№ 153
гр. Разград, 03.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно частно гражданско
дело № 20223300500092 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 413, ал. 2
от ГПК.
Подадена е частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с ЕИК *********
против Разпореждане № 671/08.03.2022 г. по ЧГД № 433/2022 г. по описа на
Районен съд Разград, с което е оставено без уважение заявлението по чл. 410
от ГПК в частта относно претенцията за заплащане на застрахователна
премия в размер на 360,24 лв. по сключена застраховка. Частният
жалбоподател смята, че разпореждането е незаконосъобразно и неправилно,
както и е постановено при нарушение на материалния закон и при
несъобразяване с процесуалните правила.
В частната жалба се твърди, че в представения към заявлението по чл.
410 от ГПК договор за потребителски кредит се съдържа клауза за сключване
на застраховка, поради което съдът е следвало да даде указания на заявителя
да представи договор за застраховка, а не да откаже издаването на заповед за
изпълнение.
На първо място, жалбоподателят счита, че са нарушени правата по чл. 8
и сл. от ГПК във връзка с равенството на страните, установяване на истината
и състезателното начало, както и е нарушено процесуалното правило на чл.
415, ал. 1, т. 3 от ГПК, който не е приложен от първоинстанционния съд.
На второ място, се излагат твърдения, че указания по чл. 415, ал. 1, т. 3
1
от ГПК за подаване на иск за отказаната застрахователна премия не са
връчвани на частния жалбоподател.
Частният жалбоподател сочи, че не става ясно от разпореждането дали
заявлението е уважено в останалата му част.
Представя застрахователна полица.
В обобщение се иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане
на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчван на ответната страна.
Окръжен съд Разград констатира, че частната жалба е редовна и
допустима, подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, както и е спазен
преклузивният срок по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е изцяло неоснователна поради
следните аргументи:
Подадено е заявление по чл. 410 от ГПК на 02.03.2022 г. от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с ЕИК ********* срещу Б.С.И. с ЕГН ********** и Г.И.И. с
ЕГН ********** и двамата от с. Синя вода, ул. „Христо Ботев“ № 7. В т. 9 от
същото вземането е индивидуализирано по следния начин: (а) главница в
размер на 1 782,74 лв., дължими по Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 26.06.2017 г. за периода 05.03.2019 г. – 05.02.2021
г. (вноски с настъпил падеж); (б) договорна лихва в размер на 2 322,46 лв. за
периода от 05.03.2019 г. до 05.02.2021 г.; (в) законна лихва за забава от датата
на подаване на заявлението до изплащане на вземането; (д) застрахователна
премия (главница) в размер на 360,24 лв. по сключена застраховка по
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
26.06.2017 г. за периода 05.03.2019 г. – 05.02.2021 г. (вноски с настъпил
падеж). В т. 9, буква „д“ от заявлението като основание за дължимост на
индивидуализираното вземане е посочено „неизпълнение на парично
задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 26.06.2017 г.“. Обстоятелствата, от които произтича
вземането на заявителя, са посочени в т. 12 от заявлението като Договор за
2
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 26.06.2017 г.,
сключен между „Обединена българска банка“ АД и длъжниците, от една
страна, и Договор за цесия от 31.01.2018 г., сключен между банката и
заявителя, от друга страна.
Сключването на договор за застраховка „живот“ към Потребителския
договор за кредит представлява правна възможност, която е уговорена в чл.
22 и чл. 8, ал. 2 от Договора за предоставяне на потребителски кредит без
обезпечение от 26.06.2017 г. Видно от представения Погасителен план,
застрахователната премия в размер на 15,01 лв. месечно е включена в общата
месечна вноска на длъжниците.
Застрахователното правоотношение има различно основание от това на
потребителския кредит. Задължението за главница, договорна и законна
лихва съгласно т. 9, букви „а“, „б“ и „в“ от заявлението произтича от
Договора за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
26.06.2017 г., докато задължението за застрахователна премия съгласно т. 9,
буква „д“ от заявлението намира своето основание в Договор за застраховка.
Договорът за застраховка е отделно основание, което следва да бъде
разграничено в заявлението по чл. 410 от ГПК спрямо договора за
потребителски кредит.
Правилно районният съд е констатирал, че заявителят в т. 12 от
заявлението не излага факти за наличието на сключен договор за застраховка.
Търсената застрахователна премия в размер на 360,24 лв. наистина
представлява главница, но с друго основание – а именно договор за
застраховка. Следователно за тази сума не следва да бъде издавана заповед за
незабавно изпълнение на соченото в заявлението основание – договор за
потребителски кредит.
Обжалваното разпореждане е постановено и в съответствие с
установената практика на Окръжен съд Разград, а именно – Определение №
54 от 11.02.2021 г. по ВЧГД № 30/2021 г. на ОС Разград и Определение № 80
от 04.03.2021 г. по ВЧГД № 57/2021 г. на ОС Разград.
Представената с частната жалба застрахователна полица не може да
бъде взета предвид от въззивния съд с оглед изхода на спора поради факта, че
в заявлението няма твърдения за сключен договор за застраховка.
3
По възраженията на частния жалбоподател относно нарушаване
правата по чл. 8 и сл. от ГПК във връзка с даване на указания:
Частният жалбоподател смята, че районният съд е следвало да даде
указания за представяне на договор за застраховка и едва след това да се
произнесе по заявлението.
Въззивният съд се солидаризира с аргументите на районния съд
досежно това, че за районния съд не е възникнало задължението да дава
указания. Първоинстанционният съд правилно счита заявлението за редовно
и дължи произнасяне на база сочените факти и предоставените договори, ОУ
и приложения, касаещи само договор за потребителски кредит. Извън
предмета на заявлението предвид наведените твърдения в него остава
наличието на застрахователно правоотношение като основание за дължимост
на претенцията за застрахователна премия.
Следва да бъде посочено, че дори и да имаше твърдения, свързани с
наличието на застрахователен договор, но такъв да не беше представен,
районният съд щеше да постанови отново същия резултат предвид
задължителните разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на ВКС, ОСГТК досежно даването на указания в
заповедното производство.
По възраженията на частния жалбоподател относно нарушение на
чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК:
Частният жалбоподател смята, че разпореждането е незаконосъобразно
и с аргумент, че съдът, след като е оставил без уважение претенцията за
360,24 лв. застрахователна премия, е следвало да предостави на заявителя
указания за предявяване на иск по чл. 422 от ГПК. Като аргумент в подкрепа
на този извод се сочи нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 3 от
ГПК.
Соченото нарушение не представлява обстоятелство, което да се
отразява негативно върху правилността на разпореждането на РС Разград. И
без тези изрични указания за заявителя не е започнал да тече срок за подаване
на иск по чл. 422 от ГПК, поради което правата му не са нарушени (в тази
връзка Определение № 260910 от 14.04.2021 г. по ВЧГД № 796/2021 г. по
описа на ОС Пловдив; Определение № 3759 от 25.10.2021 г. по ВЧГД №
4
2535/2021 г. по описа на ОС Варна; Определение № 172 от 16.09.2021 г. по
ВЧГД № 224/2021 г. по описа на ОС Търговище). В тази насока делото следва
да се върне на Районен съд Разград за указване на заявителя, че в
едномесечен срок от съобщението може да предяви осъдителен иск за
вземането за застрахователна премия.
С оглед изложеното, частната жалба се намира за неоснователна, а
разпореждането като правилно ще се потвърди.
Поради това, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 671/08.03.2022 г. по ЧГД №
433/2022 г. по описа на Районен съд Разград.
ВРЪЩА делото на Районен съд Разград за даване на указания на
заявителя по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за предявяване на осъдителен иск
срещу Б.С.И. и Г.И.И. за заплащане в условията на солидарност на сумата от
360,24 лв. застрахователна премия по сключена застраховка.
Определението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5