РЕШЕНИЕ
№ 1355
гр. Пловдив, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20235300103201 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на Д. С. А., действаща лично със
съгласието на родителите си С. Д. А. и Т. И. Ф. срещу община Пловдив, с която е
предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Твърди, че на *****, около **** часа, със свои съученици е седнала на пейка,
поставена пред входа на жилищен блок на ул. “*****„ №**, гр. *****. В този момент
дървото, намиращо се зад пейката се прекършило и паднало върху пейката, на която
ищцата била седнала. При прекършването, стволът на дървото ударил ищцата. От
силата на удара, ищцата и другите деца били изхвърлени от пейката. След
първоначалния шок ищцата направила опит да се изправи, но усетила силна болка и
изтръпване в гърба си. С помощта на другите деца, успяла да се изправи и да се обади
на родителите си около ***** часа. На мястото на злополуката пристигнал екип на
„Бърза помощ“, който транспортирал ищцата в Спешното отделение на УМБАЛ
„******" АД - гр. ****** с данни за травма в областта на гръбначния стълб. Ищцата
твърди, че ответната община не е изпълнила задължението си да поддържа дървото в
състояние, непредставляващо източник на опасност за живота и здравето на
гражданите, тъй като тя е била натоварена по силата на нормативните актове, да
поддържа зелените площи и намиращата се в тях растителност в такова състояние,
което да не представлява източник на опасност.
В следствие на удара, ищцата получила следните травми: травматично
1
снишение на тялото на ЛЗ за сметка на краниалната дискова плочка, както и
прекъсване с фрагмент от горно-преден ръб на тялото на ЛЗ с дислокация,
травматичен оток в областта на гръбначния мозък на нивото на счупването, контузия
на таза и повърхностни травми на главата. Предписан й бил постелен режим на
лечение за срок от четири седмици и терапия с болкоуспокояващи медикаменти.
Поради риск от последващи усложнения били извършени редица образни изследвания
и консултации със специалисти неврохирурзи. Според проведените медицински
консултации при бъдещо възстановяване на фрактурата съществувал риск от
неправилно зарастване на участъци от гръбначния прешлен, което в бъдеще можело да
доведе до патологични промени, които да засегнат гръбначния мозък. За периода на
следболничното си възстановяване ищцата прекарала в амбулаторно лечение у дома
около три месеца. За периода на лечението си, не можела да посещава учебни занятия
за период повече от един месец и към днешна дата не може да участва в часовете по
физическо възпитание. Търпяла интензивни болки и без чужда помощ не можела да
обслужва ежедневните си хигиенно-битови потребности. Разчитала изключително на
помощта на близките си. Дори и в състояние на покой пострадалата изпитвала толкова
силни и постоянни болки в областта на кръста, че не можела да спи спокойно и при
най-лекото движение болките й се засилвали до нетърпима степен, а това от своя
страна налагало редовната употреба на силни болкоуспокояващи лекарства. Ищцата
твърди, че търпените физически болки са се отразили на цялостното й душевно
състояние, получила нервно разстройство и страх от бъдеща инвалидизация,
респективно страх от възможността да изгуби физическата си пълноценност. През
целия период на възстановяването си, а и към днешна дата ищцата страдала от трайни
нарушения на съня, тревожност, нервни изблици, прояви на уплаха и напрегнатост.
Към настоящия момент, въпреки че ищцата посещава учебни занятия и се опитва да
води характерния за нейната възраст активен живот със срещи с приятели и
съученици, твърди, че изпитва траен дискомфорт при движения с изтягане на тялото и
крайниците и болки в кръста при по-продължително физическо натоварване.
Търпените вреди ищцата оценява на сумата в размер на 50 000.00 лева и моли съда да
постанови решение, с което да осъди община Пловдив да й заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в този размер, ведно със законната лихва, считано
от ***** до окончателното изплащане на сумата.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва искът.
Община Пловдив оспорва твърдението на ищцата, че падналото дърво се намира в
терен общинска собственост; оспорва твърдението, че ответната община е проявила
бездействие по поддържане на зелените площи и растителността върху тях.
Ответникът твърди, че дори ако е налице прекършено дърво, то е вследствие на
случайно събитие и непреодолима природна сила. Оспорва механизма на инцидента,
настъпилите неимуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка.
2
Ответникът противопоставя възражение за съпричиняване. Твърди, че родителите на
детето не са осъществили постоянен надзор над детето. Оспорва размера на
претендираните вреди.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От показанията на свидетелката З., се установява, че ищцата е претърпяла
инцидент в гр. ******, ул. *****, при който е била ударена от дърво, падащо върху
намираща се близо до него пейка.
Датата на инцидента се установява от представеното съдебно медицинско
удостоверение- ******** г. и останалата документация във връзка с извършените по
спешност медицински прегледи.
Точното място на инцидента- ул. *****№ **, се установява от показанията на
свидетелката С. Ч.. От изложените от нея обстоятелства се изяснява и конкретното
разположение на падналото дърво, а именно в градинка на тротоара на вътрешна
улица, непосредствено до входа на жилищен блок.
По делото е приета комплексна СТЕ, която установява, че към 29.08.2024 г. на
място е останал само дънерът на падналото дърво, който е отрязан на равно с
почвената повърхност. От прегледите на снимки в „Google maps” се установявало, че
дървото е вид СлИ.- Джанка, на възраст от около 35-40 години. От тези графични
данни се виждало, че към месец септември 2022 г. дървото било изсъхнало на повече
от 50% и било останало само едно разклонение на короната, по което имало зелени
листа. По ствола се виждали отворени рани от стари кастрения на клони, които били
побелели в резултат на развИ.щ се мицел от дърворазрушаващи гъби. Към този
момент дървото било в лошо санитарно състояние- изсъхнало на повече от 50% и с
гниене в стъблото. Относно метеорологичната част е посочено, че скоростта на вятъра
на процесната дата била 10м/сек, която се описвала като свеж бриз. Заключението е
обосновано и следва да бъде кредитирано.
Относно нанесените увреждания е приета СМЕ, която дава заключение, че на
ищцата е било причинено счупване на гръбначния стълб в поясната област- тялото на
трети поясен прешлен, сътресения и едем на поясния отдел на гръбначния мозък,
контузия на долната част на гърба и таза и повърхностна травма на други части от
главата. Счуването на гръбначния стълб е довело до трайно затруднение на
движението на снагата за срок повече от 30 дни, а останалите увреждания довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК. Травматичните
увреждания отговаряли да са получени при паднало дърво. За лечението на ищцата
бил предписан постелен режим (почивка на дървено легло) в рамките на 4 седмици,
след което имобилизация с фиксиращо устройство в рамките на 6-12 седмици.
Периодът на възстановяване на ищцата бил в рамките на 6 месеца. Били назначени
3
обезболяващи- Парацетамол, Аналгин. Непосредствено след инцидента и в първите
25-30 дни болката (която изпитвала ищцата) била най- силна, което ограничавало
възможността на пострадалата да прави каквото и да било- 8-9 степен по 10
степенната скала за оценка на билката, като след това е намалявала в рамките на
възстановителния период. В момента била налице непостоянна болка, която
пострадалата свързвала с физическо усилие, но тя не оказвала влияние върху
извършването на ежедневните дейност. Към момента било налице възстановяване на
обема на движение на гръбначния стълб с лека болка при крайните фази и при
физическо натоварване, което не оказвало съществено влияние в обичайната и
ежедневна дейност. Счупването на прешлена можело да доведе до епизодична
хронична болка. Заключението е изготвено след запознаване с медицинската
документация и преглед на ищцата, обосновано е и следва да бъде кредитирано.
Относно неимуществените вреди са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля С. А., баща на ищцата. Той излага, че при първата му среща с
дъщеря си след инцидента тя била в инвалидна количка в болницата, като му
споделила, че много я боли. След извършените редица прегледи било констатирано
увреждането и било предписано лечение чрез обездвижване. Свидетелят заявява, че
лечението е било проведено в дома им, като в рамките на 24 или 26 дни тя била на
легло и не ставала от него. Всичко се извършвало на легло, като детето дори не искало
да ходи по голяма нужда поради това. Изпитвала стрес и неудобство от самите
родители. През този период не допускала никой до себе си, като отказвала срещи със
съученици и училищния психолог. Притеснявала се от външния си вид, защото не
можела й да се къпе, а вечер плачела в съня си. През този период от около 26 дни, през
които била напълно неподвижна на легло, детето приемало само леки
болкоуспокояващи, защото било обяснено, че пълното претъпяване на болката може да
доведе до неосъзнато рязко движение, което допълнително да влоши състоянието.
След приключване на периода на обездвижване били направени прегледи и й бил
предписан ортопедичен колан, който тя носила 4 месеца. Неговата роля била да
ограничава движението в снагата, като това довело до затруднения в сядането. Поради
това детето стояло в леко приклекнало положение и по този начин посещавало
училище. През този период детето отсъствало от училище в рамките на 45 дни, което
довело до сериозни проблеми при кандидатстването след седми клас. Показанията на
свидетеля, преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид евентуалната
заинтересованост, следва да бъдат кредитирани, защото са конкретни, ясни и
последователни, като не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
Съгласно чл. 61, ал. 4 ЗУТ озеленените площи по ал. 2– собственост на
държавата и общините, са публична собственост. В ал. 2 от разпоредбата са изброени
паркове, градини и улично озеленяване, като част от озеленените площи за широко
обществено ползване, а съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбщС, общинска собственост са
4
имотите и вещите, определени със закон. Съгласно параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на
ЗМСМА зелените площи за обществено ползване са собственост на общината. В чл. 3
от Наредба за развитие поддържане и опазване на зелената система на Община
Пловдив, е предвидено, че ответникът стопанисва, изгражда и поддържа зелената
система за терените общинска собственост. В зелената система съгласно чл. 2 се
включва и уличното озеленяване. Съгласно чл. 6 от Наредбата поддържането на
общинските зелени площи се изпълнява от ОП „Градини и паркове”.
В настоящия случай, от показанията на свидетелката Ч. се установява, че
процесното дърво е разположено на тротоар до вътрешна улица пред жилищен блок в
междублоковото пространство. От представените към отговора на исковата молба
заповеди се установява, че за същата територия- ул. ****№ **, общината е предприела
проверка незабавно след датата на инцидента. Изготвен е доклад, според който в
районната администрация са подавани сигнали през 2009, 2014 г. и 2019 г., но не за
конкретното дърво. След това е издадена заповед от 25.01.2023 г., с която в т. 7 е
наредено на ОП „Градини и паркове“ в целият участък от ул. ****№ ***** до ул.
*****№ *** в междублоковите пространства да бъдат премахнати сухите клони и
оформени короните на декоративните дървесни видове. При тези данни може да се
направи обоснован извод, че дървесната растителност в района на ул. *****№ ** се
поддържа и стопанисва именно от община Пловдив и като такава представлява час от
зелената система на община.
Съгласно закона, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Ответната община, в изпълнението на задълженията си по закона- чл. 61 - 63 ЗУТ,
както и на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на
общината, е назначила свои служители, които са имали задължението, да поддържат и
опазват зелената система на общината, в която система се включва и дървото,
причинило вредите на ищцата. Задължението на служителите е било да упражняват
контрол в общинските озеленени площи и насаждения за извършване на подобрителна
работа на дървесните видове, оформяне на короните на дърветата или премахване на
опасни дървета. Това задължение не е било изпълнено и бездействието на служителите
е довело до падането на дървото, при което са нанесени вреди на ищцата.
Не се установява вредите да са били нанесени вследствие на непреодолима
сила. От събраните по делото доказателства, не се установява на процесната дата да е
имало силни ветрове или валежи. Точно обратното от приетата комплексна СТЕ се
установява слаб вятър и лошо състояние на самото дърво, няколко месеца преди
инцидента.
С оглед на всичко изложено до момента се доказва, че общината отговаря за
нанесените при падането на дървото врещи на ищцата.
5
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда
се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквИ.лент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики- характер и степен
на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
В тази връзка съдът възприема приетите документи относно нанесените
увреждания и изготвената въз основа на тях СМЕ, която следва да бъде кредитирана.
Вещото лице посочва вида на уврежданията като едното представлява средна телесна
повреда, а останалите са леки. Непосредствено след инцидента и около 26 дни след
това пострадалата е изпитвала значителни по сила и интензитет болки и страдания,
които постепенно са затихнали до приключването на оздравителния процес. От така
представената медицинска документация експертът посочва, че оздравителният
процес е продължил около 6 месеца. Непосредствено след инцидента ищцата е била
приета по спешност в болница.
Освен това, съдът съобрази и естеството на увреденото благо, правото на живот
и на телесна неприкосновеност, възрастта на пострадалата- дете на 14 години, отчете
времето, мястото и начина на причиняване на уврежданията- по обяд, след края на
учебния ден, в присъствието на приятелки на пострадалата, внезапно и изненадващо,
чрез падане на дърво. Освен това при инцидента е била засегнатата жизненоважна
област на тялото (гръбначен стълб), което значително завишава опасността на
случилото се и съответно отражението му за здравето и психиката на страната.
Отделно- наложилото се 26-дневно обездвижване на легло, последвалият 6
месечен оздравителен период и значителните затруднения във връзка с
възстановителния процес (относно хранене и обслужване), са причинили на
пострадалата още болки и страдания, довели до допълнителни неудобства, които също
следва да бъдат овъзмездени. Не на последно място трябва да се акцентира върху
крехката възраст на пострадалата- дете на 14 години, чието физическо израстване все
още не е приключило, невъзможността да посещава училище за дълъг период- 45 дни,
при предстоящ важен момент в живота- кандидатстване за профилирано обучение
след 7-и клас.
С оглед на гореизложеното и преживените от ищцата физически, психически и
емоционални болки и страдания, техният характер, продължителност и интензитет,
както и обстоятелството, че дори и към момента на разглеждане на делото
6
преживяваното продължава да причинява емоционален и физически дискомфорт, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за причинените болки и страдания
се покрИ. напълно с претендираната сума от 50 000 лева.
Този размер не следва да бъде намаляван поради съпричиняване.
Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът
му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно. В настоящия случай това, че ищцата е била в района на
училището повече от час след края на учебните часове, без присъствието на родител
по никакъв начин не се отразява на настъпването на вредоносния резултат.
Пострадалият съпричинява увреждането си, когато и негово поведение е в причинна
връзка с вредата, без това поведение да прекъсва причинната връзка между вредата и
поведението на изпълнителя на работата. В настоящия случай от доказателствата по
делото не се установява с поведението си ищцата или нейните родители да са
допринесли за инцидента.
Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход на спора в полза на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да се присъди сумата от 2700 лева за разноски. Депозитите за свидетелите не се
присъждат, защото не бяха поискани в о.с.з.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв, в
полза на адв. Р., следва да бъде присъдено адв. възнаграждение. Делото се
характеризира с известна фактическа сложност, предвид засягането на интереси на
непълнолетно лице. Приети са писмени доказателства, СМЕ, СТЕ, проведени са 3
открити съдебни заседание и са разпитани трима свидетели. Ето защо като взе
предвид НМРАВ и възражението на ответната страна, съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 4650 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С.
Стамболов” № 1, да заплати на Д. С. А.- непълнолетна, ЕГН **********, адрес: гр.
*****, ул. *****№ **, вх. *, ет. *, действаща лично и със съгласието на родителите си
С. Д. А. и Т. И. Ф., сумата от 50 000.00 лева– обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания от счупване на гръбначния стълб в поясната
област- тялото на трети поясен прешлен, сътресение и едем на поясния отдел на
7
гръбначния мозък, контузия на долната част на гърба и таза и повърхностна травма на
други части от главата, причинени на ***** от паднало дърво в гр. ******, ул. *****№
**, вследствие на виновното и противоправно бездействие на служители на общината,
ведно със законна лихва върху присъдената сума от датата на инцидента– ***** до
окончателното погасяване.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С.
Стамболов” № 1, да заплати на Д. С. А.- непълнолетна, ЕГН **********, адрес: гр.
*******, ул. *****№ **, вх. *, ет. *, действаща лично и със съгласието на родителите
си С. Д. А. и Т. И. Ф., сумата от 2700.00 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С.
Стамболов” № 1, да заплати на адв. П. В. Р., ЕГН **********, сумата от 4650.00
лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
8