Р Е Ш Е Н И Е
№64
гр.Силистра, 17.09.2009 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,
в публично заседание на девети септември през две хиляди и девета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРГАРИТА СЛАВОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
ВАЛЕРИ РАДАНОВ
при
секретаря Индира Занова и с участието на прокурор при ОП гр.Силистра С.Т., като
разгледа докладваното от съдия М.С. КАНД №66 по описа
за 2009 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
С Решение №78/30.05.09г., постановено по
АНД №62/2009г., Дуловският районен съд е потвърдил
изцяло Наказателно постановление №1587/28.10.2008г. на Началника на РПУ гр.Дулово,
с което на П.В.П. ***-листра на основание чл.182 ал.І
т.4 от ЗДвП са наложени в условията на законоустановена
кумулация наказания “глоба” в размер на 150 лева и „лишаване
от право да управлява МПС” за срок от един месец. В мотивите на решението е
преценено, че НП по отношение на наложеното наказание за нарушение на разпоредбата
на чл.147 ЗДвП, не подлежи на съдебен контрол по силата на изключващата норма
на чл.189 ал.V ЗДвП, тъй като определената глоба е в размер на 20 лева, поради
което е прието, че в тази му част НП е влязло в законна сила. Независимо това и
вместо да прекрати производството в тази му част, ДРС е постановил потвърдителен диспозитив, обхващащ
двете отделно санкционирани административни нарушения, съставомерни
по ЗДвП.
Производството е образувано по касационна жалба на П.В.П., с искане да
бъде отменено решението на ДРС, след което да се реши делото по същество като
бъде отменено и оспореното НП №1587/28.10.08г. на Началника на РПУ гр.Дулово
изцяло. Касаторът е развил оплаквания за незаконосъобразност
на първоначално оспореното наказателно постановление, което не може да бъде
предмет на касационен съдебен контрол. Ето защо, настоящият състав дължи произнасяне
в границите на задължителната проверка по силата на чл.218 ал.ІІ от АПК.
Ответникът по касация– Районно
управление на МВР гр.Дулово не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура счита,че
обжалваното решение на ДРС е законосъобразно, а жалбата неоснователна. Дава
заключение за пот-върждаване на първоинстанционното
съдебно решение, в обжалваната част.
Производството
е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и следващите/ от АПК във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН.
Силистренският административен съд,
след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационни основания по
смисъла на чл.348 ал.І НПК, приложим по силата на препращането от чл.63 ал.І ЗАНН, жалбоподателят не е заявил пред настоя-щата съдебна инстанция.
Преповторил е оплакванията, които е поддържал пред РС гр.Дулово за допуснати
процесуални нарушения от административно- наказващия орган по смисъла на чл.57
ал.І т.5 ЗАНН и на чл.189 ал.ІV ЗДвП. Развил е съображения още, че независимо
от абсолютния характер на предвидените наказания в приложимата санкционна норма
на чл.182 ал.І т.4 от ЗДвП, неправилно АНО не е съобразил разпоредбата на чл.27
ал.ІІ ЗАНН, което според него, е довело до несъразмерност на приложените
санкции по отношение на конкретно извършеното административно нарушение.В
обобщение, следва да се приеме, че оплакванията са за неправилно приложение на
закона от ДРС, върху чиито акт е допустима проверката за законосъобразност от
касационната съдебна инстанция.
Предмет на настоящия касационен контрол са сочените
пороци на съдебното решение, както и неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, за които АС следи служебно /чл.218 ал.ІІ АПК/.
Правилно Дуловският
РС е установил и възприел фактическата обстановка по делото и е изградил
съответни на нея и закона решаващи изводи относно формата на вина, авторството
на деянието и неговата съставомерност по чл.21 ал.І ЗДвП.
По компетентността на органа, постановил оспорения правораздавателен акт /НП
№1587/28.10.08г./, както и по спазването на предписаната от закона форма /чл.57 ЗАНН/, е бил повдигнат спор от касатора, който е
разрешен законосъобразно от съда, след задълбочена и вярна преценка на
доказателствата по делото. Неправилна е позицията на жалбоподателя, според
която АНО е следвало да съобрази нормата на чл.27 ал.ІІ ЗАНН при
индивидуализиране на атакуваното наказание. Тя е систематично подредена след
ал.І на същия законов текст разпореждащ, че „Административното
наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в границите на
наказанието, предвидено за извършеното нарушение.” Основополагащ принцип в
административно-наказателното производството е този за законоустановеност
както на административните нару-шения, така и на съответните
наказания, по аргумент от чл.2 ал.І ЗАНН, според който деянията, които
представляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ. Санкционната норма на чл.182 ал.І т.4 ЗДвП е предвидила
за установеното нарушение на разпоредбата на чл.21 ал.І ЗДвП,в условията на законоустановена кумулация,
наказания по вид „глоба” и „лишаване от право на управление на МПС” в абсолютен
размер, който обвързва със задължителна сила АНО /чл.27 ал.І ЗАНН/ и прави
неприложима преценката по ал.ІІ на чл.27 ЗАНН. Законът не е предоставил дискреционни правомощия на органа, съобразно критериите на
чл.27 ал.ІІ ЗАНН, при индивидуализиране на процесното наказание с оглед
спецификата на конкретно извършеното административно нарушение. Ето защо, съответен
на закона е извода на ДРС за правилно осъществена дейност от АНО във фазата на
определяне на процесните административни наказания.
Обжалваното решение на РС гр.Дулово е валидно постановено и допустимо, при
правилно приложение на закона. Това е така защото, с него е даден
законосъобразен отговор на повдигнатите от жалбоподателя възражения както
относно компетентността на органа, издал обжалваното НП, така и относно
наличието на всички, установени с нормата на чл.57 ал.І ЗАНН, реквизити. По
отношение на констатираното нарушение по чл.21 ал.І ЗДвП, индивидуализиращите
го признаци, като време, място, начин на извършване, извършител, обстоятелствата,
при които е осъществено и т.н. /чл.57 ал.І т.4 и т.5 ЗАНН/; неговата съставомерност по конкретен текст от закона /чл.57 ал.І т.6 ЗАНН/; процеса на определяне на наказанието /чл.57 ал.І т.7 ЗАНН/, както и на
другите последици, нито ДРС, нито настоящият състав, констатират някакви
непълноти или неточности, за да бъде преценено като правно значимо,
поддържаното и пред двете съдебни инстанции, оплакване за допуснат съществен
порок във формата на оспорения административно-наказващ акт. Напротив, точно и
ясно са изписани всички задължителни реквизити на НП, което е гарантирало и
пълноценното упражняване правото на защита от касационния жалбоподател. Нещо
повече, то ефективно е упражнено. Ето защо, касаторът неправилно отдава
значение на не-съществуващ факт, каквото той /дори и да съществуваше/ няма, с
оглед приложимото право.
Дуловският районен съд, след като правилно е издирил и обсъдил в
мотивите специалната процесуална норма на чл.189 ал.V ЗДвП, е следвало да
остави жалбата без разглеждане в недопустимата част и да прекрати образуваното
съдебно производство по нея с нарочен диспозитив. Този
резултат, по отно-шение на неподлежащото на съдебно
обжалване наказание, е подлежал на друг контрол, различен от настоящия, свързан
с проверка на съдебните актове, преграждащи пътя на съдебното производство /чл.63
ал.ІІ ЗАНН/.Горната неточност /непрецизност/ в произнасянето, обаче, не налага
връщане на делото на ДРС за нейното отстраняване, тъй като може да бъде преодоляна
от касационната ин-станция, защото не се отразява по никакъв начин на крайния
решаващ резултат. Първоинстанционният съд правилно е
съобразил действието по време на нормата /чиста процесуална/ на чл.189 ал.V ЗДвП, в светлината и на разпоредбата на чл.3 НПК, но я е приложил непрецизно в
процеса на осъществяване на решаващата дейност по административно наказателния
спор. В този смисъл обжалваният потвърдителен акт на ДРС
подлежи на отмяна в коментираната по-горе част, а производството по нея – на
прекратяване. Крайният резултат за касатора остава
непроменен, тъй като наложеното му наказание по чл.185 ЗДвП, като необжалваемо, е влязло в законна сила още в момента на неговото
постановяване от АНО.
С оглед на изложеното, потвърдените от ДРС наказания
по чл.182 ал.І т.4 ЗДвП по вид “глоба” от 150 лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец, за допуснато нарушение по чл.21 ал.І ЗДвП от
жалбоподателя, се явяват законосъобразни, а подадената касационна жалба -
неоснователна. Воден от тези съображения и на основание чл.221 ал.ІІ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №78/30.05.98г. постановено по АНД №62/2009г. на РС
гр.Дулово, в ЧАСТТА, с която е
ПОТВЪРДЕНО Наказателно постановление №1587/28.10.08г. на Началника на РПУ
гр.Дулово, с което на П.В.П. за нарушение на чл.147 ал.І ЗДвП е наложено
наказание на основание чл.185 ЗДвП –“глоба” в размер на 20.00 лева и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №78/30.05.09г., постановено по АНД №62/ 2009г. на Дуловския
районен съд, в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.