Мотиви към присъда по НОХД № 1761/2019г.
по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д.Т.Д. и същият е предаден
на съд за престъпление по:
- чл. 354а,
ал.1 от НК, за това, че на 18.04.2019г. в гр. Пловдив, без надлежно
разрешително е разпространил на В.Ц.Ц. ЕГН ********** високорисково наркотично
вещество - амфетамин с нето тегло 4.471 гр. със съдържание на активен компонент
амфетамин 28 тегловни % на стойност 134.13 лева по цени за нуждите на
съдопроизводството, съгласно приложение 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г.
за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството;
- и по чл.
354а ал.3 т.1 от НК, за това, че на 18.04.2019г. в гр. Пловдив, без
надлежно разрешително е държал наркотично вещество - високорисково наркотично
вещество - амфетамин с нето тегло 1.892 гр. със съдържание на активен компонент
амфетамин 25 тегловни % на стойност 56.76 лева по цени за нуждите на
съдопроизводството, съгласно приложение 2 от Постановление №23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Производството
пред настоящата инстанция протече по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на
чл. 371, т.1 от НПК, като подсъдимият и неговият защитник – адв. Г.Б. дадоха
съгласие да не се изслушва единствено вещото лице М.С., изготвила назначената в
хода на досъдебното производство СХЕ № 862/2019г., като протоколът от
експертното изследване от ДП се приобщи по делото.
Представителят
на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация на
деянията, като сочи, че събраните в хода на съдебното дирене доказателства и
приобщените от досъдебното производство протоколи и експертно заключение
доказват престъпленията и авторството на същите в лицето на подсъдимия.
Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и по двете повдигнати му
обвинения, като му наложи наказания лишаване от свобода и глоби в минималните
предели, предвидени в съответните норми.
По реда на чл. 23 от НК се предлага на съда да наложи едно общо
най-тежко наказание измежду определените му за всяко престъпление, както и да
приведе в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода по предходно
осъждане на подсъдимия.
Защитникът на
подсъдимия – адв. Г.Б. – пледира за доказаност единствено по отношение
обвинението, че подсъдимият е държал процесното наркотично вещество, като моли
съда да го признае за виновен само за държане на наркотичните вещества без
надлежно разрешително, предвид това да му наложи минимално наказание. Излага
съображения, че не са събрани доказателства относно разпространението на
наркотично вещество, така, както му е повдигнато обвинение.
Подсъдимият Д.
поддържа становището на защитника си, като сочи, че само е посредничил при закупуването
на наркотични вещества. Моли съда реално да прецени обстоятелствата.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Д.Т.Д. е роден на
***г. в гр. Казанлък, живее с майка си и сестра си в гр. Пловдив, той е
българин, български гражданин, не е женен, осъждан е, работещ, със средно
образование, ЕГН **********.
Подсъдимият Д. се познавал със свид. В.Ц., като поводът
за запознанството им била възможността на подсъдимия да набавя на свидетеля
наркотични вещества, когато последният желаел. Така двамата се срещали няколко
пъти, като свид. Ц. се обаждал предварително на Д. и след като го уведомявал от
какво наркотично вещество и в какво количество има нужда, подс. Д. го снабдявал
срещу съответното заплащане. За целта двамата отивали в близост до заведение „***“
в кв. К. П. в гр. Пловдив, след което подсъдимият отивал сам до намиращ се в
близост жилищен блок, Ц. го изчаквал, а подсъдимият се връщал с поръчаното наркотично вещество и го предоставял на
свидетеля срещу уговорената от по-рано сума.
По аналогичен начин на 18.04.2019 година свид. Ц. се
обадил по телефона на подс. Д. и поискал от него да го снабди с амфетамин.
Уговорили се да се срещнат същия ден, което и станало, като свид. Ц. бил
придружаван от свид. Я.А., който бил негов колега. Тримата пристигнали в
близост до заведение „***“ в кв. К.П. в гр. Пловдив, където по указание на
подс. Д. свид. Ц. и свид. А. останали да го чакат до намиращ се в района
денонощен магазин, а самият Д.Д. се отправил към жилищен блок. Преди това свид.
Ц. бил заявил на подс. Д., че желае да закупи амфетамин, за което му предал
сумата от 80 лева.
Същият ден в Първо Районно управление на МВР Пловдив била
получена оперативна информация за свид. А.С., по прякор „***“, като информацията
се отнасяла до дейност по разпространение на наркотични вещества от същия. Свид.
С. ***. В тази връзка свидетелите К. и К. – младши разузнавачи към 1 РУ на МВР
Пловдив отишли близо до адреса на свид. С., за да извършат наблюдение. Около
18.50 часа те възприели среща между свид. С. и подс. Д., които влезнали във
входа на жилищния блок, в който живеел свид. С.. Там подс. Д. дал на С.
получената от свид. Ц. сума от 80 лева, а самият С. в замяна му предоставил
наркотично вещество - амфетамин с общо тегло 6.363 грама. В последствие за това
деяние А.С. бил привлечен като обвиняем по ДП 318/2019г. по описа на Първо РУ –
Пловдив, а в последствие и бил осъден по НОХД № 1715/2019г. по описа на Окръжен
съд Пловдив за престъпление по чл.354а ал.2 т.4 пр.1 вр. с чл.29 ал.1
б."а" НК.
След като взел от свид. С. наркотичното вещество, което
било опаковано в няколко отделни полиетиленови пликове, подс. Д. отишъл до
магазина, където се намирали свидетелите Ц. и А.. Той предал на свид. Ц. найлоново
пликче с бучка, представляваща наркотично вещество, което бил закупил преди
това от С. и го помолил да му отчупи парче, като го уведомил, че също искал да
се снабди с такова наркотично вещество. Всъщност подс. Д. вече имал в дрехите,
с които бил облечен, бучки с амфетамина. Свид. Ц. обаче не знаел за това
обстоятелство и решил да почерпи подсъдимия, поради което и за да не бъдат
видени, тримата се отправили в междублоково пространство зад денонощния
магазин. Там свид. Ц. отворил найлоновото пликче, в което се намирало
наркотичното вещество, предадено му преди това от Д. и отчупил парче, което дал
на подсъдимия, а остатъкът от наркотичното вещество свид. Ц. прибрал в левия
джоб на якето си. Д. взел парчето и го оставил при останалите бучки, които
държал в джоба на горнището си.
В този момент се намесили свидетелите К. и К., които възприели
как подс. Д. прибира нещо в десния джоб на горнището, с което бил облечен. На
въпроса на полицейските служители дали имат забранени вещи, лицата отговорили
утвърдително, поради което и бил извикан патрул от Първо РУ-Пловдив, който ги
отвел в сградата на районното управление. Там на Д. бил извършен обиск по реда
на чл. 164 от НПК. При обиска в десния джоб на горнището, с което бил облечен подс.
Д., били намерени и иззети найлонов прозрачен плик, в който имало бяла бучка
прахообразно вещество с неправилна форма и 3 бучки с неправилна форма, обвити с
черен найлон.
Също така бил извършен и обиск на свид. Ц. по реда на чл.
164 от НПК, при който било намерено и иззето наркотичното вещество, което му
било дадено от подс. Д.. Свид. Ц. бил привлечен като обвиняемо лице за престъпление
по чл.354а ал.3 т.1 НК, като по този повод било образувано БП 316/2019г. по
описа на Първо РУ — Пловдив.
В хода на досъдебното производство е била назначена и
изготвена съдебно-химическа експертиза. Вещото лице посочило, че четирите
бучки, намерени у подс. Д. при извършения обиск, са с общо тегло 1.892 грама и
съдържат 25 тегловни процента амфетамин. Заключението било обективирано в Протокол
№ 862 от 22.04.2019г. /л.29 от ДП/.
В хода на
досъдебното производство като писмено доказателство била приобщена химическа
експертиза /л.66 от ДП/, изготвена по БП 316/2019г. по описа на Първо
РУ-Пловдив за изследване на бялото прахообразно вещество, намерено при обиска
на свид. Ц.. Поради обстоятелството, че подобно експертно изследване не е било
назначавано и изготвено по настоящото наказателно производство и като прецени,
че следва да бъде установено по надлежния предвиден в НПК ред по делото вида,
количеството и процентното съдържание активно вещество на откритото при обиска на свид. Ц. вещество,
настоящият състав назначи химическа експертиза по писмени данни. Назначената от
съда в хода на съдебното дирене съдебно-химическа експертиза, след запознаване с
материалите по делото, е заключила, че инкриминираният обект по бързо
производство № 316/2019г. по описа на 1 РУ МВР Пловдив /иззето вещество при
извършен на свид. Ц. обиск и изземване/, представлява бяло вещество с нето
тегло 4,471 грама и съдържа 28 % тегловни амфетамин, като същият е бил обект на
изследване по това досъдебно производство с протокол за химическа експертиза №
861/22.04.2019г. /приложен в копие на л. 66 от ДП/. Също така експертизата е
посочила, че амфетаминът /фенаминът/ е включен в Приложение №1 към чл.3, т.1 от
Списък I от Наредбата за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве.
За да постанови присъдата си, съдът прие за установена
описаната по-горе фактическа обстановка, като кредитира дадените при условията
на устност и непосредственост пред съдебния състав показания на свид. А.С., на
свид. К. /а от ДП - по отношение на обстоятелствата, за които бяха приобщени частично
показанията му на основание чл. 281, ал.5 и ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК/, на
свид. Х. М., Д.К. / досежно това кое лице е прибрало нещо в джоба си при
пристигането им, както и по отношение на датата на проверката - прочетените на
основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК показания на свидетеля от
ДП/, на свид. Я.А., а по отношение на възприетото от него след оттегляне в
междублоковото пространство – показанията му от ДП, прочетени в тази част на
основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК; на свид. Ц. /,а по отношение на
обстоятелството дали у подсъдимия е имало забранени вещи при намесата на
полицейските органи – показанията му от ДП, прочетени на основание чл. 281,
ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК/; както и обясненията на подсъдимия, дадени пред
съдебния състав.
Кореспондират им напълно и писмените доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, а именно – заповед за задържане
/л.4 от ДП/, характеристична справка /л.17 от ДП/, протокол за обиск и
изземване /л. 22 от ДП/, копие от протоколи за обиск на В.Ц., от разпореждане
по ЧНД № 2527/2019 г. по описа на ПРС, от протокол за химическа експертиза по
БП № 316/2019г. на 1 РУ МВР Пловдив, от обиск и изземване от А.С., от
разпореждане по ЧНД № 842/2019г. по описа на ПОС и от експертиза по БП №
318/2019г. по описа на 1 РУ МВР Пловдив, от протокол за претърсване и изземване
по БП № 318/2019г. и от разпореждане по ЧНД № 844/2019г. на ПОС за одобряване
на това процесуално-следствено действие /л.61-81 от ДП/; а така и събраните при
съдебното дирене писмени доказателства - справка съдимост, заверено копие от
присъда № 89/25.09.2019г. по НОХД № 1715/2019г. по описа на ПОС, от определение
по НОХД № 3260/2019г. по описа на ПРС, 24 н.с. /делото бе изискано за нуждите
на производството/, референция от „Кодаг“ ЕООД, писмо рег.№ 32-27956/27.01.2020
година на ЦМУ /л.116/ и писмо от 12.02.2020г. /л.153/. В тази връзка са и
протоколите от експертните заключения - протокол № 862/22.04.2019г. /л. 29 от
ДП/, протокол за изготвена СХЕ № 467/04.03.2020 година /л. 174 от НОХД/.
Съдът кредитира така посочените експертни заключения като изготвени
обективно, с необходимите професионални познания в съответната област. Съдът
намира всички процесуално-следствени действия и изготвените във връзка с тях
протоколи от досъдебното производство за съобразени с разпоредбите на
процесуалния закон. Следва да се посочи за свидетелите, че показанията им съдът
намери за обективни, добросъвестно изложени и отговарящи на съдържанието на
приобщените писмени доказателства. На практика същите не опровергават и
обясненията на самия Д..
На първо място,
няма спор по фактите относно времето и мястото на всяко едно от двете деяния –
в тази насока са съставените заповед за задържане, протокол за обиск и
изземване на подс. Д., получил одобрение от състав на ПРС /първоначално делото
е било образувано за престъпление, подсъдно на РС/, които кореспондират с
показанията на свид. В.Ц., на свидетелите К. и К. от досъдебното производство,
които съдът приобщи в тези им части, доколкото същите нямаха ясен спомен
относно датата.
От показанията на
свид. В.Ц., на свид. А., както и от обясненията на подсъдимия се установява, че
на инкриминираната дата последният е бил потърсен от свид. Ц., който искал да
си закупи амфетамин. Уговорената сума за закупуване на това наркотично вещество
– 80 лв. е била предадена от свидетеля на подсъдимия преди същият да посети
адреса, обитаван от свид. С. и това също неоспоримо се установява от посочените
гласни доказателствени източници.
Няма спор, че
репутацията на свид. Ц., не е безупречна, тъй като изводимо от собствените му
показания и данните за съдимост от приобщеното НОХД № 3260/19г. по описа на ПРС
/л.35/, същият е нарушавал на няколко пъти закона през последните години. Това
обаче не може автоматично да доведе до неблагонадеждност на информацията,
дадена от този свидетел, още повече, че именно неговата склонност да употребява
наркотични вещества го е срещнала с подсъдимия Д.. Т.е. показанията му подлежат
на задълбочена и цялостна проверка касателно достоверността на изнесените от
него факти. Показанията на свид. Ц. настоящият състав намери за изключително
екзактни, подробни, последователни. Свидетелят добросъвестно посочи, че преди
настоящия казус на два пъти е закупувал от подсъдимия наркотични вещества,
описа и начина, по който е осъществявал всеки път контакт с него, включително
на инкриминираната дата, какъв вид наркотик и на каква стойност му е поръчал
този ден, която сума Ц. му предал, след което изчакал Д. да се върне от
посещение в жилищен блок, след което се оттеглили на скришно място, за да може Ц.
да му отчупи от накотика по молба на подсъдимия. Тук е мястото съдът да посочи,
че достоверността в показанията на основния свидетел – В.Ц. не се подлага на
опити за дискредитиране от страна на подсъдимия или неговия защитник, като и
дадените от Д. обяснения относно уговорките между двамата по отношение на това какъв
наркотик и на каква цена да предостави на свид. Ц., кореспондират напълно с останалите
преки гласни доказателствени източници – показанията на Ц. и на А.. Приобщени
показанията на свид. А. от досъдебното производство за поведението на Д. и Ц.
след оттеглянето им в междублоковото пространство, не поставят под съмнение
показанията на свид. Ц.. Всъщност съдът цени показанията на свид. А. именно от
ДП в приобщената им част касателно възприетото от него отчупване на парче от веществото,
което Ц. е предоставил на Д., тъй като тези му показания са дадени само ден
след инкриминираната дата. И обратно - отдалечеността във времето на проведения
разпит на свидетеля пред настоящия съдебен състав напълно оправдано е повлияла
на яснотата на част от спомените му. Ето защо, съдът прие да кредитира
твърденията на свидетеля в тази част от протокола, обективиращ разпита му пред
разследващ полицай. А и тези му показания /в приобщената част/ съответстват
напълно на обясненията на Д. и показанията на Ц..
Внимание
заслужават и показанията на двамата полицейски свидетели – К. и К.. Преди да ги
подложи на анализ, съдът счита за процесуално издържано да посочи, че не намери
пречка двамата да бъдат изслушани по делото като свидетели, а показанията им - ценени
наред с останалите събрани доказателства. Служителите на МВР, ангажирани с
оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в
самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл. 118, ал.2
от НПК. Освен това служебната принадлежност на свидетелите не е достатъчна да
се приеме, че за тях съществува някаква форма на заинтересуваност в твърденията
им, насочени към обслужване на действията на разследването. Тяхната евентуална
заинтересованост от разкриване на престъплението подлежи на отчитане и
внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и
оценка на доказателствените източници по делото, наред с всички останали такива
/Р. № 198/18.06.2013г. на ВКС по н.д.№ 248/2013г., 1 н.о., Р. № 33/05.03.2008г.
на ВКС по к.д.№ 632/2007г., 1 н.о./. Редно
е да се отбележи, че показанията на К. и К. напълно кореспондират със заявеното
от подсъдимия и свидетелите Ц., А. и С. досежно поведението на мъжете в близост
до жилищния блок, в който свид. С. обитавал апартамент, след това разделянето
им, посещението на А. и Ц. в денонощния магазин до връщането на Д. и
оттеглянето на мъжете в междублоковото пространство зад магазина. Единственото несъответствие
се констатира по отношение твърдението на свид. К. пред съда, че е възприел как
две лица са отишли при С., които му твърдения обаче се опровергават съвкупно от
всички останали гласни доказателствени източници, включително и от показанията
на свид. С., че само Д. го е посетил. Сочената неточност в никакъв случай не
разколебава извода на съда за добросъвестност на изложеното от свидетеля К.. Т.е. не се събраха доказателства, от които да
се направи извода, че показанията на служителите на МВР са тенденциозно
насочени във вреда на подсъдимия.
Що се касае до
онази част от показанията на свидетелите, пресъздаваща споделеното с тях от Д. и Ц. относно
уговорката им, според настоящия състав и в тази част показанията на свидетелите
не следва да се изключват от съвкупността. Касае се до доказателствени
средства, които възпроизвеждат един доказателствен факт – на извънпроцесуално
изявление на лица, получили в последствие качеството на обвиняем и свидетел в настоящия
процес, като такова е производно доказателство, което е включено в процеса не с
цел да се подменят първичните доказателства, а с оглед проверката на същите. Освен
това не се установи разминаване в показанията на свид. Ц. и обясненията на
подсъдимия, от една страна и разказа на полицейските служители какво са
възприели като поведение на лицата при проверката /в тази част съдът цени
показанията на К. и К. от ДП, приобщени по надлежния ред, като депозирани
по-близо във времето/ и споделеното от тях в последствие, преди привличането на
Д. като обвиняемо лице.
Показанията на
свид. С. съдът също намери за кредитируеми, като същите се потвърждават и от
показанията на двамата полицейски служители относно фактът, че се е срещал с
подсъдимия, както и от обясненията на последния, че е придобил амфетамин от
него за сумата от 80 лв. Приобщи се по делото и заверено копие от присъда по
НОХД № 1715/2019г. по описа на ПОС, видно от която С. е бил осъден за това, че
без надлежно разрешително е държал с цел разпространение и на същата като инкриминираната
дата е разпространил на Д.Д. амфетамин в количество и съдържание на активен
компоненнт амфетамин с посочени в присъдата тегловни процента напълно идентични
на вида и количествата, за които подсъдимият Д. е предаден на съд в настоящото
производство. Съдът цени показанията на свид. С. и касателно факта, че подс. Д.
и преди този случай на няколко пъти го бил търсил, за да закупи от него наркотични
вещества, като свидетелят посочва, че му е известно, че Д. взема от него
наркотиците, „за да ги препродава и да ги
употребява“ /л. 51 от НОХД/. Посоченото не се оспорва от страна на
подсъдимия, дадените от него обяснения са в същата насока. Съдът цени
показанията на свид. С. и за това, че предаденото на Д. наркотично вещество е
било 7 грама, опаковано в няколко найлонови пликове /бел. - общото намерено
количество у Д. и Ц. е малко по-малко от 7 грама/. Показанията му в тази част
съответстват на намерените при обиска на Д. веществени доказателства, а така и
на показанията на свид. Ц. от ДП, които в тази част съдът приобщи по реда на
чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК - същият посочва, че Д. му е предал една
бучка, обвита в черен найлон, от която му отчупил парче, а възприел, че има в
себе си и други „черни топчета“/. Според протокола за обиск и изземване на Д.,
у същия са намерени общо четири бучки с вещество, опаковани в различни
опаковки, като според назначената на ДП химическа експертиза веществото от
намерените у подсъдимия бучки, е сходно по външни морфологични белези и по
химичен състав.
Посочи се вече,
че обясненията на подс. Д., макар и лаконични, съдът намери за доказателствено
подкрепени от коментираните по-горе гласни и писмени доказателствени средства.
Реално същият не оспори факта, че на процесната дата се е срещнал със свид. Ц.
именно с цел да му предостави наркотично вещество. Също призна, че е закупил от
свид. С. амфетамин срещу сумата от 80 лв., както и че е предоставил на свид. Ц..
Обясненията му съдът намери за адекватни на посочените свидетелски показания.
Свидетелят М. не
наведе пряко касаещи разследваните престъпления данни, но предостави характеристика
на подсъдимия, което бе отчетено от съда при индивидуализиране на наказанието.
Показанията му съдът кредитира като неопровергани по делото.
Изготвеният
протокол за обиск и изземване по реда на чл. 164 от НПК на подс. Д. е съставен
при условията и реда, предвиден в НПК, поради това и настоящият състав прие за
годно доказателство за извършеното процесуално-следствено действие и за
събраните доказателства. То е получило и последваща положителна санкция от
съдия от ПРС, като едва с Постановление от 30.05.2019 година на ОП Пловдив
производството по делото е прието по компетентност от Окръжна прокуратура
Пловдив /л. 44 от ДП/. Намереното при обиска на подсъдимия вещество е било
подложено на химическо изследване след назначена по надлежния ред експертиза,
като отговорът на вещото лице относно вида, количеството и процентното
съдържание на активно вещество, съдът кредитира като изготвено компетентно и
обективно.
На следващо място
– приобщени по делото като писмени доказателства са протоколът за обиск и
изземване по реда на чл. 164 от НПК на свид. Ц., за което, посочи се вече, е
било образувано друго досъдебно производство. Протоколът е получил също
одобрение на съдия от ПРС, видно от приложеното заверено копие /л.61 от ДП/. Изготвеното
експертно заключение на откритото при обиска на свид. Ц. вещество по БП №
316/2019г. по описа на 1 РУ МВР Пловдив е приобщено по досъдебното производство
като писмено доказателство, като съдът назначи нарочна експертиза, която да
посочи качествени и количествени характеристики на същото. Изготвената от
вещото лице С. химическа експертиза по определението на съда е по писмени
данни, като е подложила на анализ протоколът за химическа експертиза на
иззетите по досъдебното производство,
водено срещу свид. Ц., веществени докаателства. Както вече се посочи,
заключението съдът намери за пълно, обосновано, изготвено с нужните
професионални познания.
Само за
прецизност следва да се отбележи, че няма процесуална пречка протоколите за
извършени процесуално-следствени действия по събиране на доказателства /какъвто
се явява и протоколът за обиск и изземване по чл. 164 от НПК/, изготвени по
друго досъдебно производство, да се цени като писмено доказателствено средство
в настоящото, защото е източник на доказателствени факти, които се отнасят до
същия предмет. В случая това доказателствено средство е изготвено по реда на
НПК /видно от приложеното в заверено копие протокол, одобрен е от съдия от
ПРС/. Протоколите за извършените процесуално-следствени действия са също
доказателствени средства, но за извършването на съответните действия и за реда,
по който са извършени и за събраните чрез тях доказателства /чл. 131 от НПК/.
Няма забрана в НПК при спазване на правилата на НПК, ако предметът на
престъплението е иззет чрез някой от способите за събиране на доказателства по
НПК, но се отнася до повече от едно наказателно производство, той да се приобщи
по другото наказателно производство, като се използва един от тези способи /виж
в този смисъл Решение № 1162/01.03.2007г. на ВКС, по н.д.№ 690/2006г., 3н.о./.
Не така стои въпросът с експертните изследвания, които е необходимо да бъдат
назначени с нарочен акт по чл. 145 от НПК, след като не могат да приобщени по
реда на чл. 216 и 217 от НПК, което наложи и съдът да назначи СХЕ по писмени
данни /виж Решение № 26/13.05.2019г. на ВКС по н.д.№ 1239/2018г., 3 н.о./
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид на изложеното по-горе, съдът намира, че с
деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 354а, ал.1 от НК, тъй като на 18.04.2019г. в гр. Пловдив, без надлежно
разрешително е разпространил на В.Ц. ЕГН ********** високорисково наркотично
вещество - амфетамин с нето тегло 4.471 гр. със съдържание на активен компонент
амфетамин 28 тегловни % на стойност 134.13 лева по цени на нуждите на
съдопроизводството, съгласно приложение 2 от Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
С предаването
на инкриминираното количество вещество на свид. Ц., за което по-рано е получил
сума пари, подсъдимият е реализирал престъпния състав в посочената му
изпълнителна форма. Изпълнителното деяние се осъществява чрез фактическото преминаване
на предмета на престъплението от фактическата власт на извършителя в тази на
трето лице и дори за съставомерността на осъществената дейност няма значение
дали прехвърлянето се прави възмездно или не. Видът на веществото, неговите
количествени и качествени характеристики се доказват от експертното изследване
на вещото лице – химик по назначената от съда по писмени данни химическа експертиза.
Стойността на наркотичното вещество е изчислена на база
Приложение 2 от Постановление №23 на МС от 1998г. за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Наред с това не се
установява подсъдимият да е имал надлежно разрешително.
Подсъдимият е имал
пряк умисъл при извършване на престъплението, като от субективна страна е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици. По съображения, че Д. се явявал само посредник, защитата
застъпва несъставомерност от субективна страна на обвинението по чл. 354а, ал.1
от НК. Представената от защитата конструкция обаче не държи сметка за доказаните
факти по делото - подсъдимият не за първи път участва в подобна „уговорка“ за
закупуване на наркотични вещества, които в последствие предава на „клиента“.
Дори сам признава, че прави това, за да припечелва средства. В случая е
абсолютно ирелевантно колко време същият е държал в себе си наркотичното
вещество, преди да го предаде на свидетеля, с какви средства е придобил същото
от свид. С., както и че е решил да задели известна част от тях за себе си /по
отношение на същото коректно обвинението му е повдигнато само за държане на
наркотични вещества без надлежно разрешително/. Ето защо, съдът не споделя
възражението на адв. Б.. Подсъдимият ясно е съзнавал, че закупеният по-рано
наркотик ще предостави във фактическа власт на свидетеля и е сторил всичко
възможно, за да му го предаде. Освен това, ако бе вярна, представената от
защитата конструкция би поставила извън пределите на санкцията по чл. 354а,
ал.1 от НК всяко едно лице, което е „краен разпространител“ на наркотични
вещества. Защитата пледира и че подсъдимият не съзнавал,
че държи наркотика с цел да го разпространи. Обаче
обвинение за престъпление „държал с цел разпространение“ за Д. няма, поради
което наведеното от защитата възражение е ирелевантно.
Наред с това
съдът намери, че подсъдимият е реализирал от обективна страна съставомерните
признаци и на престъплението по чл.
354а ал.3 т.1 от НК, за това, че на 18.04.2019г. в гр. Пловдив, без
надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - амфетамин с
нето тегло 1.892 гр. със съдържание на активен компонент амфетамин 25 тегловни
% на стойност 56.76 лева по цени на нуждите на съдопроизводството, съгласно
приложение 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството. Посоченото
наркотично вещество е държал в себе си, като неговият вид, тегло и процентно
съдържание на активно вещество се установяват от експертното изследване по
назначената в хода на дознанието химическа експертиза. Държането е втората от предвидените форми на
изпълнително деяние на престъплението по чл. 354а, ал.3 от НК и има вещноправен
характер, в този смисъл при обсъждане на доказателствата досежно
съставомерността на деянието, приложими са вещноправните категории при
разкриване на действителното им съдържание /Решение № 371 от 12.09.2005 г. на
ВКС по н. д. № 783/2004 г., III н.о./. И досежно това деяние се установи
липсата на надлежно разрешително за дееца да държи високорисковото наркотично
вещество. Стойността му - 56.76 лева, се определя на база посочените стойности
в Приложение 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.
И това
престъпление е извършено от дееца при пряк умисъл, като е съзнавал противоправния
характер на деянието, целял е настъпването на общественоопасните последици. Съзнавал
е, че в себе си държи вещи, забранени от закона и без разрешение за това.
По отношение и на двете престъпления следва да се отчете,
че амфетаминът е високорисково наркотично вещество и е поставен под контрол
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и включен
в Списък 1 „вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина.“
Понеже бе
отбелязано от страните в пледоариите им известното разминаване в процентното
съдържание на активен компонент в амфетамина, разпространен на Ц. и този, който
е държан от подсъдимия, съдът намира за нужно да посочи, че на първо място тази
разлика е незначителна. Освен това от протоколите за обиск и изземване, както и
от свидетелските показания става ясно, че наркотикът е бил разпределен в няколко
найлонови опаковки и така са били предоставени от свид. С. на Д. /виж
показанията на свидетеля/. Т.е. напълно допустимо е тези вещества да са от
различни „партиди“. Но и това несъвпадане на процентното съдържание на активно
вещество няма каквото и да било отношение към съставомерността на стореното от
подсъдимия, като и от обвинението не се твърди всички намерени у подсъдимия, а
така и у свид. Ц. наркотични вещества да са напълно идентични.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За да наложи на подсъдимия
справедливо наказание за всяко от престъпленията, съдът прецени следните
обстоятелства:
Като лоша характеристика
за дееца съдът отчете доказателствата по делото, че не за първи път подсъдимият
е закупувал от свид. С. наркотични вещества, а и е предоставял такива на Ц.
преди това, превръщайки тази дейност в източник на странични доходи. От друга
страна, като смекчаващи обстоятелства съдът отчита следните: подсъдимият е
неосъждан, същият е трудовоангажиран и очевидно се ползва с доверието на
работодателя си, видно от представената от защитата референция. Наред с това
същият полага грижи и за отглеждането на по-малката си сестра, която според изготвената
на досъдебното производство характеристика от разследващ полицай, а и от
показанията на свид. М., установи се - често е оставяна изключително на грижите
на брат си поради трудова ангажираност на майката извън града. Подсъдимият
помага и в издръжката на семейството, като събраха се гласни доказателства, че тримата
живеят под наем, без данни за добро материално състояние на семейството. Наред
с това същият изрази според съда критично отношение към стореното,
декларирайки, че е преустановил тази си дейност. Така изложеното дава основание
на съда да намери за всяко едно от двете престъпления, че смекчаващите
обстоятелства са многобройни, така щото и най-лекото предвидено в закона
наказание /по отношение и на двете престъпления/ се оказва несъразмерно тежко.
Поради което съдът определи наказанията на подсъдимия и за двете престъпления при
условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК.
За престъплението
по чл. 354а, ал.1 от НК съдът определи наказание от една година лишаване от
свобода, което е под минимума, като намери предвид всички изложени по-горе
обстоятелства за личността на дееца, а така и като отчете вида, количеството на
разпространеното наркотично вещество, както и начина на извършване на деянието,
че именно наказанието лишаване от свобода в този размер би постигнал поправяне
на дееца и е адекватно наказание на стореното от него и на личността му. Съдът прие, че на основание чл. 55, ал.3 от НК не следва да налага на подсъдимия по-лекото наказание, предвидено в закона –
глоба именно предвид данните за влошено материално състояние на Д. и на
близките му, като същевременно установи се, че именно той отговаря в голяма
степен за издръжката на семейството. Налагането и на това наказание, дори в
редуциран наполовина размер, каквато възможност предоставя нормата на чл. 55,
ал.2 от НК, според настоящия състав би се отразило негативно във фнансово
отношение по-скоро на членовете на семйството му, отколкото да се постигне
лична санкция за дееца.
Поради изложените
вече по-горе съображения и наказанието за престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1
от НК на подсъдимия бе определено под минималния предел, предвиден от закона,
като съдът му наложи наказание от шест месеца лишаване от свобода. Наказанието
като размер съдът съобрази и с количеството на намерено у Д. наркотично
вещество, което не е твърде голямо. Поради идентични на изложените по-горе
съображения, не се наложи по-лекото по вид наказание на дееца – глоба, на основание
чл. 55, ал.3 от НК.
Налице са
основанията на чл. 23, ал. 1 от НК, поради което съдът наложи на подсъдимия Д.
едно общо най-тежко наказание измежду определените му по-горе, а именно –
наказание от една година лишаване от свобода. Съдебният състав не счита, че
следва да увеличава така наложеното общо най-тежко наказание, тъй като и в този
размер същото би способствало за постигне целите на наказанието. Подсъдимият е
осъждан на наказание лишаване от свобода преди това /в изпитателния срок на
същото върши настоящите деяния/, като предвид и размера на настоящото
наказание, съдът постанови същият да изтърпи реално наложеното му общо
най-тежко наказание от една година лишаване от свобода. Това следва да стане
при първоначален общ режим на основание чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС.
От изтърпяването
му на основание чл. 59 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1 от НК съдът приспадна
времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан, считано от 18.04.2019 г. до
22.04.2019г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Посочи се вече,
че подсъдимият в изпитателния срок на наказанието по предходното си осъждане, е
извършил настоящите две престъпления. Касае се до умишлени престъпления от общ
характер, такова е било и престъплението, за което е осъден по НОХД №
6482/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив. Ето защо, на основание чл. 68
ал. 1 от НК съдът постанови подсъдимият Д.Д. да изтърпи изцяло и отделно от
наложеното му по настоящото дело едно общо най-тежко наказание и наказанието от
една година лишаване от свобода, което му е било наложено по НОХД № 6482/2018г.
по описа на Районен съд – Пловдив, изтърпяването на което е било отложено с
изпитателен срок. Същото следва да изтърпи при първоначален общ режим на основание
чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС.
На основание чл.
354а, ал. 6 от НК съдът постанови остатъкът от наркотични вещества, предадени
на съхранение в ЦМУ МРР–НОП да се отнемат в полза на Държавата и да се унищожат
по предвидения в закона ред. Останалите веществени доказателства по делото – празни
опаковки, приложени в досъдебното производство, съдът постанови да се унищожат като
вещи без стойност.
По делото има
направени разноски за експертизи, които на основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът
възложи в тежест на подсъдимия. Направените разноски в хода на досъдебното
производство възлизат на 113,92 лв., а заплатените от бюджета на Окръжен съд
Пловдив в хода на съдебното дирене – на 22,13 лв. Тези суми подсъдимият бе
осъден да заплати съответно по сметка на ОДМВР Пловдив и по сметка на Окръжен
съд Пловдив.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: