№ 88
гр. Бургас, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20222001000188 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 175 от 14.07.2022 г. по т.д. № 199/2021г. на Окръжен
съд - Бургас е отхвърлен искът на Е. В. Х., гражданка на Руската Федерация,
родена на *******г., с адрес гр. Т., ул. „В.“, дом 8, кв.130, със съдебен адрес
гр. Бургас, ул. „Т. К.“ – адв. Т. П., предявен на основание чл. 125, ал. 3 и чл.
133, ал. 1 от Търговския закон, за осъждане на ответника „К.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ц., ул. „С.“ №7, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „А.“ № 17 – адв. Н. Д. да заплати на ищцата
сумата от 35200 лева, представляваща равностойността на дружествения й
дял в ответното дружество поради прекратяването на членството й през март
2020г., ведно със законната лихва, считано от завеждането на делото на
29.04.2021г до окончателно изплащане. Със същия акт в полза на ответника
са присъдени съдебноделоводни разноски в размер на 1750 лева.
Ищцата Е. Х. е останала недоволна от решението и моли за неговата
отмяна с подадена в срок въззивна жалба.
Изразила е несъгласие с мотивите на окръжния съд, че към
1
30.03.2020 г. ответното дружество имало задължения към съдружниците за
връщане на допълнителни парични вноски в общ размер от 634548,80 лева.
Единственото решение на общото събрание по чл. 134 от ТЗ било
прието на 29.07.2015 г. С него съдружниците били задължени да внесат общо
145396 лева. В счетоводството погрешно били отразени парични вноски в по-
висок размер. И да е имало такива постъпления от съдружниците, те следвало
да бъдат отчитани като безвъзмезден резерв, увеличаващ стойността на
чистия актив.
Ответникът „К.“ ООД оспорва жалбата като неоснователна.
Посочва, че дружеството дължи връщане на направените от
съдружниците парични вноски, които били предоставени не безвъзмездно, а
като целеви заем за финансиране на строителна дейност. Съдружниците
(включително и въззивницата) вече били поискали връщане на платените
суми ведно с лихви за забава. Задълженията не били покрити с давност. Част
от тях били и съдебно потвърдени.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Няма спор, а и е видно от справка в публичния търговски регистър,
че въззивницата Е. Х. е била съдружник в ответното дружество „К.“ ООД с
дружествен дял, съответстващ на 5% от капитала (250/5000).
Няма разногласие по въпроса, че членственото правоотношение e
било прекратено въз основа на решение на общото събрание от 10.03.2020г.,
което не е било атакувано по чл. 74 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ имуществените
последици от прекратяването се уреждат въз основа на счетоводен баланс
към 31.03.2020 г.
В случая действително е изготвен междинен счетоводен баланс към
тази дата. Спорът между страните се свежда до неговата правилност.
Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебносчетоводна
експертиза, които е изследвала верността на счетоводните записвания. Съдът
кредитира основното заключение, което е изготвено след обстоен анализ на
2
структурата на активите и пасивите на дружеството. След корекции на
допуснати неточности при воденето на определени счетоводни статии вещото
лице е дало заключение какъв би следвало да бъде счетоводният баланс към
31.03.2020 г.
По него активите са на обща стойност 708 хил. лв. (материални
запаси от 589 хил. лв. и парични средства от 119 хил. лв.). Пасивите са
формирани от стойността на първоначалния капитал от 5 хил. лв., загуба от
минали години от 58 хил. лв., текуща загуба от 2 хил. лв. и задължения от 763
хил. лв.
При тези данни е ясно, че чистата стойност на активите е негативна
величина: - 55 хил. лв., поради което няма как да бъде изплатена стойността
на дружествения дял на въззивницата – ищца.
Съдът не възприема тезата на въззивницата, че при формирането на
пасивите не трябвало да участват задължения към съдружниците от платени
от тях вноски на обща стойност 634548,80 лева. В допълнителното
заключение на вещото лице от 14.06.2022 г. тези вноски са подробно описани.
Всички плащания са били извършени по банков път през периода 21.10.2013
г. – 01.06.2016 г. и нито едно от тях не обозначено като безвъзмездно
(повечето са оформени като „вноска от съдружник“ или „вноска за
строителство“). Следователно няма основание тези постъпления да се
третират като безвъзмезден финансов ресурс, увеличаващ нетната стойност
на активите. Въззивницата не може да замества ответното дружеството в тези
правоотношения и да се позовава на погасителна давност (и то косвено – по
пътя на събирането на доказателства в настоящия процес). Голяма част от
вземанията на съдружниците са били съдебно предявени, с което давността е
била прекъсната. По приключилите дела исковете са били уважени. Отделен
е въпросът, че ответникът признава задълженията си, поради което няма
основание да ги отписва по счетоводен път.
Изложеното обосновава потвърждаването на обжалваното решение,
с което е отхвърлен предявеният от въззивницата иск по чл. 125, ал. 3 и чл.
133, ал. 1 от ТЗ.
Няма данни за направени от въззиваемото дружество разноски пред
настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
3
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 175 от 14.07.2022 г., постановено по
т.д. № 199/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4