РЕШЕНИЕ
№ 575
гр. Варна, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Силвия М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20253110200348 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Фотоклиин 69“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Белослав, подадена чрез адв. В. Д., против НП № 03-2400551
от 08.01.2025год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна,
с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2000лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушаване нормата на
чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като при издаването му били допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Сочи, че НП
било издадено от лице неразполагащо с такива правомощия, че НП не
отговаряло на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и
че лицето Д. М. не било работело за дружеството, както било посочено в НП.
Моли последното да бъде отменено.
В съдебното производство въззивното дружество се представлява от адв.
В. Д., която заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите
констатации отразени в НП, а във фазата по същество моли да бъде намален
размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а
във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено. Представя писмени бележки и отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 06.11.2024год. вечерта след 20:00ч. служители на Дирекция „ИТ“
Варна сред които и свидетелите М. М.- Ж. и Р. В., съвместно със служители
на ІV РУ ОД МВР Варна, извършили проверка по сигнал на територията на
КРЗ „Одесос“ в гр.Варна. При обхода по работните места, на сух док до кей №
3 проверяващите установили над 20 лица да извършват дейности по
бластиране, почистване, метене. На всички установени работници били
предоставени декларации по чл. 402 от КТ. Едно от установените лицата била
Д. Я. М. която декларирала, че работи за въззивното дружество „Фотоклиин
69“ ЕООД от 06.11.2024год., като общ работник, че работи в КРЗ „Одесос“ сух
док, с работно време от 20:00ч. до 03:00ч., че има сключен трудов договор и
договорено трудово възнаграждение в размер на 60лв. дневно, че почива 2 дни
по график, както и 1 час и 30 минути в работния ден. Чрез телефон
предоставен от един от работниците проверяващите се свързали с управителя
на въззивното дружество и го уведомили за започналата проверка, а на един
от работниците Коста Костов – бригадир била връчена и призовка по чл. 45,
ал.1 от АПК в която била определена дата за явяване на представител на
дружеството в Д „ИТ“ Варна и представяне на редица документи в това число
и пълните трудови досиета на установените работници.
На 18.11.2024год. се явил Т. В. Б., който до 14.11.2024год. бил и
управител на дружеството. Последният дал писмени обяснения в които
посочил, че установените на 06.11.2024год. работници в това число Д. Я. М. са
били извикани от него по спешност поради инцидента работа, че няма
сключени трудови договори с тези лица, че те са били инструктирани и са им
били изплатени възнагражденията.
Преценено било, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на
чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ и на 29.11.2024год. св. М. – Ж. съставила
срещу него АУАН № 03-2200551.
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от страна на
представляващия дружеството лице, което го подписало без възражения. В
срока то чл. 44 от ЗАНН от страна на въззивтното дружество, чрез адв. В. Д.
било подадено писмено възражение срещу АУАН. Възражението не било
прието и на 08.01.2025год. въз основа на него директорът на дирекция „ИТ“
Варна издал атакуваното НП 03-2400551, като е възприел изцяло
констатациите описани в акта, приел е че въззивното дружество е нарушило
разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ и му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на
основание чл. 414, ал.3 от КТ.
В съдебно заседание като свидетели са разпитани М. М. – Ж. и Р. В. –
2
свидетел вписан в акта, които в показанията си възпроизвеждат възприятията
си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Съдът кредитира изцяло показанията на посочените свидетели, тъй като са
последователни, логични от една страна, а от друга са в пълен унисон с
приложените към АНП писмени доказателства – декларация по чл. 402 от КТ
изходяща от Д. Я. М., протокол за извършена проверка, обяснения от Тодор
Борисов и др.
Приложените към АНП писмени доказателства – заповед за
компетентност на АНО, декларация по чл. 402 от КТ изходяща от Д. Я. М.,
призовка по чл. 45 от АПК, обяснения от Тодор Владимиров Борисов,
протокол за извършена проверка, пълномощно изходящо от управителя на
въззивното дружество към Тодор Борисов, идентификационна карта и др.
съдът кредитира.
Декларацията по чл. 402 от КТ съдът кредитира единствено доколкото
от нея с тава ясно, че на място е имало такова лице и че същото е попълнило
такава декларация. Съдържанието на последната не следва да бъде
кредитирано като доказателство, тъй като това би означавало да се наруши
принципът за пряко и непосредствено събиране на гласните доказателства.
Гласни доказателства за написаното в декларацията се съдържат в показанията
на свидетелите В. и М. - Ж., които са подробни, конкретни и логични и съдът
ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло и допълнително представената в хода на
съдебното следствие Заповед № ЧР-1320/02.09.2024год. на ИД на ИА „ГИТ“.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на
показанията на свидетелите М. – Ж. и В., както и въз основа на всички
приложени към АНП писмени доказателства.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради
което и е приета от съда за разглеждане по същество.
При извършена служебна проверка на представените по делото акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление
съдът констатира, че са спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица
и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В обстоятелствените части на акта и НП,
макар и твърде лаконични, се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение, посочени са
дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено както и нарушените законови норми като е налице пълно единство
между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени
нарушения на процес. правила в хода на адм.наказателното производство
3
съдът не констатира и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата
бланкетно възражение в тази насока.
Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от
Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда
и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ наказателните
постановления се издават от ръководителя на органа по чл.399 или
оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената
принадлежност на актосъставителите. В случая процесното НП е било
издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно
оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по делото
заповед № 3-0864 на ИД на ИА „ГИТ“ издадена на 17.10.2022год. Видно от т.5
на заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции
„ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ИТ“.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени, че материалния закон е бил приложен
правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Съгласно разпоредбата на чл. чл.61, ал.1 от КТ преди постъпване на
работа между работника и работодателя да има сключен трудов договор.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в
писмена форма.
Съдът приема за доказано от обективна страна това, че между Д. Я. М. и
въззивното дружество „Фотоклиин 69“ ЕООД е имало трудово
правоотношение. В тази насока са показанията на свидетелите В., М. – Ж. и
приложените към АНП писмени обяснения от управителя на въззивното
дружество към 06.11.2024год.. От тях се установява, че между страните е
имало договорено дневно възнаграждение, договорено работно време и
договорена почивка в това число и такава в рамките на работния ден.
Вярно е, че в някои случаи е възможно да се договори време, в което да
се извършват действията по конкретна поръчка, или услуга, но в случая е
видно, че става въпрос именно за работно време като елемент от трудово
правоотношение като това недвусмислено се извежда от факта, че е имало
договорена и дневна почивка, наличието на каквато не е съвместимо с
граждански договор за изработка или услуга.
И след като в случая е било налице трудово правоотношение между
въззивното дружество и Д. М., то въззивника като работодател е бил длъжен
да придаде на този трудов договор писмена форма и да не допуска М. до
работа без да е подписан такъв договор. И след като това не било сторено, то
нарушение на чл. 62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ е налице и в този смисъл
материалният закон е приложен правилно.
4
В случая АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение
и е наложил на въззивника адм. наказание имуществена санкция в размер над
минималния предвиден в закона, а именно в размер на 2000лв.
Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера
на наложеното наказание от една страна и от друга предвид на това, че
нарушението е първо за въззивника с оглед липсата на доказателства в
подкрепа на противното от една страна и липсват данни за други отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът счете, че така наложеното наказание е
прекомерно. Прецени, че в случая дори наказание наложено в минимален
размер би постигнало целите както на индивидуалната, така и на генералната
превенция поради което и счете, че следва да измени НП като намали размера
на наложеното наказание глоба от 2000лв. на 1500лв.
Като взе предвид всичко изложено по-горе съдът прави извода, че
атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
разпоредбите на закона, същото не страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде намален
размера на наложеното наказание имуществена санкция от 2000лв. на 1500лв.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна и с оглед
изхода на делото такива й се дължат съобразно чл. 63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.
143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37,
ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з съдът счете, че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния
предвиден в наредбата размер – 80лв. И като съобрази размера на
отхвърлената част на иска (1500лв. доколкото за тази санкция НП е
потвърдено) и извърши съответните изчисления съдът намира, че на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 60лв. като посочената сума следва да бъде
заплатена от въззивното дружество „Фотоклиин 69“ ЕООД в полза на
Изпълнителна агенция " Главна инспекция по труда".
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2400551 от 08.01.2025год.
5
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на
„Фотоклиин 69“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в
гр. Белослав, обл.Варна, ул. „Минзухар“ № 11, на основание чл.414, ал.3 от КТ
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2000лв. като намалява размера на наказанието на 1500лв..
ОСЪЖДА „Фотоклиин 69“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в гр. Белослав, обл.Варна, ул. „Минзухар“ № 11, да заплати на
Изпълнителна агенция " Главна инспекция по труда", юрисконсултско
възнаграждение в размер на 60лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6