Р
Е Ш Е
Н И Е № 394
гр.Сливен, 05.09.2019
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание
на седми август през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна
Семкова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 997 по описа за
Производството
е по повод жалба от Р.Т.Д. против НП № 18-0804-004196 от 10.04.2019 г. на
Началник Група към ОДМВР-Сливен, сектор Пътна полиция, Сливен, упълномощен с МЗ
№ 8121з-515/14.05.2018 год. с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, лишаване
от право да управлява МПС за шест месеца и на основание Наредба N Iз - 2539 на МВР се отнемат общо 10
точки и за нарушение на чл. 100, ал.2 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20.00 лева.
В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установено
следното от фактическа страна: : На
12.12.2018 год. г в Община Сливен на път първи клас I-
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следните
фактически и правни изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от
лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява
основателна.
Относно нарушението на чл. 100, ал.2 от ЗДвП:
Както в акта, така и в
наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно
законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да
може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение. Следва, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1,
т. 5 и 6
от ЗАНН
да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и законните разпоредби, които са били нарушени.
В конкретния случай съдът намира, че в производството
по издаване на наказателното постановление в частта, с която за нарушение на
разпоредбата на чл. 100, ал.2 от ЗДвП е наложена санкция на основание чл. 185
от същия закон, е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното:
Налице е противоречие в самото НП относно нарушението
извършено от жалбоподателя. В обжалваното НП е посочено, че жалбоподателят е
извършил следното нарушение: "при движение по републиканските пътища, като
водач на МПС не е залепил на предното стъкло валиден винетен стикер по чл. 10,
ал.1, т.1 от ЗП по начин възпрепятстващ повторното му ползване или не е
премахнал същия след изтичане на неговата валидност”. Така, жалбоподателят е
поставен в невъзможност да разбере за какво точно нарушение е санкциониран – за
това че не е залепил на предното стъкло валиден винетен стикер по чл. 10, ал.1,
т.1 от ЗП по начин възпрепятстващ повторното му ползване или не е премахнал
същия след изтичане на неговата валидност, като първата алтернатива въобще
липсва в съставения АУАН. Още повече, че е невъзможно в условията на
алтернативност водач на МПС да извърши и
двете предвидени в чл. 100, ал.2 от ЗДвП нарушения.
С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбоподателят
е ограничен в правото му да научи какво нарушение му се вменява и следователно
е лишен от възможността да упражни ефективно правото си на защита, която е
немислима, когато липсва яснота относно фактическите рамки на нарушението и е
налице противоречие при посочване на нарушението, което се твърди че е
извършил. Тази неяснота в НП не позволява и на съда да извърши преценка доколко
с поведението си жалбоподателят е нарушил нормата на чл. 100, ал.2 от ЗДвП, кое
от двете алтернативно предвидени нарушения се твърди, че е извършил /или и
двете/ и за кое от тях е санкциониран. Допуснатото нарушение е съществено и
представляват остатъчно основание за отмяна на наказателното постановление в
тази му част, без да е необходимо съдът за се произнася по съществото на спора.
Относно
нарушението на чл. 140, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно
чл.6,ал.1
от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред. Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При
умишленото деяние деецът съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда
настъпването на общественоопасните последици и иска или допуска този резултат.
Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните
свойства на деянието, който протича до започване на изпълнителното деяние.
Когато няма предвиждане, поради незнанието от страна на дееца на елементи от
обективната действителност, то тогава не може да протече и предварителния
процес на отражение на обективните свойства на деянието и съответно не се
формира интелектуалния момент на вината. Без интелектуален момент пък, не може
да се формира и волеви, защото не може да има целнасоченост към извършването на
определен нарушаващ правото резултат.
В
настоящия казус безспорно се установи,
че на процесната дата жалбоподателят е управлявал автомобил с прекратена служебна
регистрация, но съдът намира, че в конкретния случай липсва вина от негова
страна. Същият е мислел и е бил сигурен, че управлява МПС регистрирано по
надлежния ред. В случая процесното МПС е собственост на друго лице, което също
е било в автомобила, броя регистрационните табели са били поставени на
определените места, имало е валидна задължителна застраховка "гражданска
отговорност, знак за технически преглед и свидетелство за регистрация, поради
което жалбоподателят не е могъл да знае или предполага, че това МПС е с
прекратена регистрация. Именно в тази
насока са и събраните в хода на производството гласни доказателства.
Ето
защо съдът намира, че от субективна страна деянието е несъставомерно, т.к. не е
извършено виновно и наказателното постановление следва да бъде отменено и в
тази му част като незаконосъобразно.
Воден от горното ,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП
№ 18-0804-004196 от 10.04.2019 г. на Началник група към ОДМВР-Сливен, сектор
Пътна полиция, Сливен, упълномощен с МЗ № 8121з-515/14.05.2018 год. с което на Р.Т.Д.
ЕГН **********, с адрес в с. Градец, кв. "Запад" № 121, за нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева,
лишаване от право да управлява МПС за шест месеца и на основание Наредба N Iз - 2539 на МВР се отнемат общо 10
точки и за нарушение на чл. 100, ал.2 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20.00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: