ПРОТОКОЛ
№ 3556
гр. С., 01.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
СъдебниДИМИТРИНА ИВ. И.
заседатели:ВЛАДИСЛАВ АНГ. ФИЛЕВ
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
и прокурора И. Н. Й.
Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА Наказателно дело от общ характер № 20221110207380 по описа
за 2022 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
СРП: редовно призовани, явява се прокурор Й..
ПОДСЪДИМИЯТ: З. Д. Б., редовно призован, приведен от Затвора С.,
се явява лично и с неговия служебен защитник АДВ.АРАКЧИЕВА.
ЧО: Ф., редовно призована, не се явява.
ЧО: Г., редовно призован, не се явява.
ПОВЕРЕНИКЪТ им АДВ.М., редовно призован, не се явява.
СЪДЪТ докладва, че двамата ЧО-ли са уведомили за причината, поради
която няма да присъстват в днешното съдебно заседание, а именно
невъзможността им да отсъстват от работа. Не държат на лично участие в
това заседание по МНО. Адв. М., като повереник на ЧО-ли е посочил
здравословни причини за неявяването си, както и че се намира извън С., както
също и не държи на лично участие в това производство по МНО.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ, намира че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам молбата си за изменение на МНО.
Искам мярка Домашен арест с гривна за проследяване, понеже разбрах, че
вече нямам право да си сменя адвоката. Искам да си намеря адвокат и да се
защитавам нормално. Баща ми е болен и искам да съм при него. Той живее в
едно търновско село – с. Р. на ул. „В.“ №**. Баща ми има херния, на 78
години е и е с операция. Това е единственото, което искам. Нямам
доказателствени искания.
АДВ. АРАКЧИЕВА: Поддържам молбата за изменение на МНО. Нямам
искания за събиране на доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата и нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ, счете делото за изяснено от фактическа страна и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да измените на МНО в Домашен арест. Една
година и четири месеца лежа вече, не създавам проблеми и затова искам да
съм под Домашен арест, защото усещам, че се страхуват, че ще им направя
нещо. Каквото съм направил – направил. Затова и онзи ден на предното дело
леко избухнах, защото искам да бъда осъден. Отвътре, когато съм задържан
не мога да намеря начин да се защитя. Аз искам очна ставка, тя /посочва адв.
Аракчиева/ ми казва, че не може, защото не съм дал обяснения. Аз не знаех,
че имам такова право. Аз случайно го прочетох. Желая вече да приключа със
служебния адвокат и да си наема собствен адвокат, но за целта имам нужда да
изляза навън и да мога да се свържа по телефона с него.
АДВ. А.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседател,
2
уважаема г-жо Прокурор, от името на моя подзащитен З. Б. аз поддържам
депозираната пред Вас молба по чл.270, ал.1 от НПК. Относно твърдените от
него факти и обстоятелства, намирам че имаме промяна на обстоятелствата,
които налагат преразглеждане на задържането под стража. Срещу
подзащитният ми З. Б. е повдигнато обвинение за извършени четири
престъпления, като той е задържан с определение на СРС под стража още от
месец октомври 2021г. Делото е внесено в съда с ОА към месец юни 2022г. До
момента вече имаме проведени четири съдебни заседания, като първоначално
едното от съдебните заседания беше с определение за прекратяване и
съответно се възобнови производството пред Вас. Повече от 1 година и 4
месеца той е задържан и без да има все още присъда. Делото е отложено за
разглеждане за 03.05.2023г., което още повече удължава срока му за престой
в затвора. Все пак трябва да обсъдим и обстоятелството, че МНО
представляват законово регламентирани мерки за процесуална принуда,
които съобразно чл.57 от НПК се налагат с цел да се осигури нормално
протичане и довършване на развиващото се наказателното производство,
респективно да се попречи на подсъдимия да се укрие, да извърши
престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила
присъда. В разпоредбата на чл.270 от НПК законодателят е предвидил
възможност да бъде отправено искане за промяна за изтърпяваната спрямо
подсъдимия МНО, както и дава на съда да се произнесе своевременно по него,
както правите в настоящия случай Вие. Искането по чл.270 от НПК е
допустимо и основателно, тъй като считам, че продължаването на
прилагането на МНО Задържане под стража е неоснователна от гледна точка
на обстоятелството, че визираните предпоставки, както посочих по-горе по
чл.57, не са налице по отношение на моят подзащитен, тъй като той според
мен не е в опасност, не съществува реална опасност да извърши друго ново
престъпление, тъй като нямаме стари осъждания с изразено силни престъпни
навици, защото последното осъждане е преди 10 години, реабилитиран е по
това осъждане. Считам, че не е възможно да се укрие. Както и той спомена
преди малко е готов при по-лека МНО Домашен арест, същата да бъде
изпълнявана в селото на неговия баща в с.Р., ул. „В.“ №**, където може да
пребивава постоянно и да бъде в помощ на вече застаряли си болен баща. Все
пак мярката за процесуална принуда Задържане под стража не трябва да бъде
приложена на всяка цена, тъй като в случая, считам че не са налице
3
предпоставките на чл.63 от НПК, въпреки че не сме в ДП и обсъждането би
следвало да бъде извършено по чл.57 от НПК. Искам да обърна внимание, че
с определение по дело, което е протекло в съда на Люксембург по
преюдициално запитване направено от Специализирания съд, все пак до
известна степен сме получили критика по отношение на прилагането на
чл.270 от НПК и относно факта, че единствено обсъждаме в това
производство нововъзникнали обстоятелства и нови обстоятелства, които
налагат изменение на МНО. Все пак трябва да си отговорим на въпросите
доколко е разумно да се прилага все още мярката Задържане под стража, след
като е изминал срок почти една година и половина, да се отчете възможността
за въпроса за разумните граници, в които би следвало да се прилага
задържането и дали това задържане е разумно пропорционално за
последващата законосъобразна цел, а именно до момента моят подзащитен
участва както в ДП, така и в съдебното производство, не е шиканирал
процеса, избра точно по какъв ред да протича производството, участва
активно със задаване на въпроси. Дори и да бъде приложена МНО Домашен
арест, той ще продължи да участва в производството и ще бъде откриваем на
адреса, който посочи на неговия родител във връзка, с което Ви моля да
приложите по-лека МНО.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-но Председател, аз считам, че молбата за
изменение на МНО е неоснователна. На този етап доводите, които той изложи
като причини за изменение на МНО също са неоснователни. Освен това
считам, че делото се води в разумен срок, дори и можеше да приключи в
предишното съдебно заседание, но тъй като не дойде един от свидетелите
това не можа да се случи. Считам, че каквото зависи от съда е направено,
каквото зависи от защитата също е правено и на този етап не са налице
основанията за изменение на МНО.
СЪДЪТ осигури право на последна дума на обвиняемия.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание за постановяване на определението си.
СЪДЪТ след съвещание обяви определението си:
Настоящото производство е по чл.270 от НПК. Образувано е по молба
на подсъдимия за изменение на взета спрямо него МНО от Задържане под
4
стража в по-лека. В днешното съдебно заседание изложи съображения, че при
вземането на МНО Домашен арест, която да бъде търпяна в населеното място
където живее неговия баща ще му помогне да организира защитата си като
упълномощи адвокат, както и ще може да се грижи за баща му, който е
възрастен и болен.
Съдът като взе представените становищата на страните и приобщените
доказателства, намира искането за изменение на МНО за неоснователно по
следните съображения:
Действително още от ДП подсъдимият е с МНО Задържане под стража,
която продължава до момента. До този момент той не е искал изменение на
мярката. В този смисъл, не може да се говори за коректно процесуално
поведение, тъй като той е бил в условията на задържане и няма как да
шиканира процеса и да не се явява.
От събраните до момента доказателства не се разколебава обоснованото
предположение, което е изградено в хода на ДП от състав на СРС и СГС,
касаещо повдигнатите на Б. обвинения за четири престъпления, две, от които
тежки по смисъла на ДР на НК. Ограниченията на срока на задържането под
стража в съдебната фаза не важат, как, както са в ДП, поради което изминалия
период от време с оглед на тежестта - фактическа и правна, касаеща
обвиненията не може да се счита като процесуално необоснован и продължил
така, че да засегне необосновано правата и законовите интереси на
задържания.
В чл.57 от НПК е посочено, че МНО се вземат с цел да се попречи на
обвиняемия да се укрие, да извърши друго престъпление. Според справката
за съдимост, към датата на инкриминираните деяния, въведени в ОА
подсъдимият е реабилитиран, като за последното осъждане с със съдебна
реабилитация, т.е. без да се чака предвидените в чл.88а от НК срокове. Това
обаче не обвързва настоящия съдебен състав, да се съгласи и да смята, че към
момента обществената опасност на личността му е ниска. Напротив, според
тежестта на повдигнатите обвинения, две, от които са имено по чл.213а, ал.2
и чл.144, ал.3 от НК, са тежки умишлени престъпления по смисъла на ДР на
НК, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от 5
години, може да се обоснове висока обществена опасност на извършителя.
Тук трябва да се съобрази обстоятелството, касаещо реалната опасност от
5
извършване на престъпление, свързано с обстоятелствата въведени в ОА и
свързани с извършване на престъпленията, за които не е отпаднало
обоснованото предположение. Става въпрос за изнудване чрез телефонни
обаждания на пострадалите лица, което при по-лека МНО, включително и
Домашен арест със специално средство за проследяване, няма да ограничи
възможността на този подсъдим да извърши престъпление спрямо тези
пострадали лица. Не трябва да се подминава и факта, че именно срещу
пострадалите лица по „Вайбър“ и от различни телефонни номера, той е
оправял закани с убийство, което отново при по-лека МНО няма как да му се
попречи да извърши престъпление, още повече при изразеното от него
становище в последното съдебно заседание, че „те“ визирайки пострадалите
ги е страх от него и лъжат. Това според съда означава, че подсъдимият реално
е опасен за тези пострадали и за обществото, тъй като при обвинени за реална
съвкупност на четири деяния, две, от които тежки умишлени, а пред съда
именно подсъдимия призна, че е причинил лека телесна повреда на една от
страдалите чрез насочване на оръжие и огнестрелно нараняване. По-висока от
тази обществена опасност, както на личността му, така и да деянието съдът не
може да обоснове, поради което не може да се приеме, че каквато и да е друга
по-лека МНО от Задържане под стража ще изпълни предвидените цели на
чл.57 от НПК.
Съдът счита също така, че има опасност, той да се укрие и да затрудни
призоваването му и приключване на делото в разумни срокове. Съдът
изхожда от обстоятелството, че подсъдимият е с регистриран постоянен адрес
в с. Д. д., общ. Л., ул. „В.“ №**. При снемането на самоличност, в
разпоредително заседание Б. е съобщил, че живее в гр. С., ул. „Н. р.“ №**. На
този адрес той няма регистрация, нито като постоянен, нито като настоящ.
Съдът не може също така да възприеме, че той ще пребивава в населено
място, което е извън чертите на Столична община, а именно В. Т., с. Р., ул.
„В.“ №**- малко населено място, в което ще се грижи за болния си баща.
Съдът като съобрази обстоятелствата в ОА може обосновано да посочи, че за
повече от 7 години, след като подсъдимият не се е грижил за баща си, а в
последната година и задържан под стража очевидно не е полагал грижи за
него, означава, че този човек се грижи за себе си и подсъдимият не му е
нужен, за да го обслужва както за неговия бит, така и за здравето му. Отделно
от това, съдът вече посочи, че подсъдимият не се чувства задължен да спазва
6
законите в страната и да регистрира адресите, на които пребивава. При това
положение опасността да се укрие е реална.
Що се отнася до желанието на подсъдимия да бъде с по-лека МНО, за
да може да се свърже с адвокат, да наеме такъв, като счита, че служебният
защитник не изпълнява функциите си, съдът ще посочи, че задържаните имат
право на телефонни разговори с телефони каквито те пожелаят, когато те
пожелаят и право да общуват с адвокат по всяко време когато желаят. Така че
няма никаква необходимост да се променя МНО от Задържане под стража в
по-лека, за да може този подсъдим да ангажира адвокат, в случай, че пожелае.
Прави впечатление на съда, че Б. е емоционално нестабилен, изключително
избухлив даже пред съдебния състав в о.с.з., променя мнението си много
бързо, няколко пъти, като по този начин не може, съдът да има гаранция, че
основната причина за промяна на МНО е именно организиране на неговата
защита, тъй като може след няколко минути да промени вече решението си и
да се съгласи със служебния защитник.
Отделно от това, трябва да се каже, че подсъдимият разчита единствено
на твърдения без да сочи доказателства за тях. Става въпрос за
здравословното състояние на неговия баща и неговата абсолютна
необходимост точно той да се грижи за него след като не е правил това
години наред, включително и към настоящия момент.
При тези съображения съдът счита, че молбата за изменение на МНО от
Задържане под стража в по-лека е неоснователно.
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ УВАЖАВА подадената молба от подс. З. Д. Б. с ЕГН:
********** за изменение на взета по отношение на него МНО от Задържане
под стража в по-лека, тъй като е неоснователна.
Определението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от
днес пред СГС, с частна жалба и частен протест.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8