Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина А., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
14007/2018година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е
образувано по предявени от И.Т.К., ЕГН **********, починал в хода на процеса и
заместен от наследниците си по закон по реда на чл. 227 ГПК С.И.К., ЕГН ********** с адрес ***, К.И.К., ЕГН **********
с адрес ***, Т.И.Т.- Маринова, ЕГН ********** с адрес *** срещу К.К.К., ЕГН ********** и С.Т.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес *** иск
с правно основание чл. 31, ал.2 ЗС за осъждане ответниците да
заплатят солидарно на ищците сумата
от 640лева/след допуснато изменение в първоначално заявения размер с протоколно
определение от 24.06.2019г./, представляваща дължимо обезщетение за едноличното
ползване от ответниците на 31,5кв.м., от имот с идентификатор 10135.3506.680,
върху които И.Т.К. е притежавал
учредено право на ползване, представляващ дворно място находящ се на
административен адрес гр. Варна, м-ст Пчелина, целият
с площ от 711кв.м. и явяващи се разлика между притежаваните от ответниците
съобразно квотата им в съсобствеността 355,5кв.м.ид.ч.
и реално ползваните от 387кв.м. съобразно влязло в сила решение №
4912/27.11.2017г. по гр.д. № 4123/2017г. по описа на ВРС, с което е
разпределено ползването на дворното място, дължимо за периода от 01.01.2018г. до 31.08.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба- 17.09.2018г. до
окончателното погасяване на задължение.
В исковата и
уточняващите я молби ищците излагат твърдения, че И.К. е носител на вещно право на ползване върху
½ ид.ч. от имот представляващ дворно място с
площ от 711кв.м., находящ се в гр. Варна, м-ст
Пчелина, с идентификатор 10135.3506.680. Това право му е учредено с договор за
замяна обективиран в НА № 197, том I, рег. № 5116, дело №
193/03.05.2005г. на нотариус рег. № 212 на НК, по силата на който ищецът е
прехвърлил правото си на собственост върху ½ ид.ч.
от имота, запазвайки правото си на ползване върху нея. Ответниците
са съпрузи, който се легитимират като собственици на останалата ½ ид.ч. от имота, придобит по време на брака им с договор за
замяна по НА № 35, том XLIII, дело № 11875/18.08.1997г. на нотариус при ВРС. С
решение № 4912/27.11.2017г. по гр.д. № 4123/2017г. по описа на ВРС е било
разпределено ползването на дворното място, като на ответниците е предоставена
за ползване реална част от него с площ от 387кв.м., а на ищеца и носителите на
голата собственост- 324кв.м. Това решение е влязло в законна сила на
20.12.2017г. Твърдят, че предвид така извършеното разпределение на ползването
на имота, ответниците ползват с 31,5кв.м. в повече отколкото са техните права в
собствеността на дворното място, поради което и И.К. е бил лишен от упражняване
пълния обем на притежаваното право на ползване върху имота. Затова, на 02.02.2018г. И.К. поканил ответниците да му плащат обезщетение
за ползата, от която е лишен. Искането е ответниците са бъдат осъдени солидарно
да платят сумата, доколкото са съпрузи, ползващи заедно и придобили имота в
СИО. Молбата е за уважаване на исковата молба и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са ангажирали писмен отговор.
С определение № 377/10.01.2019г. И.К. е заличен като ищец в процеса, поради настъпила смърт и като ищци по делото са били конституирани наследниците му по закон. В
предоставения им срок, същите са
изразили своето становище, че поддържат
така депозираната от техния наследодател
искова молба.
В съдебно заседание ищците
поддържат исковата претенция и молят за уважането й.
В съдебно заседание ответниците чрез процесуален
представител оспорват исковата претенция.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 31, ал.2 ЗС. Правилата
на доказване в граждански процес обуславящи основателност на заявената
претенция, възлагат в тежест на ищците установяване на следните елементи от
фактическия състав на твърдяното право, а именно: 1. че ищецът е
носител на вещно право на
ползване върху ½ ид.ч. от
имота, собственици на останалата част,
от който са ответниците; 2. че
ответниците ползват в претендирания период в повече отколкото са правата
им в собствеността, като така са
лишили ищеца от неговото право
да ползва вещта, вкл. фактите обосноваващи солидарността им в дълга; размер на
обезщетението. От своя страна в тежест на ответниците е да установят наведените от тях положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по претенцията, от които черпят благоприятни
за себе си
правни последици.
Между страните не е
спорно, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че с
КНА № 121/10.06.1994г. И.Т.К. и Георги Т.К. са били признати за собственици по давностно владение на имот- място с площ от 670кв.м.,
находящ се в землището на м-ст Пчелина, ул. Прилеп №
45. С НА за замяна на недвижим имот срещу движима вещ № 35/18.08.1997г. Георги К.
е прехвърлил собствеността върху притежаваната от него ½ ид.ч. от имота на ответниците К.К.
и С.К. по време на брака им. С договор за замяна обективиран
в НА № 197/03.05.2005г. И.К. е прехвърлил собствеността върху притежаваната от
него ½ ид.ч. от имота на К.И.К., като е
запазил пожизнено правото си на ползване върху имота. От тук следва, че И.К. се
явява носител на вещното право на ползване върху ½ ид.ч.
от процесния имот, собственици на останалата ½ ид.
ч., от който са ответниците. Това обосновава и материалната
легитимация на страните в процеса.
С влязло в сила на 28.12.2017г. решение №
4912/27.11.2017г. по гр. д. № 4123/2017г. по описа на ВРС е било разпределено
ползването на процесния имот. По силата на съдебното решение в общ
дял на К.И.К., Т.И.Т.-Маринова и И.Т.К., последният в качеството му на
носител на ограниченото вещно право на ползване
на ½ ид.ч. от дворното
място е разпределено да ползват 324 кв.м.
от дворното
място, обозначено на скицата изготвена от в.лицев охров цвят, а в общ
дял на К.К.К. и С.Т.К., ЕГН ********** е разпределено да
ползват 387кв.м. от дворното място, оцветена в светло син цвят
на скицата на л. 61 от делото
на в.л. Шена
Хаджиева, на основание чл.
32, ал.2 ЗС. Следователно, безспорно е, че по силата на съдебното решение за разпределение
на ползването на съсобствения имот, на ответниците е
предоставено ползване на площ в повече от техните права, която е в размер на
31,50кв.м. /324+387=711/2=355.5-324=31.50/.
С покана от 26.01.2018г.
изпратена от К.К. чрез телепоща
и получена от ответника К. на 02.02.2018г.,
ответниците са били поканени да плащат обезщетение от деня на получаването й за
ползвания по- голям обем площ от имота в размер на 200евро месечно. Със
следваща покана получена от ответниците на 30.05.2018г. същите отново са
поискали плащане на обезщетение за ползването на повече площ от съсобствения имот, което този път са определили в размер на
сумата от 190лева.
При така безспорно установена фактическа страна на спора,
спорното между страните е единствено относно моментът, от които се дължи
търсеното обезщетение, предвид че разпоредбата на
чл. 31, ал. 2 ЗС регламентира задължението за
заплащане на обезщетение при лично ползване на съсобствената вещ от някои
от съсобствениците да възниква от
деня на писменото
поискване.
Установената по този
въпрос съдебна практика приема, че когато в рамките на спорове по съдебна
администрация за разпределяне ползването на съсобствен
имот, единият от собствениците ползва площ по- голяма от правата му в
съсобствеността за сметка на по- малката от правата в съсобствеността площ,
разпределена за ползване на другия съсобственик, то това неравенство подлежи на
изравняване чрез парично обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС. И исковата молба,
с която се заявява искане за разпределяне ползването на имота между
съсобствениците съдържа и искане за парично обезщетяване и в двете хипотези-
невъзможност за реално разпределяне на ползването на съсобствения
имот или реално ползване неотговарящо на правата на съсобствениците в имота.
Т.е исковата молба по чл. 32, ал. 2 ЗС, съдебната практика приема, че играе
ролята на покана, поради което и изпращане на последваща такава не е нужно като
елемент от фактическия състав на твърдяното право и имаща значение за неговото
възникване. Още повече, след като е допустимо и съдът в рамките на
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да се определи
и дължимото парично обезщетение, равняващо се на гражданските
плодове за частта от имота,
която съсобственикът не може да
ползва съразмерно на дела си, когато фактически ползването не може да бъде
разпределено съобразно правата в съсобствеността / така решение № 291/29.11.2011г. на II ГО ВКС по гр. д. № 212/2011г., решение
№ 139/16.11.2015г. по гр.
д. № 2715/2015г. на
II ГО ВКС /. Затова и считано от влизане в сила на решенито по разрешения спор по молбата по чл. 32, ал. 2 ЗС
/28.12.2017г./ е възникнало задължението на ответниците да плащат обезщетение
на ищеца за ползваната от тях по- голяма площ съобразно правата им в имота.
С цел доказване размера
на дължимото обезщетение за лишаване от ползване по делото е изслушано
заключение на в.л. А. по изготвена СТЕ, което съдът кредитира в цялост като компетентно
дадено на база представените по делото доказателства, местоположението на имота,
проучване пазара на имотите. Заключението е било оспорено от ищците, поради
което е допусната повторна експертиза, депозитът за което не е внесен от ищците
и същите са заявили, че оттеглят това си доказателствено искане. Затова, съдът
не намира основание да не даде вяра на експертното заключение при определяне
размера на доказаната в своето основание искова претенция. От заключението на
в.л. се установява, че средният месечен пазарен наем за процесната площ от имота
във въведения период 01.01-31.08.2018г. е в размер на сумата от 640лева, което
обосновава извод за доказаност на претенцията и в
нейния размер.
При предявяването на
облигационен иск за обезщетение от лишаване от ползване касаещо вещ притежавана
в режим на съпружеска имуществена общност срещу ответници- съпрузи, същите са
обикновени другари и действат в условията на пасивна солидарност. Т.е всеки от
ответниците може да отговаря по иска самостоятелно и изцяло, с оглед
разпоредбата на чл. 24, ал. 2 СК. Няма законова пречка това да стане общо от
двамата съпрузи и разделно от всеки един от тях. Коя от съществуващите правни
възможности ще избере ищецът зависи от неговото суверенно решение. В случая ищецът
е предявил исковете общо, с което е направил избор как да осъществи защитата си.
Нормата на чл.32 ал.2 СК предвижда солидарност на съпрузите за поето задължение
по време на техния брак, имащо за цел задоволяване нуждите на семейството. Щом
вещите, удовлетворяващи нужди на семейството са по начало общи независимо от
това на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва
да бъдат солидарни независимо дали са поети от единия или от двамата съпрузи. В
разглеждания случай задължението за плащане на обезщетение за ползване на недвижимия
имот е свързано с удовлетворяване общите нужди на семейството и отговорността
на двамата съпрузи е солидарна по силата на закона/решение № 342 от 4.01.12г.по
гр.дело № 1358/11г.на ІV г.о./. Затова и ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят сумата, в който размер съдът прие за основателна исковата претенция
при условията на солидарност.
На основание чл. 78,
ал.1 ГПК и предвид изхода на спора ищците имат право на разноски, чието
присъждане е поискано своевременно. Реализираните в производството съобразно
списък по чл. 80 ГПК са, както следва: 420лева адв. възнаграждение с ДДС,
платено от тримата ищци по договори за правна помощ, 150лева депозит за СТЕ и 50лева
платена дължима държавна такса. Или общо дължимите разноски са в размер на 620лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН ********** и С.Т.К.,
ЕГН **********, двамата с адрес *** солидарно ДА
ЗАПЛАТЯТ
на С.И.К., ЕГН **********
с адрес ***, К.И.К., ЕГН ********** с адрес *** и Т.И.Т.-
М., ЕГН ********** с адрес ***, в качеството им на наследници по
закон и заместили по реда на
чл. 227 ГПК починалия в хода на процеса
ищец И.Т.К., ЕГН ********** сумата от 640лева, представляваща дължимо обезщетение за едноличното
ползване от ответниците на 31,5кв.м., от имот с
идентификатор 10135.3506.680, върху които И.Т.К. е притежавал учредено право на ползване,
представляващ дворно място находящ се на административен адрес гр. Варна, м-ст Пчелина, целият с площ от 711кв.м. и явяващи се
разлика между притежаваните от ответниците съобразно квотата им в
съсобствеността 355,5кв.м.ид.ч. и реално ползваните
от 387кв.м. съобразно влязло в сила решение № 4912/27.11.2017г. по гр.д. №
4123/2017г. по описа на ВРС, с което е разпределено ползването на дворното
място, дължимо за периода от 01.01.2018г. до
31.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба- 17.09.2018г. до окончателното погасяване на
задължение,
на основание чл. 31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН **********
и С.Т.К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на С.И.К., ЕГН **********, К.И.К., ЕГН ********** и Т.И.Т.- Маринова, ЕГН **********
сумата от 620лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: