Решение по дело №133/2021 на Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

Номер   260137/13.05  Година  2021                       Град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски Апелативен съд                                            І търговски  състав

На четиринадесети април през 2021 Година

В открито заседание в следния състав:

 

 

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Членове: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

КРАСИМИРА ВАНЧЕВА

 

Секретар: Анна Стоянова

като разгледа докладваното от съдия Н. Желязкова

търговско  дело № 133 по описа за 2021 година, 

за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. с чл. 294 ГПК.

Образувано, след като с решение № 161 от 24.02.2021г., постановено по т.д. № 850/2020г. по описа на ВКС – ТК, І т.о. е обезсилено решение № 267 от 17.09.2019г., постановено по в.т.д. № 540/2019г. по описа на АС П., с което е потвърдено решение № 419 от 12.07.2019г., постановено по т.д. № 578 по описа за 2014 г. на Окръжен съд П., в частта, с която на основание чл. 710 ТЗ длъжника „Б.“ ЕООД – в н. ЕИК ***е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието му, наложена е обща възбрана и запор върху имуществото му; прекратени са правомощията на органите му; длъжника е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановено е започване на осребряване на това имущество и неговото разпределение, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС П.. Мотив да стори това касационния съд е намерил, след като е констатирал, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на въззивната жалба и постановяване на своето решение в закрито съдебно заседание. 

С решение № 419 от 12.07.2019г., постановено на основание чл. 710 и чл. 711 ТЗ по т.д. № 578/2014г. по описа на ОС П. длъжника „Б.“ ЕООД е обявен в несъстоятелност и е постановено прекратяване дейността на предприятието му; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника; прекратени са правомощията на органите му; длъжника е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на същото.  

Решението е обжалвано от длъжника „Б.“ ЕООД – в н. ЕИК ***, с твърдения за незаконосъобразност, в частта, с която съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 710 ТЗ и е постановил последиците по чл. 711 ТЗ, която незаконосъобразност според жалбоподателя произтича от нередовното връчване на разпореждане № 3420 от 17.04.2019г., постановено по т.д. № 578 по описа на ПОС и на разпореждане № 5076 от 14.06.2019г. по същото дело, имащи за последица нарушено право на защита на жалбоподателя и необоснованост на съдебния акт в атакуваната част. Настоява оспорения съдебен акт да бъде отменен в частта, с която длъжника е обявен в несъстоятелност, ведно с последиците по чл. 711 ТЗ. В проведеното открито съдебно заседание представляващия длъжника адв. Н. е направил искане първоинстанционното решение да бъде обезсилено, така както е указал касационния съд, тъй като е постановено в закрито съдебно заседание.

Отговор на въззивната жалба е постъпил от „Р. /Б./“ ЕАД, ЕИК ***, представляван от пълномощника М.А., с който се оспорва въззивната жалба. Сочи, че твърденията за нередовно връчване на разпореждане № 5076 от 14.06.2019г. на ПОС, с което е върната жалбата на длъжника с вх. № 12124 от 16.04.2019г. против определение № 524 от 07.03.2019г., с което предложения оздравителен пран от длъжника не е допуснат за разглеждане от събранието на кредиторите обуславят евентуално искане по чл. 64, ал.2 ГПК, но не и незаконосъобразност на решението по чл. 710 ТЗ. Оспорва твърденията на жалбоподателя за нередовно връчване на посочения съдебен акт. Като твърди, че са налице предпоставките по чл. 710 ТЗ, настоява оспорения съдебен акт да бъде потвърден.

Съдът, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в предвидения за това седмодневен срок, съгласно чл. 713 ТЗ – обжалваното решение е обявено по партидата на длъжника в търговския регистър на 17.07.2019г., а жалбата е депозирана на 23.07.2019г..

Преди да се пристъпи към разглеждане на въззивната жалба по същество, въззивният съд дължи произнасяне по допустимостта на решението в обжалваната част – чл. 269, ал.1 ТЗ. В този смисъл е и искането, заявено от жалбоподателя, представляван от адв. Н. в насроченото открито съдебно заседание, а именно за обезсилване на оспореното решение, поради неговата недопустимост като постановено в закрито съдебно заседание. Следва да се има предвид, че подобни указания от касационната инстанция не са дадени в постановеното решение № 161 от 24.02.2021г. по т.д. № 850/2020г. по описа на ВКС – ТК, І т.о.. Според настоящият състав обжалвания съдебен акт не е недопустим, поради нарушение на съдопроизводствения ред за постановяването му. Производството по несъстоятелност е съчетание на производства със състезателен характер, производства, в който съдът администрира и такива с охранителен характер, при съобразяване на което и в Търговския закон са предвидени за провеждане както открити, така и закрити заседания. По правило откритите съдебни заседания се провеждат, когато се разрешават материалноправни спорове или се засягат права на длъжника или кредитори, което налага извършване на процесуални действия от съда и страните – чл. 692, ал.3 ТЗ, чл. 709, ал.4 ТЗ и чл. 754 ТЗ. Съответно закрити заседания се провеждат когато се налага извършване единствено на проверка за това налице ли са изискванията на закона за продължаване на производството по несъстоятелност – чл. 701, ал.1 ТЗ, чл. 704, ал.3 ТЗ. Вярно е, че закона не посочва дали решението по чл. 711 ТЗ следва да бъде постановено в открито или закрито заседание, но доколкото преценката на съда при постановяването му е ограничена до това дали са налице изискванията на закона за продължаване или прекратяване на производството по несъстоятелност, то същата няма пречка да бъде извършена в закрито съдебно заседание. След като не е предложен оздравителен план или предложения план не е приет или утвърден, съдът по несъстоятелността е длъжен да администрира производството, като премине към следващата фаза на несъстоятелността – удовлетворяване на кредиторите чрез осребряване на имуществото на длъжника т.е. да постанови решението по чл. 711 ТЗ. Това производство е формално и безспорно, поради което и провеждането на открито съдебно заседание не е оправдано, в който смисъл е и решение № 41 от 21.04.2011г., постановено по т.д. № 1010 по описа за 2010г. на ВКС, ТК, Първо отделение.

Изводът е, че постановеното от съда по несъстоятелността решение по чл. 710 ТЗ с последиците по чл. 711 ТЗ не е недопустим съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба срещу него е неоснователна.      

Според настоящия въззивен състав са налице условия за постановяване на решение по чл. 710 от ТЗ за обявяване в несъстоятелност на дружеството.

Одобрени са списъците на приети вземания.

Съгласно чл. 698, ал. 1 от ТЗ план за оздравяване може да бъде предложен най-късно до един месец след момента на обявяване в ТР на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания по чл. 692 от ТЗ. Именно в този срок, който за длъжника е започнал да тече на 13.12.2018г., когато е обявено в ТРРЮЛНЦ определението на съда по чл. 692, ал.2 ТЗ за одобряване на изготвения от синдика списък на приетите вземания, „Б.“ ЕООД, действащ чрез неговия управител Н.Б.е  предложил оздравителен план – вж. молба вх. № 1407 от 16.01.2019г. и молба вх. № 5640 от 20.02.2019г..

С определение № 524 от 07.03.2019г. съда по несъстоятелността не е допуснал до разглеждане предложения оздравителен план, като е приел, че същия не отговаря на изискванията на чл. 700, ал.1, т.1 и т.4, ал.3 вр. ал.2 и ал.4 ТЗ.

Срещу посоченият съдебен акт е постъпила жалба вх. № 12124 от 16.04.2019г. длъжника „Б.“ ЕООД, която е върната с разпореждане № 5076 от 14.06.2019г., постановено по т.д. № 578/2019г. по описа на ПОС. Именно редовността на връчването на посоченото разпореждане е оспорена от жалбоподателя, без от последния да се твърди, че е обжалвал посоченото разпореждане. Липсват и обективни данни жалба срещу разпореждане № 5076 от 14.06.2019г. да е постъпвала, в което производство следва да бъдат наведени доводите на жалбоподателя, съответно разгледани и при евентуална основателност да обосноват отмяна на разпореждането за връщане. След като такава жалба липсва единственият възможен извод е, че определението на съда, с което предложения план за оздравяване не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите е стабилен съдебен акт, като без значение е неговата законосъобразност. В производството по чл. 710 ТЗ, което, каса се е формално съдът проверява единствено дали са налице предпоставките, посочени изчерпателно в същата разпоредба и при наличието им, което с оглед приетото по – горе се установи се постановява решението по чл. 710 ТЗ с последиците по чл. 711 ТЗ. Именно това е сторил и съдът по несъстоятелността, поради което и оспорения негов съдебен акт, като съобразен с материалния и процесуален закон, следва да бъде потвърден.          

Мотивиран от изложеното, съдът 

 

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 419 от 12.07.2019 г., постановено по т. д. № 578/2014 година по описа на Окръжен съд – П., в частта, с която на основание чл. 710 и чл. 711 ТЗ длъжника „Б.“ ЕООД, ЕИК ***е обявен в несъстоятелност, постановено прекратяване дейността на предприятието му; постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника; прекратени са правомощията на органите му; длъжника е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; постановено е започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на същото. 

На основание чл. 634в, ал.2 ТЗ съобщение за решението да се връчи на заинтерисованите страни.

На основание чл. 634в, ал.1 ТЗ препис от решението да се изпрати за вписване в специалната книга, която се води в Окръжен съд П..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 7 –мо дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                           

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: