Решение по дело №2113/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е въз основа на Определение № 9109 от 14.11.2024г., постановено по адм. дело № 1902/2024г. по описа на Административен съд Бургас, с което материалите по делото са отделени и е разпоредено образуване на отделно производство по оспорване от страна на В. Е. Д. като нищожна на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0320-000084 от 12.05.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, развива съображения за нищожност на административния акт, тъй като същият не е подписан и не е спазено изискването за форма на акта по смисъла на чл. 59, ал. 8, т. 2 от АПК. Претендира разноски.

Ответникът - полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, заема становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения във връзка с издаването на административния акт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните, на основание чл. 172а, ал. 2, чл. 168, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 от АПК намира, че се установява следното от фактическа страна:

На 12.05.2023г., около 14:30 часа, на територията на Община Поморие, по път „Първи клас“ № 1-9, около км. 217+500, с посока на движение от урегулирано кръгово кръстовище за [населено място]-[населено място]-[населено място] към [населено място], В. Е. Д. управлявал лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № А 9862 МТ. Във връзка с настъпило ПТП била извършена проверка от полицейски служители в РУ Поморие, като на водача Д. бил направен тест с дрегер модел „ARPH-0024“, който отчел наличие на „амфетамин“. Жалбоподателят дал във ФСМП Поморие и проби от кръв и урина – с цел установяване или не употреба на наркотични вещества. Във връзка със случая била изготвена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0320-000084 от 12.05.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие (упълномощен да издава ЗПАМ по силата на т. 1.7 от Заповед № 251з-1821 от 26.04.2022г. на директора на ОД на МВР Бургас), с която поради нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП (управление на МПС след употреба на наркотични вещества) на В. Д. била наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП – „Временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. На същата дата препис от заповедта бил връчен на Д., за което той положил подписа си. С писмо на началника на РУ Поморие подписан от издателя екземпляр от ЗПАМ бил изпратен на ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“.

Впоследствие, във връзка с дадените от Д. проби, била изготвена химико-токсикологична експертиза по образуваното ДП, според която във взетите проби от кръв и урина не се установявали наркотични/упойващи вещества и психоактивни медикаменти. На база изводите на вещите лица било прекратено и образуваното наказателно производство по ДП № 320 ЗМ 170/23г. по описа на РУ Поморие – Постановление на прокурор в РП Бургас, ТО Поморие, от 29.11.2023г.

При така установеното фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи по смисъла на чл. 172а, ал. 2 от АПК:

Съдът, с оглед факта, че жалбата е подаден след предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок и съобразно посочените в нея основания по смисъла на чл. 149, ал. 5 от АПК, намира че в настоящото производство следва да бъде извършена проверка по чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК на основанията по чл. 146, т. 1 – т. 5 от АПК, единствено във връзка с въпроса налице ли са основания за нищожност на оспорения административен акт.

На първо място административния акт е издаден от компетентен орган. Пинудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица – чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. По арг. от чл. 42, ал. 2 от ЗМВР областните дирекции са основни структури на МВР за осъществяване на дейностите по този закон, сред които дейността по чл. 6, ал. 1, т. 7 от ЗМВР – „контролна“. Следователно директорът на ОД на МВР Бургас е ръководител на служба за контрол във вложения в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП смисъл и като такъв е упълномощил по надлежен начин (със Заповед № 251з-1821 от 26.04.2022г. на директора на ОД на МВР Бургас) полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с правомощието да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки.

Основното възражение на жалбоподателя е, че е налице съществен порок във формата на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК – липса на подпис на издателя му. В тази връзка следва да се посочи, че към приложената по делото преписка фигурира Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0320-000084 от 12.05.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие с положен върху нея подпис на издателя ли. От жалбоподателя е предоставено копие от същата заповед, в което не фигурира подпис на издателя, а единствено печат на структурата, с отбелязване дата, на която му е връчено. Обстоятелството, че на жалбоподателя е връчен именно този екземпляр от заповедта е безспорно, но същото не доказва твърденията му, че е издаден неподписан административен акт. В случая е издадена заповед за принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, по отношение на която не фигурира задължение в ЗДвП да се връчва в оригинал, или в официално заверен препис, на съответното лице. Изрично връчване на заповедта е предвидено единствено в хипотезите на чл. 171, т. 8 от ЗДвП – арг. от чл. 172, ал. 8 от ЗДвП. При това положение и с оглед нормата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, в която е предвидено, че обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, при уведомяването на съответното лице за издадената ЗПАМ, приложение намират общите правила на АПК, а именно: чл. 61 вр. чл. 18а от АПК – връчване чрез съобщаване на съответния акт. По силата на тези правила не е задължително актът да се връчва в оригинал, или в официално заверен препис. Така е сторено и в настоящия случай, като в приложения от жалбоподателя екземпляр от заповедта изрично е вписано, че се връчва „препис“ от нея, т.е. обикновен препис. За разлика от оригиналния акт, който следва да съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, то не е задължително преписът (с оглед характера на му на производен на оригиналния документ) да отговаря на строго формалните изисквания на този текст (в подобен смисъл е Решение № 8457 от 20.10.2004г. по адм. дело № 4032/2004г. по описа на V отделение на ВАС, в което е прието, че дори посочване на различен номер на акта в преписа представлява единствено техническа грешка).

Разграничение между оригинал и официално заверен препис от една страна и обикновен препис от друга страна е направено в законодателство – най-отчетливо в чл. 183 ГПК (правилата на който текст са приложими и в производствата пред административен съд – чл. 144 АПК). Видно е, че няма пречка дори страна в съдебно дело да представи доказателства в обикновен препис и това не е пречка същите да бъдат оспорени, вкл. чрез изискване на оригиналите или официално заверени препис по делото. На още по-силно основание и след като няма задължение да връчва оригинал или официално заверен препис от документа (арг. от цитираните вече чл. 172, ал. 5 ЗДвП вр. чл. 61 от АПК), административният орган може да връчи обикновен препис от документа (за който е допустимо да е издаден без в него да фигурира оригиналният подпис на издателя на акта). Последното по никакъв начин не нарушава правото на защита на съответното лице, което може (вкл. възползвайки се от правилата на чл. 183 ГПК в евентуално бъдещо съдебно производство) да оспори оригиналния документ, но единствено при подаване на жалба в предвидените срокове. Връчването на неподписан от административния орган препис (в случая единствено с фигуриращ печат на учреждението) не може да доведе до нищожност на оспорения административен акт, тъй като оригиналът на акта, приложен към преписката, е издаден при спазване на предвидената от закона форма, вкл. чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК.

В заключение може да се посочи, че неподписването от административния орган на връчения на жалбоподателя препис не представлява нарушение във връзка с формата на административния акт, респ. не може да е основание за нищожност на административния акт. Дори това да представляваше нарушение, то същото не би могло да се квалифицира като водещо до нищожност на административния акт, тъй като според съдебната практика и правната теория нищожност на акта е налице единствено когато „предвидената в закона форма обуславя самото съществуване на административни актове, поради което нейната липса винаги ще доведе до нищожността им“ – Административно право на Република България – обща част“, четвърто преработено и допълнено издание, изд. Сиби 2001, стр. 192. В същия смисъл е и съдебната практика – напр. Решение № 1763 от 11.02.2021г. по адм.дело № 8215/2020г. по описа на VIII отделение на ВАС. В настоящия случай е налице издаване на обикновен препис от административния акт, който не е подписан от административния орган. Това по никакъв начин не е порок във формата, който да води до несъществуване на административния акт. Следователно не се установяват сочените от жалбоподателя основания за нищожност на административния акт. При собствена служебна проверка, вкл. по чл. 168, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав също не констатира да е налице нищожен административен акт.

При всичко изложено до тук оспорването на административния акт като нищожен, отправено от жалбоподателя, следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора не следва да се присъждат разноски, тъй като на жалбоподателя не се дължат, а от административния орган не са поискани и не са представени доказателства да са извършени.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ искането на В. Е. Д., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [улица], обективирано в искова молба вх. № 11123 от 22.10.2024г. по описа на Административен съд Бургас, уточнена с молба-уточнение и допълнение вх. № 12230 от 13.11.2024г. по описа на Административен съд Бургас, за обявяване нищожността на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0320-000084 от 12.05.2023г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие.

Решението не подлежи на обжалване.