Решение по дело №1639/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 164
Дата: 27 октомври 2020 г.
Съдия: Елена Йорданова Захова
Дело: 20205300601639
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 28 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
Номер 16427.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПловдивIV състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела И. Евстатиева

Даниела Д. Събчева
Секретар:СТЕФАНИ И. БОЖИНОВА
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20205300601639 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по жалба на частния тъжител А. Б. К. срещу присъда №
151/02.07.2020 г. на Районен съд- Пловдив, постановена по НЧХД №
1355/2020 г. по описа на същия съд, с която подсъдимият Д. П. П. е бил
признат за невинен и оправдан по възведените му обвинения за извършени
престъпления по 148 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 146 ал. 1 от НК и по чл. 148 ал. 2 вр. с
чл. 147 ал. 1 от НК. Като неоснователни и недоказани са били отхвърлени
предявените от частния тъжител гр. искове за причинени му неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв. за първото престъпление и на 5 000 лв. за
второто. Направените по делото разноски са възложени в тежест на частния
тъжител.
В жалбата се излагат оплаквания за процесуална и материална
незаконосъобразност на присъдата. Иска се отмяната й и постановяване на
нова, осъдителна присъда. Жалбата се поддържа изцяло от частния тъжител и
повереника му, със същите оплаквания и същото искане.
Подсъдимият Д. П. и защитникът му - адв. Г. С. изразяват становище
за неоснователност на жалбата. Пледират първоинстанционната присъда да
1
бъде потвърдена, тъй като е обоснована и законосъобразна.
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото
по отделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение в жалбата,
изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери
атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и задълженията си
по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, която има
процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.
Подадена е в срока за обжалването му.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С проверяваната присъда подс. Д. П. П. е бил признат за невиновен в
извършването на две престъпления. Първото- за това, че на 22.02.2020г. в гр.
Пловдив е разпространил чрез печатно произведение или по друг начин
унизителни за честта и достойнството думи, спрямо А. Б. К. , живущ в ***, а
именно: „бабаит“, „шмекер“, „гамен“, „адвокат на който трябва да му бъдат
отнети адвокатските права“, „резилът му не е впечатлил Адвокатска колегия –
Пловдив“, „разполагал с номера на долните му гащи“, представляващи обида
по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 2 от НК, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Второто- за
това че на 22.02.2020г. в гр. Пловдив е разпространил чрез печатно
произведение или по друг начин позорно обстоятелство спрямо А. Б. К. ,
живущ в ***, изразяващо се в думите, че със спрени права от АК – Пловдив,
че е дерегистриран от настоящия си адрес, че му е отнето правото на
паркиране в „синя зона“, че е насинил жена и че е осъден за телесна повреда,
представляващо клевета по смисъла на чл. 148, ал. 2, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел
следната фактическа установеност на деянието:
Подс. П. бил управител на „Пловдив медия“ ООД и на 21.02.2020г. в
хартиено издание на вестник, издаван от горното дружество, както и на он-
лайн сайта на изданието (неправилно е прието, че представената с тъжбата
разпечатка е без дата, тъй като на втората страница е отбелязано „
публикувана на 21 февруари 2020 година) написал статия, отразяваща дело в
Районен съд-Пловдив, по което подсъдим бил адв.А. К. Статията достигнала
2
до знанието на тъжителя К. Той се почувствал обиден и наклеветен от
написаното в нея. Написаното относно думите „бабаит“, „шмекер“, „гамен“,
„адвокат на който трябва да му бъдат отнети адвокатските права“, „резилът
му не е впечатлил Адвокатска колегия – Пловдив“, „разполагал с номера на
долните му гащи“ като извършено спрямо него престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 2 от НК, вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Твърденията, че е със спрени права от
АК – Пловдив, че е дерегистриран от настоящия си адрес, че му е отнето
правото на паркиране в „синя зона“, че е насинил жена и че е осъден за
телесна повреда възприел като клеветнически твърдения- престъпление по
чл. 148, ал. 2, вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. За тези две престъпления, според
частната тъжба и допълващата я молба, са повдигнати обвинения спрямо
подс.К. и са предявени граждански искове за неимуществени вреди за всяко
от тях.
