Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1287
гр. Русе, 24.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 10 юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Слетла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 9023 по описа на
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Профи Кредит България”
ЕООД твърди, че с ответника С.И.Е. бил сключил договор за потребителски кредит № **********/17.05.2016 г., с който му бил предоставен кредит в размер на 500.00 лв. Ответникът не е изпълнил свое задължение по чл.6.1 от ОУ на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит и не е погасил
дължимите суми на падежи след м. юли
Ответникът С.И.Е., чрез
назначения си особен представител оспорва иска.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.09.2017 г. по гр. д. № 6468/2017 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника С.И.Е.
да заплати сумата от 938,00 лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от 18.09.2017 г. до изплащане на
вземането; 11,92 лева –лихва за забава за периода от 05.08.2016 г. до
18.10.2016 г.; 25,00 лева – държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Длъжникът бил уведомен за издадената заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и съдът дал
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор.
С договор за потребителски кредит
№ **********/17.05.2016 г. бил предоставен от ищеца на ответника кредит в размер на 500 лв. Предоставеният
кредит следвало да се изплати на 9 месечни вноски с размер от по 117.25 лв. Съгласно
чл.6.1 от Общи условията на Профи Кредит България ЕООД към договор за
потребителски кредит, клиентът трябвало да върне на кредитора така
предоставените средства, заедно с договорното възнаграждение и дължимото
възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги. Според текста на
чл.12.3 от визираните ОУ било договорено, че при неплащане на една погасителна
вноска с повече от 30 календарни дни целия усвоен кредит станал автоматично
предсрочно изискуем.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е положителен
установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че
ответникът му дължи парични суми по договор за потребителски кредит № **********/17.05.2016
г., въз основа на издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално
допустим, тъй като длъжникът бил уведомен за издадената заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се
явява основателен.
Предвид събраните по делото
доказателства, се установява по категоричен начин, че страните са обвързани от
облигационни правоотношения по договор за потребителски кредит **********/17.05.2016
г. От него за ищеца е възникнало задължението да предостави на ответника сумата
от 500 лв., която съгласно на преводно
нареждане от 17.05.2016 г. била преведена на ответника. От представения от Общи условията на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски
кредит е видно, че ответникът не е изпълнил свои задължения по
чл.6.1 от него след м.07.2016 г., поради което на основание 12.3 от
визираните ОУ ищецът обявил целият кредит за предсрочно изискуем. В тежест на ищецът
е да докаже погасяване на насрещното си задължение. По делото не са представени
доказателства за това, респ. не е доказан фактът на изпълнение, поради което
съдът приема, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 938 лева – главница.- неизплатена главница.
Съдът не следва да коментира
изявлението на страните относно предсрочната изискуемост на кредита, тъй като крайния
срок за връщане на дължимото по процесния договор е м.02.2017г., т.е. към
момента на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК е налице изцяло падежирало
задължение, като не е било необходимо обявяването на кредита за предсрочно
изискуем.
При това положение съдът намира,
че предявения иск следва да се уважи, като се признае за установено
съществуването на вземането на ищеца за сумата от 938 лв.- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 18.09.2017 г. до окончателното и
изплащане.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 75 лв.
разноски в заповедното производство.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.78, ал.1, от ГПК, ответникът дължи на ищеца сумата от 275 лв. разноски в настоящото производство,
от които на 100 лв. юрисконсулско вънаграждение , определено по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.И.Е., ЕГН **********,*** дължи на „Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 938 лв.- главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2017 г. до окончателното и изплащане, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
19.09.2017 г. по гр. д. № 6468/2017 г.по описа на РРС.
ОСЪЖДА С.И.Е., ЕГН **********,***, да
заплати на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата
от 75 лв. – разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 19.09.2017 г. по гр. д. № 6468/2017 г. по описа на РРС, както и сумата
от 275 лв. - разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: