№ 8521
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110148139 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. Й. Ч. и М. Б. Ч. за заплащане в
условията на солидарност на сумите, както следва: сумата от 2 782,81 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 4, находящ се в гр. София, общ. Триадица, ул. „Петър Парчевич“ № 32,
ет. 2, аб. № 113766, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 28.04.2023 г. до плащането, сумата от 291,33 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 29.03.2023
г., сумата от 63,48 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до плащането,
както и сумата от 11,68 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
разпределение на ТЕ за периода от 16.07.2020 г. до 29.03.2023 г. След постъпили
възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са
ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли
съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците Б.
Й. Ч. и М. Б. Ч., с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват:
качеството си на потребители на ТЕ, количеството топлинна енергия, което се твърди,
че е доставяно, разпределението на топлинна енергия, както и размера на
претендираните суми. Правят възражения за изтекла погасителна давност на
вземанията. Оспорват доказателствената стойност на представените с исковата молба
писмени доказателства. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Бруната” ООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр.чл.149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.
От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 24,
том II, рег. № 1389, нот. дело № 203 от 03.06.2005г. на нотариус Ирина Радева, рег. №
051 в НК, се установява, че Б. Й. Ч. е придобил правото на собственост върху
Апартамент № 4, находящ се в гр. София, район „Триадица“, в жилищната сграда на ул.
„Петър Парчевич“ № 32, на втори етаж. Видно от приложен по делото акт за женитба
№ 1023, Б. Й. Ч. и М. Билкова Ч. са сключили брак на 01.09.1975 г. Съгласно чл. 103
ЗПР на СК/1979 г. /отм./ правилата на този кодекс относно имуществените отношения
между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила
от съпрузи при заварени бракове. Разпоредбата на чл. 13 СК от същия регламентира, че
недвижимите имоти, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо
на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за
задоволяване нуждите на семейството, поради което съдът приема, че процесният
2
апартамент е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. В качеството си
на собственици на процесния апартамент № 4, находящ се в гр. София, общ. Триадица,
ул. „Петър Парчевич“ № 32, ет. 2, ответниците са и страна по облигационното
отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот. Договорът касае
обект с абонатен № 113766.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение по съдебно-техническата
експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Според главните отчети на ФДР в
процесния имот за заявения период има налични 4 отоплителни тела с монтирани
уреди за дялово разпределение, а ТЕ за БГВ се отчита с 1 водомер за топла вода, като
абонатът е осигурил достъп за отчет и главните отчети са подписани.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния
дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по
изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът
ползва данните на СТЕ, според която размерът на потребената топлинна енергия за
процесния период е в размер от 2877,90 лв. С оглед диспозитивното начало
предявеният иск за сумата от 2782,81 лв. се явява изцяло основателен.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД, като са
заявили възражения за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца с исковата молба вземания. Задълженията за плащане на цената на доставена
и потребена топлинна енергия представляват периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съгласно
3
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 28.04.2023 г., или погасени по давност биха били
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 28.04.2020 г., докато процесният
период обхваща доставена топлинна енергия от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., тоест
вземания извън погасителната давност.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
главницата за цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период –
протокол от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното дружество,
договор на ЕС с ФДР, договор между ищцовото дружество и „Бруната“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение. От заключението по ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за исковия
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 63,48 лв. Доколкото периодът
е извън погасителната давност, искът е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ,
предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би
могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от
страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година, от което следва,
че ответникът е в забава, считано от 16 септември на съответната година. Съгласно
заключението на вещото лице по приетата ССчЕ, размерът на законната лихва за забава
за периода от 15.09.2021 г. до 29.03.2023 г. възлиза на сумата от 304,31 лв. Ищецът
претендира заплащането на сумата в размер на 291,33 лв., поради което искът следва
да бъде уважен в цялост.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
4
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на искова молба за образуване на настоящото
производство, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна и подлежи на отхвърляне – съответно за сумата от 11,68 лв.,
представляваща лихви за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за
периода от 16.07.2020 г. до 29.03.2023 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите от ответниците разноски,
направени в производството по чл. 410 ГПК, съобразно уважената част от исковете,
възлизат в общ размер на 112,58 лв. – за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство сторените от ищеца разноски, съобразно
уважената част от исковете, са в размер на 790,39 лв., представляващи заплатена
държавна такса, такса за издаване на съдебно удостоверение, депозити за вещи лица по
СТЕ и по ССчЕ, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.
78, ал. 8 ГПК.
Съдът констатира, че ищецът е надвнесъл определения от съда депозит за
изготвяне на ССчЕ с 10 лв. /заплатил е 250 лв. вместо указаните 240 лв./, поради което
има право на възстановяване на сумата, в случай на предявена нарочна молба с
посочване на банкова сметка.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответниците имат право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, като с отговора на исковата молба са заявили искане за
присъждането им. Доколкото, обаче, до приключване на устните състезания не са
представили доказателства да са направили такива, не им се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК,
вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Й. Ч., ЕГН **********,
и М. Б. Ч., ЕГН **********, дължат солидарно на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК ,, сумите както следва: сумата от 2 782,81 лв., представляваща цена на ползвана
топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр. София,
общ. Триадица, ул. „Петър Парчевич“ № 32, ет. 2, абонатен № 113766, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до
плащането, сумата от 291,33 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 29.03.2023 г., сумата от 63,48 лв.,
5
представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до плащането, които суми са предмет на
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 22421/2023 г. по описа на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
11,68 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за
периода от 16.07.2020 г. до 29.03.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Й. Ч., ЕГН **********, и М. Б. Ч.,
ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ,, сумата от
790,39 лв., представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 22421/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав, както и сумата от 112,58лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД като помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6