РЕШЕНИЕ
№ 7198
Варна, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - VI тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | ДАРИНА РАЧЕВА |
| Членове: | МАРИЯНА БАХЧЕВАН ИВЕЛИН БОРИСОВ |
При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН кнахд № 20247050700363 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано въз основа на касационна жалба от председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/ срещу решение № 1796/13.12.2023 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по АНД № 20233110204622/2023 г., допълнено с решение № 70/22.01.2024г. по същото дело, с което е отменено наказателно постановление № В-002836/17.08.2023 г., издадено от Директор в Регионална дирекция /РД/ за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение на чл. 23 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, вр. § 13, т. 9 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗЗП, на основание чл. 200 от ЗЗП, на „Рая Трейд 2018“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН дружеството е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, вр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на ВРС, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока се твърди, че липсата на вредни последици и фактът, че нарушението е първо по ред са ирелевантни относно преценката за маловажност на случая. Твърди се, че е доказано извършеното на нарушение по чл. 23 от ЗЗП, засягащо правата на неограничен брой потребители и в частност правото им на информация за предлаганите за продажба стоки, което правилно е санкционирано с налагането на имуществена санкция. Отправя се искане за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
В депозирано чрез процесуален представител писмено становище се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт и се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. В случай на отхвърляне на жалбата се възразява срещу размера на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар предвид неговата прекомерност и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Ответникът – „Рая Трейд 2018“ ЕООД, в депозиран чрез представител по пълномощие отговор на касационната жалба оспорва същата и моли за отхвърлянето й като неоснователна и за оставяне в сила на решението на ВРС. Счита, че правилно е прието от въззивния съд, че деянието представлява маловажен случай на административно нарушение. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. Доводи за неоснователност на касационната жалба са развити в депозирано по делото писмено становище.
Представителят на контролиращата страна – ВОП, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес, от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното пред районния съд наказателно постановление „Рая Трейд 2018“ ЕООД е санкционирано за неизпълнение на задължението по чл. 23 от ЗЗП предлагайки стоки, които се продават в насипно състояние, да обозначи само цената за единица мярка, тъй като при извършена на 12.04.2023 г. проверка в стопанисвания от дружеството обект – магазин за хранителни стоки в гр. Варна, пазар „Младост“, модул 11, от служители на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра при КЗП е установено, че по отношение на предлаганите от него артикули – тиквени семки, слънчогледови семки, лешници, бадеми, бирен фъстък, фъстъци, бонбони и други, продажните цени са обявени за 100 грама, а не за единица мярка, която съгласно § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП е 1 килограм. Констатираното е квалифицирано като нарушение на чл. 23 от ЗЗП, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 15.03.2023 година. Възприемайки изцяло констатациите в акта, административно-наказващият орган /АНО/ издал процесното наказателно постановление.
Въз основа на събраните по делото доказателства ВРС приел от правна страна, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и при спазване на регламентираните в ЗАНН срокове и процедури като същото съдържа всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН. По приложението на материалния закон първостепенният съд е изложил аргументи за доказаност на административното нарушение, но е приел, че същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Този правен извод на ВРС е обоснован с липсата на данни за предходни нарушения, както и за настъпили вредни последици, тъй като посочените цени за 100 грама са недвусмислени и лесно разбираеми като не предизвикват съмнение у потребителите и не ги подвеждат. Така мотивиран, ВРС отменил оспореното пред него наказателно постановление като незаконосъобразно.
Решението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените от районния съд мотиви. В тази връзка, диспозитивът по чл.63 ал.2 от ЗАНН, с който наказаното дружество е предупредено , че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Според посочената като нарушена правна норма на чл. 23 от ЗЗП за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка.
Съгласно § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП „цена за единица мярка“ е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им – 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им – 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина – 1 метър; за стоки, търгувани на площ – 1 квадратен метър.
Според чл. 2, буква б) от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.1998 г. относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите, цена за единица мярка означава крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци, за един килограм, един литър, един метър, един квадратен метър или един кубически метър от стоката или друга единица за количество, която е широко и обичайно използвана в тази държава-членка при предлагането на пазара на специфични продукти. Този съюз „или“ в цитираната европейска разпоредба сочи, че крайната цена може да бъде и в друга единица за количество, която е широко и обичайно използвана в тази държава-членка. Тоест, европейският законодател е дал възможност цената на стоките за единица мярка да бъде не само за един килограм, но и за друга единица за количество. Със ЗЗП, в чл. 23 и § 13, т. 9 от ДР, законодателят е транспонирал директивата частично, само в първата част. Директивите са актове, адресирани до държавите членки, които трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство. В случая Република България не е транспонирала чл. 2, буква б) от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.1998 г. в цялост, поради което директивата има непосредствено действие, съответно АНО е издал един незаконосъобразен и неправилен санкционен акт. Директният ефект на правото на ЕС се проявява във възможността субектите на частното право да се позовават в правоотношенията си с държавата пряко на безусловните и достатъчно точни разпоредби на нетранспонирана или неправилно транспонирана директива и да черпят права пряко от разпоредбите на директивата в случаите, в които държавата не е съобразила законодателството си, или административната си практика, с изискванията на директивата.
В чл. 10 от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.1998 г. е посочено, че настоящата директива не възпрепятства държавите-членки да приемат или да запазят в своето законодателство разпоредби, които са по-благоприятни по отношение на информацията, предоставяна на потребителите, и сравняването на цените, без да се засягат техните задължения по силата на Договора. В случая българският законодател, със ЗЗП, не е приел по-благоприятни условия по отношение на предоставяне на информация за мерната единица за стоки, предлагани в насипно състояние. С посочване от касатора на цени на предлаганите в стопанисвания от него обект насипни стоки /различни видове ядки и бонбони/ на 100 грама е спазено изискването на директивата цената на стоките за единица мярка да бъде посочвана не само за единица мярка, която в случая е един килограм, но и за друга единица за количество – грамове. Още повече, че в случая, предвид вида и характера на стоките /различни видове ядки и бонбони, продавани насипно, които обикновено се закупуват в по-малки количества за нуждите на домакинствата/, с обявяването на цените за 100 грама се допълва информираността на потребителите и се улеснява процесът на сравняване на цените, а не обратното, както неправилно счита АНО. Поради това не може да се приеме, че е налице нарушение на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 23 от ЗЗП е в противоречие с чл. 2 от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.1998 година. В директивата ясно личи желанието да бъдат обхванати всички мерни единици – килограм, литър, метър, квадратен метър, кубически метър, или друга единица за количество, според характеристиките на въпросните стоки/храни.
С оглед горното, наказателно постановление № В-002836/17.08.2023 г., издадено от директор в РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище Варна към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, се явява незаконосъобразно, защото наказаното дружество не е извършило нарушението, което му е вменено. Достигайки до идентичен правен извод и отменяйки същото, макар и по различни от гореизложените мотиви, районният съд е постановил правилно решение, което в първата част не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде отменена втората част от решението, която представлява предупреждение по чл.63 ал.2 т.2 от ЗАНН.
При този изход на правния спор претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за юрсиконсултско възнаграждение е неоснователна, а в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, която сума е заплатена изцяло в брой съгласно посоченото в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 16.01.2024 година. Възражението на касатора за прекомерност на заплатения от „Рая Трейд 2018“ ЕООД адвокатски хонорар е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и действително осъществената защита от наетия адвокат /депозиране на отговор на касационната жалба и писмено становище, в които са развити доводи по съществото на спора/.
По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1796/13.12.2023 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 20233110204622/2023 г., допълнено с решение № 70/22.01.2024 г. по същото дело в частта, с която е отменено наказателно постановление №В-002836/17.08.2023г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград и Силистра при Комисията за защита на потребителите.
ОТМЕНЯ решение № 1796/13.12.2023 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД № 20233110204622/2023 г., допълнено с решение № 70/22.01.2024 г. по същото дело в частта, с която на основание чл.63 ал.2 т.2 от Закона за административните нарушение и наказания е предупредено „Рая Трейд 2018“ ЕООД с ЕИК *********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „Рая Трейд 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, , вх. Ж, ет. 5, сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |
Особено мнение на съдия Ивелин Борисов:
Изразявам несъгласие с постановения от мнозинството съдебен акт, по следните съображения:
На първо място, намирам отмяната на решението на въззивния съд в частта, в която дружеството е предупредено, на осн. чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН, за недопустимо произнасяне от касационната инстанция, предвид образуването на настоящото производство единствено по жалба на административния орган. Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК, касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като, действително, извършва служебна проверка за валидността му, допустимостта му и съответствието му с материалния закон. Извършването и обхватът на служебната проверка, обаче, са винаги предпоставени от наличието на съответна касационна жалба. Разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК следва да се тълкува систематично във връзка с нормата на чл.210, ал.1 от АПК. Границите на дължимата от касационния съд служебна проверка са очертани от правото на жалба на оспорващия, което, от своя страна, е ограничено в рамките на неблагоприятното засягане на правната му сфера. Изводите на мнозинството за липса на извършено съставомерно административно нарушение и произнасяне с отменителен диспозитив по отношение на предупреждението по чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН могат да бъдат направени от касационния състав само при подадена касационна жалба от съответното санкционирано лице, а такава липсва.
Ограничението е свързано и със забраната за reformatio in pejus като основен принцип на правораздаването и правовата държава. Това ограничение препятства намесата на касационната инстанция, когато тя би довела до влошаване на положението на касатора, при единствено подадена от него касационна жалба. Отмяната на предупреждението по чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН безспорно представлява такова „влошаване“ на резултата от съдебния контрол за административния орган. Правото на обжалване или протестиране представлява гарантирана от закона процесуална възможност на страните в да инициират и предизвикат проверка от по-горестоящия съд на правилността на атакувания съдебен акт с цел той да бъде изменен или отменен поради нарушени права и законни интереси. Жалбата и протестът са процесуалните средства, чрез които се осъществява правото на обжалване като еманация на правото на защита. Настъпването на неблагоприятен за касатора резултат от изхода на спора, при упражнено само от него право на защита под формата на обжалване пред горната инстанция, противоречи на горните фундаментални правни принципи.
На следващо място, не съм съгласен с изводите на мнозинството и по съществото на спора. Последният е правен и се свежда до правилното тълкуване на чл.23 от ЗПП във връзка с §13, т.9 от ДР на ЗЗП, респективно – чл.2, б.“Б“ от Директива 98/6 ЕО от 16.02.1998г. Намирам, че разпоредбата на §13, т. 9, изр. второ от ДР на ЗЗП, не предвижда възможност единицата мярка за тегло на стоките да бъде представяна по друг начин, и по-конкретно - чрез нейните съставни мерни единици. Употребеното в императива на чл. 23 от ЗЗП наречие "само" изключва възможността за определяне на цената на насипните стоки, както в различни по вид мерни единици за тегло /паунд, унция/, така и в дробни части (грамове) от единицата мярка за тегло по § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП - килограм. В тази връзка, не споделям даденото от мнозинството тълкуване на разпоредбата на чл.2, б.“Б“ от Директива 98/6 ЕО от 16.02.1998г., респективно – следващия се от него извод, че същата е само частично транспонирана. Съгласно текста на разпоредбата, цена за единица мярка означава крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци, за един килограм, един литър, един метър, един квадратен метър или един кубически метър от стоката или друга единица за количество, която е широко и обичайно използвана в тази държава-членка при предлагането на пазара на специфични продукти. Същата предвижда посочването на цената за единица мярка да бъде или за килограм, „или“ /т.е. алтернативно/ за друга единица за количество / „single unit of quantity“/, която е широко или обичайно използвана. Целта на разпоредбата е да се предостави възможност на страните – членки да определят цена за такава единица мярка, която е най – разпространена, възприета и разпознаваема сред населението им, но при всички случаи да бъде само една като вид. Приетата национална уредба в тази насока пряко и изцяло кореспондира с изискването за посочване на една цена за единица мярка, като в рамките на предоставената му дискреция националният законодател е определил тя да бъде килограмът.
Не споделям тълкуването на мнозинството и на разпоредбата на чл.10 от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година. Същата само предоставя право, дава възможност на страните - членки да приемат разпоредби, които са по-благоприятни по отношение на информацията, предоставяна на потребителите, от която възможност нашият законодател не се е възползвал. Наред с това, дали посочването на алтернативни цени за килограм и 100 грама от един и същ продукт е по – благоприятно за потребителя, е въпрос с нееднозначен отговор, пряко зависим от конкретните обстоятелства.
Не споделям изводите на първостепенният съд за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. Самото нарушение, касае права на потребител, на които законодателят е придал особена значимост. В случая е налице засягане на правата на значителен брой потребители, които са били клиенти на дружеството. Защитата на потребителите предпоставя, чрез посочване на всички стоки само в единица мярка - килограм, те да възприемат и сравнят една единствена цена за определена стока.
Предвид изложеното, считам, че въззивното решение следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.