№ 14907
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110112223 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени отрицателни
установителни искове по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Ищецът К. С. С. моли на осн. чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР съда да признае
по отношение на ответника НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН
ИНСТИТУТ, че през периода 15.9.1980 – 30.7.1983 г. е работил по трудово
правоотношение с Академията за обществени науки и социално управление
/АОНСУ/ при ЦК на БКП първоначално като специалист с висше образование
на 8 часов работен ден, а от 1982 г. - като научен сътрудник на 8 часов работен
ден с основно месечно възнаграждение от 230 лв., което време се зачита за
трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране.
Ответникът НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ оспорва
иска и моли за отхвърлянето му. Счита, че не са събрани писмени
доказателства за стажа на ищеца, а гласните доказателствени средства са
недопустими, тъй като не е изпълнена хипотезата по чл.6 от ЗУТОССР.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Искът е с правно основание по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР.
Съгласно чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР по реда на този закон може да се
1
установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби.
Допустимостта на иска по чл.1, ал.1 от ЗУТОССР обусловена от
издаването и прилагането към исковата молба на удостоверение по чл.5 от
закона. В процесния случай към исковата молба е представено удостоверение
изх. №5506-09-1249#1 от 5.4.2021 г. от ТП на НОИ - Кюстендил, от което се
установява, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за
положен от ищеца трудов и осигурителен стаж за исковия период 15.9.1980 –
30.7.1983 г. при работодател „ЦИТАС“ /Електронно-изчислителен център към
“АОНСУ“/.
Стаж по чл.1, ал.1 може да се установява, ако пред съда се представи
удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит
стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо
лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са
загубени или унищожени, когато осигурителят е прекратил дейността си, без
да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и
книжката му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена
на основание чл.5, ал.13 от КСО, се представя удостоверение от съответното
териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени
данни за претендирания стаж / чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗУТОССР/.
Съгласно чл.4, ал.2, т.2 от ЗУТОССР към исковата молба се представят
писмените доказателства по чл.6, според който не се допускат свидетелски
показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия осигурителен стаж и които да са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа, като в зависимост от характера на упражняваната трудова
дейност писмени доказателства, които установяват вероятността на
трудовия/осигурителен стаж, могат да бъдат: трудов договор, уведомление по
чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, от което да е видно, че през посочения в
исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен
трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на
допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит
трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки,
2
решения на компетентните органи за изплащане на дължимото
възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол и други
подобни документи.
Трудов стаж може да се установява със свидетелски показания при
положение, че са събрани писмени доказателства за вероятната основателност
за придобит трудов стаж за спорния период, като е ограничен и кръгът на
лицата, които могат да бъдат допуснати като свидетели - единствено лица, за
които по делото се докаже с писмени доказателства, че са работили при същия
работодател през периода, през който е положен спорният трудов стаж.
Както се приема в практиката на ВКС /така например решение №404 от
22.2.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о., ГК/ Тълкувателно
решение №59/01.06.1962 г. по гр.д. №54/1962 г. на ОСГК на ВС, не е загубило
сила и при действието на Закона за установяване на трудов и осигурителен
стаж по съдебен ред и е писмени доказателства по смисъла на ЗУСОССР са
такИ., които изхождат от учреждението, предприятието или организацията,
където е работил ищецът, и са съставени въз основа на книжа, ведомости и
др., водени в същото учреждение, предприятие или организация по време на
полагане трудовия стаж; да изхождат от други държавни учреждения,
предприятия или организации и най-после такИ., които са издадени от частни
работодатели по време на полагане на трудовия стаж и да са съставени въз
основа на книжа, ведомости и др., водени в същото учреждение, предприятие
или организация по време на полагане на трудовия стаж. Приема, че такИ.
писмени доказателства могат за бъдат от най-различно естество: документи за
членуване в съответните профсъюзи, пропуските, които са били въведени в
известни учреждения, предприятия или организации и др. Същите могат да
сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо
те да обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж.
Прието е още, че преценката, която следва да се прави на представените
писмени доказателства следва да бъде конкретна за всеки отделен случай като
се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на
претендирания стаж или не.
В настоящия случай представените от ищеца писмени доказателства
съответстват на посочените критерии в тълкувателното решение. По делото са
приети и не са оспорени от ответника научни публикации на ищеца в
3
специализирания периодичен печат – книга 2 за 1982 и книга 10 за 1983 г. на
Месечно списание на Българско философско дружество, Единния център за
философия и социология и Института по философия „Академик Тодор
Павлов“ при БАН за В тези публикации е посочен като автор на съответните
текстове, научното му звание и научното учреждение към което работи –
именно АОНСУ, както твърди ищеца. Тези писмени доказателства сочат
вероятната основателност на положения от ищеца трудов и осигурителен стаж
през исковия период 15.9.1980 – 30.7.1983 г., с което се изпълнява
предпоставка за допустимост на гласните доказателствени средства за
установяване на спорния трудов и осигурителен стаж.
От приетите по делото трудови книжки на разпитаните по делото
свидетели се установява и другата предпоставка – че са работили през исковия
период в същата научна организация – АОНСУ, в която е работил и ищеца.
Ето защо, съдът приема, че е налице хипотезата по чл.6 от ЗУТОССР и
свидетелските показания са допустими.
Разпитани по делото свидетелите Д.И. С. и Р.Д.Р. категорично,
еднопосочно и непротиворечиво заявяват, че през исковия период ищецът е
бил техен колега в АОНСУ, където е полагал труд по трудово правоотношение
на пълен – 8 часов работен ден на длъжности специалист с висше
образование и научен сътрудник.
Изложеното показва, че искът е доказан и следва да се уважи като се
признае, че ищецът е полагал трудов и осигурителен стаж през периода
15.9.1980 – 30.7.1983 г. в АОНСУ.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСНТАНОВЕНО на осн. чл.1, т.3 от ЗУТОССР по
отношение на ответника НАЦИОНАЛНИЯ ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ с
адрес в гр.София, бул.Ал.Стамболийски, че ищецът К. С. С. с ЕГН **********
и адрес в гр.С., ул.М.Р. ************** и тел. ********** през периода
15.9.1980 – 30.7.1983 г. е работил по трудово правоотношение с Академията за
обществени науки и социално управление при ЦК на БКП първоначално като
специалист с висше образование на 8 часов работен ден, а от 1982 г. - като
4
научен сътрудник на 8 часов работен ден с основно месечно възнаграждение
от 230 лв., което време се зачита за трудов стаж и трудов стаж при
пенсиониране.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5