РЕШЕНИЕ №
260
гр.Пловдив, 14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, XIX-ти състав, в открито заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
при секретаря Милена
Левашка, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 621 по описа за 2016 година намери за установено
следното:
Искове по чл. 422 от ГПК, вр. с
чл. 415 ГПК.
Ищецът УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Света Неделя“ №
7, моли да се установи спрямо ответника Д.М., роден на *** г., с адрес: ***, че
същият дължи на Уникредит Булбанк АД, в качеството си на солидарен длъжник,
наред с „ФАМЕ“ ООД, ЕИК: *********, А. С. К., Ф. М., роден на *** г., О. М., роден на *** г., А.
М., родена на *** г. и А. И. К., ЕГН: ********** сумите: 45 000 лева - дължима главница по
Договор за банков револвиращ кредит № 20/27.09.2012г., Анекс № 1/17.09.2013 г.
и Анекс № 2/17.10.2013 г. към посочения договор, ведно със законната лихва
върху главницата от 30.03.2015 г. до окончателното плащане; 5714,55 лева - договорни лихви по същия
договор за кредит, от които: 1138,36 лв. – договорна лихва (договорен лихвен
процент) за периода 20.07.2014 г. – 29.03.2015 г., 3001.19 лева – лихва върху
просрочена главница за периода 20.07.2014 – 29.03.2015 г. и 1575.00 лв. - наказателна лихва за
периода 20.07.2014 г. – 29.03.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК
от 02.04.2015 г. по ч.гр.д. № 3968/2015 г. по описа на РС Пловдив. Претендира се и осъждане на ответника да
заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски, състоящи се
от 1014,29 лв. – заплатена държавна такса и
1548.86 лв. с вкл. ДДС – адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на
27.09.2012 г. между ищеца като кредитор, „ФАМЕ“ ООД като кредитополучател и А.
С. К., Ф. М., О. М., А. М., А. И. К. и ответника- Д.М., като солидарни
длъжници, е бил сключен Договор за банков револвиращ кредит № 020/27.09.2012 г.
за сумата от 45 000 лв. с краен срок за усвояване на дълга – 17.09.2013 г. и с
краен срок за погасяване на дълга - 18.09.2013 г. Договорът е бил изменен с Анекс №
1/17.09.2013 г. и Анекс № 2/17.10.2013 г., като срокът за усвояване на кредита
е бил продължен до 16.09.2014 г., а срокът за погасяване - до 17.09.2014 г.
Твърди се, че кредитът е бил усвоен в пълен размер на 28.09.2012 г.
Поради необслужване на
кредита, банката – кредитор с
едностранно изявление го е обявила за изцяло изискуем, на основание т.7.1 от Анекс № 2/17.10.2013 г. към Договора,
считано от 17.09.2014 г. Според твърденията на ищеца, към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, размерът на задължението на
ответника възлиза общо на 50 714.55 лв., от които 45 000 лв. –
главница и 5714,55 лв. – договорни
лихви, състоящи се от: 1138,36 лв. – договорна лихва за периода от 20.07.2014
г. – 29.03.2015 г на основание т.4.1. от Анекс № 2 към Договора, 3001,19 лв. –
лихва върху просрочена главница, дължима за периода 20.07.2014 г. – 29.03.2015
г. на основание т.4.2 от Анекс № 2/17.10.2013 г. към Договора и 1575 лв. –
наказателна лихва, дължим за периода 20.07.2014 г. – 29.03.2015 г. на основание
т.4.3. от Анекс № 2/17.10.2013 г. към Договора.
На следващо място се твърди, че
на 24.02.2015 г. на ответника е връчена нотариална покана с рег. № 865, том I, акт 20, на нотариус С. Й..
Поканата е била връчена чрез солидарния длъжник Ф. М. – пълномощник на
ответника. На 30.03.2015 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, по която е било образувано ч.гр. д. №
3968/2015г. и по което срещу длъжника в полза на кредитора – ищец е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК от 02.04.2015 г. за сумите, посочени в исковата молба. Срещу същата
в законовоустановения срок, длъжникът е депозирал възражение, с което
обстоятелство ищецът обосновава правния си интерес от иницииране на настоящото
производство. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ изцяло оспорва
претендираните в настоящия процес права. Оспорва изложеното в ИМ твърдение, че
Уникредит Булбанк АД, в качеството му на кредитор е обявило по надлежен начин
дълга за изцяло изискуем, считано от 17.09.2014г., посредством едностранно свое
изявление, като твърди, че нито дружеството „Фаме“ ООД, нито неговият управител
Ф. М., в лично качество като пълномощник на Д.М., са били надлежно уведомени за
обявяване на задълженията за изцяло и предсрочно изискуеми. Никъде в исковата
молба ищцовото дружество не излага данни за подобно изявление - като изх.
