Решение по дело №549/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по чл.14, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.19 от ГПК и чл.8, ал.1 от ЗМТА.

Предявен е иск от „М. ІІ – Е. М. Е. П.” Л., ул.”Л. И. д. К.” № , 2Д, М. Г, Л., П. против „Т.-Б.” – Г.К. И. З. – юг, за заплащане на сумата от 51 500 евро, представляваща неизплатена част от цената на извършени доставки на 5 броя кокили (форми за леене на серийни отливки) по договор за покупко-продажба на кокили, във връзка, с който са издадени фактури № 663/22.12.2011 г., № 12/17.01.2012 г., № 71/17.02.2012 г., 72/17.02.2012 г. и № 73/17.02.2012 г. В исковата молба ищецът твърди, че е дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на П. със седалище, адрес и основна дейност в П. Твърди се също, че спорното материално право произтича от договор за изработването и доставянето на специализирана инжекционно формована система, предназначена за производството на двигател „Ауди V6 TFSI”, състояща се от продукти – пет броя кокили (форми за леене на серийни отливки), подробно описани в раздел „Предмет на договора”.

В срока за отговор ответникът „Т.-Б.” – Г.К. е подал молба, с която е направил възражение за неподведомственост на делото на българския съд. Сочи, че съгласно чл.14 от договора между страните, била уговорена арбитражна клауза, съгласно която всеки спор, иск или дискусия се решават от арбитраж, който се води на английски език в Турция и администриран от правилата за помирение и арбитраж на Международната търговска палата. Твърди, че арбитражното споразумение касаело имуществен спор и било допустимо съгласно чл.19, ал.1 от ГПК, като отговаряло на изискванията на чл.7, ал.1 и чл.8 от ЗМТА. Налице била и хипотезата на чл.23, ал.1, изречение първо от КМПЧ, като било постигнато споразумение за възлагане на делото на чуждестранен арбитражен съд. Моли съда да прекрати производството по делото поради неподведовственост. Претендира разноски. Направено е и искане на основание чл.63, ал.1 от ГПК за продължаване на законовия срок за представяне на писмен отговор след произнасянето по възражението и приключване на производството по делото, поради наличие на уважителни причини – произнасяне на съда по възражението за неподведомственост и местонахождението на представляващите дружеството в различни държави.

След като прецени данните по делото, съдът намира направеното възражение на неподведомственост на делото за основателно. Разпоредбата на чл.19 от ГПК предвижда, че страните по имуществен спор могат да могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, който може да бъде със седалище в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в чужбина. В случая ищецът претендира заплащането на сумата от 51 500 евро, представляваща неизплатена част от цената на извършени доставки на 5 броя кокили (форми за леене на серийни отливки) по договор за покупко-продажба на кокили, във връзка, с който са издадени фактури № 663/22.12.2011 г., № 12/17.01.2012 г., № 71/17.02.2012 г., 72/17.02.2012 г. и № 73/17.02.2012 г. В чл.14 от договора е посочено, че всеки спор, иск или дискусия се решават от арбитраж, който се води на английски език в Турция и администриран от правилата за помирение и арбитраж на Международната търговска палата. Т.е., налице е имуществен спор относно облигационно правоотношение, за който не съществува забрана за уговаряне на арбитражно споразумение. На следващо място, ищецът твърди, че задължението на ответника произтича от договор за покупко-продажба на кокили, който макар и подписан от „Т. К.” А.С. – Р Т., е сключен от името и за сметка на „Т.-Б.” – Г.К. Ответникът не оспорва това обстоятелство, поради което следва да се приеме, че арбитражната клауза е действителна и обвързва страните по делото. Безспорно е и обстоятелството, че ищецът е дружество със седалище в чужбина, като в този случай и съгласно разпоредбата на чл.19, ал.2 от ГПК арбитражът може да има и седалище в чужбина.

Възражението за неподведомственост е направено в срока за отговор на исковата молба съгласно чл.8, ал.1 от ЗМТА, а арбитражното споразумение е валидно, не е изгубило силата си и може да бъде изпълнено, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.

Що се отнася до молбата за продължаване на срока за отговор на основание чл.63, ал.1 от ГПК, то същата е безпредметна предвид основателността на възражението за неподведомственост. Освен това не са налице сочените уважителни причини, тъй като произнасянето на съда по възражението за неподведомственост не е пречка за подаване на отговор. Също така представителството на дружеството не е колективно, но дори и да е така, това не е уважителна причина, а още по-малко такава причина би могла да бъде местонахождението на представителите в различни държави. Впрочем, видно от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие, един от представляващите дружеството - член на съвета на директорите, е упълномощил адвокат, който своевременно е имал възможността да подаде отговор на исковата молба. Ето защо молбата за продължаване на срока за подаване на отговор на исковата молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2000 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат.

Водим от изложеното и на основание чл.14, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.19 от ГПК, във вр. с чл.15, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.8, ал.1 от ЗМТА и чл.63, ал.1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 21 по описа за 2014 г. на Кърджалийския окръжен съд, поради неподведомственост на делото на българския съд и наличие на арбитражно споразумение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Т.-Б.” – Г.К. И. З. – юг, с ЕИК за продължаване срока за подаване на отговор на исковата молба, като неоснователна.

ОСЪЖДА „М. ІІ – Е. М. Е. П.” Л., ул.”Л. И. д. К.” № , 2Д, М. Г., Л., П. да заплати на „Т.-Б.” – Г.К. И. З. – юг, с ЕИК направените по делото разноски в размер на 2000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: