж върху мястото, има право да ползва прилежащитте към сградите площи от недвижимия имот, и относно отношенията със собственика на терена са приложими правилата за суперфициарната собственост по чл. 64 от ЗС. Излага и довод, че придобил по давност правото на строеж върху ищцовия имот, считано от построяване на сградата през 1985 г. до настоящия момент, поради което има право да ползва частта от имота, върху който е построена сградата и не дължи на ищеца обезщетение за наем за ползването на собствения му имот. Излага и довод за прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение с оглед използваната площ, вида и местоположението на имота му и средните наемни цени в региона. Направено е и възражение за погасяване по давност на претендираните вземания за периода от 2005 г. г. до 26.07.2014 г. на основание чл. 111, б. „в.” от ЗЗД.

          Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства намира  следното от фактическа страна:

С решение № 125/12.06.2005 г. на ОС „ЗГ” – гр. С. на наследниците на К. М. З. е възстановено в съществуващи /възстановими/ стари реални граници право на собственост върху земеделска земя в землището на с. М., а именно върху зеленчукова култура с площ 0,344 дка в местността „Загранята”, девета категория, представляваща имот № 000187 по картата на землището, при граници и съседи: имоти с №№ 000199, 000049, 000033 и 000032.

 Не е спорно между страните, а и се потвърждава от представената с отговора на исковата молба скица № 1465/02.04.2009 г., издадена от СГКК – София област, че поземленият имот, описан в горепосоченото решение на ОСЗГ – С. е понастоящем поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на с. М., с площ по скица 361 кв. м.

С нотариален акт 99, т. ІІ, рег. № 2450, д. № 262/2015 г. на нотариус Б. Механджийски, с район на действие РС- С., на 03.08.2015 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот, с който ищците Е. К.Б., С.К.З., Г.К.З., С.К.Я. и М.Г.Г. са продали на ищеца И.Г.Р. собствените им общо 19/20 идеални части от поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 по кадастралната карта на с. М., О.С.

Видно е от представената скица № 15-340888/10.08.2015 г., издадена от СГКК- Софийска област, на процесния поземлен имот с идентификатор № 46067.1.53, че в този имот за заснети две сгради . Предвид взаимното разположение на двата обекта /допрени един до друг/, а и с оглед становищата на страните не е спорно, че тези обекти представляват твърдяната от ищците сграда, построена в поземления имот с идентификатор 46067.1.53.

На 04.12.95 г. е съставен акт за частна общинска собственост № 6474 на Община С. с предмет комбинирана сграда за търговско и културно обслужване, състояща се от ресторант на първия етаж и библиотека на втория етаж, със застроена площ 87,55 кв. м. и пристройка към нея от север – гараж /складова площ към ресторанта/ със застроена площ от 41,20 кв. м.. Посочено е в акта за общинска собственост, че сградата е построена през 1985 г. върху земя извън регулацията на с. М.. Като основание за придобиване на право на собственост от общината върху актуваната сграда е посочен § 7, т. 6 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМСМА /обн. ДВ, бр. 77/1991 г./.

Въз основа на протокол на държавна приемателна комисия за установяване годността на строежа „Комбинирана сграда”, намираща се извън регулацията на с. М., кметът на О.С. е издал разрешение за ползване № 34/15.09.1998 г. на комбинирана сграда за търговско и културно обслужване, в което е посочено, че строежът е собственост на О.С. и че е изпълнен в съответствие с акт за узаконяване № 8/17.04.1998 г.

На основание чл. 59, ал. 1 от ЗОС /поради влизане в сила на кадастралната карта на с. М./, на 30.07.2014 г. е съставен нов акт за частна общинска собственост на сграда с идентификатор 46067.1.53.1 със застроена площ 90 кв. м., на два етажа, с предназначение „Комбинирана сграда за търговско и културно обслужване”, построена през 1985 г. и на сграда с идентификатор 46067.1.53.2 със застроена площ 42 кв. м., на един етаж, с предназначение „Помощна сграда”, двете построени в поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 по КККР на с. М., извън регулационните граници.

Със заповед № ЛС-01-1655/27.10.2014 г. на кмета на О.С. издадена на основание чл. 44, ал.1, т. 7 от ЗМСМА, чл. 36, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗОС и в изпълнение на решение № 1551/25.09.2014 г. на Общински съвет -гр. С., е наредено да се прекрати съсобствеността между О.С. и наследниците на К. М. З. в ПИ с идентификатор № 46067.1.53 чрез откупуване от страна на О.С. на посочения имот, застроен с посочените сгради, като е определена пазарна оценка на имота от 9800 лева. Посочената заповед е обжалвана от И.Г.Р. и М.Г.Г. пред Административен съд – София област, като с определение от 23.04.2015 г. по адм. д. № 29/2015 г. производството по жалбата е прекратено.

Според показанията на св. М. П., че в имота на ищците в с. М. има постройка, която в миналото била използвана за библиотека и за кръчма, но от години стои заключена и откакто поземленият имот бил възстановен на ищците, те нямат достъп до тази сграда и не могат да я ползват.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-оценителната експертиза, съгласно което  за периода 2005 г. – 2015 г. общата наемна цена на сградата е 13428 лв.

 Въз основа на горните факти съдът направи следните правни изводи:

           Предявени са искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Тази правна квалификация се извежда от заявените в исковата молба обстоятелства, определящи основанието на исковата претенция, а именно: че ответникът ползва без основание част от собствения на ищеца имот, което го лишава от възможността му да го ползва -  лично или да получава имуществени облаги чрез отдаването му под наем.

Въззивният съд намира така предявените искове за неоснователни.

По иска по чл. 59 от ЗЗД в хипотезата, когато се претендира заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота на ищеца, в негова тежест е да докаже при условията на пълно главно доказване не само правото си на собственост, но и че ответникът е ползвал фактически имота за съответния период без правно основание за това, както и размера на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем.

В случая твърдяното от ищеца ползване на част от собствения му имот от страна на ответника се изразява в неоснователно държане на сграда, наличието на която го лишава от възможността да ползва имота си в пълната му площ.

 По делото няма спор, а се установява и от представените писмени доказателства, че ищците са били собственици на поземлен имот с идентификатор  № 46067.1.53 по кадастралната карта на с. М., обл. Софийска, на основание земеделска реституция да края на исковия период, за който претендират обезщетение – 03.08.2015 г., когато първите петима ищци са се разпоредили в полза на шестия ответника чрез покупко-продажба на притежаваните от тях идеални части от имота.

Безспорно е установено, че от момента на придобиване на правото на собственост от ищеца в имота съществува комбинирана двуетажна сграда за търговско и културно обслужване, със застроена площ по актуална скица – 90 кв. м., построена през 1985 г. и помощна едноетажна сграда със застроена площ по актуална скица – 42 кв. м., за които са съставени акт за общинска собственост № 6474/1995 г. и акт за частна общинска собственост № 13105/2014 г.

Ответникът не оспорва, че е ползвал фактически процесните сгради в посочения в исковата молба период от време, като това се установява и от гласните доказателства по делото.

 Както бе посочено по-горе, в тежест на ищеца по този иск е да докаже, че фактическото ползване на имота в процесния период от ответника е било без основание /в този смисъл е решение № 193/02.12.2010 г. по т.д. № 1087/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./. Ответната община е противопоставила възражение, че ползвал тези намиращите се в реституирания от ищците имот в качеството си на техен собственик. За правото си на собственост се е позовал на съставен за сградите акт за частна общинска собственост. В случая ищците не са излагали твърдения да са придобили правото на собственост върху построените в реституирания от тях имот сгради на някакво придобивно основание, нито са оспорили легитимацията на ответника като собственик на двете процесни сгради. Заявеното ищците твърдение, че са бил лишени от правото им да ползва целия техен имот, те основават на обстоятелството за непостигнато между страните съгласие за изкупуване на имота от страна на ответника, респ. изкупуване на сградите от страна на ищците. Самите ищци твърдят в исковата молба, че многократно са отправяли искания до ответника да им продаде сградата по справедливи пазарни цени, което твърдение по същество представлява признание, че съществуващите в имота им сгради са собствени на ответната община.  Същевременно, ищците не са оспорили и легитимацията на ответника като собственик на сградите, за което той се е позовал на съставения акт за общинска собственост № 6474/1995 г., респ. акт за частна общинска собственост № 13105/30.07.2014 г. Те не са противопоставили собствени противопоставими права досежно собствеността на сградите, с чието държане от ответника те считат, че са лишени от възможността да ползват собствения им имот в пълната му площ, респ. че ответникът неоснователно се е обогатил.

Според чл.5, ал.2 Закона за общинската собственост, актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. С него се констатира правото на общинска собственост. Като официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съобразно разпоредбата на чл. 179, ал.1 ГПК актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното относно извършените от длъжностното лице действия. Това означава, че съдът е длъжен да приеме за установени посочените в акта факти относно съставянето му на съответните дата и място от определено длъжностно лице, както и относно вида и състоянието на имота. Той има легитимиращ ефект за принадлежността на правото на собственост. Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. Актът, удостоверяващ правото на общинска собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има собствени противопоставими права и съответно правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че общината – титуляр на правото на собственост не е собственик. /решение № 149/12.06.2013 г. по гр.д. № 647/2012 г. на ВКС, ІV г.о./

В случая, с оглед на необореното легитимиращо действие на акта за частна общинска собственост, следва да се приеме, че ответникът е установил правото си на собственост върху находящите се се в имота на ищците сгради. Следователно, ответникът е владял сградите в претендирания период от 03.08.2005 г. до 03.8.2015 г. на правно основание – като собственик. Сградите са със статут на суперфициарна собственост, с оглед на което съгласно на чл. 64 от ЗС, собственикът им може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използването на сградите според тяхното предназначение. В случая, с оглед установеното право на собственост на ответника върху сградите, намиращи се в имота на ищеца същият законно е ползвал частта от терена, върху който сградите са построени в исковия период. Посочената разпоредба на чл. 64 от ЗС посочената разпоредба визира не само прилежащата площ от дворното място, но и теренът, върху който сградата е построена /т.е. площта под сградата, тъй като този терен неминуемо свързан с използването на постройката. С оглед на това не е налице неоснователно ползване на процесните постройки и респективно на собствения на ищците имот от страна на ответника. След като не е доказано неоснователното ползване на имота на ищците, то предявените от тях претенции за неоснователно обогатяване са изцяло неоснователни.

Поради несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в осъдителните му части и вместо него постановено друго, с което се отхвърлят предявените искове за сумите, които ответникът е осъден да заплати на ищците за лишаването им от ползване на процесния имот в периода, за който исковете са приети за основателни.

В останалата отхвърлителна част на обжалваното решение същото следва да бъде потвърдено предвид съвпадане на крайния извод на районния съд с този на въззивния съд.

Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното искане за разноски, жалбоподателите-ищци следва да бъда осъдени да заплатят на ответника по жалбата им О.С. сумата 200 лева за юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции, определено в минималния законоустановен размер, както и сумата 175,88 лева за заплатена държавна такса за въззивната жалба.

 

           По изложените съображения Софийски окръжен съд

                 

                                                          Р  Е  Ш  И: 

 

            ОТМЕНЯ решение № 191/30.11.2018 г., постановено по гр.д.  № 864/2017 г. на С.ски районен съд, В ЧАСТИТЕ, с които О.С. е осъдена на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД  да заплати на: Е. К.Б. сумата 2544 лв., на С.К.З., Г.К.З. и С.К.Я. сумата 424 лв. поотделно на всеки от тях, на М.Г.Г. и И.Г.Р. сумата 212 лв. поотделно на всеки от тях, които суми представляват за лишаването на ищцата от ползване в периода от 26.07.2012 г. до 03.08.2015 г. на реална част от съсобствения им недвижим имот, находящ се в с. М., представляващ поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 по кадастралната карта на селото, целият с площ по скица 361 кв. м., върху която реална част са построени двуетажна сграда с идентификатор 46067.1.53.1, със застроена площ по скица 90 кв. м. и едноетажна сграда с идентификатор 46067.1.53.2, със застроена площ по скица 42 кв. м., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 26.07.2017 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищците разноски по делото, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. К.Б., С.К.З., Г.К.З., С.К.Я.,  М.Г.Г. и И.Г.Р. срещу О.С. искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаването им от ползване  в периода от 26.07.2012 г. до 03.08.2015 г. на реална част от съсобствения й недвижим имот, находящ се в с. М., представляващ поземлен имот с идентификатор 46067.1.53 по кадастралната карта на селото, целият с площ по скица 361 кв. м., върху която реална част са построени двуетажна сграда с идентификатор 46067.1.53.1, със застроена площ по скица 90 кв. м. и едноетажна сграда с идентификатор 46067.1.53.2, със застроена площ по скица 42 кв. м., в размери, както следва:  сумата 2544 лв. на ищцата Е. К.Б., сумата 424 лв. на всеки от ищците  С.К.З., Г.К.З. и С.К.Я., и сумата 212 лв. на всеки от ищците М.Г.Г. и И.Г.Р., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска на 26.07.2017 г. до окончателното й изплащане.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 191/30.11.2018 г., постановено по гр.д.  № 864/2017 г. на С.ски районен съд в отхвърлителните му части, както и  в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответника направените от последния разноски  по делото.

 

ОСЪЖДА Е.К.Б., С.К.З., С. К.Я., М.Г.Г. и И.Г.Р. да заплатят на О.С. сумата 375,88 лева за разноски по делото.

 

 

            Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                                                                                                

 

 

                                                                                                2.