Решение по дело №2179/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по жалба от М. И. Ж., [ЕГН], чрез адв. Ж. К. от *** срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за извършване на административна услуга – заверка на молба-декларация по заявление вх. № АУ072397ВН/01.08.2023г. за имот с идентификатор [ПИ] по КККР на [населено място] относно обстоятелството съставен ли е акт за общинска собственост или не.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен – в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че към заявлението й са приложени всички необходими документи, изискващи се за предоставянето на административната услуга, платена е дължимата такса в размер на 180 лева. В този случай, за кмета е възникнало задължение в указания от общината в бланката 30 - дневен срок да извърши услугата. Поради непроизнасянето в срока, за жалбоподателя е възникнало правото да обжалва мълчаливия отказ, който счита за незаконосъобразен, тъй като задължението на кмета се изчерпва с това да удостовери единствено факта дали за посочения имот е налице акт за общинска собственост или не и моли за неговата отмяна. Претендира и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.

Ответната страна – Кмет на Община Варна, чрез гл. юриск. А. Т. в писмено становище до съда с.д. № 17505/06.12.2023г. оспорва жалбата и прави възражение при претендиране на разноски от страна на жалбоподателя за прекомерност. В придружаващото преписката писмо с.д. № 14869/20.10.2023г. излага подробно процедурата, по която се извършва проверката по подаденото заявление – дали е съставен акт за държавна собственост преди 1996г., дали има данни за права на общината, физически или юридически лица, проверка за наличие на отчуждаване и реституционни претенции, а в случай, че имотът е в територия по § 4 ал. 2 и ал. 3 от ПДР на ЗСПЗЗ – дали има реституционни претенции, която информация се подава от отдел „Змеделие“.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

 

Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 01.08.2023г. със заявление вх. № АУ072397ВН жалбоподателят М. И. Ж., чрез адв. Т. Д. подава до кмета на Община Варна заявление за заверка на молба-декларация за удостоверяване, че за имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], находящ се в землището на [жк], местност М.р. с площ 367 кв.м. не е съставен акт за общинска собственост. Към заявлението са приложени документ за платена такса, 2 броя молба-декларация, заверени от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“, скица.

Към момента на подаване на жалбата до съда и до приключване на съдебното заседание, в което е даден ход по същество, не са представени доказателства кметът на Община Варна да се е произнесъл по заявлението на жалбоподателя за заверка на молбата-декларация и издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост за процесния имот.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 587 ал.2 от ГПК, ако собственикът не разполага с доказателствата по ал. 1 – надлежни писмени доказателства за правото на собственост, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност. В нотариалното производство по чл. 587 ал. 2 от ГПК се извършва проверка за това актуван ли е този имот като общинска или държавна собственост, ако – да, какъв е видът на собствеността – публична или частна. От изложеното следва извод, че поисканата от жалбоподателите административна услуга – за издаване на удостоверение дали имотът е актуван като общинска собственост и за заверка на молбата декларация, приложена към заявлението, представлява административна услуга по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на Закона за администрацията, тъй като почива на законово изискване.

Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

В конкретния случай заявлението за извършване на услугата е подадено на 01.08.2023г. На основание чл. 57 ал. 2, вр. с § 8 от ПЗР на АПК, административната услуга е следвало да бъде извършена до 7 дни от датата на започване на производството, т.е. срокът за заверка на молбата и издаване на удостоверението изтича на 08.08.2023г. – вторник, присъствен ден. До изтичане на така определения срок молбата не е била заверена и удостоверението не е издадено, поради което е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена на 18.09.2023г., но доколкото в предоставената бланка - заявление за извършване на административната услуга е посочено, че срокът за изпълнението й е 30 дни, съдът намира, че оспорването е направено в предвидения в чл. 149 ал. 2 от АПК срок.

Неоснователно ответната страна поддържа, че се извършва проверка за права на собственост не само на общината, но и на други физически или юридически лица, че се проверява наличието или липсата на реституционни претенции и т.н. Както правилно сочи процесуалният представител на жалбоподателя, в случая административният орган е длъжен да удостовери само обстоятелството дали имотът е актуван или не като общинска собственост. Обстоятелството имат ли права други лица, освен общината, не е пречка за извършване на услугата, респ. за удължаване на срока за произнасяне по заявлението за извършване на услугата.

При изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е депозирана срещу годен за обжалване административен акт – мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК за извършване на заявената административна услуга.

С оглед гореизложеното, жалбата е подадена от надлежни страни, срещу годен за оспорване акт и в указания от чл. 149 ал. 2 от АПК едномесечен срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Заверката на молба-декларация, че имотът не е общинска собственост и издаването на удостоверение, че не е актуван като такъв, във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и отказът за това, са волеизявления по издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл. 21 ал. 3 от АПК. Тези волеизявления, както и мълчаливият отказ по чл. 58 ал. 1 от АПК, са индивидуални административни актове и подлежат на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК, съответно – на съдебен контрол за законосъобразност.

В конкретния случай се оспорва мълчалив отказ за заверка на молба-декларация за удостоверяване дали имотът е актуван или не като общинска собственост – административна услуга, която е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК. При подадено заявление за извършване на тази административна услуга, административният орган е длъжен да се произнесе с изричен акт по отправеното до него искане. Задължението на органа се изразява в издаване на удостоверение относно обстоятелството актуван ли е имотът, предмет на заявлението, с акт за общинска собственост или не.

Административният орган не разполага с право на преценка дали да издаде или откаже издаването на удостоверението и извършването на заверката, при положение, че административното производство е инициирано от лице, с доказан правен интерес от издаване на документа. Правнозначимите факти, които административният орган следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши, а именно дали конкретният имот е актуван като общинска собственост или съответно не е.

При установяване, че не е налице АОС кметът, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши заверката на молбата-декларация. Същото следва да извърши и когато установи, че имотът или части от него са актувани като общински, като в този случай в молбата-декларация следва да се отбележи, че имотът е общински, респективно, каква част от него е общинска и въз основа на какъв акт. Дори да счете, че е налице конкуренция на права, административният орган не може да откаже извършването на услугата, т.к. законът му е възложил единствено удостоверителни функции.

В случая, от доказателствата по делото, не се установява в срока по чл. 57 ал. 2 от АПК да е извършвана проверка, въз основа на която административният орган да посочи дали имотът е общински или не. Като не се е произнесъл в законоустановения седмодневен срок и при наличие на предпоставките за това, кметът на Община Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението на М. И. Ж., ЕГН [ЕГН], с вх. № АУ072397ВН/01.08.2023г., при спазване на указанията в мотивите на настоящото решение.

На основание чл. 174 вр. чл. 57 ал. 2 от АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, като съдът намира за неоснователно възражението от страна на процесуалния представител на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. В ДВ бр. 88/04.11.2022г. е публикувано изменение на Наредба № 1/2004г., с което са променени размерите на минималните адвокатски възнаграждения и по дела без материален интерес минималното възнаграждение е 1000 лева, съгласно чл. 8 ал. 3, а дължимият ДДС се начислява и се включва в дължимото възнаграждение, съгл. §2а от Наредбата. Съдът установи, че приложената фактура № 619/30.11.2023г. е за друга адвокатска услуга, извършена от дружеството, но в приложеното банково извлечение е видно, че за процесуалното представителство по адм. дело № 2179/2023г. е платено възнаграждение от 1200 лева на 08.11.2023г. от М. И. Ж., поради което счита за доказано плащането на възнаграждението за процесуално представителство и за основателно искането за присъждане на разноските – общо в размер на 1210 лева, както са посочени в списъка на разноските – 10 лева за държавна такса и 1200 лева адвокатско възнаграждение.

 

На основание чл. 172 ал. 2, чл. 173 ал. 2 предл. второ и чл. 174 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на Община Варна да се произнесе по заявление с вх. № АУ072397ВН/01.08.2023г. от М. И. Ж., [ЕГН] от [населено място] за заверка на молба декларация за удостоверяване за наличие или липса на акт за общинска собственост за ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място].

 

ВРЪЩА преписката на кмета на Община Варна за произнасяне по заявление с вх. № АУ072397ВН/01.08.2023г. от М. И. Ж., [ЕГН] от [населено място] при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

 

ОПРЕДЕЛЯ 7-дневен срок за извършване на административната услуга по заявление с вх. № АУ072397ВН/01.08.2023г. от М. И. Ж., [ЕГН] от [населено място], считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М. И. Ж., [ЕГН] от [населено място], разноски за производството в размер на 1210 лева.

 

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.