РЕШЕНИЕ №
Гр.П. , 02.07.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
П.ски окръжен съд ,първи граждански състав , в публично съдебно
заседание на двадесети осми юни , през
две хиляди и осемнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
ТАТЯНА БЕТОВА
При секретаря ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА и в присъствието на Прокурора................., като разгледа
докладваното от Съдията Данчев в.гр.д.№349/2018г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе
предвид:
Въззивно обжалване.
С решение №284/28.02.2018 г. П.ски районен съд
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.М., ЕГН**********,*** К., чл.186, ет.6, ап.29 и М.А.К.,
ЕГН**********,*** срещу К.Ц.Ц., ЕГН**********,***, ****** № *, вх.*, ет.*, ап.**
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде признато за установено, че Ц.
П. Ц. не е станал собственик на поземлен имот с идентификатор 56722.714.3,
защото не са били налице предпоставките за придобиване правото на собственост
по реда на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху предоставения му за ползване земеделски
имот (овощна градина) - масив 22, парцел - 003 в м.* (съгл. Заповед РД 15-1831
/ 03.11.2000 г. на Кмета на Община П.), нов № 56722.714.3 в ПНИ на гр.П., като
неоснователен и недоказан.
Това решение е
връчено на ищеца М.К. на 14.03.2018 г., а на ищцата М.М. ,чрез пълномощника и
–на 18.04.2018 г.
Подадена е по
пощата на 23.03.2018г. въззивна жалба от М.К. и от М.М. ,чрез пълномощника и М.М. против
това решение на РС-П..
С оглед на
изложеното по-горе , Жалбата е подадена
в законоустановения срок за въззивно обжалване по чл. 259,ал.1 от ГПК.
Внесена е дължимата д.т. по сметка на ПлОС. Жалбата съдържа твърдения в какво според
жалбоподателите се състои порочността на
обжалваното решение и какво е искането.
Подписана е от жалбоподателя М.К. ,респ. от пълномощника на
жалбоподателя М.М.. Представен е
бил препис от жалбата за връчване на другата страна по делото, който е бил надлежно връчен. С въззивната жалба не са направени
нови доказателствени искания.
Постъпил е писмен
отговор на въззивната жалба от противната страна по делото – К.Ц. ,чрез
особения му представител адв.Я.Д.
, според който въззивната жалба е неоснователна. С писмения отговор от въззиваемата страна
също така не са направени нови
доказателствени искания.
Като разгледа
въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на
обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК , П.ски
окръжен съд намира ,че РС-П. е постановил едно валидно и допустимо , а по
съществото на спора и правилно решение ,което следва да бъде потвърдено,макар и
с по-различни мотиви от изложените от РС-П..
Действително
,решението на ПлРС съдържа вътрешно противоречие /както сочи в с.з. пред ПлОС пълномощникът
на М.М. –М.М.М./ по отношение на
обсъждането на един от значимите за изхода на делото документи – предложение от
Ц.П.В.–зам.председател при ОбНС-П. ,доколкото веднъж в мотивите към решението
си ПлРС приема ,че този документ следва да бъде изключен от доказателствата по
делото ,тъй като не е представен в надлежната форма за да бъде приет като годно
писмено доказателство – представен е във вид на незаверено от страната копие ,
а след това в същите мотиви този документ е обсъждан във връзка с протокол № 20
/ 22.ХІІ.1982 г. за да се обоснове извода на РС-П. ,че на Ц.П.Ц. е било
надлежно предоставено право на ползване по отношение на овощна градина от 800
кв.м. в м.П. ,парцел 232 .
По този повод ,П.ски окръжен съд намира ,че неправилно РС-П. е изключил от писмените доказателства, надлежно събрани
по делото това Предложение от Ц.П.В.–зам.председател
при ОбНС-П. .Преди всичко следва да се отбележи ,че въпросният документ е бил
представен по делото два пъти от ищцовата страна –веднъж с исковата молба и в
този му вид той действително не представлява заверен от страната препис както
изисква чл. 183 от ГПК ,но освен това този документ е представен и втори път от
страната и е вложен на л. 150 -157 от делото на РС-П. ,като в този случай върху
него представилата го страна е отразила „ копие съгласно писмо на ДА –П. „ и се
е подписала под този текст. В съдебно заседание пред ПлОС пълномощникът на
въззивника М.М. –М.М. не отрича/ а това не е отричано и пред П.ски районен съд
/ ,че се е снабдил с въпросният документ- предложение именно от Държавен архив
–П.,където се съхранява самият документ и където се намира и протокол № 20 /
22.ХІІ.1982 г., съдържащ решенията на ИК на ОбНС-П. . В т.см. между страните по
делото в действителност няма спор ,че в Държавен архив се съхранява самият
документ , копие от който е представено от ищеца по делото и че съдържанието на
това копие е идентично със съдържанието на документа, съхраняван при Държавен
архив –П.. В т.см. съдът възприема и представеното и вложено на л. 173 от
делото на РС-П. писмо от Държавен архив –П. до М.М.М. в което изрично се
пояснява ,че протокол № 20 от 20.12.1982г. от заседанието на ИК на ОбНС- П.
,както и предложението към решение № 161 от същия протокол се намират в архивна
единица № 30 –Протокол от заседанията на
ИК на ОбНС –П. с приложени към тях материали
от 9.1.21982 г. до 29.12.1982г. от инвентарен опис № 5. Въпросното писмо , освен че удостоверява
съхраняването в Държавен архив на документа –предложение , копие от който е
вложено в делото ,така също според съда сочи и връзката между това предложение
и протокол № 20 / 22.12.1982 г. ,които неслучайно се съхраняват в една и съща
архивна единица № 30 с протокола № 20 от 22.12.1982 г. Тази връзка може да се проследи и като се
съобрази ,че конкретното решение № 161
от протокол № 20 / 22.12.1982 г. е взето чрез гласуване като цяло за преотстъпване на „правоимеещи и за утвърждаване на граждани, настанени от
минали години“ без в самото решение тези
граждани да са поименно посочени , като в т.ІV от това решение е посочено
„утвърждаване на граждани по 11 ПМС ,настанени от минали години на 30 човека“. Във въпросното предложение пък са поименно
изброени точно 30 човека , като под № 21
фигурира Ц. П. Ц. с допълнително отбелязване – „П.Р.С.„ **/ – м.П.“ . Сравняването на самото решение и данните от
предложението според съда достатъчно ясно сочат ,че между двата документа има
връзка и че именно процесното предложение е станало основа за вземането на решение
№ 161, отразено в протокол № 20 / 22.12.1982 г. от заседанието на ИК на ОбНС.
Що се отнася до това
какъв характер има протокол № 20 / 22.12.1982 г. и по какъв начин се отразява
евентуален порок при неговото изготвяне върху валидността на отразените в този
протокол решения на ИК на ОбНС П. , П.ски окръжен съд приема следното :
Процесният протокол
има двояк характер ,като в частта му в която са материализирани взетите решения
на ИК на ОбНС той има характер на
диспозитивен документ , доколкото възпроизвежда волята на компетентен
орган на държавна власт и управление от които решения произтичат права и
задължения , а в другата си част в която се отразяват присъстващите на
заседанието на ИК на ОбНС , кворума , гласуванията по отделните точки на
дневния ред и процедурата на вземане на решенията , този документ има характер
на свидетелстващ документ, който е предназначен да удостовери ,че тези
обстоятелства са се случили именно по
начина по който те са отразени в протокола. В конкретния случай ищците сочат
пороци на процесния протокол, които са свързани с характера му на свидетелстващ
документ - липсата на подпис на председателя на ИК на ОбНС /Тр.Т./ и че е
подписан само от секретаря на ИК на ОбНС- М. П. ,както и че самият секретар не
е отразен в началото на протокола като
присъствал на въпросното заседание на ИК на ОбНС , а въпреки това е подписал
протокола за неговата работа. Тези
пороци ,които са свързани с формата за доказване/ на протокола като
свидетелстващ документ / ,обаче според
ПлОС не се отразяват върху валидността на самите решения на ИК на
ОбНС-П. . Това е така, защото не
се касае до решения , взети от некомпетентен орган ,извън неговите правомощия
или при друг порок на изразената в процесните решения воля. Касае се само за
порок във формата за доказване на обстоятелството ,че са взети въпросните
решения,който според ПлОС не се отразява върху тяхната валидност. В същия смисъл е в крайна сметка и направеният
от РС-П. извод ,който е подкрепен с цитираната от ПлРС съдебна практика . Опорочаването на формата на
удостоверяване/ чрез полагане на подпис само
от секретаря/ не рефлектира върху
действителността на взетото по надлежния ред решение за предоставяне право на ползване. /Р№655 от 21.12.2009г. на
ВКС по гр.д.№209/2009г. Р№2295 от 26.01.2004г. на ВКС по гр.д.№2367/2002г.,
Опр.№375/12.04.2010г. на ВКС по гр.д.№1298/2009г./,тъй като в крайна сметка
решението е взето от компетентен орган и
с необходимото мнозинство.
Правилно РС-П. е
обсъждал протокол № 20/ 22.12.1982 г. и предложението към него и във връзка с представеното Удостоверение № 15/20.01.1983г.
/на л.245 от делото/, от което е видно, че в изпълнение на Постановление № 1 на
МС от 1981г. и решение № 161/1982г. на ИК на ОбНС-П., картон 276, се предоставя
право на ползване на Ц.П. Ц. на овощна градина 800 кв.м., находяща се в гр.П.,
м.*, парцел 232. ПлОС напълно споделя
мотивите на РС-П. в това отношение , а именно – че Удостоверението представлява официален
удостоверителен документ и се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила за установените в него факти. Удостоверението не е
било оспорено в настоящото производство и не е
оборена обвързващата съда материална доказателствена сила на този документ.
В заключение , П.ски окръжен съд намира ,че
посочените три документа: протокол № 20/
22.12.1982 г., предложение
от Ц.П.В.–зам.председател при ОбНС-П. и
Удостоверение № 15/20.01.1983г./л.245 от делото/,разгледани в тяхната взаимна
връзка достатъчно категорично установяват предоставянето на право на ползване на Ц. П. Ц. на овощна
градина от 800 кв.м. ,находяща се в гр.П. в м.* . Оттам нататък, като се имат
предвид и безспорните обстоятелства ,че Ц. Ц. е подал в срок заявление за трансформиране
на правото на ползване в право на собственост
,което е от 13.01.1998 г. , както и че определената оценка на имота е
била заплатена от него ,както и че в имота към 01.03.1991 г. е имало сграда ,която отговаря на критериите за сграда
по смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ, се налага извод ,че Ц. Ц. е имал основание да
придобие правото на собственост върху
процесния недвижим имот по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Поради тези
съображения , П.ски окръжен съд намира ,че като е отхвърлил предявеният
отрицателен установителен иск срещу К.Ц.Ц. *** е постановил едно правилно по
съществото на спора решение ,което по тази причина следва да бъде потвърдено.
Водим от горното
, П.ски окръжен съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение №284/28.02.2018г.,
постановено по гр.д.№ 2603/2014 г. на П.ски районен съд.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :