Р Е Ш Е Н И Е
260058 07.12.2020г. ПАНАГЮРИЩЕ
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Седми октомври 2019
на
Година
в публично заседание в следния състав:
ДИАНА
СТАТЕЛОВА
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАНКА ПАЛАШЕВА
Секретар
като разгледа докладваното
от
съдия
СТАТЕЛОВА 283 2019
гр.д.№ по описа за год.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск по смисъла на чл.222, ал.3 от Кодекса на труда, във връзка с
чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба Н.Ц. ***, със съдебен адрес:***-
чрез адвокат Б.Н.Б. от Пазарджишка АК, срещу „А.Т.“ООД, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя А.Н. Б., твърди, че е работил като
управител-ръководител (участък) транспорт- началник, гараж организатор,
стопански дейности-диспечер транспортни средства, като Ш. на тежкотоварен 12 и
повече тона автомобил, с Трудов договор № */03.05.2001 г., като този договор се
е анексирал по различни причини.
В исковата молба се твърди, че последният анекс
или споразумение № *** е от 01.05.2016 г., като с трудовия договор и последващите
го споразумения, работодателят и работникът-ищец са се подписвали, че при нужда
ищецът ще работи и като монтьор или да работи на други модификации автомобили,
съобразно с придобитата му квалификация. Ищецът Д.твърди, че това не се е
отнасяло само за него, но и за всички други негови колеги, като се е случвало
да оставят ключовете на зачислените им товарни автомобили при диспечера, понеже
са изпращани да управляват други автомобили. Ищецът твърди, че се е случвало да
управлява много често автобуса, понеже притежава такава квалицифакия, а през
това време зачисленият му товарен автомобил се управлявал от друг негов колега,
и тези смени са ставали без приемане и предаване, както на наличното гориво,
така и на другите принадлежности за различни отрязъци от време (понякога това
разместване е продължавало с дни). В последно време, според ищеца, преди
пенсионирането му той е управлявал товарен автомобил MAN TGS 41.440 с ДР № **
**** **. Според Н. Д.е имало случаи, когато през периода от 01.01.2016 г. до
30.04.2017 г., да не управлява зачисления му товарен автомобил, за период от
няколко месеца. Според исковата молба, от около година дружеството- ответник са
започнали да налагат санкции за преразход на гориво, като са издадени заповеди
за ангажиране на ограничена имуществена отговорност и са удържани от ищеца и
неговите колеги равностойността на горивото от дължимите им трудови
възнаграждения. Твърди се, че работодателят не се е съобразявал с остарелите
разходи на гориво, планинските пътища, като специфични условия и занижен
контрол при смяна на водачите на МПС, като не е взет предвид и престоят на
автомолибите, които са управлявани. Ищецът Д.сочи, че поради навършване на
нужните години, като възраст и трудов стаж, е подал молба с вх. № ***/01.08.2017
г. и на основание чл. 326 и чл. 335, ал.2, т.1 от КТ е поискал да се
пенсионира. Сочи, че ответното дружество са издали Заповед № **/29.08.2017 г.,
с която трудовото правоотношение е прекратено, считано от 01.09.2017 г. , а на
основание чл. 222, ла.3 от КТ и чл. 38, ал. 2 от КТД № 19/19.05.2012 г., в
същата заповед е определено обезщетение в размер на 7 брутни заплати, на обща
стойност 6154,40 лв. Ищецът твърди, че със Заповед № ***/09.08.2017 г.
ответното дружество са ангажирали ограничената имуществена отговорност на ищеца
Н. Д., като на основание чл. 210, ал.1 от КТ, са му начислили обезщетение на
стойност 6154,40 лв., а не трудово възнаграждение, съгласно чл. 210, ал.4 от КТ.
Ищецът Д.счита, че това е незаконосъобразно действие
на ответното дружество, тъй като е на лице разминаване в датите на прекратяване
на трудовото правоотношение и определяне на обезщетението – 29.08.2017 г.,
както и спрямо датата на ангажиране на неговата ограничена имуществена
отговорност, която е от 09.08.2017 г.
Според исковата молба, на основание чл. 210, ал.3 от КТ ищецът е оспорил в
законоустановения срок Заповед № ***/09.08.2017 г., по основание и размер, но
въпреки това „А.Т.“ ООД не му изплащат дължимото обезщетение. Сочи се, че
възражението е заведено в ответното дружество с вх. № 526/31.08.2017 г., от
което се констатира, че е спазен законоустановения срок. Като основание за налагане на Заповед №
***/09.08.2017 г., е посочено становище на фирма, изчислила разходните норми на
зачислените на ищеца и неговите колеги товарни автомобили, като са направени
съществени пропуски при определяне на такива норми. Ищецът твърди, че
дружеството- ответник са депозирали жалба вх. № ***/20.06.2017 г. по описа на
Районна прокуратура Панагюрище, с цел търсене на наказателна отговорност от Д.за
причинени от него щети с неясен произход, за което е образувано и проведено
досъдебно произвоство № ***/2017 г. по описа на Районна прокуратура Панагюрище.
При проведеното разследване, ищецът твърди, че са разпитани множество свидетели
– негови колеги, назначена е експертиза, която е дала заключение, че разходните
норми са занижени, а освен това вещото лице не е взело предвид и специфичните
условия, при които са работили, като не са включени разходи за 20% планинско
управление на товарен автомобил, 0,5% вдигане на кош на товарния автомобил и
35% руднични разходи, като не е отчетен и факта, че има оплакване до ответника,
че резервоарът на управляваното и зачислено на Д.МПС е спукан, като не са взети
никакви мерки за отстраняване на повредата. Районната прокуратура е стигнала до
категоричния извод, че ако има щета, то тя е
с неясен произход и е прекратила досъдебното производство поради липса
на престъпление. Съгласно исковата молба, постановлението е влязло в сила на
20.06.2018 г. Ищецът твърди, че относно спукания резервоар е уведомил ответното
дружество, но въпреки всичко е продължил да работи за значителен период от
време, като в тази връзка е подал рапорт на 01.06.2017 г., била е извършена
проверка от началник гаражи И.Я.и механика С.М.. От този рапорт се установява,
съгласно исковата молба, че проверката е извършена и течът на гориво е датиран
от 03.10.2016 г.
Ищецът Д.счита, че дружеството -ответник му дължат
обезщетението поради пенсиониране в размер на 6154,40 лв., ведно с мораторната
лихва в размер на 435,93 лв., считано от датата на поканата – 09.07.2018 г. до
датата на предявяване на исковата молба – 04.04.2019 г. Ищецът твърди, че
дружеството- ответник изобщо не са се съобразили с хипотезата на чл. 210, ал.4
от КТ, тъй като е било подадено възражение на основание чл. 210, ал.3 от КТ и
въпреки това ответниците са задържали сумата, въпреки законовото разпореждане,
такава удръжка да се осъществи от трудовото възнаграждение, а не от полагащото
му се обезщетение. В самата Заповед № ***/09.08.2017 г. е записано, че ако тази
заповед не се оспори в указания срок удръжката се прави от начислените
обезщетения. В тази заповед, според ищеца, ответниците са записали, че се касае
за липса на 4241,08 л. дизелово гориво, с което са нанесени загуби на
имуществото на ответното дружество.
Н.Ц. Д.моли съда да постанови решение, с което да
бъдат осъдени „А.Т.“ ООД да заплатят на ищеца удържаната сума в размер на
6154,40 лв., представляваща обезщетение при пенсиониране, ведно с мораторната
лихва в размер на 435,93 лв., считано от датата на поканата – 09.07.2018 г. до
датата на предявяване на исковата молба – 04.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
Ищецът моли, да бъде допусната и назначена съдебно
-счетоводна експертиза със задача да бъдат проверени доказателствата, намиращи
се при ответното дружество и вещото лице да отговори на въпроса: „Процесната
сума от 6154,40 лв. представлява ли 7 броя брутни трудови възнаграждения на
ищеца, както и какъв е размерът на мораторната лихва върху тази сума, считано
от датата на възникване на задължението за заплащане на обезщетение до
20.03.2019 г.“
Моли, да бъдат допуснати двама души свидетели, при
режим на довеждане в открито съдебно заседание.
Представя следните писмени доказателства в копие: Допълнително споразумение № ***/01.05.2016
г. към Трудов договор № */05.06.2001 г.; Заповед за прекратяване № **/29.08.2017
г.; Заповед № ***/09.08.2017 г.; Възражение вх. № ***/31.08.2017 г. по вх.
регистър на дружеството- ответник; Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 20.06.2018 г., постановено по прокурорска преписка
№ ***/2017 г. по описа на Районна прокуратура
Панагюрище; Покана за доброволно плащане на дължимо обезщетение вх. № ***/09.07.2018
г. по описа на „А.Т.“ ООД; Извлечение от Търговския регистър за актуалното
състояние на дружеството-ответник; Рапорт, вх. № ***/01.06.2017 г. по вх.
регистър на „А.Т.“ ООД.
В законоустановения срок дружеството- ответник
представят писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че исковата молба е
нередовна и следва да се обездвижи, тъй като е неясно формулиран петитума й.
Ответниците твърдят, че заявените в описателната част на исковата молба факти,
както и заявеното с нея искане до съда, не могат да доведат до категоричен
извод за вида на исковата претенция – дали се касае за връщане на удържана сума
или за плащане на дължимо по КТ обезщетение, като това лишава ответното
дуржество от възможността пълноценно да защитят атакувания интерес, доколкото
двете претенции съществено се различават помежду си по основание и предполагат
установяването по делото на различен фактически състав.
Оспорват и двете претенции по основание и размер.
Сочат, че ако бъде приета за разглеждане
претенцията за заплащане на сумата от 6154,40 лв. и лихва върху тази сума в
размер на 435,93 лв. за основателна то дружеството- ответник правят порцесуално
възражение за прихващането им срещу дължимото от Н.Ц. Д.обезщетение в полза на
„А.Т.“ ООД за нанесените на предприятието вреди в резултат на неотчетено гориво
(липса), в размер на 7990,19 лв., която липса се дължи на недобросъвестно
изпълнение от страна на Д.на трудовите му функции като Ш. в предприятието през
периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г., като на различни дати и в различен
размер от резервоара на управлявания от него товарен автомобил е източено общо
4241,08 л. дизелово гориво, и вместо същото да се отчете като налична икономия
съобразно с установените от работодателя разходни норми за автомобила и
действително направените такива разходи.
Дружеството- ответник сочат, че ще се ползват от
представените от Д.писмени доказателства, но считат за недопустимо заявеният
петитум да се доказва със свидетелски показания, като молят да бъде оставено
искането за допускане на свидетели без уважение.
Не се противопоставят на искането за допускане и
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Молят, да бъдат допуснати допълнителни въпроси съм
съдебно- счетоводната експертиза, при която вещото лице да отговори и на
въпросите: „Каква е средната цена на която „А.Т.“ ООД са закупували дизелово гориво
в периода от 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г.; Въз основа на установената в
предходния въпрос стойност, вещото лице да изчисли на каква стойност възлиза
цената на 4241,08 л. дизелово гориво; Да се установи количеството на зареденото
в автомобил с рег № РА **** ВМ дизелово гориво през периода 01.01.2016 г. до
30.04.2017 г. и отчетеното такова от ищеца Д.“.
Молят да бъде допусната експертиза от вещо лице- специалист
„Навигационни и контролни системи на МПС“, което да даде отговор на следните
въпроси: „Има ли внедрена система за Джи Пи Ес проследяване на автомобилите в
дружеството- ответник; Имало ли е монтирана такава система на автомобил с ДР № **
**** **през периода 01.01.2016 г. до 30.04.2017 г.; Възможно ли е чрез
системата да се установи рязък спад на горивото в автомобилния резервоар и на
какво могат да се дължат получените от системата данни за това; Възможна ли е
грешка в системата и в какви граници; През периода 01.01.2016 г. до 30.04.2017
г. има ли отчетени от системата данни за рязък спад на гориво в резервоара на
автомобил с ДР № РА **** ВМ, с какво количество и на кои дати, като вещото лице
да посочи отделно и сумарно установените данни.“
Представят следните писмени доказателства в копие:
Ръкописен лист със заглавие MAN TGS 41440 – РА ****
ВМ; Извлечение от списък – 14 листа; Придружително писмо вх. № 296/25.03.2017
г.; Становище за отчетен рязък спад в нивото на горивото, изготвено от Б.М.с
Приложение 1 и Диаграми – 2 броя от 12.01.2016 г.; Становище за отчетен рязък
спад в нивото на горивото от Б.М.с Приложение 1 и Диаграми – 2 броя от
03.02.2016 г.; Становище за отчетен рязък спад в нивото на горивото от Б.М.с
Приложение 1 и Диаграми – 2 броя от 09.03.2016 г. и 28.03.2016 г.; Становище за
отчетен рязък спад в нивото на горивото от Б.М.с Приложение 1 и Диаграми – 3
броя от 01.04.2016 г.; Становище за отчетен рязък спад в нивото на горивото от Б.М.с
Приложение 1 и Диаграми – 4 броя от 26.05.2016 г.; Становище за отчетен рязък
спад в нивото на горивото от Б.М.с Приложение 1 и Диаграми – 1 броя от
22.07.2016 г.; Становище за отчетен рязък спад в нивото на горивото от Б.М.с
Приложение 1 и Диаграми – 5 броя от 04.08.2016 г.; Становище за отчетен рязък
спад в нивото на горивото от Б.М.с Приложение 1 и Диаграми – броя от 02.09.2016 г.; Становище за отчетен
рязък спад в нивото на горивото от Б.М.с Приложение 1 и Диаграми – 4 броя от
04.11.2016 г.; Становище за отчетен рязък спад в нивото на горивото от Б.М.с
Приложение 1 и Диаграми – 2 броя от 23.12.2016 г.; Становище за отчетен рязък
спад в нивото на горивото от Б.М.с Приложение 1 и Диаграми – 2 броя от
28.02.2017 г.; Длъжностна характеристика на длъжността „Ш. на лек автомобил до
9 места“ от неизвестна дата през 2016 г., връчена на 21.06.2016 г.; Длъжностна
характеристика на длъжността „Водач на МПС – Ш. на автобус“ от 10.04.2004 г.;
Техническа спецификация на GPS- проследяващо
устройство – 2 листа; Рекапитулация по обекти на „А.Т.“ ООД от 03.05.2017 г.,
от 30.05.2017 г.; Пътни листове – 23 броя; Товарителници – 2 броя.
В съдебно заседание - редовно призован, ищецът Н.Ц.Д. не се явява. Вместо него се явява процесуалният му
представител- адвокат Б.Б. от Пазарджишка адвокатска колегия. Поддържа исковата
молба така, както е предявена, сочи доказателства.
В съдебно
заседание, редовно призовани, ответното дружество „А.Т.“ ООД се представляват
от процесуалния им представител- адвокат Ц.Ч. от Пазарджишка адвокатска колегия.
В открито
съдебно заседание са разпитани свидетелите И.Г.ев Е. и Я. Н.ев Д..
Видно от
приложеното по делото Допълнително споразумение № ***/01.05.2016г. към трудовия
договор на ищеца Д., е, че същият изпълнява длъжността „Ш. на тежкотоварен
самосвал- 12 и повече тона“, за неопрeделено
време и основен размер на платения годишен отпуск- 22 работни дни, при основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 628,00лв. и възнаграждение за
придобит стаж и опит в размер на 244,92 лв. В същото Допълнително споразумение,
на ищеца е вменено задължението да работи в рамките на законоустановеното
работно време, при производствена небохоД.ст и като автомонтьор на МПС, и като Ш.
на други модификации автомобили, съобразно с наличната му квалификация.
От
приложената по делото Заповед за прекратяване № **/29.08.2017г., издадена от
управителя на ответното дружество, се констатира, че трудовото правоотношение
на ищеца е прекратено, считано от 01.09.2017г., на основание чл. 326, ал.1 и
чл. 335, ал.2, т.1 от КТ- поради
изтичане на срока на предизвестието, като му е начислено обезщетение на
основание чл. 222, ал.3 от КТ и чл. 38, ал.2 от КТД № 19/19.05.2012г.- за
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 7 брутни
работни заплати.
Съгласно
Заповед № ***/09.08.2017г., на ищеца Н.Ц.Д. е наложена ограничена имуществена
отговорност, в качеството му на „Ш. на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“,
в размер на 6154,40лв., съставена въз основа на Становище на „И.“ ООД относно
констатирани липси на гориво от отчетените по системата „EuroGPS
Smart Tracker“ на превозно средство марка „Ман“, модел TGS14.440, с ДК№ **
**** **, управлявано от ищеца през периода 01.01.2016г. до 30.04.2017г., като
през този период е констатирана липса на 4241,08 литра гориво на стойност
799019,00 лв. към датата на откриването на липсата.
По делото
е приложено възражение от страна на ищеца Д., в което същият сочи, че по време
на изпълнение на служебните му задължения е спазвал установените в
предприятието правила за отчитане разхода на гориво в съответствие със
заповедите на ръководството на ответното дружество, като ежемесечно е давал
отчети в утвърдена от дружеството писмена форма. Ищецът е посочил, че не е
нанесъл вреда на дружеството, поради което неоснователно е реализирана
ограничена имуществена отговорност спрямо него в размер на 6154,40лв.
По делото
е приложено Постановление за прекратяване на наказателното производство от
26.06.2018г., постановено по Досъдебно производство №***/2017г. по описа на РУ-
Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик, пр. преписка № ***/2017г. по описа на
Районна прокуратура Панагюрище, от което се констатира, че досъдебното производство е образувано и
водено срещу ищеца, за това, че през периода 01.01.2016г. до 30.04.2017г., в
град Панагюрище, при условията на продължавано престъпление, в качеството му на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ от НК, комуто е възложена
работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество- „Ш. на товарен
автомобил 12 и повече тона“, в „А.Т.“ООД, е присвоил чужди движими
вещи-168,7609 литра на обща стойност 335,84 лв., собственост на дружеството –
ответник по настоящото гражданско дело. Посочено е, че обвинението е за
престъпление по реда на чл. 201, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК. Съгласно
постановлението на Районна прокуратура Панагюрище, от справката на „Инком“ООД –
Пловдив, са установени спадове на гориво по часове и дни, но липсват
доказателства, че спадовете представляват източване на гориво, което е
присвоено именно от Д.. Понеже Д. не е демонстрирал по никакъв начин намерение
да присвои липсващото гориво, деянието е прието за несъставомерно и
наказателното производство срещу ищеца Д. е прекратено.
От
приложената по делото Покана за доброволно плащане на дължимо обезщетение по КТ,
вх. № ***/09.07.2018г. по описа на „А.Т.“ ООД, се установява, че ищецът Д. е
поканил ответниците да му изплатят дължимо обезщетение за придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 7 брутни работни заплати,
което му е начислено със Заповед № **/29.08.2017г.- за прекратяване на
трудовото правоотношение, но не е изплатено към датата на предявяване на
поканата. Посочена е и банкова сметка ***, по която обезщетението може да бъде
преведено от ответното дружество.
От
приетото по делото Становище за отчетен рязък спад на нивото на горивото,
изготвено от „И.“ ООД изх. № 81/23.05.2017г. до ответното дружество, се
констатира, че е установено наличието на резки спадове на нивото на горивото в
резервоара на превозното средство- товарен автомобил марка „Ман“, модел TGS 41.440, с ДК№ РА **** ВМ, отчетени на 12.01.2016г. между 10,49 и10,59
часа, като спадът е за приблизително 133,29 литра гориво и на 22.01.2016г.,
между 08,23 и 08,35 часа, като спадът е в размер на 169,69 литра. Такива
становища са представени и за месец февруари, март, април, май, юли, август,
септември, ноември, декември 2016г., както и за месец февруари 2017г.
Съгласно
приложената по делото
Длъжностна характеристика за длъжността „Ш. на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“,
ищецът е бил пряко подчинен на ръководителя на участък „Транспорт“, началника
на гаража и организатора на стопански дейности. В буква „ш“ на чл. 2.1.1 от
длъжностната характеристика, е вменено на изпълняващия неговата длъжност, че
същият следва да носи отговорност еднолично и матерално за допуснат от него
преразход на гориво- смазочни материали, предоставяни му за изпълнение на
транспортната задача, както и за виновно недостигнат пробег на автомобилни
гуми. В длъжностната характеристика е посочено, че виновността относно вида и
размера на нанесените на дружеството щети се доказва чрез авариен акт или
специален протокол, издаден по утвърдения ред и в рамките на законовия срок.
По делото
е прието и неоспорено от страните заключение на съдебно- техническа експертиза,
съгласно което в ответното дружество има внедрена система за GPS-проследяване на автомобилите SmartTracker ALM 3A“, ползваща глобалната система за позициниране. Вещото лице сочи, че моделът
на системата представлява алуминев удароустойчив корпус със защита от прах и влага,
с време за опресняване на координатите -под една секунда и точност на
позициониране- до 2,5 м, като има точност при определяне на скоростта 0,36 км/ч
при работна температура от -30 градуса по Целзий до +60 градуса по Целзий. От
заключението на вещото лице се установява, че през периода 01.01.2016 г. до 30.04.2017
г. на управлявания от ищеца Д. товарен автомобил с регистрационен номер РА ****
ВМ, както и към момента на изготване на заключението, е имало монтирана такава
система за проследяване, като именно с цел установяване и регистриране на резки
спадове на нивото на горивото е внедрена система за 24-чосов контрол на нивото
на горивото в резервоара. Вещото лице сочи, че обемът на резервоара на
управлявания от Д. товарен автомобил е 280 л, с плаваща горна граница ***-197
л. Вещото лице е посочило в заключението, че за периода 01.01.2016 до
30.04.2017 г. са открити данни за 309 пъти рязко спадане на нивото на горивото
на товарен автомобил РА **** ВМ, като през този период количеството се
оценява на 4241.98 л. Съгласно заключението,
през тези 39 дни автомобилът е управляван от ищеца Н.Д.- 32 дни, а от свидетеля
Л. М. -7 дни. От заключението се установява още, че за периода от 30.04.2017 г. до 21.01.2020 г.
основната разходна норма на процесния товарен автомобил е променяна два пъти.
Видно от приетото
и неоспорено от страните заключение на съдебно- икономическата експертиза,
размерът на обезщетнението по смисъла на чл. 222, ал.3 от КТ, - 7 брутни
работни заплати, възлиза на сумата от 6 154,40 лв. Съгласно заключението,
ищецът Д. е освободен от длъжност на 01.09.2017 г., като мораторната лихва
върху главницата от 6154,40 лв. за периода от
възникване на задължението за заплащане на обезщетението – 01.10.2017 г.
до датата на предявяване на исковата молба – 20.03.2019 г., възлиза на сумата
от 916,32 лв. Съгласно заключението, размерът на количеството гориво, заредено
в автомобила, управляван от ищеца и отчетенено за същия период възлиза на 4255
л на обща стойност 31 106,16 лв.,
като общото изписано количество гориво е на стойност 31 186,16 лв. Вещото лице
сочи в заключението си, че разликата между количеството заредено гориво и
количеството изписано гориво за целия период е 80 л, което се дължи на
разликата между наличното гориво в началото на периода – 280 л и отчетеното в
края на периода гориво от 200 л.
При
извършената проверка в ответното дружество, вещото лице е констатирало, че
сумите за обезщетение на ищеца Д. по смисъла на чл. 222, ал. 3 от КТ не са
начислявани във ведомостите за работни заплати и няма данни същите да са
платени на Н.Д.. Съгласно допълнителното заключение на съдебно- икономическата
експертиза, разликата между зареденото гориво и количеството нормен разход
гориво за описаните дати от страна на ответното дружество през периода
12.01.2016 до 13.04.2017 г., възлиза на 1587,73 л.
От
приложеното по делото Писмо, вх. № ***/20.02.2020г., по описа на Районен съд
Панагюрище, представено от третото, неучастващо в процеса лице- „И.“ ООД, се
констатира, че на управляваното от Д. преди прекратяване на трудовото му
правоотношение, товарно МПС е инсталирано устройство, свързано към фабричния
горивомер на превозното средство в резервоара на същото, като е свързано с
таблото, на което водачът вижда колко гориво е останало в резервоара. Сочи се,
че сигналът, който се получава от водача, се получава и от Джи Пи Ес-
устройството и се предава към централизирана сървърна система веднъж на всеки 5
секунди, когато МПС е със запален двигател. Сочат, че в последствие
информацията за нивото на горивото в миливолта, се визуализира като графика в
проследяващата система „Виасат“ с предишно наименувание „Евро Джи Пи Ес Смарттракер“. Изяснява се, че за да може да
се проследи реално количеството на горивото в резервоара на конкретното МПС, се
извършва така наречената горивна калибрация, която представлява процес, при
който количеството миливолта се съпоставя на съответстващото количество в
литри, за да бъде то значещо за потребителя. В писмото е изяснено още, че
калибрацията е процес, при който се сравняват и оразмеряват стойностите на
величината миливолта, показанията на измервателния уред (фабричния горивомер),
със стойностите на реално налятото количество гориво в същия резервоар и горивомер.
От разпита
на свидетеля И.Г.ев Е., чиито показания съдът цени изцяло, като съответстващи
на останалите събрани по делото доказателства, се установява, че при
пенсиониране следва на ищеца да бъдат заплатени заплати, които Д. не е получил.
Сочи в показанията си, че не е запознат кой в ответното дружество определя
разходните норми на горивото за определен пробег, въпреки, че свидетелят Е. е
управлявал същото товарно МПС, каквото Д. е управлявал преди прекратяване на
трудовото му правоотношение. Съобщава в показанията си, че когато е бил
служител в ответното дружество, му е съобщавана разходната норма, с която
трябва да кара МПС, като през определен период от време тази разходна норма е
била намалена от 41 гр. на 39 гр. за 100 км. пробег. Изяснява също, че има
увеличение на разходната норма на гориво при планински терени и намаляване при
обратни курсове, като разходната норма е различна, ако автомобилът отива и се
връща пълен. Сочи, че Джи Пи Ес -системата е монтирана на товарните МПС още по
времето, когато той е бил в трудови правоотношения с ответното дружество, но
устройството е било монтирано към таблото, а не към резервоара на управляваните
товарни автомобили.
По делото
е разпитан свидетелят Я. Н.ев Д., чиито показания съдът цени отчасти, тъй като
същият е син на ищеца. От неговите показания се констатира, че на Д. не са
изплатени сумите за дължимо обезщетение, тъй като е съден за разход на гориво.
Сочи в показанията си също, че всеки товарен автомобил зарежда гориво и
смазочни материали от банзиностанцията на „А.М.“, като това се осъществява с
надлежна пломба. Сочи се, че при зареждане
старата пломба се скъсва, номера на тази пломба се записва и след
зареждане се пломбира с нова пломба, като има специално назначено лице за късането
на старите и слагането на нови пломби, наречено „пломбировач“. Сочи, че всички
товарни автомобили, собственост на „А.Т.“ ООД винаги са пломбирани, като
пломбировачът следи за пломбите и ако установи, че понякога пломбата на
резервоара е скъсана, това означава, че е източвано гориво от резервоара на МПС,
правят се измервания и съответният водач пише обяснения защо е нарушена
целостта на тази пломба. Свидетелят сочи още, че ищецът Д. не е бил съгласен да
управлява два автомобила, като често му се е
налагало да ползва дигиталната карта на свидетеля Я. Д., когато
управлява товарно МПС над 9 часа за едно денонощие.
Съгласно разпоредбата на чл.222 ал.3 от КТ и
трайната съдебна практика, както и задължителната такава - Решение № 720 от
25.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 191/2010 г., IV г. о. на ГК, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК, предпоставките за придобиване правото на обезщетението
по този текст са: прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на
какво основание, и към момента на прекратяването работникът или служителят да е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за
придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на
последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател. В случая се
установи безспорно от обсъдените доказателства, че съществувалото между
страните трудово правоотношение е било прекратено, считано от 01.09.2017г., със
Заповед за прекратяване № **/29.08.2017г.и към същия момент ищецът е имал придобито право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. С оглед на това съдът приема, че са налице
първите две от сочените по-горе предпоставки за възникване право на обезщетение
по чл.222 ал.3 от КТ. Налице е и третата предпоставка – трудовият стаж,
включително и този по чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ, е бил при същия работодател и
никоя от страните не твърди, че ищецът е работил при друг работодател.
Съгласно чл. 210 от КТ, в случаите на
ограничена имуществена отговорност, работодателят издава заповед, с която
определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя като
тази заповед следва да е издадена в 1-месечен срок от откриването на вредата
или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от
причиняването й. По делото се установи, че с Постановление
за прекратяване на наказателното производство от 26.06.2018г., постановено по
Досъдебно производство №***/2017г. по описа на РУ- Панагюрище при ОД на МВР
Пазарджик, пр. преписка № ***/2017г. по описа на Районна прокуратура
Панагюрище, деянието на Д.- присвояване на гориво, е прието за несъставомерно и
наказателното производство срещу ищеца е прекратено.
По делото не се събраха данни ответното
дружество да са завели предвидения в чл. 210, ал.3 от КТ иск, съгласно който,
ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта
оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да
предяви срещу него иск пред съда.
По делото не се събраха данни ответниците да
са се възползвали спрямо Д. и от възможността, дадена им в чл. 210, ал.5 от КТ-
„В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по
други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на
предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по
изречение второ на ал. 1, работодателят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, независимо
от размера на вземането.“
Съдът
счита, че предявеният от Н.Ц.Д. иск за заплащане на обезщетение
поради пенсиониране, след като е придобил над 10 години трудов стаж при същия
работодател, в размер на 6154,40
лв., ведно с мораторната лихва в размер на 435,93 лв., считано от датата на
поканата – 09.07.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба –
04.04.2019 г., е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъдено
дружеството -ответник да заплатят на Н.Ц.Д. сторените съдебно -деловодни
разноски в размер на 600,00 лв.- за адвокатско възнаграждение.
Следва да
бъде осъдено ответното дружество да заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт по сметка на Районен съд Панагюрище, държавна такса в размер на 263,62 лв.
Така
мотивиран, Панагюрският районен съд, на основание чл.222, ал.3 от Кодекса на
труда, във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.Т.“ООД, с ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.Н. Б., да заплатят на Н.Ц.Д.,
с ЕГН- **********,***,
със съдебен адрес:***- чрез адвокат Б.Н.Б. от Пазарджишка АК, обезщетение
поради пенсиониране, след като е придобил над 10 години трудов стаж при същия работодател,
в размер на 7 брутни работни заплати или сумата от
6154,40 лв. (шест хиляди сто
петдесет и четири лева и четиридесет стотинки),
ведно с мораторната лихва върху главницата в размер на
435,93 лв.(четристотин
тридесет и пет лева и даватдасат и три стотинки),
считано от датата на отправяне на поканата –
09.07.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба – 04.04.2019 г.
ОСЪЖДА „А.Т.“ООД, с ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.Н. Б., да заплатят на Н.Ц.Д.,
с ЕГН- **********,***,
със съдебен адрес:***- чрез адвокат Б.Н.Б. от Пазарджишка АК, сторените съдебно - деловодни разноски в размер на 600,00лв.
(шестстотин лева), представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А.Т.“ООД, с ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.Н. Б., да заплатят полза на бюджета
на Съдебната власт по сметка на Районен съд Панагюрище, държавна такса в размер на 263,62 лв. (двеста
шестдесет и три лева и шестдесет и две стотинки).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаване на съобщението, че
същото е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: