РЕШЕНИЕ
№ 1498
гр. Велико Търново, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110102394 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Р. И. Ш., в която се излагат твърдения, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит *, съгласно който на ищеца е
предоставена сумата от 900 лв., която се задължил да върне на ответника заедно с
начислената договорна лихва и застрахователна премия в общ размер на 1106,28 лв. в срок
до 20.09.2022г. Изтъква се, че ищецът сключил с * Договор за предоставяне на
поръчителство от 23.12.2021г., с който дружеството в качеството на поръчител се задължило
срещу заплащане на възнаграждение от 591,93 лв. за периода от 20.01.2022г. до 20.09.2022г.,
да отговаря солидарно за задълженията му към *. Излагат се твърдения, че на 14.07.2022г.
ищецът платил на ответника 1518 лв. за погасяване на задължението по кредита като се
навеждат доводи за неяснота при формиране на годишния процент на разходите /ГПР/ и
невключването на допълнителните разходи за възнаграждение на поръчител, с които се
надвишава размерът определен в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Изтъква се, че договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК като ищецът
дължи на ответника сумата от 900 лв., а разликата до 1518 лв. е платена при липса на
основание и подлежи на връщане. С оглед гореизложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на договора за кредит като
се осъди ответникът да върне на ищеца платената без основание сума от 618 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който
1
оспорва основателността на предявените искове. Признава сключването на процесния
договор за кредит като изтъква, че оспорените клаузи са действителни и не противоречат на
изискванията на ЗПК, поради което е налице валидно основание за плащане на
претендираната сума. Навежда доводи, че не следва да отговаря за връщане на суми по
договора за предоставяне на поръчителство, тъй като не е страна по него. С оглед
гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от
ЗПК и по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 23.12.2021г. между* в качеството на кредитор и Р. И. Ш. в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит *. Кредиторът предоставил
на кредитополучателя сумата от 900 лв., която следвало да се върне заедно с начислената
застрахователна премия от 44,86 лв. и възнаградителна лихва от 161,42 лв. на 9 месечни
вноски в срок до 20.09.2022г. Страните постигнали съгласие ГПР по кредита да е 47,23 %, а
годишният процент на възнаградителната лихва – 39,31 %. Според чл. 4 от договора
кредитополучателят се задължил да предостави обезпечение чрез одобрено от * дружество -
поръчител, в изпълнение на което на 23.12.2021г. той сключил с * Договор за предоставяне
на поръчителство. Търговското дружество в качеството на поръчител се задължило срещу
заплащане на възнаграждение по сметка на кредитора от 591,93 лв., да отговаря солидарно
за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Страните уговорили
възнаграждението да се плаща в полза на * на 9 месечни вноски в размер на 65,77 лв. за
периода от 20.01.2022г. до 20.09.2022г. На 14.07.2022г. ищецът платил по сметка на
ответника 1518 лв. за погасяване на задължението си по договора за кредит, от които
последният превел на * сумата от 466,77 лв. за възнаграждение за поръчителство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и за него са приложими
разпоредбите на ЗПК. От анализа на клаузите в него и съпоставката им с тези на договора за
предоставяне на поръчителство се достига до извод, че с последния се въвеждат
допълнителни разходи по кредита от 591,93 лв. за възнаграждение на поръчител, които не са
включени в годишния процент на разходите и с тях се надвишава размерът определен в чл.
19, ал. 4 от ЗПК. Поради обстоятелствата, че чл. 4 от договора за кредит въвежда
обезпечение чрез одобрено от кредитора дружество - поръчител, че * е едноличен
собственик на капитала на поръчителя *, извършващ дейност по сключване на гаранционни
сделки и че заплащането на вноските за възнаграждение на поръчителя се извършва в полза
на кредитора, се достига до извод, че с договора за предоставяне на поръчителство не се
цели реално обезпечаване на кредита, а заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
2
Налице е включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на кредита
в отделно правоотношение, което реално постъпва като печалба в полза на кредитора,
поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузата, с която то е уговорено е
нищожна. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване на изискванията на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР в договора за кредит по ясен и разбираем начин,
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на
ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната
лихва. Това води до недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 от ЗПК, като
кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените
лихви. В разглеждания случай длъжникът е внесъл в по сметка на кредитора сумата от 1518
лв. при задължение за главница от 900 лв., поради което разликата от 618 лв. е платена без
основание и подлежи на връщане, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението. Плащането на сумата от 466,77 лв. от страна
на * към * не променя този извод, защото възнаграждението за поръчителство по същността
си представлява допълнително възнаграждение по кредита, което постъпва като печалба в
полза на кредитора. Поради изложеното исковите претенции по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и
по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна. Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска
помощ и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т.
2 и § 2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат А. Д. сумата от 637,94 лв. за
адвокатско възнаграждение, изчислена съобразно материалния интерес на делото от 2316,21
лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на
Великотърновския районен съд сумата от 110,72 лв., представляваща държавна такса за
предявените искове.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по предявения иск от Р. И. Ш. с ЕГН: ********** *, срещу *, че
Договор за потребителски кредит*е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
22 от Закона за потребителския кредит.
Осъжда *, да заплати на Р. И. Ш. с ЕГН: ********** *, сумата от 618 лв. /шестстотин и
осемнадесет лева/ - главница, представляваща извършено без основание плащане по
Договор за потребителски кредит*, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.08.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Осъжда *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат *,
сумата от 637,94 лв. /шестстотин тридесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/ за
3
адвокатско възнаграждение.
Осъжда *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 110,72 лв. /сто и
десет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща държавна такса за предявените
искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4