гр. Сливен, 06.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Сливен, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: Детелина Бозукова
при секретаря Николинка Йорданова като
разгледа докладваното от съдия Бозукова адм. дело № 267 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Подадена е жалба от "Макроком" ООД, със седалище гр. Сливен, пр. от у. С.И.К.
против Предписания, дадени с Констативен протокол № 006678/25.06.2019 г. на
експерти в направление "УООП", РИОСВ гр. Стара Загора, съгласно които
е предписано: 1.“На основание чл.59 ал.1 т.4 от ЗУО и чл.67 ал.1 от НООО да се
заплати дължимата продуктова такса за опаковки за пуснатите на българския пазар
за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г.
опаковки по реда на Наредбата за определяне на реда и размера за плащане на продуктова
такса в едномесечен срок от влизане в сила на заповед № РД-385/15.05.2019 г. на
Министър на околната среда и водите в размер на 2 741,65 лв. 2. Да се представи
в РИОСВ Стара Загора заверено „Вярно с оригинала“ копие от платежен документ за
извършеното плащане на продуктови такси за опаковки по сметка на ПУДООС“.
В жалбата са наведени твърдения за
незаконосъобразност на оспорените предписания поради противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона. Излагат се доводи, че към датата на издаване на предписанието дължимите
такси вече са били заплатени на „Екобулпак“ АД. Иска
се съдът да отмени оспорените предписания, както и да бъдат присъдени сторените
в производството разноски. В съдебно заседание дружеството се представлява от
пълномощник – адв. Л. А. ***, която поддържа жалбата
и представя доказателства за изпълнение на предписанията и заплащане на продуктовата такса.
Ответникът по жалбата – РИОСВ – Стара
Загора, чрез представител по пълномощие гл. юриск. С.
оспорва жалбата като счита, че същата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 25.06.2019 г. експерти от РИОСВ Стара Загора извършили
проверка в предприятие за производство на м. изделия и м., ст. от оспорващото
дружество. Проверката била с предмет контрол за спазване на Закона за управление на отпадъците във връзка със заповед на Министъра на околната
среда и водите № РД-385/15.05.2019 г. При проверката било констатирано, че
дружеството – жалбоподател е лице, пускащо на пазара продукти, след употребата на които се
образуват масово разпространени отпадъци
/ опаковки/ и се явява задължено
лице по смисъла на чл.14 ал.2 т.2 от ЗУО, като има сключен договор с
организация за оползотворяване на отпадъци от опаковки - „Екобулпак“
АД и членува в колективна система за оползотворяване на отпадъци. Проверяващите
констатирали още, че извършеното плащане по издадени фактури №
**********/18.07.2018 г. и № **********/15.01.2019 г. за лицензионни
възнаграждения към „Екобулпак“ АД е направено на
21.06.2019 г. В тази връзка „Екобулпак“ АД е
изготвило доклад до МОСВ с вх.№ 26-00-846/29.03.2019 г., в който посочило „Макроком“ ООД като лице, което не е заплатило
възнаграждение към „Екобулпак“ и не е изпълнило целите по чл.9 ал.1 от НООО.
Въз основа на установените факти проверяващите извели извод, че в момента на
проверката дружеството оспорващ не е представило платежни документи за
извършени плащания на продуктови такси за опаковки по сметка на Предприятието
за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ за пуснатите
през 2018 г. количества опаковки, за които дължи такса размер на 2 741, 65 лева.
Изложените по-горе факти и изводи
проверяващите отразили в съставения констативен протокол № 006678/25.06.2019 г.
(л. 20). Във връзка с направените констатации на основание 59 ал.1 т.4 от ЗУО и
чл.67 ал.1 от НООО на дружеството били дадени предписания със следното
съдържание:
"1.“На основание чл.59 ал.1 т.4 от
ЗУО и чл.67 ал.1 от НООО да се заплати дължимата продуктова такса за опаковки
за пуснатите на българския пазар за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. опаковки по реда на Наредбата
за определяне на реда и размера за плащане на продуктова такса в едномесечен
срок от влизане в сила на заповед № РД-385/15.05.2019 г. на Министър на
околната среда и водите в размер на 2 741,65 лв. 2. Да се представи в РИОСВ
Стара Загора заверено „Вярно с оригинала“ копие от платежен документ за
извършеното плащане на продуктови такси за опаковки по сметка на ПУДООС“.
Проверката била извършена в присъствието
на у. на дружеството С.К.. Протоколът бил подписан от представляващия
жалбоподателя, като в същия били вписани неговите възражения. Във възражението
се твърди, че провереното дружество вече е заплатило на 21.06.2019 г. дължимата
такса за към „Екобупак“ АД.
От приложените по административната
преписка доказателства се установява, че дружеството жалбоподател има сключен
договор с „Екобулпак“ АД по оползотворяване на
отпадъци от опаковки № Д-2251-К-01/01.06.2006 г., към който са сключени анекси
съответно от 01.03.2017 г. и от 01.01.2019 г. В
преписката се съдържат копия на фактури № **********/18.07.2018 г. на стойност
117,12 лева и № **********/15.01.2019 г. на стойност 93,36 лева. Приобщени са и
платежни документи за лицензионни възнаграждения към „Екобулпак“
АД от 21.06.2019 г. за сумата от 210,48 лева. По делото са приобщени
удостоверения от № 2251/01.01.2018 г. и № 2251/01.01.2019
г., от които е видно, че оспорващото дружество продължава да участва в
колективна система по чл.14 ал.2 т.2 от ЗУО и по чл.12 ал.1 т.1 от НООО.
По делото е приобщена заповед № РД-385/15.05.2019
г. на Министъра на околната среда и водите, с която са определени лицата, които
не са заплатили възнаграждение към „Екобулпак“ АД и
следва да заплатят дължимата продуктова такса към ПУДООС.
По делото е разпитана като свидетел
гл. е. Т.И., която в показанията си сочи, че въпреки установеното от нея
плащане от страна на „Макроком“ ООД е приела, че
формално има нарушение, защото към датата на издаване на заповедта на министъра
по договора не е било заплатено.
При тези данни съдът прави следните правни
изводи:
Подадената от "Макроком" ООД жалба срещу предписанията, дадени с
констативен протокол на контролни органи на РИОСВ – Стара Загора, е процесуално
допустима. Налице е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. За да даде процесните предписания
административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 120 от ЗУО, според която при извършване на проверките
контролните органи по чл. 119, ал. 1 съставят констативни протоколи. При
констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание в
констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят
актове за установяване на административни нарушения. По своето съдържание конкретните
задължителни предписания съдържат разпореждане, с което жалбоподателят е
задължен да заплати продуктова такса за определен период. При това положение за
жалбоподателя се създават задължения за внасяне на такса, т. е. задължава се да
изпълни парично задължение. В настоящия случай е налице индивидуален
административен акт, жалбата срещу който е подадена от активно легитимирано да
оспори акта лице и в законоустановения преклузивен 14-дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспорените задължителни предписания са
издадени от компетентен орган.
Съгласно чл. 120, изр. второ от ЗУО при констатирани нарушения контролните органи
дават задължително предписание в констативния протокол с определен срок за
тяхното отстраняване. В конкретния случай цитираното изискване относно формата
на акта е спазено. Съставен е констативен протокол, в който са отразени
установените факти, включително допуснатото от жалбоподателя нарушение,
посочени са относимите правни норми, формулирани са
задължителните предписания и е посочен срок за изпълнението им. При извършена
служебна проверка относно спазване на процесуалните изисквания в производството
по издаване на оспорвания административен акт, съдът не констатира наличие на
съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл.59 ал.1 т.4 от ЗУО продуктова
такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща
от лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване,
които не са й заплатили уговореното възнаграждение и/или не са й предоставили
информация относно количествата продукти, пуснати на пазара; Нормата на чл.67
от НООО предвижда, че Министърът на околната среда и водите до 15 май на
текущата година определя със заповед организациите по оползотворяване, лицата,
пускащи на пазара опаковани стоки, изпълняващи задълженията си индивидуално, и
членовете на организациите по оползотворяване, които заплащат продуктова такса
по чл.59 ал.1 т.2-5 от ЗУО, както и нейния размер. В цитираните норми не е
указан срок, в който лицата, членуващи в организации по оползотворяване следва
да заплатят на оползотворяващото предприятие уговореното лицензионно възнаграждение.
Основната предпоставка, за да възникне
правомощие за контролния орган да даде задължително предписание е да бъде
установено нарушение. В съставения констативен протокол изрично е вписано като
нарушение, че дружеството не е заплатило дължимата продуктова такса за
пуснатите на пазара опаковки за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в
едномесечен срок от влизане в сила на заповед № РД-385/15.05.2019 г. на
министъра на околната среда и водите към ПУДООС.
Видно обаче от доказателствата по делото дружеството,
преди издаване на оспореното предписание, е заплатило дължимото лицензионно възнаграждение
по договора към „Екобулпак“ АД по фактури №
**********/18.07.2018 г. на стойност 117,12 лева и № **********/15.01.2019 г.
на стойност 93,36 лева. Макар към
25.06.2019 г. формално предпоставките за издаване на предписанието да са били
налице, с оглед доклада на „Екобулпак“ АД и влязлата в сила заповед на министъра на
околната среда и водите, липсва фактическото основание за издаване на тези
предписания, защото към датата на издаването им, дължимото възнаграждение към
дружеството за оползотворяване на отпадъци, е била заплатена. Както бе
отбелязано по-горе в нормата на чл.59 ал.1 т.4 от ЗУО не е посочен краен срок,
с изтичането на който лицата, членуващи в организации по оползотворяване следва
да заплатят на оползотворяващото предприятие уговореното възнаграждение. Видно
от приобщения по делото договор между „Екобулпак“ АД
и „Макроком“ ООД в него липсва уговорена падежна дата
за заплащане на дължимото възнаграждение по оползотворяване на отпадъците от
опаковки, за което е издадена фактура. В чл.25 от договора е уговорена месечна
вноска, която да се заплаща до 20 число на месеца, следващ отчетния, за който
тя се дължи, но липсва клауза за плащането на възнаграждението, когато през
отчетния период се издават само две фактури. От друга страна в клаузата на
чл.27 от договора е уговорено, че при забава на плащане на месечна такса
дружеството оспорващ дължи неустойка в размер на законната лихва, съгласно
правилата на чл.86 от ЗЗД. В конкретния случай на 21.06.2019 г., преди издаване
на предписанието, лицензионното възнаграждение, за което са издадени двете
фактури, към „Екобулпак“ АД е било заплатено.
Проверяващите са прегледали счетоводството на дружеството и са установили
плащането по договора. В показанията си свид. И. също
сочи, че е установила плащане, но е приела, че формално има нарушение, защото
към датата на издаване на заповедта на министъра по договора не е било заплатено.
При тези данни се налага извод, че формално правното основание за издаване на
предписанието съществува, но липсва фактическо такова, доколкото преди издаване
на предписанието, макар и след издаване на заповедта на министъра, от
дружеството е извършено плащане по издадените две фактури на уговореното лицензионно
възнаграждение за договора, сключен с „Екобулпак“ АД
за 2018 г. В подкрепа на това становище са и приобщените по делото удостоверения
от № 2251/01.01.2018 г. и № 2251/01.01.2019
г., от които е видно, че оспорващото дружество продължава да участва в
колективна система по чл.14 ал.2 т.2 от ЗУО и по чл.12 ал.1 т.1 от НООО.
Ето защо жалбата на дружеството е
основателна, а оспорените предписания следва да се отменят.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на оспорващата страна се следват сторените
разноски за държава такса в размер на 50 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на "Макроком" ООД гр. Сливен предписания, дадени с
Констативен протокол № 006678/25.06.2019 г. на експерти в направление
"УООП", РИОСВ гр. Стара Загора, съгласно които е предписано: 1.“На
основание чл.59 ал.1 т.4 от ЗУО и чл.67 ал.1 от НООО да се заплати дължимата
продуктова такса за опаковки за пуснатите на българския пазар за периода
01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. опаковки
по реда на Наредбата за определяне на реда и размера за плащане на продуктова
такса в едномесечен срок от влизане в сила на заповед № РД-385/15.05.2019 г. на
Министър на околната среда и водите в размер на 2 741,65 лв. 2. Да се представи
в РИОСВ Стара Загора заверено „Вярно с оригинала“ копие от платежен документ за
извършеното плащане на продуктови такси за опаковки по сметка на ПУДООС“, като
незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната
среда и водите - гр. Стара Загора да заплати на "Макроком"
ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. "Г. И." № …,
ЕИК ………….., пр. от у. С.И.К., сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС, в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ: