Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр.
София, 20.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на първи
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ
: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 1523 по описа за 2017г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.60а, ал.1,
т.1 ЗБН от синдиците на К.т.б. АД/в
несъстоятелност/ срещу Д. ЕООД, в качеството му на трето лице, придобило
имущество с произход от банката без реално заплащане на насрещна престация или
срещу насрещна престация на значително по-ниска стойност от получената, за
връщане в масата на несъстоятелността на следните недвижими имоти:1.) поземлен
имот с планоснимачен № 000265, парцел 265, масив 000, с площ по документи – 38,987 дка, находящ се в с.*****, местност *****, образуван след
разделяне на имот №000260, обл. Пловдив, общ.*****, с.*****; 2.) поземлен имот
с планоснимачен № 000264, парцел 264, масив 000, с площ по документи – 3,000
дка, находящ се в с.*****, местност *****, образуван
след разделяне на имот № 000260, обл.Пловдив, общ.*****,
с. ***** и 3.)поземлен имот с планоснимачен номер №000266, парцел 266, масив
000, с площ по документи – 17,844 дка, находящ се в
с.*****, местност *****, образуван след разделяне на имот № 000260, обл.Пловдив, общ.*****, с.*****.
В исковата молба се твърди, че К.т.б. АД
/ в несъстоятелност/ има вземания срещу дружеството БГ К.ЕООД, произтичащи от
договор за банков кредит от 16.07.2012 г., по отношение на който е обявена предсрочна
изискуемост и е настъпил и крайния падеж, като вземанията не са погасени,
поради което и длъжникът е обявен в несъстоятелност по искане на синдиците на
банката – кредитор. Кредитът е отпуснат целево за закупуване на недвижими
имоти, като е разходван именно за покупката на недвижимите имоти, които са
предмет на исковете., която покупка е извършена от БГ К.на 14.09.2012 г. Без да
учреди уговорените в договора за банков кредит обезпечения длъжникът по
договора за кредит БГ К.ЕООД е прехвърлило с договор за замяна от 26.11.2014 г.
трите недвижими имота, закупени с кредитни средства на О.А.И. ЕООД, като ищците
твърдят, че придобитите чрез замяната недвижими имоти са на значително по-ниска
стойност от прехвърлените. От своя страна О.А.И. ЕООД прехвърлило чрез покупко-продажба на
10.06.2016 г. трите поземлени имота в с. ***** на ответника по делото, като се
твърди уговорената цена да не е платена, както и да е значително по-ниска от
действителната цена на имотите.
В отговорите на ответника исковете се
оспорват, като се правото на ищеца да иска връщане от друго лице, освен от
това, в чиято полза се е разпоредил прекия длъжник на банката, оспорва се да е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на банката от БГ К.ЕООД, оспорва
се недвижимите имоти да са закупени именно със средствата от банковия кредит,
получен от БГ К.ЕООД от К.т.б. АД/н./, като се твърди,че ответникът е изпълнил
изцяло задълженията си да заплати покупната цена, която е определена след таен
търг, извършено от посредник и съответства на пазарната.
По искане на ответника по делото е
привлечено като трета подпомагаща страна дружеството О.А.И. ЕООД, което оспорва
исковете с доводи, че е получило от БГ К.ЕООД посочените в исковата молба имоти
в замяна, като е предоставило като насрещна престация равностойни имотиу
респективно е продало придобитите по замяна имоти чрез търг при пазарни цени,
като е получило продажната цена, заплатена от ответника.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на доказателствата по делото приема следното от
фактическа и правна страна:
С определение №648/15.12.2017 г по
ч.т.д.№2209/2017 г. на ВКС, І т.о. са дадени разяснения относно характера на
исковете по чл.60а, ал.1 ЗБН, като касационната инстанция е приела да се касае
за осъдителен иск, чрез който се предявява облигационно притезателно право с
предмет връщане в масата на несъстоятелност на банка в несъстоятелност на
имущество, което чрез междинни прехвърлюния, независимо от тяхната правна форма
и вида на имуществото, е преминало към патримониума на трето лице, като
първоначално това имущество е представлявало предоставени от банката парични
средства или имуществени права, включително предоставени обезпечения, на нейн длъжник.
С оглед дадените разяснения, в тежест на
ищците е да докажат качеството си на синдици на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, сключването на договор за кредит с БГ К.ЕООД, предоставяне на сумите
по кредита, влагането на същите суми за придобиването на имотите, които са
предмет на исковете, както и твърденията си за стойността на предоставените в
замяна от О.А.И. ЕООД имоти, респективно каква е стойността на имотите, който
са предмет на иска към датата на продажбата им на ответника Д. ЕООД, комуто са
прехвърлени имотите от О.А.И. ЕООД.
В тежест на ответника е да докаже
твърденията си да е заплатил покупната цена на имотите.
Не са спорни и не се нуждаят от доказване
обстоятелствата относно откриване на производство по несъстоятелност на К.т.б.
както и че ищците са синдици на същата банка.
Дори и при извод за осъществяване на
всички предпоставки обаче, настоящият съдебен състав счита, че разпоредбата на
чл.60а, ал.1 ЗБН противоречи на международен акт, по който Република България е
страна, а именно на чл.1 от Протокол № 1 към Евпорейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, поради което и на основание чл.5, ал.4
от Конституцията не следва да бъде прилагана, съответно не може да породи
притезателно право за връщане на имущество в масата на несъстоятелна банка
независимо от неговия произход със средства от банката и
наличието/равностойността на престацията, предоставена от приобретателя му при
придобиването му.
Съгласно чл.1, ал.1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за
защита правата на човека и на основните свободи, никой не може да бъде лишен от
своята собственост, освен в интерес на обществото и съгласно условията,
предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Изключение от
това правило предвижда ал.2 от разпоредбата, а именно право на държавата да
въвежда мерки по законодателен път а контрол върху ползването на собствеността,
но в съответствие с общия интерес.
Нормата на чл.60 а ЗБН безспорно засяга
правото на собственост на ответника, тъй като в резултат от уважаването на иска,
макар и съгласно посочената практика на
Върховния касационен съд същият да е осъдителен и за защита на облигационно право,
недвижимият имот би станал част от масата на несъстоятелността на банката,
което като резултат погасява правата на ответника върху имота. Следователно
приложението на нормата касае именно право, признато от чл.1 от Протокол №1
ЕКЗПЧОС
По приложението на разпоредбата на
Конвенцията относно правото на собственост е налице многобройна практика на Европейския
съд по правата на човека, от която могат да се изведат общите принципи, на
които следва да се основава допустимото изключение, при което е възможно лишаване
от собственост.
Лишаването от собственост е допустимо,
само ако се основава на принципите на законосъобразност, легитимност и
пропорционалност.
Принципът за законосъобразност означава,
че засягането на собствеността трябва да се основава на закон, който е
достъпен, прецизен и предвидим (Carbonara and
Ventura v Italy).
Разпоредбата на чл.60а ЗБН, отговаря само на изискването да е част от нормативната
уредба, приета по установения ред от Народното събрание, но й липсват каквато и
да било прецизност и предвидимост. На първо място, редакцията поставя редица
въпроси, които пораждат необходимост от тълкуването й относно предпоставките,
вида и обема на защитата, а именно относно понятията „имущество с произход
банката“, „трето лице“, „ значителна“ неравностойност на престацията, вида на
иска, последиците от уважаването му,
проитовопоставимост на решението на трети за спора лица и др. Липсата на
прецизност предполага изчистването на неяснотите в процеса на приложение на
разпоредбата с произтичащите от това последици за разнородно тълкуване и
решаване на идентични въпроси, съответно за противоречива практика, което
рефлектира еднопосочно върху предвидимостта като елемент на
законосъобразността. На следващо място, доколкото
разпоредбата не предвижда като предпоставка за основателност на иска
знание или друга форма на недобросъвестност на ответника по иска и останалите
лица, през които е преминало имуществото „ с произход от банката“ преди
достигането му до ответника, нито ограничава възможностите и броя на трансформации
с имуществото, то нормата лишава правните субекти от всякаква възможност да
предвидят последиците на извършено разпореждане, с което придобиват имуществени
права, съответно ги лишава и от възможност да съобразяват и насочват
поведението си по начин, че да избегнат лишаването от собственост.
Нормата съответства на изискаването
лишаването от собственост да се подчинява на легитимна цел в обществен интерес,
тъй като приемането й е обосновано с необходимост от попълване на масата на
несъстоятелност на банка с цел удовлетворяване на кредиторите й. С олед
специфичната функция на банките и основните характеристика на банковата
дейност, която включва публично набиране на средства и отдаването им на кредит,
обосновано може да се приеме, че несъстоятелността на банка засяга интересите
на множество вложители, кредитополучатели, други кредитори, а с оглед
разпоредбите на Закона за гарантиране на
влоговете в банките, както в случая с вече обявената в несъстоятелност К.т.б.
мажоритарен кредитор всякога би бил и Фондът за гарантиране на вземанията,
който е държавен орган. Тези обстоятелства по становище на настоящия състав
обосновават съществуването на легитимна цел на разпоредбата на чл.60 а ЗБН.
Нарушено е обаче изискването за
пропорционалност, което предполага постигането
на баланс между засягането на индивидуалните права и обществения интерес/ Hentrich v France, James and Others v UK/. Разпоредбата има извънреден характер,
не зачита и не кореспондира с останалите институти на правото, касаещи
действителността на сделките, способите за погасяване на право на собственост,
упражняването на потестативни права, правилата за имуществена отговорност за
задължения и не урежда какъвто и да е способ за
обезщетяване на ответниците, които биха били лишени от право на собственост или
други свои притежания в резултат от приложението й, без да държи сметка за
тяхната добросъвестност или недобросъвестност. Законодателството предвижда
защитни средства за кредитор, който има неудовлетворено вземане, с които да
гарантира възможността за принудителното му събиране било чрез индивидуално
принудително изпълнение, било чрез универсалното изпълнение в производство по
несъстоятелност, включително средства за отстраняване на последиците от
извършени разпореждания от длъжника, с които се накърняват интересите на
кредиторите му. Такива средства са Павловият иск по чл.135 ЗЗД, исковете по
чл.646, 647 ТЗ, исковете за недействителност на сделки, като всички те се
основават на принципите за добросъвестност и забрана на неоснователно
обогатяване. Насочването на изпълнението -индивидуално или универсално върху
имуществено право, което е излязло от патримониума на прекия длъжник е
допустимо само при недействителност на разпореждането поради неговата
безвъзмездност, нарушение или заобикаляне на правилата за сключване на
договорите и/или за удовлетворение на кредитори, и/или недобросъвестност на
страните, като правилата са общи. Разпоредбата на чл.60а ЗБН е установена в
интерес само на определена категория кредитори, а именно кредитори на банка в
несъстоятелност, предвижда възможност да се изгуби право на собственост или
други притежания по смисъла на чл.1, ал.1
от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и
на основните свободи без титулярът им да е имал недобросъвестно поведение,
изразяващо се в знание на определени факти относно увреждане на кредиторите,
без законът да му предоставя средства за обезщетяване или възмездяване на
последиците от лишаването и при създаване на правна несигурност за всички
субекти по веригата разпореждания след прекия длъжник на банката, както и за техните кредитори. Доколкото съгласно
наличната практика на ВКС искът е осъдителен, като се основава на настъпила по
силата на закона относителна недействителност, без същата да е резултат на
упражнено потестативно правно, е неясно дали тази недействителност засяга
единствено сделката, по която страна е ответникът по иска по чл.60а ЗБН или и
всички сделки по веригата преди нея, или само тези, при които е налице явна
неравностойност на престациите, нито как в последния случай ще се отстранят
последиците на тази недействителност в отношенията между страните по
засегнатите сделки. Съответно тази относителна недействителност, прогласена от
закона, ще засегнат интересите и на кредиторите на ответника, както и на лица,
в полза на които са учредени обезпечения със съответното имущество.
Следователно нормата, макар и да преследва
легитимна цел, има извънреден
характер, тъй като създава изключителни права за определена група лица –
кредитори на банка в несъстоятелност за удовлетворяване чрез осребряване на
имущество, което не е на банката, нито на нейни преки длъжници,
като се дерогира установения ред за удовлетворяване
на кредитори, засягат се интересите на множество правни субекти и се създава
правна несигурност по отношение имуществени права на неопределен кръг субекти.
По тези съображения съдът приема, че е нарушен не само баланса между обществения интерес и този на
ответника, но и като цяло обществения интерес, който е несъвместим с правната
несигурност и създаването на изключителни привилегии за определени субекти за
сметка на други.
По изложените мотиви, съдът приема, че
разпоредбата на чл.60а ЗБН не следва да се прилага, респективно въз основа на
нея не са възникнали каквито и да било права на ищците и искът им е неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че дори
и да се приеме, че законовата разпоредба не противоречи на международните
актове, то исковете следва да се отхвърлят, тъй като не се установяват и
посочените в чл.60 а ЗБН предпоставки.
По делото се установява от представените
договор за кредит от 16.07.2012 г., анекс №1 от 09.06.2014 г., както и от
заключението на приетата и неоспорена съда съдебно –счетоводна експертиза, че межу К.т.б. АД и БГ К.ЕООД е възникнало правоотношение по
договор за банков кредит, по силата на който банката е задължила да предостави
на кредитополучателя БГ К.ЕООД кредит в размер на 7350 000 лв. с целево
предназначение покупка на три недвижими имота, а именно поземлен имот с планоснимачен № 000265, парцел
265, масив 000, с площ по документи –
38,987 дка, находящ се в с.*****, местност *****,
образуван след разделяне на имот №000260, обл. Пловдив, общ.*****, с.*****;
поземлен имот с планоснимачен № 000264, парцел 264, масив 000, с площ по
документи – 3,000 дка, находящ се в с.*****, местност
*****, образуван след разделяне на имот № 000260, обл.Пловдив,
общ.*****, с. ***** и поземлен имот с планоснимачен номер №000266, парцел 266,
масив 000, с площ по документи – 17,844 дка, находящ
се в с.*****, местност *****, образуван след разделяне на имот № 000260, обл.Пловдив, общ.*****, с.*****.
От експертизата се установява банката да
е изпълнила задълженията си да предостави уговорената сума в пълния размер от
7 300 000 лв., а признание за това изпълнение се съдържа и в анекса
от 09.06.2014 г. от кредитополучателя, като от същия анекс се установява и че
към датата на подписването му непогасената част от главницата е в размер на
3990 000 лв., съответно падежът на задълженията за връщане на кредита да е
15.12.2015 г., като преди настъпването й банката е отправила изявление за обявяване
на предсрочна изискуемост на задълженията, получено от кредотополучателя на
14.11.2014 г.
По делото не се установява
кредитополучателят БГ К.ЕООД да е изпълнило задълженията си по договора за
кредит с К.т.б. АД, като по искане на банката с решение №1979/14.11.2016 г. по
т.д.№ 1657/2015 г. по отношение на дружеството е открито производство по
несъстоятелност и то е обявено в несъстоятелност.
Съгласно вписванията в търговския
регистър по партидата на БГ К.ЕООД вземанията на КТБ АД / в несъстоятелност/ по
договора за кредит от 16.07.2012 г. са предявени в производството по
несъстоятелност в общ размер на 5907190,97 лв., наред с вземания по други
договори са кредит, скрючени с БГ К.ЕООД, включени са
в списъка на приетите вземания, който е одобрен от съда, без срещу него да се
постъпили възражения.
Следователно по делото се установява,че К.т.б.
АД /н./ притежава изискуеми неудовлетворени вземания по договор за кредит от
16.07.2012 г.
Установява се, че на 14.09.2012 г. БГ К.ЕООД
е закупило с нотариален акт №107, том 59, дело 10701/2012 г. на Служба по
вписвания – Пловдив от К.Т.ЕАД трите поземлени имота в с.*****,за чието
закупуване е отпуснат кредита, като продажната цена, посочена в нотариалния акт
е 4800000 лв., като съгласно изявенията на страните в нотариалния акт, част в
размер на 4000000 лв. е платена преди подписването му, а останалата част ще
бъде заплатена в срок до 20.09.2012 г.
При съпоставка с размера на отпуснатия кредит,
датата на сключване на договора за кредит и договора за покупка на имотите и посочената
тяхна цена в нотариалния акт, се установява, че единствена индиция относно
влагането на средства от получения от К.т.б. АД кредит в покупката наимоти в с.***** е посоченото в самия договор целево
предназначение на отпуснатия кредит. Тези уговорки, обаче освен, че
представляват по същество поемане на задължения, чието изпълнение е отложено в
бъдещето, са непротивопоставими на ответника по делото, който не е страна по
договора, а оспорва в закупуването на имотите в с.***** БГ К.да е влоило именно
средствата, получени от отпуснтия от банката кредит. От самия нотариален акт за
покупка на имотите не следства изплащането на цената им да е извършвано със
средства от кредит, цената е значително по-ниска от сумата по кредита, макар и
средствата да са отпуснати целево, поради което и съдът приема за недоказани по
делото твърденията на ищците, че именно средствата, получени като кредит от К.т.б.
АД и то по договора от 16.07.2012 г., са вложени в покупката на трите
земеделски имоти по договора.
Установява се от представения
нотариален акт №49, том 96, дело 17070/2014 г. на Служба по вписвания –
Пловдив, че на 26.11.2014 г. БГ К.ЕООД с договор за замяна на земеделски земи е
прехвърлило закупените от К.Т.ЕАД на 14.09.2012 г. три поземлени земеделски
имота на О.А.И. ЕООД, като в замяна О.А.И. ЕООД е прехвърлило на БГ К.ЕООД пет
поземлени имота – земеделски земи, находящи се в м.“Големия камък“, землището
на с. Долно Ябълково, община Средец, област Бургас, съответно поземлени имоти,
с начин на трайно ползване „изоставена нива“, 5 категория, имоти с номера №
035002, №035005, №035032, № 036002 и № 036004.
Ответникът от своя страна е придобил
имотите, посочени в исковата молба в землището на с. ***** на 10.06.2016 г. с
нотариален акт № 28, том 48, дело № 9196/2016 г. на Служба по вписвания –
Пловдив за сумата от 26555 лв.
По делото се приети две заключение на
оценителна експертиза първоначално и повторно.
Първоначалното заключение е изгответно
на база офертни цени на имоти със сходни характеристики на тези в с.*****,
както и на имотите в с.Долно Ябълково при съобразяване на съществуващото им
предназначение, докато повторното заключение е изгответно на база на реално
сключени сделки, съобразно представени от ответника нотариални актове за сходни
земеделски имоти в същите или съседни землища.
Съгласно първоначалното заключение
цената на трите земеделски имота в с. *****, община *****, област Пловдив на
база сравнителния метод е съответно общо 27 797 лв. към 26.11.2014 г.,
когато е сключена сделката за замяна между БГ К.ЕООД и О.А.И. ЕООД, съответно
общо 28973 лв. към 10.06.2016 г., когато имотите са закупени от ответника Д. ЕООД.
Съответно към26.11.2014 г. средната
пазарна цена на петте земеделски имоти в с.Долно Ябълково, община Средец,
област Бургас, които са прехвърлени от О.А.И. ЕООД на БГ К.ЕООД по замяна е
общо 31887 лв., която стойност надвишава тази на получените от О.А.И. ЕООД при
замяната три земеделски имота в землището на с. *****.
Съгласно повторното заключениие на
оценителната експертиза, която също е използвала сравнителния методи, който се
основава на съпоставка между цените на имоти със сходни характеристики,
пазарната цена на имотите в с. ***** към 26.11.2014 г. е 15 760 лв., а към
10.06.2014 г. -11400 лв., а стойността на имотите в землището на с. Долно
Ябълково към датата на замяната им с тези в с. ***** – 26.11.2014 г. е 39040
лв.
И двете заключения са оспорени от ищците
по съображения, че се съобразени различния достъп до пътища, различния релеф,
както и възможностите за промяна на предназначението на имотите.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ищците, тъй като при изготвянето на заключенията вещите лица са
съобразили характеристиките на имотите съгласно съществуващото им
предназначение, респективно наличните данни за офертни цени и реално сключени
сделки, като съдът възприема заключението на повторната експертиза, тъй като е
изгответно въз основа на доказателства за постигнати цени на земеделски имоти
при сключване на сделки, докато първоначалното заключение стъпва на офертни
цени, които отразяват единствено намеренията на предложителите. Неоснователни
са доводите за необективност на заключението, основани единствено на близостта
на имотите до населени места, тъй като за съществуващото им предназначение,
този фактор не е определящ за цената, а възможността за смяна на
предназначението сама по себе си не може да предопредели по –различна оценка
без конкретна съпоставка с нечии потенциалнни И.иционни намерения, каквито са възможни и без необходимост
от смяна на предназначението. Съответно при съпоставка на пазарните стойности
на имотите, които са предмет на договора за замяна от 24.11.2014 г., съответно
цената на имотите и платената от ответника цена към 20.06.2016 г., съдът
приема, че придобиването им от ответника, респективно неговия праводател е
осъществено срещу насрещна престация, която надвишава по стойност тази на
имотите.
При така установените факти съдът
приема, че по делото не се доказват част от предпоставките на чл.60а, ал.1, т.1
ЗБН, а именно имотите, чието връщане се претендира, да са с произход от
банката, както и да са получени от ответника без насрещна престация или при явна
нейна несъразмерност.
Следователно
исковете следва да се отхвърлят, като право на разноски при този изход от спора
има ответникът, комуто следва да се присъдят направените разноски в общ размер
на 1850 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание
чл.62, ал.2 ЗБН следва да се събере от масата на несъстоятелността дължимата
държавна такса в размер на 113,89 лв., определена въз основа на данъчните оценки на имота.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
исковете
по чл.60а, ал.1, т.1 ЗБН , предявени от синдиците на К.т.б. АД/в несъстоятелност/
срещу Д. ЕООД, в качеството му на трето лице, придобило имущество с
произход от банката без реално заплащане на насрещна престация
или срещу насрещна престация на значително по-ниска
стойност от получената, за връщане в
масата на несъстоятелността на следните недвижими имоти:1.) поземлен имот с
планоснимачен № 000265, парцел 265, масив 000, с площ по документи – 38,987 дка, находящ се в с.*****, местност *****, образуван след
разделяне на имот №000260, обл. Пловдив, общ.*****,
с.*****; 2.) поземлен имот с планоснимачен № 000264,
парцел 264, масив 000, с площ по документи – 3,000 дка, находящ
се в с.*****, местност *****, образуван след разделяне на имот № 000260, обл.Пловдив, общ.*****, с. ***** и 3.)поземлен имот с планоснимачен номер №000266, парцел 266, масив 000, с площ
по документи – 17,844 дка, находящ се в с.*****,
местност *****, образуван след разделяне на имот № 000260, обл.Пловдив,
общ.*****, с.*****.
ОСЪЖДА
К.т.б. АД/в
несъстоятелност/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д. ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** Смирненски, №2 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 1850
лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
К.т.б. АД/в
несъстоятелност/, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание
чл.62,ал.2 ЗБН да заплати по бюджетната сметка на Софийски градски съд сумата
от 113,89 лв., представляваща държавна такса по делото за разглеждане на
възражението.
Решението е постановено при участието на
О.А.И.ЕООД, ЕИК *****като трето лице – помагач на страната на ответника Д.
ЕООД.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: