О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10.01.2020г. гр.Ямбол
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение, втори състав
На 10.01.2020година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ
ВЕСЕЛА СПАСОВА
Секретар
Прокурор
Като разгледа докладваното от
съдия ТАГАРЕВА
Възз. гр. дело №8 по
описа за 2020г.
За да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, подадена от юр.к.Я.Т.,
против Решение №165/07.11.2019г. на Елховски районен съд, постановено по гр.д.№477/2019г.,
с което ГД "Гранична полиция"МВР - гр.София е осъдена да заплати на А.В.А. ***, на
основание чл.178,ал.1,т.3, вр. с чл.187,ал.5,т.2 ЗМВР сумата 1545,89лв, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 16.06.2016г.-16.06.2019г.,
получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД -
да заплати сумата 174.82 лева - лихва за забава върху главницата от падежа на
всяко плащане до подаване на исковата молба в съда и разноски по компенсация в
размер на 372.96 лева.
В изпълнение на задълженията си по чл.267 ГПК ЯОС констатира, че жалбата е
редовна и допустима, при което съдът следва да се произнесе по
доказателствените искания на страните и насрочи делото за разглеждане в открито
с.з., като преди това съгл. разпоредбата на чл.268 ГПК извърши доклад на въззивната жалба и отговора, както следва:
Оплакването на въззивника е за
неправилност на решението на първата инстанция, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост. Излага се, че за процесния период ищцата е изпълнявала
служебните си задължения на 12 часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно
месечни графици, като работното време се е изчислявало сумирано и чрез
прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, е
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, й е
заплащан като извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Въззивникът изтъква, че при изчисляване на времето, отработено от ищцата и за
компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по
специалния закон - ЗМВР, като на основание чл.187, ал.9 ЗМВР редът на
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за
спорния въпрос, за времето от 19.08.2014г. до 02.08.2016г. е приложима Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., а за останалата част от процесния период - Наредба
№8121з-776/29.07.2016г. Това според въззивника е нормативната база, която
изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за
нощен труд на държавните служители в МВР, като неправилно районният съд е
приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите
на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ),
издадена на основание КТ. За неприложимостта на НСОРЗ следвало да се има предвид,
че защитата на служителите в МВР, полагащи нощен труд, се изразява в
предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане
и по- висока социална закрила от тези на държавните служители по ЗДС и
на работещите по трудово правоотношение по КТ, като разпоредбата на ЗМВР,
уреждаща формирането на основното трудово възнаграждение на служителите на МВР
отчита спецификата на тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и
им гарантира по-високо основно възнаграждение в сравнение с другите категории
служители. Въззивникът изтъква, че за нощния труд на служителите в МВР е
неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири
предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице -
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми.
По тези съображения се моли за
отмяна изцяло на обжалваното решение и за постановяване на ново решение от
окръжния съд, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, с присъждане на
разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Въззиваемата Ат.А., чрез
пълномощника си адв.Д., е депозирала писмен отговор, с който е оспорила
въззивната жалба и по подробно изложени съображения, споделящи мотивите на
районния съд, е настояла за потвърждаване на първоинстанционното решение, като
правилно и законосъобразно. Заявила е и претенция за присъждане на разноските
във въззивното производство.
Страните не са направили искания
за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Предвид горното, ЯОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 17.03.2020г. от 9.30ч.
За с.з. да се призоват страните, на които да се връчат преписи от настоящото определение
за становища по доклада.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.