номер, дата на изявлението или дата на връчване на същото. Освен това в
представените с иска писмени доказателства, липсва уведомление от страна на
банката за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо, както липсва и
доказателство, удостоверяващо връчването или потвърждаващо получаването на
такъв документ от „Фаме“ ООД. С оглед на това, следва да се вземе предвид, че
не са на лице каквито и да било сведения или писмени доказателства относно
наличието на валидно уведомление за предсрочна изискуемост на процесиите
парични суми, представляващи предоставеният банков кредит, което е абсолютно
задължително. Предвид липсата на надлежно от страна на банката уведомление,
като абсолютна предпоставка за да се счете, че дълга е обявен за изцяло и
предсрочно изискуем, респективно липсата на адресиране и връчване на такъв
документ, следва да бъде възприет извода, че обявяване на предсрочна
изискуемост изобщо не е извършено и липсва валидно отправено уведомяване
относно този факт.
Също така, възразява приложената
в настоящото производство Нотариална покана рег. № 865 от дата 19.02.2015г. да
бъде възприета и квалифицирана като редовен документ, надлежно уведомяващ за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, както и да бъде възприета като
надлежно средство за информиране на „Фаме“ ООД относно предсрочната изискуемост
на задълженията по Договор за банков револвиращ кредит от 27.09.2012г. и
горепосочените към последния Анекси, неразделна част от същия. Освен това,
представената Нотариална покана не притежава характер на официално уведомление
от страна на банката, а предоставя само и единствено възможността за реализация
на алтернативата за доброволно изпълнение.
Оспорва твърдението, че
представената от ищцовото дружество Нотариална покана е връчена надлежно, като
оспорва удостоверяването на факта на връчване на поканата от нотариуса, като
твърди, че процедурата по връчване на поканата е опорочена, поради което не са
възникнали законовите предпоставки за прилагане на фикцията, че поканата се
счита редовно връчена на 10.03.2015г.
Оспорва обстоятелството, че са
налице предпоставките за разпореденото незабавно изпълнение по чл.418, като
възразява против извлечение от счетоводните книги на Уникредит Булбанк АД от
30.03.2015г., /въз основа на което са издадени Заповед за изпълнение № 2048 от
02.04.2015г и Изпълнителен лист № 3257 от 03.04.2015г./, като твърди, че същото
не отговаря на нормативно установените изисквания и не е изрядно от външна
страна.
Оспорва искането за установяване
по отношение на Д.М., че дължи и следва да заплати претендираните суми като
неоснователно, с оглед предвидената в Договора за банков револвиращ кредит от
27.09.2012г. клауза, а именно - в случай на снабдяване на банката със Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, при която хипотеза, съгласно уговореното между
страните, Уникредит Булбанк АД следва да насочи претенциите си първо срещу
имуществото, предоставено като обезпечение по договора. С оглед на
регламентираната в Договора за банков револвиращ кредит от 27.09.2012г. клауза,
видно е, че ищцовото дружество е предприело процесуални действия и предявило
претенциите си в противоречие на договореното между страните.
Оспорва автентичността на подписа
положен и материализиран в Пълномощно с рег. № 3422 от дата 26.09.2012г., по
описа на Нотариус Л. Т., с рег. № ***, на основание чл.193 от ГПК.
Оспорва иска и по размер.
Предявената от ищцовото дружество искова претенция в размер общо на 50 714,55
лева, от които сумата от 45 000 лева, представляваща главница и сумата в размер
на 5 714,55 лева - договорни лихви, е претендирана от Уникредит Булбанк АД, без
да са приспаднати и взети предвид каквито и да било погасени суми по кредита
към момента на предявяване на настоящия иск.
В депозираната по делото
допълнителна искова молба ищецът твърди, че липсва нарочен едностранен акт за
предприемане на действия по предсрочна изискуемост на вземането, тъй като
кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Същият се твърди да е станал
изискуем на основание т.7.1 от Анекс №2 и съгласно чл.60, ал.2 от ЗКИ и
кредиторът няма задължение да уведомява длъжника за настъпилата изискуемост.
Счита се от ищеца за неоснователно оспорването на извлечението от счетоводните
книги. Обосновава възможността да претендира плащане от солидарния длъжник
Д.М..
В отговора на допълнителната
искова молба ответникът обосновава допълнително направените в отговора на ИМ
възражения.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, както и доводите на страните, намери за установено
следното:
По допустимостта на
производството.
Установено е по делото, че по
заявление на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД от 01.04.2015 г., е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д № 3968/2015 година по описа на РС
Пловдив. Въз основа на същата са били осъдени солидарно длъжниците в
заповедното производство „ФАМЕ“ ООД, ЕИК: *********, А. С. К., Ф. М., О.
М., А. М., А. И. К. и ответника в настоящото производство – Д.М. да заплатят на
кредитора сумата от 45 000
лв. – дължима главница по Договор за банков револвиращ кредит № 020/27.09.2012 г., Анекс № 1/17.09.2013 г. и Анекс №
2/17.10.2013 г. към наго, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2015 г.
до окончателното изплащане; сумата от 5714,55 лв. – договорна лихва за периода
20.07.2014 г. – 29.03.2015 г., както и сумата от 1014,29 лв. – разноски по
делото за държавна такса и 1548,86 лв. - адвокатско възнаграждение. Срещу
издадената заповед е подадено в срок възражение по чл.414, ал.1 ГПК от
настоящия ответник, чрез пълномощника му адв. А. Н.. С разпореждане на
заповедния съд, връчено на 25.08.2016 г. е указано на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Процесната
искова молба, с която са предявени исковете за установяване на вземането по
издадената заповед за незабавно изпълнение срещу възразилия длъжник е
депозирана в съда на датата 20.09.2016 г., т.е. в определения от заповедния съд
и установен от закона едномесечен срок.
Ищецът е оспорил редовността на
подаденото от ответника, чрез адв. А. Н. възражение срещу издадената Заповед за
незабавно изпълнение № 2098/2015 г. по ч.гр.д. № 3968/2015 г. на РС Пловдив,
като оспорва подписа на ответника в приложеното към депозираното възражение
пълномощно. По така направеното възражение, съдът е открил производство по
оспорване на документ по реда на чл. 193 ГПК. В тази връзка по делото е
изготвена и приета съдебнопочеркова експертиза. От заключението на вещото
лице, което съдът приема като обосновано
и компетентно изготвено, се установява, че подписът, положен в пълномощно от
13.07.2016 г. от името на Д.М. в полза на адв. А. Н., описано като приложение
към Възражение вх. № 39501/02.04.2015 г., подадено от адв. А. Н. по ч.гр.д. №
3968/2015 г. на РС Пловдив, е изпълнен от ответника. С оглед установената
автентичност на подписа на упълномощителя и при липса на данни по делото за
последвало оттегляне на пълномощното или отказ от същото, възражението срещу
представителната власт на пълномощника се явява неоснователно.
Ответникът оспорва представеното
извлечение от счетоводните книги от 30.03.2015 г. като заявява, че същото е
нередовно и не удостоверява наличието на изискуемо и ликвидно вземане на ищеца
и подлежащо на изпълнение притезание като посочва конкретни недостатъци в
съдържанието на същото. Счита, че представеният от банката документ не съдържа
реквизитите, съставляващи съдържание на извлечение от счетоводните книги.
Посоченото възражение, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно. Налице е извлечение от счетоводните
книги на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, изготвено
от нейни длъжностни лица. По отношение на възражението за липса на реквизити,
нито в ЗСч, нито в закона за потребителския кредит или в ЗКИ се съдържат специфични
изисквания относно съдържанието и реквизитите на извлечението от счетоводни
книги на банките – като документ по т. 2 на чл. 417 ГПК. Следователно минимално
необходимото съдържание на извлечението от сметки, за да отговаря на
изискванията за редовен от външна страна документ, удостоверяващ подлежащо на
изпълнение вземане, се извлича от
практиката на съдилищата, уеднаквена с редица определения на ВКС, постановени
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (Определение № 118/24.02.2009 г. по ч.т. д. №
25/2009 г., II т.о. на ВКС, Определение № 426/ 16.07.2009 г. по ч.т.д. №
332/2009 г., I т.о. на ВКС и др.). Съгласно посочената практика, за да бъде
извлечението от счетоводните книги основание за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, необходимо е същото да е издадено от компетентен орган,
да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане – длъжник, основание
за възникване на вземането, размер на главницата, размер и период на лихвата. В
случая, представеният от заявителя документ отговаря на посочените изисквания,
тъй като съдържа всички необходими данни, индивидуализиращи претендираното
вземане.
Предвид горните обстоятелства
съдът намира, че са налице всички предпоставки, обуславящи допустимостта на
предявените в настоящото производство установителни искове, а именно -
наличието на издадена и необезсилена заповед за изпълнение за претенидраната
сума, идентичност на основанията на вземанията по заповедта и по предявените
искове, наличието на подадено от ответника в законния срок възражение по чл.
414 ГПК срещу издадената заповед и предявяването на самите искове в дадения от
съда и законоопределен едномесечен срок.
С изготвения по делото доклад е
прието за безспорно обстоятелство, че между ищеца УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД в
качеството му на кредитодател и „ФAME“ ООД, което не е страна в настоящото производство, в
качеството му на кредитополучател на
27.09.2012г. е сключен Договор за банков револвиращ кредит № 020/27.09.2012г. в
размер на 45 000 лева. Също така, безспорно е че Уникредит Булбанк АД и „Фаме“
ООД на 17.09.2013г. са сключили Анекс № 001 към Договора за банков револвиращ
кредит от 27.09.2012г., с който срокът за ползване и погасяване на суми по
кредита се променя, както следва: краен срок за усвояване - до 17.10.2013г.,
краен срок за погасяване на главницата- 18.10.2013г. Също не се оспорва факта,
че Уникредит Булбанк АД и „Фаме“ ООД на 17.10.2013г. са сключили Анекс № 002
към Договора за банков револвиращ кредит от 27.09.2012г., с който срокът за
ползване и погасяване на суми по кредита се променя, по следния начин: краен
срок за усвояване - до 16.09.2014г., краен срок за погасяване на главницата -
17.09.2014г. С оглед на изложените становища съдът също приема, че страните не
спорят, че сумата предмет на договора е усвоена от кредитополучателя. Видно от
цитираните договор и анекси, представени по делото, по същите, в качеството на
солидарен длъжник се е задължил и ответника, като последният е бил
представляван от Ф. М., по силата на пълномощно, рег. № 3422/26.09.2012 г. на
нотариус Л. Т. с рег. № *** на Нотариалната камара. Ответникът обаче оспорва да
е страна по така сключения договор за кредит и последвалите го анекси като
оспорва представителната власт на лицето, подписало от негово име договора и
анексите - Ф. М..
Във връзка с така направеното
оспорване съдът е провел производство по реда на чл. 193 ГПК. По делото е
назначена съдебнопочеркова експертиза, заключението по която е прието в съдебно
заседание. Според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено, подписът в изследваното пълномощно е изпълнен
от ответника по делото, поради и което възражението на последния, съдът намира
за неоснователно.
Ето защо, съдът приема, че между
страните в настоящото производство са възникнали облигационни отношения,
свързани с договор за кредит по чл. 430 ТЗ, както и за встъпване в дълг по чл.
101 от ЗЗД вр. с чл. 304 ТЗ. По-конкретно видът на кредита е револвиращ.
Револвиращият банков кредит представлява автоматично възобновяем банков кредит
в рамките на предварително уговорена кредитна линия. Кредитната линия е
уговорената максимална сума, която банката отпуска на заемателя. Понякога този
кредит се означава като открит. При него сумата се отпуска на траншове и
погасяването става на части, периодично. Договорът за кредит още е консенсуален
– счита се за сключен от момента на постигане на съгласието. Отпускането на
паричната сума ще бъде в изпълнение на сключения договор.
Изпълнението на посоченото
задължение от страна на кредитодателя, е безспорно по делото. Отделно от това,
по делото е представено и не е оспорено от ответника, извлечение от сметките на
кредитополучателя – “ФАМЕ” ООД в банката - кредитодател,
съгласно която кредитът е бил усвоен в пълен размер на 28.09.2012 г.
Посоченото обстоятелство се
потвърждава и от данните по изготвената и приета по делото ССЕ, която напълно
се възприема от съда като неоспорена от страните и обосновано и компетентно
изготвена. Съгласно заключението на експерта, сумата на разрешения кредит от
45 000 лв. е била усвоена изцяло, чрез заверяване на разплащателната
сметка на „ФАМЕ“ ООД на 28.09.2012 г.
Твърдяното от ищеца необслужване
на кредита от кредиполучателя и солидарните му длъжници също се установява
безспорно по делото. Според вещото лице,
няма извършени плащания по главницата.
Също така, съобразявайки чл. 4
от сключения между страните договор, уреждащ годишен лихвен процент върху
редовна главница, включващ едномесечния Софибор и фиксирана надбавка от 10,5 % / чл. 4.1. от договора/ и лихвен процент,
начисляван върху просрочена главница за срока на просрочието/ чл. 4.2./ в
размер на 2% надбавка за просрочие към лихвения процент по чл. 4.1., както
и промяната на фиксираната надбавка,
извършена с анекс № 2 на 10,036%, вещото лице е посочило, че за периода от 28.09.2012 година до 17.09.2014 година – крайния срок на договора,
дължимата редовна лихва е в размер на 9385,18 лева. От тази сума са погасени 8246,82 лева, при
което неплатената редовна лихва към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК е
1138,36 лева, дължима за периода от 20.06.2014 година до 16.09.2014 година
включително. Също така, за неплатените договорни лихви в срок на падежни дати
от 20.07.2014 г. до 30.03.2015 г. е начислена наказателна лихва при просрочие в
размер на 1575 лв. като плащания във връзка с начислената лихва при просрочие
според данните по заключението няма. За периода от 17.09.2014 година до датата на
заявлението по чл. 417 от ГПК - 01.04.2015
година е начислявана уговорената наказателна лихва върху просрочена главница, като
общият й размер за този период е 3001,19
лв лева. Общият размер на неиздължените
лихви по кредита, изчислен от вещото лице до датата на заявлението по чл. 417
от ГПК, е 5714,55 лева и съвпада с
претенцията по заявлението по чл. 417 от ГПК.
Главното възражение на ответника
за неоснователност на исковата претенция е насочено към това, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Твърдение за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем от страна на Банката-ищец, обаче не се съдържат в исковата
молба. Обявяване на задължението по договора за кредит за предсрочно изискуем,
не би могло и да бъде направено, доколкото срокът за издължаване на кредита,
съгласно сключения от страните анекс № 2/17.10.2013 г. е настъпил на 17.09.2014
г., а заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК е подадено на 01.04.2015 г. Поради посоченото, настоящия съдебен
състав намира за излишно да обсъжда дали отправената преди депозиране на
посоченото заявление в съда, но отново след настъпване изискуемостта на
главното задължение по договора за кредит и анексите към него, нотариална
покана от кредитора до кредитополучателя и солидарните длъжници, сред които и
ответника Д.М., за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, редовно е била
връчена на последните.
Както вече се посочи, ответникът се е задължил като солидарен длъжник по договора за кредит по см. на чл.
304 ТЗ вр. чл. 101 ЗЗД. Предвид абсолютния търговски характер на сделката
(договор за банков кредит) солидарност за ответника-длъжник възниква,
независимо от това, че той самият не е търговец. Съгласно уредбата на
солидарността и по-конкретно - чл. 122, ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници.
Следователно, той може да иска изпълнение на кредита изцяло от настоящия
ответник. Провеждането на пълно насрещно доказване на изпълнението на паричното
задължение на ответника е в тежест на същия. Доказателства в тази насока не са
представени, а събрания по делото доказателствен материал подкрепя твърдението на
ищеца за договорно неизпълнение.
По изложените съображения
вземанията – предмет на Заповед за изпълнение № 2098/2015 г. по ч.гр.д. №
3968/2015 г. на РС Пловдив се явяват дължими – т.е. съществуващи и
установителните искове по чл.422 от ГПК следва да бъдат уважени в размера, в
който са предявени.
С оглед, изхода от спора, на
ищеца ще се присъдят и направените и доказани разноски в заповедното
производство, възлизащи на общата сума от 2563,15 лв. и в настоящото
производство - 5977,45 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът
на основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на Д.М., роден на *** г. със съдебен адрес ***, че същият
дължи на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София пл. „Света Неделя" № 7, в качеството си на солидарен длъжник, наред с „ФАМЕ“ ООД, ЕИК: *********,
А. С. К., Ф. М., роден на *** г., О. М., роден на *** г., А. М., родена на ***
г. и А. И. К., ЕГН: ********** сумата от
45 000 лева - дължима главница по Договор за банков револвиращ кредит №
20/27.09.2012г., Анекс № 1/17.09.2013 г. и Анекс № 2/17.10.2013 г. към
посочения договор, ведно със законната лихва върху главницата от 30.03.2015 г.
до окончателното плащане; 5714,55 лева - договорни лихви по същия договор за
кредит, от които: 1138,36 лв. – договорна лихва (договорен лихвен процент) за
периода 20.07.2014 г. – 29.03.2015 г., 3001.19 лева – лихва върху просрочена
главница за периода 20.07.2014 – 29.03.2015 г. и 1575.00 лв. - наказателна
лихва за периода 20.07.2014 г. – 29.03.2015 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 02.04.2015 г.
по ч.гр.д. № 3968/2015 г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА Д.М.,
роден на *** г. да плати на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК № *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София пл. „Света Неделя" № 7 сумата от 5977,45
лева - направени деловодни разноски в настоящия процес, както и сумата от
2563,15 лв. - разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: