РЕШЕНИЕ
№......
гр. София, 21.7.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-15 състав, в открито заседание на осемнадесети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
При участието на секретаря Снежана Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 3791 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
(ЗОДОВ) от В.А.Г. срещу Прокуратура на Република България.
Ищецът В.А.Г.
твърди, че с постановление от 14.06.2016 г. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 129, ал. 2 пр. 6 ал. 1 НК. Бил задържан с прокурорско
постановление за 72 часа и с определение от 16.01.2016 г. му била определена
мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 24.03.2016 г. мярката била изменена в „домашен арест“, а на
13.05.2016 г. – в гаранция. С постановление от 22.11.2016 г. обвинението било
изменено в такова по чл. 115, ал. 1 НК. На 22.11.2016 г. му била наложена мярка
за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“.
С присъда по НОХД 1308/2017 г. ищецът бил признат за виновен и първостепенният
съд му наложил наказание „лишаване от свобода“ за строг режим от 7 години. При
произнасянето на присъдата ищецът изживял шок, особено поради невъзможността да
се грижи за съпругата му, която страдала от параноидна шизофрения. Опасявал се
от нейна деструктивна реакция. При въззивното обжалване с решение по ВНОХД
275/2018 г. присъдата била изменена, като деянието било преквалифицирано на
престъпление по чл. 119 НК и наложеното наказание – намалено на 3 години. С
решение на ВКС от 17.01.2020 г. по КНД 1066/2019 г. било отменено въззивното
решение и ищецът, като подсъдим, бил оправдан по повдигнатото обвинение. Съдът
приел, че се касае за неизбежна отбрана. Наказателното производство продължило
общо 4 години и 3 дни. През цялото това време ищецът се притеснявал за бъдещето
си, за невъзможността да полага грижи за болната си съпруга, за дължимостта на
обезщетение на пострадалия. Мярката за процесуална принуда била отменена от СГП
с определение от 02.06.2020 г. на СГС, в сила от 13.06.2020 г. Обвинението
довело и до полицейска регистрация на ищеца. Поради повдигнатото обвинение
колегите от работа започнали да отбягват ищеца, имената му фигурирали в медийни
публикации. Ищецът се затворил в себе си, изпитал тревожност, страх. Претендира
осъждане на ответника да му заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 сумата от
100000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 17.01.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът П.НА
Р.Б.оспорва предявените искове. Посочва, че няма доказателства за твърдения
страх и здравословни проблеми, както и за пряката причинно-следствена връзка. Ответникът
нямал контрол върху продължителността на съдебната фаза. Вредите са строго
лични, поради което ответникът не е отговорен за овъзмездяване на емоционални
преживявания на ищеца поради здравословно състояние на съпругата, настъпило
преди образуването на наказателното производство.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На
14.01.2016 г. В.Г. е задържан със заповед
по ДП 3382 ЗМК 106/16. Извършен е оглед на ищеца, впоследствие и
разпознаване, взети са образци за сравнително изследване. На ищеца е определен
служебен адвокат Румен Николов, осъществил процесуално представителство при
привличането като обвиняем. Извършен е разпит.
С
постановление от 14.01.2016 г. по пр.пр. 4005/2016 г. на СРП, ДП № 3382 ЗМК
106/2016 на 07 РУ СДВР В.А.Г. е привлечен за обвиняем в извършване на
14.01.2016 г. на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 6 вр. ал. 1 НК. На същата
дата В.Г. е задържан за срок до 72 часа с прокурорско постановление.
На
16.01.2016 г. по НЧД 869/2016 г. на СРС на В.Г. е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Мярката е потвърдена по ВНЧД 232/2016 г. на СГС, ХІV
с-в.
С
постановление от 23.02.2016 г. на прокурор към СРП е оставена без уважение
молбата на адв. И., адвокат на обвиняемия, за назначаване на медицинска
експертиза на здравословното състояние на последния по повод кожно заболяване
псориазис. Посочено е, че обвиняемият може да се лекува в арестните помещения и
не се налага изготвяне на експертиза. На 10.01.2016 г. на В.Г. е назначена и
изготвена на 24.01.2016 г. Комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, касаеща възможността да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, както и дали страда от психично
заболяване, бил ли е в състояние на афект и последваща възможност за носене на
наказателна отговорност.
С
протоколно определение от 24.03.2016 г. по ВНЧД/2016 г. на СГС, І въззивен
състав, е изменена наложената мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в
„домашен арест“. С определение от 13.05.2016 г. по ЧНД 8323/2016 г. на СРС ,
114 с-в, мярката за неотклонение на обвиняемия е изменена в „парична гаранция“ в размер на
1000 лв., определението е потвърдено по ВНЧД 2299/2016 г. на СГС , ІХ с-в.
С
постановление от 21.11.2016 г. е прието по компетентност досъдебното
производство, тъй като процесното деяние съставлява престъпление по чл. 115,
ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК. На 22.11.2016 г. В.Г. е привлечен наново като
обвиняем по пр. преписка № 17785/2016 г. на СРП за извършване на престъпление
по чл. 115, ал. 1 вр. чл. 18 НК. На същата дата на В. Стоянов е наложена мярка
на процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“.
С
разпореждане от 31.01.2017 г. по НОХД 292/2017 г. на СГС е прекратено съдебното
производство и делото е върнато на СГП за отстраняване на съществени
процесуални нарушения във връзка с правната квалификация – довършен опит за
убийство, но не са настъпили исканите общественоопасни последици.
Нов
обвинителен акт е внесен на 24.03.2017 г., образувано е НОХД 1308/2017 г. на
СГС, 5 с-в. С разпореждане от 29.03.2017 г. делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание на 24.04.2017 г., на което е даден ход на делото и Д.Б.е
конституиран като частен обвинител и е приет за съвместно разглеждане
граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 150 000 лв. Приети
са Съдебномедицинска експертиза, ДНК експертиза, Дактилоскопна експертиза, Биологична
експертиза, разпитани са 7 свидетели. На съдебното заседание, насрочено за
23.05.2017 г. са разпитани трима свидетели, приети са съдебнопсихиатрични и психологически
експертизи. Следващите съдебни заседания са проведени на 04.07.2017 г. за
разпит на свидетел на гражданския ищец. Поради неявяване на свидетели е отложенf съдебното заседание на 20.07.2017 г., разпитът е проведен на 04.09.2017
г. Насроченото съдебно заседание на 03.10.2017 г. е отложено поради неизготвена
медицинска експертиза, приета в съдебно заседание на 24.10.2017 г. Последното
съдебно заседание е проведено на 07.11.2017 г., на което е постановена присъдата.
С
присъда № 270/07.11.2017 г. по НОХД 1308/2017 г. на СГС, 5 с-в, В.Г. е признат
за виновен в това, че на 14.01.2016 г., около 04.00 часа в гр. София, в
ж.к.„Младост 3”, в междублоковото пространство на блок *** блок **** и блок ***,
е направил опит умишлено да умъртви Д.Н.Б.- на 25 години, използвайки нож -
нанесъл два прободни удара - един, проникващ в гръдната кухина -
прободно-порезно нараняване на гръдния кош в ляво, с натрупване на въздух в
плевралната кухина /пневмоторакс/, с прерязване на ръба на големия мускул на
гърба с прерязване на малък артериален съд и прободен удар, непроникващ в
гръдната кухина - прободно-порезно нараняване на гръдния кош в ляво, които
довели остра кръвозагубна анемия и възможност за засягане на жизненоважни
органи, както и настъпване на бърза смърт, като деянието е довършено, но не са
настъпили предвидените в закона и искани от извършителя последици - смърт на Бойкинов,
поради оказана му своевременна висококвалифицирана медицинска помощ -
престъпление по чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК, поради което и на осн.
чл.303, ал.2 от НПК, вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК, вр. чл.55, ал.1,
т.1, вр. чл.36 от НК. На подсъдия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 7 години, като на осн. чл.304 от НПК е оправдан по първоначалната
правна квалификация по чл.18, ал.2 от НК. Приспаднато, на осн. чл.59, ал.1 и
ал.2 от НК, е времето, през което подсъдимият е бил фактически задържан със
Заповед за задържане по ЗМВР, с Постановление на СРП и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от
14.01.2016г. до 24.03.2016г. и с мярка за неотклонение „домашен арест“ от 24.03.2016г. до 20.05.2016г.
Първоинстанционната
присъда е протестирана в частта за наложеното наказание и обжалвана от
подсъдимия. С определение от 15.03.2018 г. делото е насрочено за разглеждане в
съдебно заседание на 17.04.2018 г., на което е допуснато изслушване на
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Съдебното заседание на
22.05.2018 г. е отложено за 03.07.2018 г. поради неизготвена експертиза,
пренасрочено за 30.10.2018 г. поради служебна ангажираност на вещите лица. На
проведеното съдебно заседание е приключено съдебното следствие и е даден ход на
съдебните прения, като с определение от 14.12.2018 г. определението е отменено
поради неизясняване на делото от фактическа страна. Насрочено е съдебно
заседание на 05.02.2019 г.
С
решение № 160/15.04.2019 г. по ВНОХД 275/2018 г. на САС е изменена
постановената присъда като деянието е преквалифицирано в такова по чл. 119, вр.
чл. 18, ал. 1 НК.
Производството
по касационно дело № 1066/2019 г. е
образувано по жалба на В.Г.. Съдебното заседание е проведено на 13.12.2019 г.
С
решение № 257/17.01.2020 г. по н.д. № 1066/2019 г. на ВКС, ІІ Н.О., е отменено
изцяло въззивно решение № 160 от 16.04.2019г., постановено по ВНОХД №
275/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, като на основание чл.12, ал.1 НК подсъдимият е оправдан изцяло по обвинението по чл.115, вр. чл.18 НК. Изложени
са мотиви, че срещу подсъдимия е извършено противоправно нападение от
пострадалия. Осъществено е чрез удар с бутилка в главата, за което има и
обективни находки и доказателства. То не е било завършило, когато подсъдимият е
отговорил на същото, явно с цел да се защити. Въззивният съд е отчел, че
реакцията на подс. Г. е започнала своята градация от предходното провокативно
поведение на пострадалия по време на ползването на транспортната услуга
(качване с отворена бирена бутилка и пререкание с подсъдимия, пушене в колата,
след изрично отправена забележка, че не се пуши в таксито) и след слизането му
от колата – ритане на автомобила. Поведението му е мотивирано от последвалото
сбутване и размяна на остри реплики след слизане на подсъдимия от автомобила,
въпреки, че този физически контакт между двамата не е бил с голям интензитет и
не са се нанасяли удари. Изваждането на ножа от подсъдимия и нанасянето на два
удара на пострадалия е станало едва след като последният го е ударил с
бутилката по главата, с което му е причинил разкъсно-контузна рана. ВКС е
подчертал, че законът позволява упражняването на правото на защита, при което
нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел
защита и отблъскване на нападението. А при отблъскване на нападението
нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, но
във всеки един случай действията му трябва явно да не надхвърлят възможностите
за отблъскване на нападението. Съдът определя противоправното нападение на
пострадалия по отношение на подсъдимия като достатъчно сериозно, неприключило и
осъществено с нужния интензитет, оправдаващо ответната реакция на подсъдимия.
Касае се за нанесен удар със стъклена бутилка в областта на главата на
подсъдимия. Ударът е бил достатъчно силен, за да причини разкъсно-контузна рана
и силно кървене, оставило следи и по дрехите на подсъдимия. Нападението срещу
подсъдимия не е било прекратено доколкото, не са приети доказателства да е
елиминирана агресията на пострадалия, бутилката да е била отнета от владението
му и поведението му да е овладяно. Инцидентът се е развил късно през нощта, на
фона на ескалиращ конфликт между него и пострадалия, резултат от
провокативното, агресивно и невъздържано поведение на Д.Б.. Осъществено е
физическо стълкновение между двамата, макар и в началото да е протекло само с
бутане и блъскане, без нанасяне на удари. Подсъдимият е слязъл от колата без да
държи в ръката си нож, като наличието на подобно оръжие в него, е логически
обяснимо със занятието му и рисковете, което носи то в ежедневието. Ножът е
изваден едва след като подсъдимият е получил нараняването от пострадалия, без
данни последният да е прекратил нападението. Според ВКС съответствието между
нападение и отбрана се определя от съвкупността на всички обстоятелства,
отнасящи се до силата и интензивността им, значимостта на защитавания и увреден
обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и
възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на
нападението. Тяхното отчитане в случая води до заключението, че нужното
съответствие е налице и отбранителните действия на подсъдимия не излизат извън
рамките на нужните предели, за да се отблъсне ефективно противоправното
нападение. По изложените мотиви е постановена оправдателната присъда.
С
определение № 1724/02.06.2020 г. по НОХД 1308/2017 г. на СГС, VІІ с-в, е
отменена наложената на В.Г. забрана за напускане на Република България.
Със
заповед № 3286з-2656/30.07.2020 г. на комисар към ГД „Национална полиция“ МВР е
снет от всички информационни фондове на МВР полицейската регистрация от
14.01.2016 г. на В.Г..
На
25.04.2017 г. В.Г. е сключил споразумение с ОТП „Ф.България“ ЕАД по цедирано
вземане по договор за банков кредит, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД при общо дължима
сума от 12049,41 евро.
По
делото са приети доказателства, видно от които Ц.Т.Г., съпруга на ищеца, страда
от параноидна шизофрения, в резултат на която е с 60% трайно намалена
работоспособност, както и за болнични лечения в периода 20.11.2017 г. –
11.12.2017 г., 28.05.2018 г. – 11.06.2018 г., 06.12.2018 г. – 08.01.2019 г.,
25.11.2019 г. – 20.12.2019 г. в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД гр. Плевен.
Приети
са амбулаторни листове за прегледи на В.Г. с поставени диагнози както следва:
08.08.2017 г., 21.08.2017 г. – хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчно, 22.01.2018 г. – смесена корова и подкорова съдова деменция. В
периода 18.07.2017 г. – 22.07.2017 г. ищецът е провел болнично лечение в
Клиника по нервни болести към МБАЛ „У.Х.“ ООД с диагноза: световъртеж с
централен произход, централен отоневрологичен синдром с вестибуларна
декомпенсация. На 13.03.2018 г. в МБАЛНП „Св. Наум“ на ищеца е проведено
психологично изследване с констатации за MMSE данни за леко когнитивно
нарушение на фона на снижение на краткосрочната памет.
По
отношение на деянието, за което на ищеца е повдигнато обвинение,са приети
публикации от електронни медии: bnr.bg („Таксиметров шофьор
намушка с нож млад мъж в столицата“), bntnews.bg („Таксиметров шофьор мушка
млад мъж“), btvnovinite.bg („Таксиметров шофьор намушка 25-годишен в
столичния ж.к. „Младост“, „Оставиха в ареста таксиджията, който прободе с нож
клиент в София“), dariknews.bg („Таксиметров шофьор
намушка с нож клиент в столицата“, „Оставиха в ареста таксиметровия шофьор,
ранил с нож клиент“), petel.bg („Таксиметров шофьор
намушка с нож млад мъж в София“) и chernomore.bg („Таксиджия намушка с нож
25-годишен мъж“).
За
установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Л.Л.Р.и Т.В.А.. Свидетелят Р.сочи,
че познава ищеца от 10 години, заедно работят в таксиметрови компании. Знае, че
по време на работа между В. и клиент е станало спречкване и е бил задържан в
арест за около 8-9 месеца. Имал проблеми във фирмата с инспектори. След ареста
ищецът изглеждал променен. Вече бил по-отнесен. За да работел като таксиметров
шофьор трябвало да е неосъждан и инспекторите го „закачали“, че не се знае дали
ще остане във фирмата. По-късно му казали да напусне фирма „Yellow“, за да не я опетнява, принудили го с постоянните проверки.
Според
показанията на свидетелката А., дъщеря на ищеца, след задържането му той бил
изключително стресиран, на моменти дори неадекватетен, говорел плахо. В ареста
бил в малка килия с около 6-7 човека. Притеснявал се какъв ще е изходът от
делото. След постановяването на домашния арест свидетелката го посещавала, в
дома си ищецът отново бил стресиран, но се чувствал малко по-добре. След
плащането на паричната гаранция ищецът се върнал на работа, защото за около 4
месеца бил без доходи. Ищецът се опитвал да спести от свидетелката, че го
очаква присъда лишаване от свобода за период от около 7 години. При срещите им
ищецът всеки път се сбогувал със свидетелката и с внуците си, тъй като не знаел
какво ще е развитието на делото.
В
настоящето производство е приета Съдебна психиатрична експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Е.Н.М.. Вещото лице посочва, че от предоставените документи и
направеното изследване на В.А.Г. се установява наличие на повишена тревожност
по време на престоя в ареста, като описва условията за живот далече от
оптималните. Налице са данни за повишена тревожност и непосредствено след
произнасянето на осъдителна присъда, особено на първа инстанция. В тези
епизоди, обаче, тревожността е обичайна реакция на описаните условия и събития
и проявата й като интензитет, продължителност и отражение на общото
функциониране не успява да покрие необходимите критерии за поставяне на психиатрична
диагноза, а може да се разглежда като нормалпсихологична адаптационна реакция.
Според експерта към момента или по-рано, във връзка с провежданите следствени и
съдебни процедури по отношение на ищеца не са възникнали психични разстройства
в тесен смисъл. До момента са верифицирани когнитивни промени, изразени в лека
степен, които е възможно да се дължат на съдови причини или дегенеративни
промени, свързани с възрастта. Те отговарят на диагностичните критерии на F06.7
– леко разстройство на познавателните
способности. Наличието на сърдечносъдови проблеми и (ре)активирането на
автоимунното кожно заболяване псориазис, в контекста на тяхната принадлежност
към т.нар. психосоматични заболявания, до някъде може да се обвърже с
преживения стрес и адаптационните предизвикателства, свързани с него. Към
момента на престоя в следствения арест, както и към момента на прочитане на
осъдителна присъда спрямо ищеца е било налице преживяване на повишена
тревожност, свързана с тези обстоятелства, както и съответно (ре)активиране на
психосоматични заболявания, но тези прояви не са били нито изявени в достатъчна
степен, нито с достатъчна продължителност и трайност, за да могат да бъдат
разглеждани в контекста на психично разстройство по смисъла на Международната
класификация на болестите (международно приет и признат, и експлицитно внедрен
в ежедневната клинична практика в България основен инструмент, документ и
ръководство, посредством които се диагностицират по единен начин и с единни
критерии всички заболявания).
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.
Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ,
обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са
свързани с установяване на следните правно релевантни факти: повдигнато
обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно производство,
приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна
връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи. Съгласно §
1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на
гражданските закони.
По отношение на
неимуществените вреди трайната
съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете формирана задължителна
практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл. 290 от ГПК,
според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по
"справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при
наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези
обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно
или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали
ищецът е оправдан, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички
обвинения срещу него, или по част от тях, а по други е осъден;
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в
рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на
неговата сложност (фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на
обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на доказателства и др.);
интензитета на мерките на процесуална принуда - дали ищецът е бил задържан и
продължителността на задържането му, вида и продължителността на другите мерки
за неотклонение и на другите наложени на ищеца ограничения в рамките на
наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни
производства; начинът, по който всичко това се е отразило на ищеца с оглед на
личността и начина му на живот – има ли влошаване на здравословното му
състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук и др. Значение има и обстоятелството как се е
отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищеца, когато то е
за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на
обвиняемия, неговото съдебно минало, наличието или липсата на предишни
осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и
стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени
вреди от него. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост,
заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и
в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на
претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото
лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка (в този смисъл разясненията, дадени в Решение № 112 от 26.05.2022
г. на ВКС по гр. д. № 66/2021 г., IV г. о., ГК).
В конкретния случай по делото бе установено, че е налице влязло в
сила касационно решение, с което е отменена осъдителната присъда и ищецът е
оправдан по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 115,
вр. чл.18 НК. За повдигнатото обвинение предвиденото в закона наказание е
лишаване от свобода от десет до двадесет години.
Установява
се, че на ищеца е повдигнато обвинение на 14.01.2016 г. и е задържан за 72
часа. Спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение – „задържане под стража“ за
периода 16.01.2016 г. – 24.03.2016 г., изменена в мярка за неотклонение
„домашен арест“ за периода 24.03.2016 г. – 13.05.2016 г. и впоследствие
изменена в „парична гаранция“ в размер на 1000 лв., допълнително на 22.11.2016
г. е наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на
Република България“.
След
първото привличане поради промяна в правната квалификация обвиняемият
последователно е привличан на 22.11.2016 г. и 09.03.2016 г., респ. разпитван.
Извършвани са и процесуално-следствени действия с участие на обвиняемия – личен
обиск и оглед на лице, „беседа“ след полицейското задържане, по повод на която В.Г.
е споделил къде е изхвърлил ножа, използван за нанасяне на прободни рани на
пострадалия и завел служителите на 07 РУ до съответния контейнр за боклук, в
който бил открит, разпознаване, разпити, съдебнопсихиатрична експертиза.
В
съдебна фаза делото е продължило в периода 24.03.2017 г. - 17.01.2020 г. като
общо за разглеждането му на 3-те съдебни инстанции са насрочени 13 съдебни
заседания. Неколкократните отлагания са за разпити на свидетели и неизготвени
експертизи, няма отлагания на съдебните заседания по причина на подсъдимия,
респ. професионална ангажираност на защитника му. Съдът отчита, че срокът на
производството в съдебна и досъдебна фаза не може да се счете за неразумен,
предвид обема на извършените процесуално-следствени действия, вкл. събиране на
доказателства в съдебна фаза по искане на подсъдимия.
Съдът намира, че от значение за спора и твърдението за
неимуществени вреди е периодът от повдигане на обвинение 14.01.2016 г. до постановяване
на решението на етап касационно разглеждане на делото – 17.01.2020 г., през
който действията на ответника могат да се счетат като обосноваващи отговорност
по реда на ЗОДОВ. Съдът не споделя възраженията на ответника действията му,
свързани с продължителността на производството, да са от значение само в
досъдебната част.
Кредитирайки
събраните гласни доказателства съдът приема за установен негативния ефект от
наказателното производство за психичното здраве на ищеца. Установи се, че в
този период ищецът е ограничил социалните си контакти, извършването на дейност
по трудово правоотношение – като таксиметров шофьор, е била значително
затруднена поради негативното отношение на работодателя, честите проверки и негативното
отношение от страна на проверяващите служители, като всичко това принудило
ищеца да преустанови дейността си на таксиметров шофьор към „Yellow!“
От
значение са и медийните публикации по повод деянието, непосредствено оказали
негативен ефект върху ищеца в социален кръг и работна среда.
Установява
се от събраните по делото гласни доказателства, че допълнителни притеснения
ищецът е имал по повод психичното заболяване на неговата съпруга, доколкото
издръжката на семейството поради намалената й работоспособност се е осигурявала
от В.Г.. Допълнително стресът за ищеца е бил съпътстван и от парични задължения
по договор за банков кредит, който той не е могъл да погасява лично за времето
на търпените мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.
Същевременно
съдът не намира за доказана пряката причинно-следствена връзка между
оплакванията във връзка с влошаване на здравословното състояние на ищеца и
повдигнатото обвинение, в това число кожните, сърдечно-съдови и неврологични
заболявания, за които се представят амбулаторни листове и епикризи.
Съдът
кредитира изводите на вещото лице д-р М., че по повод наказателното
производство ищецът имал повишена тревожност както по повод престоя в ареста и
условията там, така и по повод самото наказателно дело в досъдебна и съдебна
фаза. Същевременно обаче следва да се отчете, че констатациите на експерта са
тази тревожност да е обичайна реакция, която по интензитет и продължителност не покрива
критериите за поставяне на психиатрична диагноза, а се разглежда като
нормалпсихологична адаптационна реакция. Отчита се, че констатираното леко
разстройство на познавателните способности не може да се свърже непременно с
делото, а е възможно да се дължи и на съдови причини или дегенеративни промени,
свързани с възрастта. Прави се допускане останалите заболявания на ищеца да са
психосоматична реакция, без обаче изводът да е категоричен.
Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите
предпоставки за основателност на предявения иск по отношение на неимуществените
вреди следва да бъде частично уважен.
От значение е и икономическата обстановка в страната, която към
2016 г. е 420 лв., а през 2020 г. - 610.00 лв.
Съгласно
т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието "справедливост" е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Наред с изложените мотиви за определяне размерът на
обезщетението съдът отчита и икономическия стандарт в страната по време на
провеждане и приключване на наказателното производство. В обобщение - съдът
намира, че справедливо е обезщетение в размер на 10
000 лв., като за разликата до 100 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно
т. 4 от ТР № 3/2005 год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила
на оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ
ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10
лв. – държавна такса.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“
№ 2 да заплати на В.А.Г., ЕГН **********:
-
на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ:
сума в размер на 10 000,00 лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение, за което е оправдан с
решение № 257/17.01.2020 г. по н.д. № 1066/2019 г. на ВКС, ІІ НО, ведно със
законната лихва от 17.01.2020
г. до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от 100
000,00 лв.
-
на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ сума в размер на 10 лв. - държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: