Р
Е Ш Е
Н И Е
№410
01.06.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на трети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: ИВА БАЙНОВА
Членове: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
и в
присъствието на прокурора Валентина Радева-Ранчева,
като
разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 224 по описа на
Административен съд – Хасково за 2023 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК,
във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И.И.И.,
с ЕГН : **********, от гр.Асеновград, против Решение № 350 от 29.11.2022 г.,
постановено по АНД № 1019 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.
Касационният жалбоподател твърди, че решението на
въззивния съд било постановено в нарушение и при неправилно приложение на
закона, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна
несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Съдът
не обсъдил възражението за неизправност на измервателното техническо средство,
както и неговата пригодност, начина на измерване и обстоятелствата, при които
било направено измерването. Съгласно правилото на чл. 3 от Наредба № 11/2001 г.,
тежки ППС или състав от ППС, били тези, които имат: 1. допустима максимална
маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2. натоварване на ос, по-голямо от
стойностите по чл. 7. Тоест касаело се за два критерия в кумулация, които не
били ясно описани както в АУАН, така и в НП. Същевременно измерването на
натоварването на осите на описаното в НП съчленено ППС от пет оси станало с
електронна везна модел „PW-10 № К020008“, като жалбоподателят оспорил достоверността
на устройствата, респективно данните от измерването на контролните органи. Счита,
че използваната везна не може да замери ППС
като процесното – за целта били необходими две платформи, а и
измерването станало на пътен участък с денивелация, което компрометирало
точността на натоварване на отделните оси. Нямало данни за метрологична
проверка на измервателното средство, инструкция за експлоатация на електронната
везна, както и удостоверение за преминато обучение за работа с везната от
служителите на контролната администрация. Освен това, върху измервателното
средство следвало да има знак за последваща проверка, а по делото нямало данни
за поставен такъв знак.
От фактическа страна не било изяснено и мястото, на
което било извършено нарушението, въпреки че се посочвал точен участък от
републиканската пътна мрежа и километрично положение, не се изяснявала посоката
на движение с „от” - „до“, както и характеристиките на терена, равнинен, под
наклон и т.н.
Не било изследвано и оплакването на жалбоподателя за
несъставомерност на вмененото му нарушение. В НП нарушението било описано по
следния начин: „При измерено разстояние между осите 1,32 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 26 450 т. при максимално
допустимо натоварване на ос 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от
наредбата, като превишаването е с 2,450 т.”. Член 7 от Наредбата обаче бил
обвързан с „масата” по чл. 6, която не била обсъдена нито в НП, нито в АУАН.
Следователно критериите на чл. 7 се прилагали, само когато били приложени тези
на чл. 6 от Наредба № 11. В случая подобно замерване не било извършено и не
било описано. За да се извърши точно и правилно измерване, трябвало да се
следват разпоредбите на чл. 38, ал. 3 от Наредбата за средствата за измерване,
които при определяне на тежестта не били спазени. За да е съставомерно
нарушението, следвало да се изследват както масата, така и натоварването на
осите на двете ППС. АНО не посочил дали са надвишени стойностите по чл. 6 от
Наредбата, които изключвали съобразяване на натоварванията на ос, установени в
чл. 7 по аргумент от изискването на правната норма същите да се прилагат спрямо
ППС, които не се определяли като тежки на основание чл. 6 от Наредбата. Оттук
следвало и съобразяване с алтернативите на чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
Освен това, при така направеното изписване на
нарушението в АУАН и НП, не бил посочен основен елемент от неговия състав.
Санкционната норма на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП била бланкетна и признаците,
дадени в административнонаказателната норма се допълвали чрез признаци, указани
в друг нормативен акт, в случая Наредба № 11 от 2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, в която изчерпателно и
конкретно били определени допустимите размери, маса и натоварване на ос на
категориите пътни превозни средства и техните ремаркета, които не представляват
опасност за участниците в движението съгласно чл. 139 от ЗДвП, и условията и
реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за
обществено ползване. Това свързване на бланкетната административнонаказателна
норма с визираните в нея разпоредби на друг нормативен акт, налагало извод, че
спецификата на признаците на състава, обхванати в рамките на общо формулирания
бланкетен състав, следвало да се съобразят не само с признаците на състава на
посочената като нарушена норма, но и с признаците, съдържащи се във визирания
от последната друг акт. В случая въззивният съд не отчел оплакванията на
жалбоподателя в този смисъл и обстоятелството, че признаците на състава на
нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП се допълвали с признаците на нормата на чл. 6,
ал. 1, т. 3, б. „а“ и чл. 8, ал. 2 и чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 2001 г. Съдът
неправилно не бил отчел разминаването в обстоятелствената част на АУАН и НП,
като в първия акт се споменавало, че водачът не е предоставил разрешение за
дейности от специалното ползване на пътищата, но не се обсъждало дали превозът
бил съпроводен с квитанция за платена държавна такса по чл. 14, ал. 3 от
Наредба № 11, което изключение позволявало превози и без разрешителното, което
АНО констатирал, че не му се предоставя. В издаденото НП не било посочено дали
движението на процесното МПС се извършва с или без надлежно разрешително, още
по-малко за квитанция за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
Непосочването на този елемент от обективната страна на деянието правело
последното несъставомерно.
При установено от фактическа страна и описано словесно,
нарушението в АУАН –„водачът не предостави разрешение за дейности от специално
ползване на пътищата“, наказващият орган следвало да отчете фактическите
констатации на административно проверяващия орган и да квалифицира
неправомерното поведение като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, във
вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Несъответствието
на описаното от фактическа страна в АУАН и издаденото въз основа на него НП,
както и несъответствието на словесното описание на нарушението с правната му
квалификация и неправилната правна квалификация на нарушението, засягали правото
на защита на обвиненото в нарушение лице.
На следващо място, въззивният съд санирал НП, издадено
в нарушение на материалния закон, тъй като не отчел допуснатото съществено
нарушение на процесуални правила от АНО. Наблюдавала се непълнота по отношение
описанието на управляваното МПС, като липсвало ясно и конкретно описание на
вида и разположението на осите. В НП те били посочени едновременно като 2 и 3,
с измерено разстояние между осите – 1.32 м., без да се казвало между кои оси и
без да било пояснено тези оси какви са – на централен болт, свързан със седло и
задна част на полуремарке (чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата) или ос между
товарна площ на кабината и ремаркето (чл. 5, ал. 5, ал. 6 и ал. 7 на Наредбата),
респективно дали става въпрос за съчленено ППС и такова произведено преди 1991
г. или след 1991 г. (чл. 5, ал. 4, ал. 12 и ал. 13 от Наредбата), след като за
всяка от изброените хипотези било предвидено различно допустимо разстояние
между две оси и съответно различно натоварване на ППС за маса по чл. 6 от
същата Наредбата. В решението на Районен съд - Хасково не били изложени доводи
в тази насока, които да удостоверят какъв вид е превозното средство, неговата
маса, размери, техническите му параметри, вида на осите, натоварването,
разстоянието.
Твърди се още, че наказанието е явно несправедливо,
тъй като очевидно не съответствало на обществената опасност на деянието и
дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
С оглед на така изложеното, се моли да бъде отменено изцяло
така постановеното Решение № 350 от 29.11.2022 г. по АНД № 1019 по описа за
2022 г. на Районен съд – Хасково и да бъде отменено процесното наказателно
постановление.
ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – НАЧАЛНИК
ОТДЕЛ „КОНТРОЛ НА РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, изразява писмено становище за
неоснователност на касационната жалба.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково
предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Хасково, като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество,
същата е основателна.
С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е
потвърдил Наказателно постановление № 7878 от 03.10.2022 г., издадено от Началник
отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на
чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от Закона за движението по пътищата, вр. чл.
8, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, на основание чл.
177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя И.И.И.
от гр.Асеновград е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700
лв.
Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на
02.09.2022 г., по път 1-5 км.286, в посока от гр. Димитровград към гр. Хасково,
инспектори в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към Агенция „Пътна
инфраструкгура“ – София, около 10:46 часа спрели за проверка И.И.И., който
управлявал съчленено ППС с 5 оси – товарен автомобил * с 2 оси с рег.
*** и полуремарке с 3 оси с рег.***. При
извършено претегляне на товарния автомобил с товара със специална мобилна
електронна везна PW-10 № К0200008, и измерване с Ролетка 1308/18 – 5 метрова,
се установило: измерено разстояние между осите от 1,32 м.; сума от
натоварването на ос на тройната ос на полуремарке от 26 450 кг., при максимално
допустимо натоварване от 24 тона (24 000 кг.). Налице било претоварване с 2,450
тона (2 450 кг.) Жалбоподателят нямал и не могъл да представи разрешително за
движение на извънгабаритно/или тежко пътно превозно средство. Водачът нямал и
не представил и квитанция за платени пътни такси за движение на тежко МПС по
републиканската мрежа. Бил съставен АУАН бл. № 0008956/02.09.2022 г. в
присъствие на нарушителя и връчен лично. Въз основа на него било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
От правна страна съдът е приел, че действително било
налице претоварване с 2 450 тона на управляваното от жалбоподателя ППС, като
последното било „тежко“ по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 3.07.2001
г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Движението на това тежко ППС се извършвало без разрешение за това съгласно чл. 8,
ал. 2 от Наредбата. При това положение, с оглед нормата на чл. 139, ал. 1, т.
2, предл. трето от Закона за движението по пътищата и във връзка с чл. 8, ал. 2
от Наредбата, правилно на жалбоподателя било наложено административно наказание
по чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата. Според съда в
случая размерът на наложеното наказание нямало как да бъде намален до визирания
в закона минимум, тъй като превишението над допустимия товар било 2 450 кг.,
като освен забранено от закона, това превишение било и опасно, защото поставяло
в риск живота и на другите участници в движението, в риск от ПТП самия товарен
автомобил, техническата изправност на същия и спирачната му система.
Касационната инстанция намира така постановеното
решение за неправилно, доколкото в хода на административнонаказателното
производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, водещо на
самостоятелно основание до отмяна на НП.
Според посочената като нарушена разпоредба на чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с
товари, които не представляват опасност за участниците в движението.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, движението
на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата
и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се
използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на
части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата.
В чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. е
предвидено, че извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с
разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване,
издадено от администрацията, управляваща пътя.
Разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. регламентира, че във вътрешността на страната съответните служби
за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват
спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна
самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и
съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите
длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва
без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
Санкционната норма на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП
предвижда административно наказание глоба от 500 до 3 000 лв. спрямо водач,
който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство
с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството.
От цитираните текстове следва, че за да бъде
ангажирана административно- наказателна отговорност на основание чл. 177, ал.
3, т. 1, предл. трето за нарушение на нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл.
трето от Закона за движението по пътищата, вр. чл. 8, ал. 2 вр. с чл. 8, ал. 1
и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., следва да
е налице „управление на пътно превозно средство с натоварване на ос, което
надвишава нормите на посочената наредба“ (издадена от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството – обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 г.).
В случая в наказателното постановление, при описание
на нарушението административнонаказващият орган е посочил, че И.И.И. „е
извършвал превоз на товари (фракция), без да има това право, съгласно
разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата“. Тоест описано е
изпълнително деяние „извършване на превоз на товари без водачът да има това
право“.
Сравнителният анализ на приложеното материално право с
направеното фактическо описание на изпълнителното деяние, води до извод, че последното
не отговаря на приложените нормативни разпоредби. Посочените като нарушени
правни норми въвеждат задължение движещите се по пътя ППС да бъдат с
натоварване на ос, което не надвишава нормите, установени в Наредбата - нормата
на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е бланкетна, като привръзката е с правилото по
чл. 7, ал. 1, т. 3, б. “б“ от Наредба № 11/2001 г. Посочените в НП правни
квалификации по чл. 8, ал. 2 във вр. ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата
касаят хипотезите за издаване на разрешително за преминаване по пътищата,
отворени за обществено ползване, като разрешението е дължимо, когато е
невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато
товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на
общественото ползване на пътищата. Движението на извънгабаритни и тежки ППС в
обхвата на пътя без разрешение по смисъла на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“ от ЗП
се наказва по реда на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, а движението на ППС в
нарушаване на изискването за натоварване на осите по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3
от ЗДвП се наказва по реда на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В случая описаното от фактическа страна не съответства
на правните основания, на които се е позовал ответникът, за да ангажира
административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател. Иначе
казано, липсва съответствие между повдигнатото словесно обвинение и дадената му
правна квалификация. От описанието не става ясно дали водачът е наказан за
това, че е управлявал пътно превозно средство с размери, маса или натоварване
на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството или за това, че е извършвал превоз на товари, без
да има това право.
Несъмнено е, че е налице неспазване на разпоредбите на
чл. 42, ал. 1, т. 5 и т. 6, и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6, от ЗАНН, които са
императивни и спазването им осигурява правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, респективно – правото му да разбере за извършването на точно
какво нарушение му се налага наказание.
Така констатираното неясно описание на нарушението,
водещо до несъответствието му с правната квалификация на деянието, съответно с
приложената административно- наказателна разпоредба, създава неяснота относно
действителната воля на административно наказващия орган, доколкото защитата
срещу констатациите в АУАН и в НП се осъществява срещу изложените в тях факти.
Освен това, коментираното описание препятства съдебния контрол за
законосъобразност на наказателното постановление.
Като не е констатирал обсъждания порок, районният съд
е достигнал до неправилен краен извод за потвърждаване на наказателното
постановление.
Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение следва
да бъде отменено, като се отмени и потвърдения с него санкционен акт.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 350 от 29.11.2022 г., постановено по АНД №
1019 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7878 от 03.10.2022 г. на
Началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. трето от Закона за движението по
пътищата, вр. чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства, на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, на И.И.И., ЕГН : **********, от * е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700 лв.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.