№ 2411
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110135673 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Сити Кеш“ ООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу Д. И. Д. за заплащане на сумите, както следва: сумата от 175 лв.,
представляваща дължима главница по договор за заем № 551794 от 28.07.2021г., ведно
със законна лихва от депозиране на заявлението – 21.02.2023г. до окончателното
плащане, както и за сумата от 86,03 лв., представляваща лихва за забава за периода от
01.10.2021г. до 01.02.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №9141/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Сити Кеш“ ООД твърди, че въз основа на сключен договор за заем №
551794 от 28.07.2021г. е предоставил на ответника Д. И. Д. сумата от 1000 лв., която е
била усвоена изцяло от кредитополучателя в дена на подписване на договора и е
следвало да бъде върната, ведно с договорната лихва на 37 седмични вноски, като
последната вноска е с падеж 13.04.2022г. Излага доводи, че ответникът е извършил
частични плащания по договора в общ размер на 992 лв., с която сума са погасени
договорна компесаторна неустойка в размер на 669,21 лв., възнаградителна лихва в
размер на 122,97 лв. и главница в размер на 77,44 лв. Моли съда да установи
вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
Ответникът Д. И. Д. в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба,
1
с който оспорва предявените искове, като излага доводи за нищожност на договора за
заем на основание чл. 22 ЗПК. Счита, че дължима е само чистата стойност на кредита,
от която той е погасил чрез плащане сумата от 992 лв. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже
наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит между него и ответника в качеството му на кредитополучател с твърдяното
съдържание, получаване на паричната сума от кредитополучателя и настъпване на
падежа на задължението за връщане на вноските по кредита.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 28.07.2021г. страните са
сключили договор за потребителски кредит № 551794, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника сумата в размер на 1000 лв., като последният се е задължил
да върне същата ведно с лихвите на 37 седмични вноски. Съгласно чл. 4, ал. 1
договорът представлява разписка за получаване на заемната сума – обстоятелство,
удостоверено с подписването му от Д. И. Д. като кредитополучател.
Един от уговорените параметри на договора е наличието на обезпечение
/чл.3,ал.1,т.9/ – поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя, което
същият следва да предостави в срок до 3 дни от сключването му съгласно клаузата на
чл. 5, ал. 2. Предвид непредоставянето на поне едно от предвидените като възможни
обезпечения, кредитополучателят се е съгласил да заплати в полза на кредитодателя
неустойка в размер на 869,57 лв. на месец, включена в погасителния план като част от
дължимите седмични вноски. Уговореният размер ГЛП по договора е фиксиран на
40,05 %, а ГПР е фиксиран на 49,85 %.
Предвид задължението на съда да следи служебно за нищожност на клаузи,
създаващи неравноправност в случаите, когато страна по правоотношението е
потребител, както и с оглед наведеното от страна на ответника възражение в този
смисъл, то настоящият съдебен състав намира, че следва да обсъди валидността на
клаузите относно уговорения ГПР и дължимата неустойка.
Съобразно легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, дадена от законодателя в разпоредбата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит (по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита), представляват
общ разход по кредита. В този смисъл уговорената неустойка за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение представлява разход
по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – по
аргумент от чл.19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
2
Клаузата на чл. 5 възлага в тежест на кредитополучателя в срок до три дни от
сключване на договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения:
едно или две физически лица – поръчители, които да отговарят кумулативно на
посочените в договора условия за платежоспособност, или банкова гаранция в размер
на два пъти дължимата обща сума за плащане по кредита /в това число главница и
лихва/ със срок на действие – 6 месеца след крайния срок за плащане на задълженията
по договора. Видно от чл. 11, с подписването на договора кредитополучателят е
декларирал, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави уговореното
по чл. 5 обезпечение в предвидения срок или ако същото не отговаря на посочените
условия, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 869,57 лв. В тези случаи
съгласно ал.2 на същия член дължимата неустойка следва да бъде заплатена
разсрочено съобразно посочения в Приложение № 1 към договора начин.
Анализирайки съдържанието на договора относно условията, на които следва да
отговаря обезпечението, макар и преценката относно неговия вид да е предоставена
привидно на кредитополучателя, но по същество да представлява неотменимо
изискване за получаване на кредитно финансиране, съдът намира, че сключването на
процесния договор и получаването от ответника на сумата по кредита е било
обвързано с очакване от страна на кредитора, че тези многобройни изисквания няма да
бъдат спазени предвид обективната невъзможност за тяхното изпълнение в краткия
тридневен срок. Индиция за изложеното представлява и изготвеният погасителен план
в един вариант, изначално включващ в погасителната вноска по кредита и неустойката
за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител/банкова гаранция. В
този смисъл съдът намира, че уговорената неустойка по чл. 5 от договора има
характера на „скрита възнаградителна лихва“, доколкото още към момента на
предоставянето на кредита, кредиторът е със съзнанието, че освен уговорената
възнаградителна лихва, той ще получи и допълнително плащане под формата на
предвидената неустойка. Тази неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата е предвидена в размер,
който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е почти съизмерима с
предоставената сума по кредита. Предвидена е да се кумулира към погасителните
вноски и мораторната лихва към тях, не се намира в никакво съотношение с
изпълнение или неизпълнение на задължението на заемателя да върне заетата сума,
като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и
води до скрито оскъпяване на кредита. Същата обаче не е включена в предвидения в
договора годишен процент на разходите – съгласно чл. 3, ал. 2 размерът на посочения
в ал. 1 ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК и включва
единствено договорената между страните възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва, което означава, че лихвите и разходите
по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.
Общото задължение на ответника е еквивалентно на вписаните в погасителния
план сборни плащания, в които изрично е посочено и задължението за неустойка в общ
размер на 869,57 лв. Така седмичният размер на вноската е начислен като сбор от части
от главница и договорна лихва, както и горница от 47,21 лв., представляваща
дължимата към първите три вноски /с падеж 04.08.2021г., 11.08.2021г. и 18.08.2021г./
част от неустойката, както и от по 21,41 лв. за остатъка до датата на последното
плащане, тоест неустойка към вноските с настъпил падеж от 25.08.2021г. до
13.04.2022г. Плащането на посочената такса обаче не е отразено като разход при
3
формирането на оповестения ГПР – 49,04 %, въпреки че е включен в общия дълг и
седмичните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. При отчитането на уговорената неустойка за
непредоставено обезпечение като несъмнен разход, действителният ГПР би бил
значително завишен /над 80%/. Клаузите в договор, предвиждащи размер на ГПР
надвишаващ определените в чл. 19, ал. 4 ЗПК размери, са нищожни – чл. 19, ал.5
ЗПК, поради което и с оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
нищожна е и процесната уговорка за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При това
положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките, макар
формално процесният договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК,
вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 –
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни
норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за
сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя
и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това
изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето. Процесният договор е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В този смисъл, като не е оповестил взетите предвид допускания при изчисляването
на ГПР в договора за кредит, както и като не е посочил коректно неговата стойност,
невключвайки цената на дължимата неустойка, кредиторът е нарушил изискванията на
закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК. За пълнота следва да се
отбележи, че доколкото тази недействителност се установява в производството по чл.
422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено именно
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита – Решение
№50174/26.10.2022г. по гр. д. № 3855/2021г., г.к., ІV г. о. на ВКС.
Ищецът с депозирана по делото молба от 13.07.2023 г. /л. 25/ признава
извършеното в негова полза от страна на ответника частично плащане на сумата от 992
лв., осъществено чрез 14 плащания, извършени в периода от 03.08.2021г. до
31.10.2022г., всичките с основание вноска по кредит, което плащане следва да бъде
приспаднато в пълен размер от дължимата от ответника чиста стойност на кредита с
оглед установената недействителност на процесния договор. Ето защо на ищеца следва
да се присъди сумата от 8 лв., представляваща незаплатения остатък от чистата
стойност на кредита, съобразявайки изрично признатото от кредитодателя плащане. До
посочения размер предявеният иск за главница следва да бъде уважен, а в останалата
част същият следва да бъде отхвърлен.
Предвид установената недействителност на процесния договор за кредит,
неоснователна е и претенцията на ищеца за обезщетение за забава, поради което
4
същата следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът съобразно уважената част от исковете в размер от 5,97 лв. за настоящото
производство – за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. Дължимите
разноски, направени в производството по чл.410 ГПК, са в размер на 0,44 лв. съобразно
уважената част от исковете, представляващи заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право
на разноски. Същият е представляван в настоящото производство от адв.Д. М., който е
осъществявал безплатна правна помощ по делото. Последният претендира
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА. Същото съобразно
отхвърлената част от исковете е в размер на 387,74 лв., която сума на основание чл.78,
ал.3 и ал. 4 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 ЗА следва да бъде присъдена на
Адвокатско дружество „Д. М.“.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, че Д. И. Д., ЕГН **********, дължи на „Сити Кеш”
ООД, ЕИК *********, сумата от 8 лв., представляваща дължима главница по договор
за заем № 551794 от 28.07.2021г., ведно със законната лихва от 21.02.2023г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 175
лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, срещу Д. И. Д.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че Д. И. Д., ЕГН **********, дължи на „Сити Кеш” ООД,
ЕИК *********, сумата от 86,03 лв. – лихва за забава за периода от 01.10.2021г. до
01.02.2023г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№9141/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. И. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, сумата от 0,44 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №9141/2023г. по описа на СРС,
77-ми състав, както и сумата от 5,97 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК, вр. чл.38, ал.2, вр. ал. 1, т.1, т.2 ЗА,
„Сити Кеш” ООД, ЕИК *********, да заплати на Адвокатско дружество „Д. М.“,
БУЛСТАТ *********, сумата от 387,74 лв. – полагащо се адвокатско възнаграждение
5
за защита по исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6