Пловдивският районен съд е изложил мотиви относно доказателствата
по делото, съдържанието на представената по делото статия / и в онлайн
изданието, и на хартиен носител/, направените в нея твърдения. Изложил е
виждането си, че те нямат соченото в частната тъжба клеветническо и
обиждащо частния тъжител съдържание.
Наведените във въззивната жалба оплаквания срещу доказателствения
анализ на първостепенния съд, изразил се в превратно тълкуване на
наличните по делото доказателства, неправилно установяване на
релевантните по делото факти и последваща неправилно приложение на
материалния закон, са неоснователни.
Действително, в преобладаващата си част мотивите на ПдРС съдържат
анализ на доказателствената установеност да са отправяни инкриминираните
с частната тъжба думи и изрази и виждането на съда, че те нямат характер на
обидни или клеветнически такива. Изцяло срещу така изложеното от съда са
направените във въззивната жалба и пред настоящия съд оплаквания. Едва в
края на мотивите, при обосноване на правните си съображения,
първостепенният съд е развил и тезата си, че „за пълнота следва да се има
предвид, че в уточняващата молба на частния тъжител в която се твърди, че
двете деяния били извършени на 22.02.2020г., поради което съдът прие
именно тази дата за инкриминирания период. Видно от приложеното по
3
делото хартиено издание на „Пловдив медия“, статията фигурира в издание
от 21.02.2020г., а не 22.02.2020г., с оглед на което на тази дата не са
извършени престъпни деяния от страна на подсъдимия“. Този извод е в
съответствие с фактически приетата от съда дата на публикуване на
материалите, съдържащи инкриминираните по делото думи и изрази.
Пловдивският окръжен съд намира, че така констатираното от ПдРС е
било достатъчно за постановяване на оправдателната присъда по делото.
Съдът не е дължал анализ на доказателствата, относими към деяния,
реализирани на различна от твърдяната от частния тъжител дата.
В допълнение към приетото от първостепенния съд следва да се
констатира, че:
Наказателното производство от частен характер е било образувано по
частна жалба, депозирана от частния тъжител А. Б. К. на 24.02.2020 г. В нея
недвусмислено се сочи, че действията, срещу които той е поискал да се води
наказателното преследване, са осъществени „ на 22.02.2020 г. в онлайн и
хартиеното издания на
„ Plovdiv media“, където е публикувана статия „Глобеният от Районния
съд адвокат А.К. ще събира ли парса на Главната“. С разпореждане от
27.02.2020 г. съдията- докладчик е указал на частния тъжител да отстрани
недостатъци в частната тъжба- да уточни мястото, където са извършени
престъпленията, размера на гражданския иск за всяко едно от тях, тъй като в
първоначалната тъжба е бил общо заявен, ЕГН на подсъдимия.
Видно е от съдържанието на уточняващата молба, депозирана на
13.03.20202 г. лично от частния тъжител, че той е отстранил недостатъците
на частната тъжба. Без да е било необходимо, отново е конкретизирал в т. 1
на молбата, че деянията, за които иска съдебна защита са реализирани „ чрез
публикация от 22.02.2020 г. в онлайн и хартиеното издания на „Plovdiv
media“, а именно статията „Глобеният от Районния съд адвокат А.К. ще
събира ли парса на Главната“.
Съдията- докладчик правилно е намерил, че с допълнителната молба
частната тъжба е станала съответна на изискванията на чл. 81 ал. 1 от НПК и е
разпоредил насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно
4
заседание.
Еднопосочно е прието от правната доктрина и съдебната практика, че
тъжбата определя рамките, в които трябва да се движи производството.
Изискуемите в чл. 81 ал. 1 от НПК „ обстоятелства на престъплението“,
срещу които подсъдимият се е защитавал, очертани от частния тъжител и в
частната тъжба, и в депозираната на 13.03.2020 г. допълваща тъжбата молба,
включват несъмнено и времето на твърдяното извършване на всяко едно от
двете деяния- 22.02.2020 г. Представените от частния тъжител
доказателства- хартиеното издание и на хартиен носител разпечатка на
онлайн изданието на „Plovdiv media“, съдържащи статията „Глобеният от
Районния съд адвокат А.К. ще събира ли парса на Главната“, носят
информация за датата на публикуване- 21.02.2020 г. ( л. 4 от съд. дело за
онлайн изданието и л. 36 за вестника). Изводимото от гласните
доказателствени източници не оборва и в минимална степен установеното от
писмените такива относно датата, на която е публикувана статията,
съдържаща според частната тъжба клеветнически и обидни изрази. Изводът
на първостепенния съд, че не е доказано на сочената от частния тъжител дата-
22.02.2020 г., чрез описаните по- горе издания подсъдимият да е осъществил
инкриминираните по делото деяния, е правилен. Искането на жалбоподателя,
отправено към настоящия съд- подсъдимият да бъде осъден за извършено
престъпление на сочената в частната тъжба дата, е искане за осъждането му
по непредявено обвинение.
Съобразно обвързващите указания на Тълкувателно решение № 34 от
3.08.1990 г. по н. д. № 29/90 г., ОСНК, съдебната практика приема, че
поправка на тъжбата е допустима както до изтичане на преклузивния
шестмесечен срок по чл. 81, ал. 3 от НПК, така и след изтичането му, ако
съдът констатира, че се касае до фактическа или техническа грешка. В
цитираното ТР Върховният съд обвързва допустимостта на поправка на
тъжбата с отправено от частния тъжител искане за това. Същото решение
аргументира допустимостта на процедурата за поправка, черпеща основание
от обстоятелството, че по наказателните дела от частен характер не се
извършва предварително разследване, а това прехвърля към съдебното
производство изясняването на възникнали спорни въпроси по възражения и
искания на страните и служебно констатирани от съда. В настоящия случай,
5
при проверка на допустимостта на тъжбата районният съдия правилно е
преценил, че обстоятелствата на престъплението, посочени в нея, се нуждаят
от доуточняване, и в изпълнение на принципните си задължения по чл. 13, ал.
1 от НПК относно разкриване на обективната истина поканил частния
тъжител да допълни съобщената информация. Очевидно е от съдържанието
на частната тъжба, че в онзи момент съдът не бил изправен пред фактическа
непрецизност и относно датата на твърдените престъпления. С такива
възражения той не е бил сезиран до приключване на съдебните прения.
Такива не се навеждат от тъжителя и защитника му и пред въззивната
инстанция. Въпросът относно доказателствената обезпеченост на времето на
осъществяване на инкриминираната по делото дейност е въпрос по
съществото му, разрешен законосъобразно с обжалваната пред настоящия съд
присъда.
С оглед признаването на подсъдимия за невинен, правилно са били
отхвърлени и предявените спрямо него граждански искове, а направените по
делото разноски са присъдени в тежест на частния тъжител. За
производството пред настоящата инстанция са представени доказателства
относно направени от подсъдимия разноски за адвокатско представителство в
размер на 700 лв. Направено беше искане за присъждането им. Същото е
основателно.
Пловдивският окръжен съд констатира, че частният тъжител не е внесъл
дължимата държавна такса за производството пред въззивния съд. Същата,
съобразно т. 12 от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите,
събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието, е в размер на 6 лева и следва да бъде
възложена в тежест на частния тъжител.
С оглед на всичко изложено по- горе, Пловдивският окръжен съд
намира, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, поради което
следва да бъде потвърдена. Жалбата е неоснователна и не може да бъде
уважена.
Воден от горното и на осн. чл. 334 т. 6 вр. с чл. 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 151/02.07.2020 г. на Районен съд-
Пловдив, постановена по НЧХД № 1355/2020 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА частния тъжител А. Б. К. да заплати на подсъдимия Д. П. П.
и сумата от 700 лв.- направени разноски за адвокатско представителство пред
Окръжен съд- Пловдив, както и в полза на бюджета на ВСС, по сметка на
Пловдивския окръжен съд сумата от 6 ( шест) лева- държавна такса за
обжалването пред по-горен съд.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7