Решение по дело №5512/2012 на Софийски градски съд

Номер на акта: 19401
Дата: 29 декември 2014 г. (в сила от 22 февруари 2016 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20121100105512
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

          Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

                              гр. С., 27.12.2014 г.

 

                            В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 9 състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и седми ноември през две хиляди и четиринадесета година,   в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Т.В. като разгледа докладваното  от съдията гр.д. №5512/ 2012 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

 

Предявени са активно и  пасивно  субективно съединени искове  с правно основание чл.108 от ЗС .

        

ИЩЦИТЕ-  К.Г.С., ЕГН: **********, и Н.С.С., ЕГН: **********, двамата с адрес:***, чрез пълномощниците си: адв. М.Х. и адв. Т. М., съдебен адрес: гр. С., бул. „В.Л." № **, ет.*, ап. *, твърдят, че на 05.04.2006г., като съпрузи, и ответниците С.Т.К. и Д.Т.К., също съпрузи, сключили нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83, т.1, per. № 4665, нот.д. № 79 от 2006г. на нотариус М. Е., с район на действие СРС и per. № 140 на НК, по силата на който придобили собствеността върху следния недвижим имот: апартамент 21 от жилищна сграда, находяща се в град С., бул. „Г. Т." № **, на шести жилищен етаж, със застроена площ от 133.40 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, три спални и сервизни помещения жилищната сграда, при съседи: етажно предверие, асансьор, апартамент № 22, от две страни улица, двор, апартамент № 20, заедно със склад № 4, находящ се на втори подпокривен етаж, с площ от 4.40 кв.м., при съседи: коридор, склад № 3, калкан, склад № 5, заедно с 4.939% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ XV-153 в квартал 10, по плана на град С., местност „Крива река", целият с площ от 456 кв.м. при съседи: от три страни улица, УПИ XIV-151, УПИ VIII-152. Твърдят, че нотариалният акт № 83/2006г. е бил подписан само от ищеца Н.С., но процесният апартамент № 21 представлява съпружеска имуществена общност, тъй като Н.С. е сключил граждански брак с ищцата К.С. с акт. № 111/26.09.1987г. на община Пещера, който брак е валиден и до днес. Изтъкват, че по силата на посочения нотариален акт са собственици на подробно описания по-горе недвижим имот. След закупуването на жилището ответниците не им предали владението му и продължили да го ползват без правно основание. С нотариална покана № 2, том II, per. № 14672/23.11.2007г. на нотариус В.В. с per. № 320 на НК поканили ответниците К. да освободят и напуснат собствения им недвижим имот, представляващ апартамент № 21, но същите не им предали владението на имота, за което е бил съставен протокол № 5, per. № 15106, том ІІ/03.12.2007г. С цел да продължат да владеят и ползват процесния апартамент № 21 ответниците по настоящия иск С. и Д. К. предявили срещу тях искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора за продажба, обективиран в нот. акт № 83 т.1, н.д. №79/2006г. на нотариус М.Е., per. № 140 поради  абсолютната му симулативност и иск по чл.124 от ГПК за признаване за установено, че К. и Н. С. не са собственици на апартамент № 21, находящ се в гр. С., „ул. Г. Т." № 31, ет.6, предмет на същия нотариален акт. По така предявените искове било образувано гр.д. № 3538 по опис за 2008г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, I - 3-ти състав, приключило с влязло в сила на 22.02.2012г. решение от 26.07.2010 г., което СГС, ГК, 1-3 състав, с което съдът отхвърлил исковете с правно основание чл.26 ал. 2 от ЗЗД и чл.124 ГПК за прогласяване на нищожността на договора за продажба и признаване, че  ищците по настоящото дело  не са собственици на процесния апартамент №21. Въпреки влязло в сила съдебно решение, с които правото на собственост на ответниците К. върху процесния апартамент № 21 е отречено, същите продължават да го ползват без правно основание и не им предават владението му, поради което молят съда да постанови решение, с което да установи правото им на собственост и да осъди ответниците С. и Д. К. да им предадат владението върху посочение по-горе недвижим имот, претендират и разноски.

ОТВЕТНИЦИТЕ- С.Т.К., ЕГН **********,  и Д.Т.К., ЕГН **********, двамата с адрес:***, считат, че ищците не са изложили ясно обстоятелствата, на които основават иска си. Сочат, че ищците са посочили, че са купили процесния имот от тях с договор в нотариална форма. Не са посочили обаче дали и кога е следвало да им се предаде владението върху имота. Не са посочили дали  не владеят имота на друго основание. Не са посочили дали ответниците, ако не са владелци, не са държатели на имота - по силата на същия или на друг договор. След 2006г. в имота от тях са извършени подобрения на стойност около 30 000 (тридесет хиляди) лева, поради което и на основание чл.72, ал.1 от ЗС правят искане да им бъде платена сумата от 30 000(тридесет хиляди) лева, представляваща увеличената стойност на вещта, вследствие направените от тях  додобрения, като на основание чл.72, ал.З от ЗС правят възражение за задържане на вещта до заплащане на посочената сума. От 2004г. и до настоящия момент единствено  те са плащали всички необходими разноски за вещта, в това число данък сгради и такса смет за имота на стойност около 4 000(четири хиляди) лева, поради което и на основание чл.72, ал.2 от ЗС правят искане да им бъде платена сумата от 4000(четири хиляди) лева, представляваща направените от тях необходими разноски и на основание чл.72, ал.З от ЗС правят възражение за задържане на вещта до заплащане на посочената сума. Твърдят, че купили процесния имот през 2004г. с  ипотечен заем. Опитали се да рефинасират заема, но не успяли, поради което сключили сделката от 2006г. с ищците по настоящото дело, която била симулативна. Твърдят, че по новия заем, макар формално собственици на имота и съответно заемополучатели да са били ищците, то плащанията по този втори заем продължили да правим те двамата. Твърдят, че  направените от тях плащания по заема следва да се разглеждат като направени без основание, поради което и на основание чл.55 и следващите от ЗЗД правят искане да им бъде платена сумата от 10 300(десет хиляди и триста) лева. На основание чл.90 и чл.91 от ЗЗД правят възражение за задържане на вещта до заплащане на посочената сума.

В о.з. от 14.03.2013г. с протоколно определение, влязло в сила, съдът е приел, че релевираните по-горе възражения от ответниците имат характер на отделни насрещни искове с правно основание чл. 72, ал.1 от ЗС, чл.72, ал.2 от ЗС и чл.55 от ЗЗД,  които не отговарят на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и като  е взел предвид, че съвместното им разглеждане с първоначалния иск ще затрудни и забави производството,  не ги е приел за съвместно разглеждане, като ги е отделил от настоящото производство и ги е изпратил на председателя на СГС за образуване на отделно производство  и компютърното му разпределение на съответния съдебен състав.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83, т.1, per. № 4665, нот.д. № 79 от 2006г. на нотариус М.Е., с per. № 140 на НК, ищците (по-точно ищецът-съпруг) са придобили чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот от ответниците С.Т.К. и Д.Т.К. следния недвижим имот: апартамент 21 от жилищна сграда, находяща се в град С., бул. „Г. Т." № **, на шести жилищен етаж, със застроена площ от 133.40 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, три спални и сервизни помещения жилищната сграда, при съседи: етажно предверие, асансьор, апартамент № 22, от две страни улица, двор, апартамент № 20, заедно със склад № 4, находящ се на втори подпокривен етаж, с площ от 4.40 кв.м., при съседи: коридор, склад № 3, калкан, склад № 5, заедно с 4.939% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ XV-153 в квартал 10, по плана на град С., местност „К. Р.", целият с площ от 456 кв.м. при съседи: от три страни улица, УПИ XIV-151, УПИ VIII-152.

От удостоверение за граждански брак № 065503/26.09.1987г. на община Пещера се установява, че  към момента на изповядване на гореописания договор ищците са били в брак, поради което придобитият от тях недвижим имот е СИО.

С нотариална покана № 2, том II, per. № 14672/23.11.2007г. на Нотариус В.В. с per. № 320, ищците са поканили ответниците К. да освободят и напуснат собствения им недвижим имот, представляващ апартамент № 21.

От представените с исковата молба писмени доказателства-Решение от 26.07.2010 г. по гр.д. № 3538/2008г. на СГС, ГК, I - 3-ти състав;Решение № 1152/07.07.2011г. по гр.д. № 1050/2011г. на САС, ГК, I, състав;Определение № 258/22.02.2012г. по гр.д. № 1518/11г. ВКС, III г.о., се установяват твърденията на ищците, че с влязло в сила съдебно решение правото на собственост на ответниците К. върху процесния апартамент № 21 е отречено.

По делото е прието като безспорно, че с влязло в сила решение е отхвърлен искът на ответниците срещу ищците за обявяване на процесния  договор за покупко-продажба на недвижимим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83, т.1, per. № 4665, нот.д. № 79 от 2006г. на нотариус М.Е., с per. № 140 на НК, както и  отрицателния им установителен иск, че ищците не са собственици на имота.

Пълномощникът на ответниците- адв. Т., в о.з. е заявил, че не спорят, че ищците са собственици на процесния имот, оспорват само връщането на имота на ищците.

Други доказателства по делото не са ангажирани.  

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

 Исковете с правно основание чл.108 от ЗС са основателни.

 Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот въз основа на покупко-продажба на недвижим имот и искат ревандикацията му от ответниците. Те следва да докажат фактите, 1/по силата на които са придобили правото на собственост върху вещта, 2/държането или владението й  от ответника и 3/липсата на основание за това.

По първия елемент от ФС на чл.108 от ЗС-  събраха се убедителни доказателства в тази насока, а именно- Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 83, т.1, per. № 4665, нот.д. № 79 от 2006г. на нотариус М.Е., с per. № 140 на НК.

Вторият-държането на имота от ответниците се установява от изложението в отговора на същите, в който признават, че не са напускали процесния имот никога.

Налице е и третият елемент от  фактическия състав на чл.108 от ЗС- липсва основание в отношенията между ищците и ответниците, по силата на което последните да имат право да държат собствеността на  процесната вещ. Липсата на основание е отрицателен факт, който подлежеше на доказване от ответниците. За същия  ответниците не са ангажирали доказателства, поради което и съдът прави горния  си извод.

 Доказани са предпоставките по чл.108 от ЗС и ревандикационният иск следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото на ищците следва да се присъдят направените разноски- 6 767лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

По изложените съображения съдът

        

Р      Е      Ш       И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на основание чл.108 от ЗС по отношение на С.Т.К., ЕГН **********,  и Д.Т.К., ЕГН **********, двамата с адрес:***, че К.Г.С., ЕГН: **********, и Н.С.С., ЕГН: **********, двамата с адрес:***, чрез пълномощниците си: адв. М.Х. и адв. Т. М., съдебен адрес: гр. С., бул. „В.Л." № **, ет.*, ап. *, са собственици общо на следния недвижим имат: апартамент * от жилищна сграда, находяща се в град С., бул. „Г. Т." № **, на шести жилищен етаж, със застроена площ от 133.40 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, три спални и сервизни помещения жилищната сграда, при съседи: етажно предверие, асансьор, апартамент № 22, от две страни улица, двор, апартамент № 20, заедно със склад № 4, находящ се на втори подпокривен етаж, с площ от 4.40 кв.м., при съседи: коридор, склад № 3, калкан, склад № 5, заедно с 4.939% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ XV-153 в квартал 10, по плана на град С., местност „К. Р.", целият с площ от 456 кв.м. при съседи: от три страни улица, УПИ XIV-151, УПИ VIII-152.

ОСЪЖДА С.Т.К., ЕГН **********,  и Д.Т.К., ЕГН **********, двамата с адрес:***, да предадат на  К.Г.С., ЕГН: **********, и Н.С.С., ЕГН: **********, двамата с адрес:***, чрез пълномощниците си: адв. М.Х. и адв. Т. М., съдебен адрес: гр. С., бул. „В.Л." № **, ет.*, ап. *, владението на  следния недвижим имот: апартамент * от жилищна сграда, находяща се в град С., бул. „Г. Т." № **, на шести жилищен етаж, със застроена площ от 133.40 кв.м., състоящ се от дневна, кухня, три спални и сервизни помещения жилищната сграда, при съседи: етажно предверие, асансьор, апартамент № 22, от две страни улица, двор, апартамент № 20, заедно със склад № 4, находящ се на втори подпокривен етаж, с площ от 4.40 кв.м., при съседи: коридор, склад № 3, калкан, склад № 5, заедно с 4.939% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ XV-153 в квартал 10, по плана на град С., местност „К. Р.", целият с площ от 456 кв.м. при съседи: от три страни улица, УПИ XIV-151, УПИ VIII-152, както и да  им ЗАПЛАТЯТ  на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер  на 6 767лв.(шест хиляди седемстотин шестдесет и седем лева).

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: